№ 1039
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
Сложи за разглеждане докладваното от С И Гражданско дело №
20211110151724 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Страните редовно призовани.
ИЩЕЦЪТ АЛ. Т. Д. – явява се лично, представлява се от адв. Г
преупълномощена от адв. Ц. с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ „Столичен автотранспорт“ ЕАД – представлява се от
адв. Д. Г с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ В. АТ. АТ. – явява се лично, представлява се от адв. К.
с пълномощно по делото.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „ОЗК Застраховане“ АД – представлява се
от юрк. Т с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. СВ. ИЛ. – явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ ИЛ. СВ. ИЛ. – явява се лично.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно свое определение от 03.12.2021 г.
ДОКЛАДВА постъпила на 13.01.2022 г. изисканата преди съдебно
заседание застрахователна преписка от „ОЗК Застраховане“ АД .
ДОКЛАДВА постъпило становище от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД от
13.01.2022 г.
АДВ. Г – Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора на исковата
1
молба. Оспорвам становището подадено от ТЛП. Във връзка с
разпределението на доказателствената тежест, моля да ми бъде допуснат
поисканият с исковата молба свидетел, с който да установим претърпените от
доверителя ми неимуществени вреди.
АДВ. Д. Г – Оспорвам исковата молба и поддържам подаденото
становище от ТЛП.
АДВ. К. – Оспорваме изцяло подадената искова молба по размер и по
предявените искове, като необосновани и недоказани с доводи, посочени в
отговора.
ЮРК.Т – Оспорвам изцяло исковата молба. Изцяло поддържам
депозираното становище от наша страна и всички направени доказателствени
искания в него.
АДВ. Г – Водим свидетел.
СЪДЪТ намира, че представената преди съдебното заседание преписка
от ТЛП следва да бъде приобщена по делото като относимостта й към
предмета на спора ще бъде обсъдена с крайния съдебен акт, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА преписка по щета 0410-110-0304/2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ТЛП направени в
становището му от 13.01.2022 г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допуснатите на страните
свидетели.
В залата се въведоха свидетелите.
СЪДЪТ снема тяхната самоличност.
О А А, 52 г., неосъждана, без дела със страните по делото. Майка съм на
ищцата.
СЪДЪТ разяснява на свидетелката А правата й по чл.166 от ГПК.
СВИДЕДЕЛКАТА О А заяви: Желая да свидетелствам.
Р. СВ. ИЛ., 20 г., неосъждана, без дела и родство със страните по делото.
ИЛ. СВ. ИЛ., 20 г., неосъждана, без дела и родство със страните по
делото.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл.
291, ал.1 НК.
От залата излязоха свидетелите Р.И. и И.И..
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля О А.
2
СВИДЕТЕЛКАТА А отговаря на въпроси на адв. Г – Както всеки ден,
дъщеря ми ме се обажда в 12 часа, че се е срещнала със съученичките си. На
22.12.2017 г. ми звънна по телефона в 12.30 ч., за да ми каже, че я е блъснал
рейс. Буквално това й бяха думите. Аз тръгнах, взех я от училище и
тръгнахме към Пирогов. Тя беше отишла в училище след инцидента с двете
си приятелки. Произшествието е настъпило по пътя към училище на
бул.”Ситняково”, пресичала е там светофара. Когато пристигнахме в Пирогов
и казахме, че е ударена от рейс доктора извика полицая да ни разпитат докато
нея я снимат, гипсират и т.н., и оттам се прибрахме вкъщи. Гипсираха й левия
лакът. Имаше счупена костица горе на раменната кост, която все още й е в
ръката, но те казаха, че няма да се вади, така ще се остави. С гипса дъщеря ми
стоя 20 дни и след това близо 2 месеца и повече имаше раздвижване. Тя
специално ходи на рехабилитация. Когато пристигнах в училището вече
ръката й беше започнала да се подува, защото тя казваше, че първоначално
ръката не е била подута, но после беше започнала да се подува и я болеше
ужасно много. След като вече стигнахме до Пирогов ръката продължи да я
боли, но там вече медикаментите и каквото там са й дали, нямам никаква
представа, вкъщи също я болеше и й беше най-неудобно да спи. Това беше
най-големия проблем. По принцип тя ходеше на училище, но й помагаха за
чантата, защото не можеше да я носи. Аз я носех до училище и след това
двете й приятелки я носеха чантата й по време на училище. Освободиха я от
физическо след това за шест месеца. Към момента малко по-слаба й е лявата
ръка, по не може да носи с нея тежести. Някъде два месеца след като
махнахме гипса тя така се възстанови. На рехабилитация ходехме в клиника,
представихме документ, не си спомням точно името на клиниката. След
махането на гипса тя не вдигаше ръката си много и я държеше свита в лакътя.
След това ние не сме посещавали друг лекар. Посещавахме лекар когато
трябваше да вземем протокол за освобождаване от физическо. След
инцидента тя изпитваше страх и до ден днешен изпитва страх там на този
светофар. Докато да завърши все чакаше със съученички, за да пресече.
СВИДЕТЕЛКАТА А отговаря на въпроси на адв. К. – Аз не съм била на
местопроизшествието. Дъщеря ми ми каза, че е пресичала на зелен светофар и
я е блъснал автобус и е паднала на земята, но това са нейните думи, аз не съм
присъствала.
СВИДЕТЕЛКАТА А отговаря на въпроси на на юрк. Т – Ами то ръката й
не беше цялата гипсирана, беше й сложена в Пирогов по-скоро шина, а не
беше точно гипс, не са ни предлагали други варианти за лечение.
СТРАНИТЕ /по отделно/ - Нямаме повече въпроси.
3
СЪДЪТ освободи свидетелката А.
В залата влезе свидетелката Р.И..
СВИДЕТЕЛКАТА Р.И. отговаря на въпроси на адв. К. – Ние сме сестри
близначки с И. Познаваме А. Ние сме й приятелки. На 22.12.2017 г. със сестра
ми отивахме на училище, при което с А се разбрахме да се чакаме на подлеза
на Ситняково и се срещнахме там с нея и понеже там има едно голямо
кръстовище, има три светофара, срещнахме се с нея, при което изчакваме на
първия светофар да светне зелено. Става въпрос за голямото кръстовище,
което е пред гара Подуяне, изчакваме да светне зелено, при което ние сме се
наредили една до друга и А тръгна първа, аз бях зад нея, близко бяхме
сравнително и И все още беше на тротоара, при което чух, че И каза: „305” и
аз се обърнах към нея, при което пак се обърнах да тръгна, защото знам, че е
зелено, при което видях как 305 мина пред мен и леко се обърнах настрани.
Срещу нас беше Редута и ние тръгваме напред, ние сме по Мадрид и
пресичаме Ситняково. Аз просто видях автобус 305 пред мен. Когато ние
пресичахме други автомобили и автобуси нямаше в кръстовището. Нямаше
задръстване на кръстовището. Кръстовището беше свободно. Когато видях аз
автобуса, той беше пред мен и моята първа реакция беше да се върна назад на
тротоара при И. А беше в този момент още на платното. Не мога да кажа
колко навътре в платното е била стигнала А. Не си спомням дали съм видяла
самия удар. Те минаха години от инцидента и аз не помня. След инцидента
автобуса беше спрял и първата ми реакция беше да отида при А и я заведох
към тротоара. Помня само, че след инцидента отидохме до училище, тя
звънна на майка си, не сме чакали на място да дойде полиция или линейка,
просто се вдигнахме и отидохме до училището и тя звънна на майка си, тя
дойде да я вземе и така. Шофьорът на автобуса спря. Той слезе от автобуса,
дойде при нас, не помня какво каза и това беше. Не помня как беше облечена
А. Не помня дали е имала на глава си качулка или шапка. След като сестра ми
е каза „305”, тя предупреди по този начин.
СВИДЕТЕЛКАТА Р.И. отговаря на въпроси на юрк. Т – Не се помня на
коя лента сме били, но реално щом ние сме тръгвали да пресичаме значи
трябва да е било близо до тротоара. Не помня контакта на А с автобуса, това
изобщо съм го изтрила. Не мога да кажа дали е ползвала телефон и слушалки
докато пресичаше и дали е имала качулка на главата. Не мога да кажа дали в
този момент А е боравила с телефон или с друга техника в този момент.
СВИДЕТЕЛКАТА Р.И. отговаря на въпроси на адв. Г – Ами ние всички
бяхме в шок, и стреснати, това помня. След това като ходехме на училище
ние й помагахме в училище, носехме й чантата, помагахме й да се справи с
това.
СТРАНИТЕ /по отделно/ - Нямаме повече въпроси.
4
СЪДЪТ освободи свидетелката Р.И..
В залата влезе свидетелката И.И..
СВИДЕТЕЛКАТА И.И. отговаря на въпроси на адв. К. – Познавам А, ние
сме съученички. Знам за инцидент с нея. Ние както винаги се срещаме пред
подлеза преди училище на 22.12.2017г. Подлеза се намира на
бул.”Ситняково” в посока Румънското посолство. Ние идваме в посока от
ул.”Черковна” по бул.”Мадрид” и пресичаме в посока кв.Редута. Там
пресичаме трамвайните линии на трамвай 20 и я чакаме пред подлеза, защото
тя излиза от там и тръгваме да пресичаме най-големия там светофар. Чакаме
си зеленото да светне и в това време аз имам навика да се оглеждам повече и
забелязвам как 305 идва от Сточна гара и аз казвам „305”, обаче не знам дали
ще ме чуят. Сестра ми ме е чула и се обръща към мен, чуди се защо съм
казала 305, в същото време А не ме е чула и продължава да си ходи, и просто
305 както минава, минава целия и задната част, не си спомням точно
подробно, но в задната част А се удря и се завърта. Автобусът вече
преминаваше през кръстовището. След това автобусът спря. Ние пресичаме
на светофар, който светеше зелено за нас и в момента, в който светна зелено
за нас в този момент през кръстовището минава автобуса. Тя се удари в
задната част, но не си спомням дали беше предпоследната вратата или зад
задната врата. Аз видя самия удар между А и автобуса. Маневра не знам дали
е направил автобуса, но тя просто направи една стъпка и явно се е ударила и
после тя падна. Аз се шокирах. Аз й събрах вещите, очилата и раницата, а
сестра ми й помогна да стане. Не сме викали линейка, полиция, не се сетихме
за това. В този момент други хора, които да пресичат нямаше на
кръстовището. След като й събрахме вещите и й помогнахме да стане ние
отново се върнахме на тротоара и изчакахме да светне отново зелено и след
това се огледахме внимателно и продължихме към училище. Ние бяхме
уплашени и ревяхме. А каза, че нищо не я боли, но после като бяхме в
училище тя каза, че я боли там в лакътя. След този случай тя се държеше
нормално. Аз стоях на тротоара, защото просто бях видяла автобус 305,
сестра ми просто се беше спряла, а А просто не ме чу. Не си спомням А как се
удари в автобуса. Не помня точно къде се удари А в автобуса. Пешеходната
пътека е малко по-навътре от самото кръстовище. А тогава беше облечена с
яке, защото тогава беше зима. Не си спомням дали е имала качулка или шапка
на главата. Не помня дали е ползвала телефон или слушалки. След като я
гипсираха тя си беше на училище и ние й помагахме с раницата. Не е
отсъствала от училище.
СВИДЕТЕЛКАТА И.И. отговаря на въпроси на юрк. Т – Мисля, че има
една бус лента и мисля, че са две пътни ленти. Инцидента стана в лентата,
която е по-близката до тротоара.
5
СВИДЕТЕЛКАТА И.И. отговаря на въпроси на адв. Г – След като А се
върна в училище ние й помагахме в училище, носехме й чантата.
СТРАНИТЕ /по отделно/ - Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетелката И.И..
СТРАНИТЕ /по отделно/ - Нямаме други доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания от страните и намирайки
делото за изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г – Моля да уважите предявените искове така както са посочени и
предявени в исковата молба ведно със законовите последици от това.
Претендирам разноски и представям списък на разноските. Моля за срок за
писмени бележки.
АДВ. К. – Моля да отхвърлите предявените искове към моя доверител В.
АТ. АТ. като необосновани и недоказани. Моля да ми присъдите разноски
така както са посочени в договора за правна помощ, пълномощно, което е
приложено към делото. Моля да ми дадете срок за писмени бележки.
АДВ. Д. Г – Моля да отхвърлите исковете като неоснователни и
недоказани. Моля на доверителя ми да бъдат присъдени разноски, представям
списък. Моля за срок за писмени бележки.
ЮРК. Т – Моля да отхвърлите така предявения иск. В случай, че го
уважите, моля да го уважите в намален размер и правя възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения.
АДВ. Г – Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на „Столичен автотранспорт“ ЕАД.
СЪДЪТ, ОБЯВИ НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С
РЕШЕНИЕ В СРОК, като им предоставя 2-седмичен срок от днес за
представяне на писмени бележки.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в с.з., което приключи в 09:48
ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6