№ 155
гр. Пазарджик, 31.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220102868 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Д.: Поддържам исковата молбата. Ние сме предложили спогодба,
но от ответната страна не е имало разбиране до настоящия момент. Поканих
другата страна в кантората ми дойдат и да обсъдим вариант на спогодба, но
колегата не пожела.
АДВ. П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор, оспорваме изложеното в ИМ – констатациите и твърденията
изложени срещу майката. Те имат очернящо съдържание. Ние не сме
отказвали никога възможност за споразумение. Императивния тон „Елате
при нас“, не е подходящ между колеги първо. Този спор нямаше да ескалира
една година и можеше да бъде решен по-рано. Ако колежката беше дала ясни
параметри на предложението си. В мейл исках да се изложи предложение и да
не разкарвам клиентската си от Пазарджик до Пловдив. Клиентката ми никога
не е казала, че има против да се разширява контакта между детето и бащата.
Бих предпочел да отделим спорното от безспорно. Императивния тон „Елате
в кантората, ако не дойдете значи не искате да решим проблема“. Детето е
на територията на Пазарджик, всичко това са неправилни процесуални
действия от страна на пълномощника на ищеца. Това, което сме посочили в
ОИМ е с пълното съдействие на доверителката ми, но както казва и
1
практиката на ВКС интереса на детето е в всеки един момент. Съгласни сме с
режима, но това да не става в ущърб на детето. Моята клиентка като всеки
един родител си има нейните притеснения. Съображенията на доверителката
ми са това, което сме изложили в ОИМ и ние не сме давали повод за
завеждането на това дело. Съображенията са и че детето не е спокойно да
пребивава при бащата. Това е единственото притеснение на майката и за да
постанови съда едно стабилно решение, трябва да се съберат доказателства в
каква степен ще е полезен този режим на детето.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Запозната съм с предложението на друга
страна и аз не съм съгласна с предложеното от тях да е без мое присъствие
виждането на детето с баща му, защото детето ми е ставало свидетел на много
лоши нападки от страна на бащата. Той ми е отправял обидни думи, обидни
думи срещу мен и семейството ми. Детето ми е ставало свидетел на актове на
насилие и затова не искам детето да остава насаме с него. Детето е само на 5
години и то няма навиците да е само с баща си, то е изключително свикнало с
мен.
АДВ. Д.: Госпожо съдия, ами тя иска да ляга между детето и бащата
постоянно, как това дете ще свикне да е с баща си като тя не ги остава за
минута насаме?!
АДВ. П.: Клиентката ми обяснява на нормален човешки език.
Доводите на доверителката са ми, че тя се притеснява, което за мен няма как
да се мине този режим без оставането на майката заради това, което е ставало
между тях двамата. Нямаме против да обсъдим параметрите и да изложим с
какво не сме съгласни и да дадем нашите предложения.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Д.: Предлагаме спогодба в следния смисъл: