№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 2964/2022г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ /РД „АА“/ – гр.Варна,
чрез мл.експерт в отдел „Контрол“ към РД „АА“-Варна, против Решение №
1513/14.11.2022г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 3142/2022г. по
описа на същия съд, с което е отменено НП № 23-0000405/24.06.2022г. на д-ра на
РД „АА“-Варна, с което за нарушение на чл.93в, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ и на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП, на „////“ ЕООД,
ЕИК:*********, гр.////, ул.//// № ///, представлявано от М Д Д е наложена
имуществена санкция, в размер на 2000,00лв. Със същото решение в полза на
дружеството са присъдени разноски в размер на 407,00лв.
Касаторът твърди неправилност
на решението, по съображения за неправилно отразяване на фактическата
обстановка и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че ВРС е извършил неправилно
тълкуване на санкционната норма на чл.104, ал.7 ЗАвП и необосновано е приел, че
втората форма на изпълнителното деяние би могла да бъде налице само ако
информацията е била съхранена, като в противен случай би била налице първата
хипотеза. Твърди, че отказ на превозвача би могло да има във всеки един момент – когато той разполага с изисканата информация/документи, но взима решение
да не ги представи и когато не ги е съхранил, и представянето им е невъзможно.
Във всеки един случай обаче, превозвачът е длъжен освен да уведоми органа за
невъзможността за представяне, но и да посочи причините за това, в т.ч. да
представи доказателства за своите твърдения – което в настоящия случай не е
сторено. Представена е само декларация с повърхностни и недоказани причини за
непредставяне на документите. Ако превозвачът е бил наясно с посочените в
декларацията обстоятелства, е следвало да уведоми административния орган в
срока за представяне на изисканите документи. Отделно сочи, че твърдяната
загуба на тахографските листи, не е причина за оправдаване на превозвача. По
изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски съгласно чл.63д,
ал.1 ЗАНН, вр.чл.37 ЗПП. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – „////“ ЕООД, чрез адв.И.Г., оспорва
касационната жалба по подробни съображения изложени в писмен отговор вх.№
88250/20.12.2022г. Сочи, че обжалваното решение е постановено изцяло според
събраните доказателства, обсъдени от съда поотделно и в съвкупност и от които
са изведени правилни фактически и правни изводи. В подкрепа на твърдението за
допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липсата на описание на конкретни факти относно
вмененото нарушение, се позовава на практика на Адм.съд - Варна. Твърди и допуснато
нарушение на чл.18 ЗАНН, доколкото се касае до непредставянето на няколко
отделни документа, поради което е неизяснен въпроса, за непредставянето на кой
от тях е наложена санкцията. Сочи и че не е ясно как е определена датата на
извършване на нарушението, т.к. разпоредбите на чл.91в, т.1 ЗАвП и чл.104, ал.7
от ЗАвП, не регламентират срок. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. В случай че жалбата бъде уважена моли
юрисконсултското възнаграждение да бъде определено в предвидения минимален
размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че обжалваното решение е правилно, съобразено с процесуалните правила и
закона, и моли същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ВРС
е установил, че „////“ ЕООД притежава лиценз за превоз на товари на територията
на Република България № 14707 валиден до 17.02.2026г. От длъжностни лица при РД
„АА“-Варна за периода 01.06.2021г. - 30.08.2021г. на дружеството била извършена
комплексна проверка относно извършваната транспортна дейност. В тази връзка на
основание чл.91б, т.1 ЗАвП, вр. чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009г. на МТИТС му била връчена Покана peг. № 82-00-51-84/26.01.2022г. за
представяне в 7-дневен срок на посочените в списъка към поканата документи,
сред които по т.5 - тахографски листи за
периода на проверката по отношение на т.а. Даф с рег.№ В6348ВТ оборудван с
аналогов тахограф VDO, тип 1318-27, сер. № 3410224 за конкретно посочени дати,
съгласно 10 броя товарителници и пътни листи. Поканата била връчена на представляващия
дружеството на 01.02.2022г., като до изтичане на указания 7-дневен срок
документите не били представени. Въз основа на представени с протокол от
08.02.2022г. 10бр. пътни листи и товарителници към тях, в хода на проверката
било установено, че за датите 07.06.2021г., 11.06.2021г., 22.06.2021г.,
29.06.2021г., 01.07.2021г., 08.07.2021г., 15.07.2021г., 20.07.2021г.,
02.08.2021г. и 16.08.2021г. е извършван обществен превоз на товари с горепосочения
товарен автомобил. Изисканите тахографски листи не били представени до
приключване на проверката. Въз основа на така установените факти е прието, че
дружеството е извършило нарушение на чл.91в, т.1 ЗАвП, изразяващо се в това, че
„не е спазило законоустановения 7-дневен
срок, изтичащ на 08.02.2022г., да представи на служителите на ИА „АА“ - РД „АА“
- Варна, изисканите с Покана рег.№ 82-00-51-84/26.01.2022г., получена на
01.02.2022г., по раздел І, т.5 - всички тахографски листи за периода на проверката
по отношение на т.а. Даф с рег.№ В6348ВТ оборудван с аналогов тахограф VDO, тип
1318-27, сер. № 3410224, за дати 07.06.2021г., 11.06.2021г., 22.06.2021г.,
29.06.2021г., 01.07.2021г., 08.07.2021г., 15.07.2021г., 20.07.2021г.,
02.08.2021г. и 16.08.2021г…“, за което срещу него бил съставен АУАН
№319970/15.03.2022г., а въз основа на него издадено НП № 23-0000405/24.06.2022г.,
с което на основание чл.104, ал.7 ЗАвП на „СТАНИСЛАВ 91 04“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00лв.
За да отмени
наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на субекта и неправилно приложение на материалния
закон.
Прието е, че санкционната
разпоредба на чл.104, ал.7 ЗАвП предвижда налагане на административно наказание
на превозвач, който не съхранява
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период от 365 дни, или отказва да ги предостави за проверка на контролните органи,
т.е. нарушението има две форми на изпълнително деяние. От обективна страна
втората форма на изпълнителното деяние – отказ от предоставяне, е възможна само
ако информацията е била съхранена, в противен случай е налице първата хипотеза
на несъхранение на информация. Освен това за да е нарушена разпоредбата в
хипотезата на „непредставяне“ – каквото е изпълнителното деяние вменено на
дружеството, следва на първо място да са налице тахографски листи и на следващо
място те да бъдат съхранени. Само в тези случаи би могло да бъде осъществено
деяние под формата на „непредставяне на листи“, защото ако същите изобщо не са
използвани и съставени, то няма как такива изобщо да бъдат съхранени, съответно
представени. Тогава ще е налице друго нарушение, но е и вмененото на
въззивника.
В конкретния случай
дружеството, което е „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 ЗАвП, не е представило
на проверяващите, в указания в поканата срок, тахографски листи за периода на
проверката използвани в монтирания аналогов тахограф марка „Даф“ от категория
N3 с peг. № В6348ВТ, оборудван с аналогов тахограф за датите 07.06.2021г.,
11.06.2021г., 22.06.2021г., 29.06.2021г., 01.07.2021г., 08.07.2021г.,
15.07.2021г., 20.07.2021г., 02.08.2021г. и 16.08.2021г. Безспорно за
превозвачите е въведено задължение да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
тахографските листове от аналогови тахографи – чл.91в, т.1 от ЗАвтПр. С
разпоредбата на чл.104, ал.7 ЗАвП, е предвидена имуществена санкция в размер на
2000лв., за превозвач, който не съхранява разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги
предостави за проверка от контролните органи. В наказателното постановление
обаче, не се съдържа описание на деянието „не съхранява тахографските листове“
или на деянието „отказва да ги предостави за проверка от контролните органи“.
По изложените съображения
е прието, че посочената правна квалификация на деянието съпоставена с
фактическите обстоятелства описани в АУАН, и възпроизведени в НП, сочат на
неяснота на предявеното обвинение. Прието е, че тези пропуски в съдържанието на
АУАН и НП са съществени, т.к. липсва описание на нарушението съобразно
изискванията на чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – не са посочени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което възпрепятства
проверката по същество относно изпълнението на задължението по чл.91в, т.1 ЗАвПр.
Формулираното в случая обвинение за непредставяне на процесната информация в
срока на поканата не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние
от законодателя. Такова деяние не е предвидено сред хипотезите на чл.104, ал.7
ЗАвП. Изпълнителните деяния в двете хипотези, които са уредени в чл.104, ал.7
от ЗАвП се различават по своя фактически състав, поради което и следва да са
описани пълно и точно фактите и обстоятелствата, които определят едно деяние
като съставомерно по цитираната разпоредба. В случая фактите в НП не
осъществяват нито една от хипотезите на чл.104, ал.7 от ЗАвП поради липса на
съставомерни елементи в описанието на деянието. Обстоятелства, сочещи на
несъхраняване на тахографските листи не са описани в АУАН и в НП и няма
формулирано обвинение за това. От друга страна, за да е налице отказ от предоставяне
на листите, то такива следва да съществуват и да се съхраняват от превозвача,
като отново не са изложени факти и обстоятелства за това, както и надлежно
обвинение. Липсва и разследване в тази насока. Не се навеждат факти, че
процесните листи не се съхраняват в дружеството. Въпреки че актосъставителят е
получил информация, че тези листи вероятно не се съхраняват /не могат да бъдат
намерени/, АНО не е предприел разследване на тези обстоятелства и не е
установил причината за непредставяне на тахографските листи, което води до пълна
неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на дружеството, което
препятства правото му да реализира правото си на защита в пълен обем. В
заключение е прието, че липсата на посочени в НП конкретни факти, свързани с
изпълнителното деяние на административното нарушение, съществено затруднява
преценката за съставомерността на деянието. Това нарушение на процесуалните
правила е съществено и основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е обсъдил поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, установил е вярно фактическата
обстановка по случая и е стигнал до обоснован от доказателствата и закона извод
за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Не се спори, че
отговорността на „////“ ЕООД е ангажирана в качеството му на превозвач за
нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвП, която разпоредба вменява задължение за
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване
и да предоставят за проверка на контролните органи, информацията, извлечена от
паметта на дигиталния тахограф.
За вмененото нарушение на
чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвП е приложена санкционната разпоредба на чл.104, ал.7
от ЗАвП, която предвижда налагането на имуществена санкция в размер на 2000лв.
на превозвач или лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка,
които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 356 дни, или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи.
При така дадената правна
квалификация на нарушението и приложената санкционна норма, правилно ВРС е
приел, че изпълнителните деяния са предвидени алтернативно – „не съхранява“ или „отказва да предостави“, като в случая в АУАН и НП липсва пълно,
точно и ясно посочване на фактите и обстоятелствата, които да обосновават извод
за извършено от страна на превозвача административно нарушение, в някоя от
двете хипотези. В случая е посочено изпълнително деяние – „не е спазил законоустановения седем дневен срок да представи …..“,
което не попада в нито една от визираните в чл.104, ал.7 от ЗАвП хипотези.
Противно на становището
на касатора, причините, поради които не е предоставена изисканата информация в
указания срок, са пряко относими към установяване на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението (реквизит по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН), поради което
контролните органи и АНО дължат изследване на същите, както и изричното им
посочване в обстоятелствената част на АУАН и НП. Това е така, защото
непредставянето на информацията като резултат, може да се дължи както на факта,
че изобщо не е била извлечена и поради това не се съхранява, респ. била е
извлечена, но не се пази (без значение от причината) в установения от закона
срок, така и на отказа на превозвача да я предостави, за да осуети проверката
ѝ. Само̀ по себе си обаче непредставянето на информацията в срок, не
осъществява състава на вмененото административно нарушение.
Дори да се възприеме
тезата на касатора, че отказът не трябва непременно да е изричен, а може да
бъде формиран и с бездействието на превозвача в указния по поканата срок, то
тази хипотеза изисква имплицитното установяване на следните факти – че превозвачът
е изпълнил задължението си по чл.37 и чл.38 от Наредба № Н-3/08.04.2009г. да
извлече информацията от тахографа, тази информация да се съхранява, т.е. да е
налична, но да не бъде предоставена на контролните органи, а в случая такива
факти не са установени в административнонаказателното производство.
Видно от приложената по
преписката декларация от упълномощено от дружеството лице с вх.№ РД-82-00-51-84#3/10.03.2022г. – подадена след срока
по поканата и преди съставяне на АУАН, в същата е направено признание, че за
процесния товарен автомобил В6348ВТ тахо шайбите са изгубени – факти, относими
към първата хипотеза на чл.104, ал.7 от ЗАвП, които не са изследвани в
административнонаказателното производство. Вярно е, че принципно декларацията
няма обвързваща доказателствена сила, но в случая в нея са потвърдени неизгодни
за лицето факти, поради което неправилно не е съобразена. Това е довело до
неизясняване на фактите по случая, до неправилна правна квалификация на
деянието и до недоказаност на вмененото административно нарушение, поради което
изводът на ВРС за незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен
и обоснован от събраните доказателства и от закона.
При този изход на спора
на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 370,00лв.,
съответен на минималния такъв по чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претенцията, съобразно
списъка по чл.80 ГПК, за присъждане и на авансово удържания данък по чл.36 ЗДДФЛ в размер на 37,00лв., е неоснователна, т.к. не се покрива с понятието за
„разноски“. Отделно, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие № 115/20.12.2022г., договореното възнаграждение е в размер на
370,00лв., а не 407,00лв.
Водим от горното и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1513/14.11.2022г. на ВРС, ХІІІ-ти състав,
постановено по НАХД № 3142/2022г.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ да заплати на „////“ ЕООД, ЕИК:*********, гр.////, ул.//// № ///, представлявано от М Д
Д , разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 (триста и
седемдесет) лева.
Решението е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.