№ 1461
гр. Плевен, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430104090 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от
Л. В. С. с ЕГН ********** против „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК ***, в която се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит
№***, по силата на който на ищцата били предоставени в собственост заемни
средства в размер на 3400,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема
50%, годишен процент на разходите - 62,82%.
Излага се, че съгласно чл.5 от договора, договорът за заем следвало да
бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в
договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
1
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход. Предвидено било, че в
случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
визирани в чл.5 от договора, същият дължал неустойка визирана в чл.11 на
кредитора в размер на 2949,91 лева, която следвало да престира разсрочено
заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за
неустойка.
Навеждат се доводи за недължимост на така предвидената неустойка.
Сочи се, че с регламентирането й се целяло заобикаляне на изискванията,
залегнали в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Чрез предвиждането на неустойка за
неосигуряване на обезпечение, финансовата институция си осигурявала
допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно се преодолявало законовото
изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в
заем сума.
Навеждат се още доводи за нищожност на неустоечната клауза, като
противоречаща на добрите нрави и нарушаваща императивните норми на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, и се отправя искане за постановяване на решение, с
което нищожността й да бъде прогласена.
Ответникът „Кеш пойнт България“ ЕООД е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е налице спор, че са сключили Договор за
потребителски кредит №*** от 14.09.2023г., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 3 400лв.
Не се спори също така, че в чл.5 от договора е било предвидено
задължение за заемополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си
с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а
именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
2
пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход.
Не се спори и относно съдържанието на регламентираната в чл.11
неустоечна клауза, предвиждаща, че в случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в чл.5 от договора, същият дължи
неустойка в размер на 2 949,91 лева, платима разсрочено заедно с
погасителните вноски, като това е видно и от приложения препис на
Погасителен план към процесния договор.
Горните факти като безспорни са отделени и обявени за ненуждаещи се
от доказване с протоколно определение от о.с.з. на 18.10.2024г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че е налице наведеното от ищцата основание за
нищожност на неустоечната клауза, регламентирана в чл.11 от процесния
договор, а именно като накърняваща добрите нрави.
Процесната неустоечна клауза от договора за паричен заем, с оглед
приетото за безспорно относно съдържанието й, е предвидена за неизпълнение
на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или
банкова гаранция, като са въведени редица сложни условия, на които да
отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
заемателя е отпуснат заем в размер на 3 400 лв., а уговорената неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на
3
2 949,91 лв., която сума почти достига главницата по заема. Освен това
неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично
задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за
забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението,
поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде
висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на
периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за
внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по
договора за заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните
разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да
бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите
съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация
за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения кратък срок от
усвояване на сумата по договора за заем, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
периодичните вноски е включена част от нея и това води до оскъпяване на
4
заема. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от ищцата Л. С.
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответника
дължи в полза на съда държавна такса върху уважения иск в размер на 118лв.
Процесуалният представител на ищцата претендира разноски за
предоставена безплатна правна помощ.
Съдът приема, че в случая наличието на поддържаното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ е налице. Относно размерът на
възнаграждение, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да
се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се
счита обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на
адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното
право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по
дело C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат
следва да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния
случа и действителната фактическа и правна сложност на делото.
Отчитайки горното, съдът счита, че на осъществилия безплатна правна
помощ адвокат е дължимо възнаграждение в размер на 400лв. Доколкото
адвоката е регистриран по ЗДДС следва да се съобрази и дължимия данък и
общо възнаграждението се определи на 480лв.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л.
В. С. с ЕГН ********** и „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, че
клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит № ***/14.09.2023г.,
регламентираща неустойка в размер на 2 949,91лв. за непредоставяне на
обезпечение, е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, като
накърняваща добрите нрави.
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на *** Е. И., вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ***, с адрес ***, сумата от 480лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати в полза на Плевенски районен съд сумата от 118лв., представляваща
дължима по производството държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6