Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…...12.2016г., гр. В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 514 по
описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД вр. чл.649 от ТЗ от
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, В., чрез постоянния
синдик на дружеството Г.П.С. срещу И.С.И., ЕГН **********, с пост. адрес *** Т.,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29000 лева, получаването
на която от ответника е признато за нищожно с влязло в сила решение ведно с
обезщетение в размер на законната лихва, за периода от 03.04.201Зг. до
окончателното изплащане на задължението, чийто размер до момента на предявяване
на иска на 06.04.2016г. възлиза на 8855,36 лева ведно с присъждане на сторените
разноски.
В исковата молба се излага, че по т.дело №886/2009г. на
ВОС, ТО е открито производство по несъстоятелност на ищцовото дружество, като с
решението е обявена начална дата на неплатежоспособност 20.05.2009г. Синдикът
на дружеството е завел искове за попълване на масата на несъстоятелния, вкл.
иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ срещу ответника по т.дело 1902/2010г. Твърди се,
че с влязло в сила решение от 03.04.2011г. по търг.дело №1902/2010г. съдът е
прогласил нищожността на извършените от длъжника плащания в размер на 29000
лева. Поради това и на основание чл.55 ЗЗД синдикът претендира възстановяване
на сумата ведно с обезщетение за забавено изпълнение.
В допълнителната искова молба ищцовото дружество оспорва възраженията на ответника. Твърди се, че погасителната давност за претендираното
вземане започва да тече от момента на влизане в сила на решението за обявяване
нищожността на процесните плащания и съответно към момента на предявяване на
настоящия иск не е изтекъл законоустановения 5-годишен срок. По отношение
възражението за прихващане изразява становище за допустимост само за частта,
която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество.
В депозирания в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
писмен отговор ответникът И.С.И. изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Направено е в отговора възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесното вземане с начален момент
получаването на сумите от ответника, които са изплатени с банкови преводи на
части през периода от 10.07.2009г. до 03.12.2009г. Излага се, че с постъпване
на сумите в патримониума на ответника е възникнал състава на неоснователното
обогатяване, поради което давността за връщане на тези суми започва да тече от
този момент, а не от датата на влизане в сила на съдебното решение по т.д.
№1902/2010г. на ВОС, и съответно към датата на завеждане на настоящия иск е
изтекла общата петгодишна давност. Сочи се, че погасяването по давност на
главното вземане води до погасяване и на акцесорното вземане за обезщетение за
забава. В евентуалност, ако не бъде уважено възражението за погасяване по давност,
е направено в отговора и възражение
за прихващане на основание чл.645, ал.2 ТЗ вр.чл.103 ЗЗД с насрещното вземане
на ответника в размер на 41000 лева с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД,
предявено по реда и срока по чл.688, ал.1 от ТЗ и включено в списъка на
приетите от синдика вземания, както и с вземане за обезщетение за забава върху
главницата в размер на 25560,87 лв. за периода от 12.02.2010г. до момента на
депозиране на отговора. Твърди се, че вземането в размер на 41000 лв. е
възникнало преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, като в резултат на решението е настъпила еднородност на двете
задължения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните по
делото, че с решение No 498/10.12.2009г. по т. д. No 886/2009г. на ВОС на основание
чл. 630 ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност на „Птицекланица" АД с начална дата на
неплатежоспособността-20.05.2009г., а с решение No 126/29.03.2010г. по т. дело No 886/2009г. на ВОС на основание
чл. 630 ал. 2 от ТЗ е обявен в несъстоятелност длъжника,
постановено е прекратяване на дейността му, както и прекратяване на
правомощията на органите му на управление. Посочените обстоятелства се установяват и от обявените в ТР актове по
партидата на дружеството.
Видно от представения препис от решение № 221/14.3.2011г. по т.д. №1902/2010г. на ВОС, на осн. чл.646, ал.2, т.1 ТЗ е прогласена нищожността по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Птицекланица" АД /в несъстоятелност/,
гр.В. на извършените от „Птицекланица” АД /в несъстоятелност/ действия,
осъществени след началната дата на неплатежоспособността 20.05.2009 година,
представляващи изпълнение на парично задължение в полза на И.С.И., ЕГН **********
в общ размер на 29000 лева, извършени както следва: /в ТБ „СЖ Експресбанк” АД/
на 10.07.2009 година – 10 000 лева по ДКИ 15920; на 14.07.2009 година – 3000
лева по ДКИ No-15920/18.06.2009 година; на 01.09.2009 година 4000 лева; /в ТБ
„Алианц банк България” АД/ на 28.09.2009 година – 4000 лева по ДКИ; на
02.11.2009 година 4000 лева по ДКИ; на 03.12.2009 година 4000 лева по ДКИ, по
иска на Я.Н.С. - синдик на „Птицекланица" АД /в несъстоятелност/, съдебен
адрес:***, офис 1 срещу “Птицекланица” АД /в несъстоятелност/ и И.С.И., ЕГН **********
с адрес: ***-та No3.
Представени са от ответната страна по делото списък
на приетите, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ вземания в производството
по несъстоятелност „Птицекланица“ АД; молба за допълнително предявяване на
вземане от И.С.И. от 12.02.2010г., данъчна фактура от 26.07.2005г. за сумата
77880 лв., издадена от „Птицекланица“ АД с получател И.С.И.; платежно нареждане
за сумата 12980 лв. по фактура от 26.07.2005г., с наредител И.С.И. и получател
„Птицекланица“ АД; както и квитанция към приходен касов ордер, издадена от
„Птицекланица“ АД за клиент И.С.И.; кредитно известие от 18.06.2009г., издадено
от „Птицекланица“ АД за сумата 77880 лв.,
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ. Като последица от
решението по иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ за несъстоятелния
длъжник възниква субективното право на основание чл.648 от ТЗ да предяви
осъдителен иск за фактическо връщане на даденото по признатото за нищожно
изпълнение на парично задължение в масата на несъстоятелността с цел нейното
попълване. Правото на иск принадлежи на длъжника като страна в материалното
правоотношение, доколкото подлежащата на връщане престация /парична сума/ е
излязла от неговия патримониум. Признаването на изпълнението за нищожно е
равнозначно на първоначална липса на основание за извършване на изпълнението,
т. е. за престиране на платената от длъжника парична сума.
Основателността на предявения иск
с правно основание чл.55 от ЗЗД се обуславя от успешното провеждане на иск по
чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, а именно обявяване нищожността на изпълнението по силата
на съдебно решение, постановено при участието на надлежно легитимирани страни.
В настоящия случай безспорно се установява по делото, че по предявен срещу
несъстоятелния длъжник и срещу третото лице, в полза на което е извършено
изпълнението, иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ е постановено и влязло в законна сила
съдебно решение, с което е прогласена нищожността на извършените от
„Птицекланица” АД /в несъстоятелност/ действия, осъществени след началната дата
на неплатежоспособността 20.05.2009 година, представляващи изпълнение на
парично задължение в полза на И.С.И., в размер на 29000 лева.
Съгласно трайната съдебна практика, искът за
прогласяване нищожността на договори по чл.
646 от ТЗ е установителен
по своя характер, като последиците от уважаването му са сходни с последиците на
нищожността по общото гражданско право, а именно реституция на даденото от
страните по сделката. Горното следва и от
разпоредбата на чл. 648
от ТЗ, предвиждаща връщане на даденото от
третото лице. Прогласяването на нищожността води до извода за извършване на плащането на
паричната сума при първоначална липса на основание, поради което този елемент
от фактическия състав на неоснователното обогатяване се явява доказан. Доказан
е и факта на извършено плащане в размер на исковата сума, извършено от
несъстоятелното дружество в полза на ответника, по отношение на което и не е
налице спор между страните.
Ответникът не
ангажира доказателства, установяващи плащане, поради което с оглед наличието на
елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД искът се явява основателен. С оглед на акцесорния й характер основателна е
и претенцията за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Предявен е в
кумулативно съединение и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 8855,36
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 03.04.2013г. до 06.04.2016г. Изискуемостта на вземането, което дружеството в несъстоятелност претендира
за връщане в масата на несъстоятелността, настъпва от влизане в сила на
решението по чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ, но това не поставя длъжника в забава,
което съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД се извършва с покана. Не са
ангажирани по делото доказателства за отправяне на такава покана до длъжника,
както и няма твърдения в този смисъл, поради което претенцията за обезщетение
за забава се явява изцяло неоснователна.
Спорен между страните е въпроса относно началната дата, от която започва
да тече давността по осъдителния иск. Като се има предвид, че искът за връщане
на платеното е винаги обусловен от развитието на процеса по установителния иск
с правно основание чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ, се налага извода, че правният
интерес от водене на осъдителния иск се извежда от резултата от разглеждане по
същество на обуславящата претенция.
Изискуемостта на вземането, което дружеството в несъстоятелност претендира за
връщане в масата на несъстоятелността, настъпва от влизане в сила на решението
по чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ, поради което спрямо него давностният срок започва
да тече именно от този момент.
Въз основа
на изложеното съдът приема, че началният момент на погасителната давност е
датата на влизане в сила на решението по по чл.
646, ал.1, т.1 ТЗ, която се установява от представения
заверен препис и по отношение на която липсва спор между страните –
03.04.2011г. Искът, въз основа на който е
образувано настоящото производство, е постъпил в съда с пощенска пратка с
клеймо от 04.04.2016г. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че за дата на подаване на иска следва да се счита датата на входиране на
исковата молба в деловодството на съда 06.04.2016г. Съобразно действащите
процесуални правила и константната съдебна практика за дата на подаване на
исковата молба, както и на други отправени към съда молби, се счита датата на
пощенското клеймо, когато изпращането е извършено по пощата или чрез куриер. В
случая исковата молба е изпратена на 04.04.2016г. – понеделник, поради което и
при приложение на разпоредбата на чл.60, ал.6 от ГПК петгодишният давностен
срок с начален момент 03.04.2011г. не е изтекъл.
С оглед
преценката за неоснователност на възражението за погасяване по давност подлежи
на разглеждане релевираното в отговора на исковата молба възражение за прихващане на основание чл.645, ал.2 ТЗ вр.чл.103 ЗЗД с
насрещното вземане на ответника в размер на 41000 лева с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД, предявено по реда и срока по чл.688, ал.1 от ТЗ и включено в
списъка на приетите от синдика вземания, както и с вземане за обезщетение за
забава върху главницата в размер на 25560,87 лв. за периода от 12.02.2010г. до
момента на депозиране на отговора.
Прихващането
е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по–малкото от
тях – чл.104, ал.2 ЗЗД. Прихващането има прекратително
действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества
изпълнението на неговото задължение. Специална материалноправна разпоредба за прихващане е
чл.645 ТЗ.
Въведените с разпоредбата ограничения за прихващане имат за
цел да предотвратят намаляването на масата на несъстоятелността и нарушаване на
реда за удовлетворяване на кредиторите. По въпроса за допустимостта на разглеждане на възражение за прихващане, направено от
ответник, който има качеството на кредитор на несъстоятелността, по предявен
срещу него от синдика иск за попълване на масата на несъстоятелността, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в
решение
№52 от 28.09.2015г. по т.д. №509 по описа за 2014г. на І Т.О. При преценката за основателност на направено в хода на исковия процес възражение за прихващане, съгласно цитираното решение съдът трябва да
съобрази предпоставките за извършване прихващане на кредитор със свое
задължение към длъжника по чл.645, ал.1 ТЗ. Това задължение
произтича и от разпоредбата на чл.645, ал.3 ТЗ. Прихващане,
което е в нарушение на разпоредбата на чл.645, ал.1 ТЗ е относително недействително
за кредиторите на несъстоятелността. В настоящия случай съдът приема, че не са изпълнени поставените от
чл.645, ал.1 от ТЗ условия, а именно двете вземания да се съществували преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност. Към този момент
обявеното за нищожно плащане не е било извършено и съответно не е било обявено
за нищожно на осн. чл.646, ал.1 от ТЗ, поради което и вземането за връщането на
недължимо платеното не е възникнало. В разпоредбата на чл.645 от ТЗ не е
предвидено изключение по отношение на датата на възникване на насрещните
вземания, сходно на предвиденото по отношение на тяхната изискуемост, поради което
съдът намира, че не са налице специалните предпоставки за прихващане в
производството по несъстоятелност. Същевременно е неприложима и хипотезата на
чл.645, ал.4 от ТЗ, тъй като в рамките на настоящото производство не би могла
да се установи частта, която кредиторът би получил при евентуално разпределение.
Предвид гореизложеното съдът намира предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата 29000 лв. за основателен и доказан,
поради което следва да бъде изцяло уважен, както и акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба 04.04.2016г. до
окончателното изплащане на задължението. Искът с правно основание чл.86 от ЗЗД
за сумата 8855,36 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
03.04.2013г. до 06.04.2016г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото не са представени доказателства за
реализирани от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски по производството,
такива не следва да се присъждат. Следва да бъде осъден ответникът да заплати
държавна такса по сметка на ВОС в размер на 1160 лева, съгласно чл.1 от Тарифа
за д.т. и чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, с пост. адрес
*** Т. ДА ЗАПЛАТИ на „ПТИЦЕКЛАНИЦА” АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.***, представлявано от синдик Г.С.,
СУМАТА от 29000 лева /двадесет и девет хиляди лева/, получена без основание, в резултат
на нищожни действия, осъществени след датата на Решение № 498/10.12.2009 г. по
т.д. № 886/2009 г. по описа на ВОС за откриване на производство по
несъстоятелност и установени с влязло в сила решение № 221/14.03.2011г. по т.д. № 1902/2010 г. на ВОС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.04.2016г. до окончателното й погасяване, на осн. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 8855,36 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.04.2013г. до
06.04.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, с пост. адрес *** Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 1160 лева /хиляда сто и шестдесет
лева/, представляваща дължима държавна такса, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.