Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… октомври 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година, при закрити врати, съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1016
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба по чл.625 ТЗ.
В молбата си ТД „О.С.З.Г.“ ООД, ЕИК ******, твърди,
че е в състояние на неплатежоспособност.Има изискуеми парични задължения към
посочените лица, както следва: към К.В.П.в размер на 24 056,90лв,
произтичащо от изпълнително дело №20198580400026 по описа на ЧСИ У.Д.,
рег.№858; към Й.И.К.– в размер на 27 206,10лв, произтичащо от временна
финансова помощ, предоставена на дружеството и към И.А.Г. в размер на
27 206,10лв, произтичащо от временна финансова помощ, предоставена на
дружеството.Твърди, че, не е в състояние да изпълни изискуемите си парични
задължения, не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
без опасност за интересите на кредиторите и това е така, тъй като е
неплатежоспособно.Твърди, че последното плащане към кредитор е извършило на
04.06.2019 година. Моли съда, след като установи състоянието на
неплатежоспособност да постанови решение по чл.630 ТЗ.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери а
установено следното:
Към молбата си по чл.625 ТЗ молителят е представил
списък на кредиторите, който е идентичен с посочените в молбата по чл.625 ТЗ
физически лица; протокол от ОСС на дружеството- молител, проведено на
15.05.2019 година, на което ОС е взето решение дружеството да подаде молба по
чл.625 ТЗ.Молителят е представил доказателства за наличие на задължения към
посочените лица, както следва: изп. лист от
15.07.2016г., издаден въз основа на решение на ВАД №134/2015г. по описа на БТПП,
по силата на разпореждане на състав на СГС по т.д. №5900/2016г., с който акт на
АС настоящият молител е осъден да заплати на К.В.П., ЕГН ********** и З.Ж.Д.,
ЕГН ********** сума на всяка една от тях по 2 705лв, представляваща наем
за период от 13.05.2012 година до 17.04.2015г., по наемен договор от 05.04.2011
година, сключен между тези страни; сумата от по 2 394, 94лв,
представляваща неустойка за забава за плащане на наемните цени за периода от
13.05.2012 година до 17.04.2015 година по наемен договор от 05.04.2011 година;
сумата от 0,1% неустойка за забава върху сумата от 4 397,45лв за периода
от 13.05.2012 година до 20.06.2016г. и върху сумата от 2 075лв за периода
от 20.06.2016 година до пълното и изплащане, както и сума от по
1 594,33лв, за които не е известно на какво основание се дължат, тъй като
изпълнителният лист не е представен в цялост. След служебно направена от съда
справка по т.д. №5900/2016 г. по описа на СГС, ТО, 6-16 състав, съдът
констатира, че сумата от 1 594,33лв е за направените разноски в арбитражното
производство пред БТПП от ищците К.В.и З.Ж..
По делото е представен изп.лист от 31.12.2018 година, издаден по гр.д. №13220/2015
г. по описа на СГС и по гр.д.№11983/2018 г. по описа на ВКС, с който настоящият
молител е осъден да заплати на К.В.П.и З.Ж.Д. сумата от 500лв, представляваща
разноски по делото.
По делото са
представени извлечения от счетоводството на молителя, за които страната твърди,
че се внесени от съдружниците допълнителни парични
вноски.
За установяване на твърдените свои
задължения към ФЛ Й.К.и И.Г., страната е представила заверено копие от протокол
от 03.01.2006 година, обективиращ решение на ОСС на „О.С.З.Г.“
ООД, ЕИК ******, на което са взети единодушно решения за това съдружниците да предоставят на дружеството временна
финансова помощ като направят допълнителни парични вноски в размер на
30 000лв, за които да не се начислява лихва.
По делото страната е представила счетоводен баланс
и ОПР за 2016г., за 2017 година и за 2019 година.
Въз основа на принципа на служебното начало,
прогласен с нормата на чл.621а, т.2 ТЗ, съдът е изискал от неучастващи по
делото лице сведения относно активите на длъжника.Въз основа на това по делото
е получено писмо от СДВР, отдел „ПП“, с
вх. №80576/19.06.2019 година, от което се установява, че на името на длъжника
няма налични вписвания за притежавани от него ППС и МПС. По делото е постъпило
и писмо от Агенция по вписванията с вх. №81661/21.06.2019 година, от което се
установява, че извършената проверка на територията на страната не е
удостоверила наличие на вписвания по персоналната партида на това лице, касателно притежавани от него вещни права върху недвижимости.
По делото е допусната и изслушана ССчЕФИЕ, чието допускане е обусловено от необходимостта за
това да се установи какво е икономико-финансовото
състояние на дружеството и неговата платежоспособност, респ. дали това
дружество е неплатежоспособно. Вещото
лице е посочило коефициентите за ликвидност, които за периода от 2017 година са
под единица, тенденцията за натрупване на загуба и и липса на печалба,
структурата на пасива и др.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Молбата е процесуално допустима- подадена от
посочен в нормата на чл.625 ТЗ правен субект, подадена е пред надлежен съд,
съобразно нормата на чл.613 ТЗ.
Твърдението на молителя е, че има изискуеми
парични задължения, произтичащи от сделки, както и такива от данъчно естество,
които не е в състояние да плати, който факт е удостоверен от заключението на
вещото лице, в което са посочени задължения към посочените по- горе физически
лица, както и задължения към фиска, представляващи
задължения по ДОО- 389,92лв, ЗО – 175,61лв, ДЗПО – 101,26лв – за 2018 година,
които задължения не са отразени в междинния баланс към 31.05.2019 година, в
който са отразени само и единствено задълженията към същите ФЛ, чийто общ
размер е сумата от 79 хил.лв.
Относно това дали посочените от молителя
задължения произтичат от търговска сделка.
Твърдението на страната е, че има задължение към К.В.,
което произтича от посоченото изпълнително дело и задължения към Й.К.и И.Г.,
които произтичат от заемоподобните отношения между
дружеството и съдружниците, породени от решението на
ОСС за внасяне на допълнителни парични вноски от всеки съдружник. Съобразно
представения заверен препис от изп.лист, издадена от
СГС по т.д.№5900/2016г. по описа на СГС, въз основа на постановеното по ВАД №134/2015г. по описа на
БТПП, настоящият съдебен състав приема, че вземането на К.В. спрямо настоящия
молител, установено със СПС, произтича от търговска сделка- договор за
наем,сключен между „О.С.З.Г.“ ООД, ЕИК ****** и посочените ФЛ. Сделката е
търговска по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ- във връзка с осъществяваната от
търговеца дейност – т.е. по занятие.
По отношение на твърдението за наличие на дълг към
двама от съдружниците – Й.К.и И.Г..
Както е посочил ВКС –с Решение№ 70 от 25.08.2014 г.
по т.д.№
3560/2013г. на Т.К., І Т. О. – „Решението на Общото
събрание на съдружниците за за допълнителни парични вноски, разглеждано като особен вид сделка
- решение, няма търговски характер по смисъла на чл. 286 ТЗ,
защото не попада в кръга на изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ абсолютни търговски
сделки, нито покрива критерия на чл. 286, ал. 1 ТЗ за
субективна търговска сделка, тъй като
не е свързана с упражняваното от търговското дружество занятие, а е източник на специфично задължение,
явяващо се част от съдържанието
на членственото правоотношение на съдружника. Ето защо, кредитор, чието вземане е за връщане на
направена допълнителна парична
вноска, не се явява активно
легитимиран по молбата по чл. 625 ТЗ вр.чл.608, ал.1,т.1 ТЗ, тъй
като вземането не е породено от
или отнасящо се до търговска
сделка“. Макар и непроизтичащо от търговска
сделка, като парично и изискуемо вземане, на съдружниците,
за което дружеството признава, че съществува, Наличие на подобно вземане
определено влияе върху показателите за ликвидност на предприятието.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е
налице изискуемо парично задължение на молителя, произтичащо от търговска
сделка – вземането на К.В., за което вещото лице е посочило, че формира пасива
на молителя и се явява краткосрочно задължение, чиято изискуемост е установено
със СПН и за което е образувано индивидуално принудително производство, по
което това вземане не е намерило удовлетворение.
По отношение на състоянието на
неплатежоспособност.
Легалната дефиниция на понятието
неплатежоспособност е очертана в разпоредбата на чл.608 ТЗ, съгласно която неплатежоспособен е търговец, който не
може да изпълни изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка,
задължение към държавата или общината, от публичноправен
характер, свързано с осъществяваната от него търговска дейност или частна
държавно вземане, считано от 13.05.2006 година, както и вземане, свързано със
съществуване, изпълнение, неизпълнение и др. от търговска сделка. Съгласно алинея втора на цитирания текст,
неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията, но не всички
плащания, а само на изрично очертаните в алинея първа, като спиране на
останалите плащания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност. Презумпцията
служи за разпределение на доказателствената тежест.
В практиката се приема, че определящият
показател за финансовото и имуществено състояние на предприятието е общият
коефициент на ликвидност, като норматив е цифрата „1”.Коефициентът за обща
ликвидност представлява съотношение между всички краткотрайни активи към
краткосрочните задължения и именно поради това, за да се приеме, че
предприятието е в добро финансово здраве, то неговите краткосрочни активи
следва да са колкото краткосрочните му задължения. Останалите коефициенти и
тежестта им при преценката за състоянието на ответника и наличие на евентуална
неплатежоспособност не следва да бъдат абсолютизирани,
тъй като те зависят в голяма степен от структурата на краткотрайните активи,
т.е. от това какво е съотношението между материални запаси, краткотрайни
финансови активи и парични средства, в процентно съотношение от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна се определя от основната дейност на
предприятието.
За да е налице състояние на неплатежоспособност
следва да се установи, наличие на парично задължение от изрично посочените в
чл.608, ал.1 ТЗ и съществуваща
невъзможност търговецът да покрие своите краткосрочни и текущи задължения с
притежаваните от него краткотрайни активи, дадени при условие на кумулативност.
От заключението на вещото лице тази невъзможност
може да бъде приета като обективно състояние, изводът за което са показателите
за ликвидност, отразени в заключението на вещото лице.От тези показатели се
установява, че края на 2017 година молителят не е бил в състояние, със своите
краткотрайни активи, да покрие краткосрочните си задължения.Тенденцията в
намаляване на стойността на краткотрайните активи е постоянна за изследвания
период от време и този факт сочи, че затрудненията на длъжника по сделката
нямат временен характер. Наличието на материални запаси, които формират
краткотрайните активи не води до различен извод и това е така, тъй като няма
данни същите да имат необходимата ликвидност, т.е. да получат справедливата
цена на пазара, за да се приеме, че тя може да послужи за покриване на текущите
задължения на търговеца.Този факт, съобразен с липсата на вземания, които са
ликвидни и парични средства, съобразени с факта, че за целия изследван период
търговецът работи на загуба, установената му декапитализация,
водят до несъмнен извод за установено лошо финансово- икономическо състояние на
дружеството и неговата невъзможност да преодолее това състояние.
Поради това настоящият състав на съда приема, че
към 31.12.2017 година дружеството е вече в състояние на неплатежоспособност и
не е в състояние да покрива с притежаваните от него краткотрайни активи, които
съобразно финансовия му отчет представляват материални запаси.Този факт,
съобразен с натрупващата се загуба, към която следва да се прибави и декапитализацията на дружеството, довят до извод, че
молителят не е във временна неспособност да покрива краткосрочните си
задължения.Тези факти установяват наличието на невъзможността търговецът да
плаща с притежаваните от него краткотрайни активи своите текущи задължения и
тази невъзможност е с траен характер и представлява обективно състояние, което
е непреодолимо.
По делото липсват
доказателства, че ответникът разполага
с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. Поради това съдът намира,
че производството по несъстоятелност по отношение „О.С.З.Г.“
ООД, ЕИК ****** следва да бъде открито
при условията на чл. 632, ал.
1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на неплатежоспособността
на молителя и определяне на началната
й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на дружеството
в несъстоятелност, прекратяване
на дейността на предприятието му и спиране на
производството.
Съдът, на основание чл. 629б от
ТЗ, следва да
укаже на кредиторите да внесат сумата от
3 000 лева,
необходима за покриване на началните
разноски в производството -
възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца. Кредиторите
и длъжникът следва да бъдат предупредени,
че спряното производство по може да бъде
възобновено, ако в течение на една
година бъде открито достатъчно имущество или ако
се депозира необходимата сума за предплащане на разноски. В противен случай същото ще бъде
прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника
от Търговския регистър. На основание
чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл. 629б и чл. 632 от ТЗ суми следва
да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на несъстоятелността
се увеличи достатъчно.
По разноските:
Молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС
в размер на 250 лв.
При изложеното, на
основание чл. 632, ал.
1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „О.С.З.Г.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***- 17 и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2017 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „О.С.З.Г.“
ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***- 17.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието
на длъжника „О.С.З.Г.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***- 17.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „О.С.З.Г.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***- 17.
СПИРА производството по търговско дело
№ 1016 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав, на основание
чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „О.С.З.Г.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***- 17, че
на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство
може да бъде
възобновено в срок една година от
вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на
кредитор или длъжника, при условие
че бъде удостоверено
наличие на достатъчно имущество на длъжника или
при представяне на доказателства за предплащане на сумата от
3 000 лева,
необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „О.С.З.Г.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***- 17, че
ако в срок от една година от
вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано
възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде
прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника
от търговския регистър.
ОСЪЖДА „О.С.З.Г.“
ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***- 17, да заплати сумата от 250 лева, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - София в 7 -дневен срок от вписването
му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание
чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл.
14 от ЗТР.
СЪДИЯ: