РЕШЕНИЕ
№260066
гр.Свищов, 02.06.2021г.
Свищовският районен съд в закрито
заседание на 02.06.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№252/2018г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл.248 от ГПК
Постъпила е молба от адв. М.К.,
като пълномощник на Ц.Г.Ц. – ищец по делото с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, с която е поискала изменение на Решение №14/10.02.2020г. в частта за
разноските като същите бъдат присъдени
само на ищцата Ц.Г.Ц., а не и на останалите ищци по делото, тъй като разноските
са поискани и направени само от този ищец.
В срока и по реда на чл. 248, ал.
2 от ГПК, ответника не е депозирал отговор на молбата.
Постъпила е молба от адв. К.Д.,
като пълномощник на ответника И.К.П. с правно основание чл.248, ал1 от ГПК, с
която е поискал изменение на решението в частта за разноските.
В срока и по реда на чл. 248, ал.
2 от ГПК, ищеца е депозирал отговор на
молбата. Счита молбата по чл.248 от ГПК за недопустима като просрочена. По
основателността на същата счита, че е неоснователна- представен е договор за
правна помощ, който удостоверява плащането на възнаграждението.Относно размера,
счита, че искането за намаляването на размера на платеното адвокатско
възнаграждение е преклудирано, в какъвто смисъл била съдебната практика, тъй
като такова искане следва да се направи най-късно до постановяване на акта по
същество.
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК предвижда възможност за страните да поискат от съда да допълни или измени
постановеното решение в частта му за разноските, като това искане е обвързано
със срок, а именно в срока за обжалване на решението, а ако е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му.
С Решение №14/10.02.2020г. съдът
е постановил, че същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните. Видно от върнатия отрязък на съобщението към делото
пълномощника на ответника П. е получил препис от решението на 17.02.2020 г. Молбата
на ответника е подадена на 02.03.2020 г. след справка на пощенската пратка, с
която е изпратена молбата на ответника, поради което същата е в срока за
обжалване на решението.
По отношение на молбата на
ответника И.П. за изменение на разноските, съдът намира молбата за
неоснователна. По делото е представен писмен договор между Ц. Ц., който действително не е подписан от адв. К.,
но е подписан от Ц.. Неоснователно е възражението, че след като договора за
правна защита и съдействие не е подписан от адвоката на страницата на която е
договорено адвокатското възнаграждение не поражда необходимите правни
последици. Пълномощното е оформено и подписано от клиент и адвокат. Правно
ирелевантно е в случая липсата на подпис от страна на адвокат К.. В договора за
правна помощ и съдействие изрично е отразено, че договореното възнаграждение в
размер на 400лв. е заплатено и подписът на платеца е достатъчен, за да обоснове
извод, че в тази част е налице разписка. По делото няма данни, че
представителната власт на адвокат К. е била надлежно учредена и не е била
оспорвана. (Определение № 261 от 20.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2287/2018 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС). В този смисъл възражението е неоснователно.
На следващо място направеното от
ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на присъдени разноски
е преклудирано доколкото се прави за първи път в производство по чл. 248 от ГПК. Възражението за прекомерност е следвало да бъде направено от страната до
приключване на устните състезания, което в случая не е сторено, поради което е
настъпила процесуална преклузия. В случая присъдените с постановеното решение
разноски в полза на ищеца са своевременно претендирани, описани са по реда на
чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че действително са направени. Поради
това направеното искане е неоснователно и в тази част.
По отношение на искането на
ищцата за присъждане на разноски само на нея, а не и на останалите ищци, съдът
намира, че същото е основателно. Действително в мотивите си съда е изложил
мотиви, че разноските по делото се дължат само на ищцата Ц.Г.Ц., а в диспозитива е осъдил ответниците
да заплатят разноски по делото на всички ищци. Поради това молбата на ищцата Ц.Г.Ц.
се явява основателна и следва де се постанови изменение на решението в частта
за разноските, като същите се присъдят на ищцата Ц.Г.Ц..
Воден от горното и на основание
чл.248, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал.
1 от ГПК Решение №14/10.02.2020г..
постановено по гр.дело № 252 по описа на Районен съд Свищов за 2018г. в частта за присъдените разноски, като:
ОСЪЖДА И.К.П. с ЕГН ********** с
адрес *** и С.В.П. с ЕГН ********** да заплати на Ц.Г.Ц., с ЕГН **********, с
адрес *** СУМАТА в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: