РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Благоевград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. В. ИЛ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К*, ул.”Б*,
подадена чрез адв.М.Я., със съдебен адрес гр.С*, ул.”Л*, против Наказателно постановление
№ 7569/10.01.2022г. на Началник отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. С*, бул. "М*, оправомощен
със Заповед № РД-11-1232/28.10.2021 на Председателя на УС на АПИ, с което на
жалбоподателя за административно нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, буква "а" от Закона за
пътищата е наложено на основание чл. 53, ал.1, от ЗП административно наказание "глоба в
размер на 3000.00 /три хиляди лева/.
С жалбата се иска цялостна отмяна на НП с твърдения, че в производството по
установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на санкцията са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които от една страна, са
довели до ограничаване на правото на жалбоподателя на защита, а от друга - до нарушаване
на строго формалния характер на административно-наказателното производство, излагат се
подробни доводи за нарушение на чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН, твърди се, че неправилно е
приложен материалния закон. Алтернативно се застъпва становище за маловажен случай.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, В писмени бележки по
делото от надлежно упълномощен адвокат се излагат доводи за отмяна на НП. Претендира
разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Паргов, който оспорва жалбата, като счита наказателното постановление за законосъобразно
и моли за неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
1
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и
не ангажира становище по същество.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20.12.2021г. около 15.05 часа, на път III-106, км.8+100 на 1 км. Преди с.Селище , в
посока с.Логодаж-гр.Благоевград, св.А. –инспектор при АПИ, съвместно със св.С.,
осъществявали контрол, когато спрели за проверка МПС с четири оси, с две управляеми оси,
марка „И*”, модел „*” с рег.№ ** . Автомобилът извършвал
движение по републиканската пътна мрежа в посока гр.Благоевград, като при проверката се
установило, че се управлява от жалбоподателя. Съгласно представените пред проверяващите
документи, гореописаното ППС превозвало фракции. В процеса
на проверката, с помощта на техническо средство електронна везна DFW—KR № 118844 и
ролетка 1302/18/5м/, е направено
измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/. При измерено разстояние
между осите 1.42 м., сумата от натоварването на ос е 27.630т. при максимално допустимо
натоварване 19 т.
От водача били изискани разрешително или квитанция за платени пътни такси, но същият
не представил такива, поради което, с оглед констатираното превишаване, проверяващите
заключили, че се касае за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и
на място съставил акт за нарушение на водача – АУАН № 0008323 от 20.12.2021г. Актът
бил подписан от жалбоподателя, като към момента не били направени възражения, такива
не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и след като приел възраженията за неоснователни
административнонаказващия орган е издал и атакуваното НП №
7569/10.01.2022г., с което, за описаното в акта нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, буква "а" от ЗП, на основание чл. 53, ал.1ЗП на жалбоподателя е наложена Глоба в размер
на 3000 лева.
Разпитаните св.А. и С. потвърждават и излагат в кратък разказ извършените проверки и
направените в резултат на тях констатации, идентични с изложеното в АУАН и НП.
Посоченото от тях кореспондира със събраните в хода на производството писмени
доказателства, а именно кантарна бележка, доказателства, свързани с изправността на
ползваните измервателни уреди от контролните органи, както и представените Заповед за
компетентност на актосъставителя и издателя на атакуваното НП /л.16 до 19/
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
посредсвом показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и писмените такива,
които кореспондират по между си, липсват противоречия, поради което съдът ги кредитира.
2
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от
процесуален представител на лице, което има интерес от провеждането на настоящото
производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – Благоевград.
Спазен е и законоустановеният срок, считано от датата на връчване на
препис от НП. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения.
В атакуваното НП е посочено, че на 20.12.2021г. на посоченото място жалбоподателят е
управлявал тежкотоварно /извънгабаритно/ ППС, за което е установено, че двойната
задвижваща ос е 27.630 тона - при допустимо максимално натоварване 19 тона, като в
процеса на проверката водачът не представил валидно разрешение за движение на
извънгабаритно ППС или квитанция за платени такси/.
При това описание на нарушението, съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са ограничили правото на защита на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице, поради което обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено. В конкретния случай съдът приема, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени беспорни
доказателства, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира и че мястото на
нарушение е определено достатъчно ясно, като е посочено, къде е спрян жалбоподателят, в
каква посока се е движил , като в достатъчна степен е индивидуализиран и пътя. Не се
споделят и доводите за неправилно определен субект на отговорност. Изхождайки от текста
на приложената норма на санкция подлежи, който осъществява или е наредил движение на
извънгабаритно превозно средство. В конкретния случай жалбоподателят на сочената дата е
осъществява движение на процесното мпс, поради което и е адресат на чл.53 от ЗП.
Съдът обаче намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в неясно обвинение, при липсата на съществени реквизити, съгласно чл.57,
т.5 от ЗАНН.
В настоящия казус наказващия орган е приел, че поведението на жалбоподателя
осъществява
състава на административно нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а„ от ЗП,
въвеждащ изискването движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства да
става след разрешение от АПИ. В конкретния казус по несъмнен начин от събраните
доказателства се установява , че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което е
тежко, съгласно легалната дефиниция, съдържащата се в § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, съгласно която "тежките МПС" се наричат МПС по чл. 3, т.2. Съгласно чл. 3, т.
2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства: "Тежки ППС или състав от ППС са тези. които имат: натоварване на ос, по-голямо
от стойностите по чл. 7.. От своя страна, чл. 7, ал. 1, т. 5, б.”В” от Наредба № 11/03.07.2001
3
г., приложена от административнонаказващия орган сочи, че Допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa
моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m
- 18 t (19 t);. В настоящия казус, при измерването е установено, че натоварванията на втората
ос /задвижваща/ е 27. 630 тона, при допустимо максимално натоварване 19 тона, при които
констатации наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.26, ал.2, б.”А” от
ЗП, без обаче в атакуваното наказателно постановление да има яснота, каква е била общата
маса на това МПС , както и габаритни размери на процесното МПС, обстоятелства, които
според съда са от съществено значение с оглед преценка приложимата норма и правна
квалификация на вмененото нарушение. При липсата на посочените обстоятелства, както в
АУАН, така и в НП, съдът е лишен от възможност да прецени дали е приложима
разпоредбата на чл. 14, ап. З от Наредба № 11/ 03.07.2001 г., съгласно която
"Извънгабаритните и/ или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане
само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона и натоварване на ос,
което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел
II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м. височина до 4. 30 м, и дължина
до 22м", то същото следва да се съпровожда от документ за заплатена такса, издаден от
Агенция "Пътна инфраструктура". В случая при констатираните липси, досежно описание
на нарушението, съдът е лишен от възможност да прецени дали по отношение на
управляваното от жалбоподателя МПС се изисквало издаването на нарочно разрешително
или само заплащане на такса, което от своя страна прави невъзможна и преценката дали
правилно е приложен закона и в частност чл.53, ал.1, от ЗП. Цитираната разпоредба
запретява движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Допълнителна
неяснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение внася и посоченото в НП /
"движението на извънгабаритни и тежки ППС се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), както и че жалбоподателят не е
представил при проверката валидно разрешително или квитанция за платена такса/, което
лишава съда от преценка, какво е прието от наказващия орган за движението на процесното
тежко МПС, издаването на разрешително изискващо се от чл. 26 от ЗП ли е било
необходимо или само заплащане на такса. Констатираните пороци касаят обективна страна
на нарушението, тъй като чрез тях се описва и индивидуализира нарушението и се очертава
предмета на доказване, поради което неизясняването им не може да бъде отстранено в
процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по
административноправен ред. В настоящия случай, нито от текстовата част на наказателното
постановление, нито от посочените за нарушени правни норми, става ясно дали е
4
санкциониран за това, че осъществява движение на извънгабаритно ППС, без издадено
разрешително или без квитанция за платена пътна такса. Очевидно е, че се касае за две
отделни алтернативни хипотези, като в случая АНО не е посочил коя хипотеза приема, че е
налице. Според съдържанието на НП наказаното лице е управлявало ППС "без
разрешително (разрешително или квитанция за платена такса),което описание не
удовлетворява изискването на закона за съдържание на акта. Допуснатата неяснота е от
такъв характер, че води до невъзможност за лицето, срещу което е образувано
производството да възприеме в какво нарушение е обвинен, а оттам и адекватно да
реализира защитата си. По аргумент на обратното, липсата на конкретика във формулиране
на обвинението, винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото му на защита, препятства съдебния контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на
защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил и
доказателствата, въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита
във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение.
Изложеното обуславя незаконосъобразност на атакуваното НП, което предпоставя неговата
отмяна.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е безпредметно да бъде обсъждано дали
случаят е маловажен.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато
Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие,
видно от които жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл. 38, ал. 2 вр с ал. 1, т. 2 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв. Я.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1 лица, които имат право на издръжка; 2
5
материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист. В посочената
разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от
самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките
за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са
посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна
правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка
с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи
адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го
заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат,
адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали
да окаже безплатната правна помощ е негова.
С оглед изхода на делото, следва в полза на проц. представител на жалбоподателя
да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2,
вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 440 лв. , а институцията, към която принадлежи
издателят на незаконосъобразният акт да бъде осъдена да заплати на адв.Я. присъденото
възнаграждение. По отношение възраженията за прекомерност, същите са неоснователни,
доколкото същото е в минимален размер съобразно правилата на чл.7, ал.2 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №
7569/10.01.2022г. на Началник отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. С*, бул. "М*, оправомощен
със Заповед № РД-11-1232/28.10.2021 на Председателя на УС на АПИ, с което на К. В. ИЛ.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К*, ул.”Б* за административно нарушение на чл.
26, ал.2, т.1, буква "а" от Закона за пътищата е наложено на основание чл. 53, ал.1, от ЗП
административно наказание "глоба в размер на 3000.00 /три хиляди лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” София да заплати на адв.М.Я., със съдебен
адрес гр.С*, ул.”Л* сумата от 440 лв/четиристотин и четтиридесет лв./лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за представителство по настоящото дело.
6
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7