РЕШЕНИЕ
№ 1734
гр. Варна, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110112426 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „В. и к.-В.” ******,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. „П.” № ****, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на Ж. М. В., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., р. М., ул. „С.“ № *****, ет. ****, ап.*****, че съществува ЧАСТ ОТ
вземането му, за което ч.гр.д. № 9447/2023г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до размер на сумите от: 609,75 лева – неплатена цена за
доставени ***** услуги по партида с абонатен № ***** за обект – имот, находящ се в
гр. В., ул. „С.“ № ****, ет. ****, ап.*****, за период от 21.10.2019г. до 20.06.2023г.;
сумата от 79,06 лева - сбор от обезщетенията за забава върху главницата от 609,75 лв.
за периода от падежа на всяка от фактурите, в които е посочено вземането – 30 дни
след издаването й до 20.07.2023г.; сумата от 14,43 лв. (четиринадесет лева и
четиридесет и три стотинки) – главница за доставени ***** услуги по партида с
абонатен № *******, в обект – имот, находящ се гр. В., ул. „С.“ № ****, ет. *****,
ап.***, за периода от 19.01.2023г. до 20.06.2023г.; сумата от 0,32 лв. (тридесет и две
стотинки) - сбор от обезщетенията за забава върху главницата от 14,43 лв. за периода
от падежа на всяка от фактурите, в които е посочено вземането – 30 дни след
издаването й до 20.07.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението – 25.07.2023г. до окончателното им изплащане.
С определение постановено в проведеното по делото открито съдебно
заседание, въз основа на молба от ищеца за оттегляне на иска поради наличието на
извършено плащане на част от претендираното вземане, на основание чл. 232 ГПК
производството по гр.д. № 12426/2023г. е прекратено, в частта му относно сума за
главница от 224,97 лв. - част от неплатен остатък от сбора за дължимата цена за
доставени ***** услуги за периода от 21.10.2019г. до 18.01.2022г. , ведно със законната
лихва върху тази главница от подаване на заявлението до датата на плащането –
28.03.2024г. и сумата от 52,40 лв. – сбор от дължимите обезщетения за забава върху
1
сумите за главница посочени във фактури с дати от 20.08.2020г. до 19.01.2022г. за
период от падежа им – един месец след издаването им до 20.07.2023г.
Производството е продължило за претендирани относно партида с аб. №
******** суми от 384,78 лв. – неплатен остатък от сбора за дължимата цена за
доставени ***** услуги за периода от 15.11.2021г. до 20.06.2023г. и 26,66 лв. - сбор от
дължимите обезщетения за забава върху сумите за главница посочени във фактури с
дати от 17.02.2022г. до 22.06.2023г. за период от падежа им – един месец след
издаването им до 20.07.2023г., както и за сумите претендирани по партида с аб. №
********.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между ищецът като доставчик и ответникът като потребител
бил сключен договор при Общи условия за предоставяне на ***** услуги до обект
находящ се в гр. В., ул. „С.“ № ****, ет.*****, ап.****** с абонатни номера ******* и
********. Доставчикът изпълнил задължението си като доставил такива услуги през
периода от 21.10.2019г. до 20.06.2023г. за абонатен № ******* на обща стойност
609,75 лева и за периода от 19.01.2023г. до 20.06.2023г. за аб. №********* на обща
стойност 14,43 лв. За плащането им били издавани ежемесечни и/или сборни за
определен период фактури. Посочената във всяка една от тях цена не била заплатена в
уговорения 30-дневен срок от издаването им, поради което се дължи и обезщетение за
забава. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което
било уважено, като по ч.гр.д. № 9447/2023г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът възразил. На това основание на ищеца било
указано да предяви иск за установяване съществуването на вземането, присъдено с
издадената заповед за изпълнение. Претендират се разноските, направени в исковото и
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от ответника, с който признава иска. Счита, че не е станал повод за завеждането му и
поради това за приложима нормата на чл. 78 ал.2 ГПК. Моли да бъде постановено
разрочено плащане на вземането по реда на чл. 241 ал.2 ГПК.
В проведеното на 18.04.2024г. открито съдебно заседание по делото,
ответникът е направил изрично признание на иска относно остатъка от претендираната
с исковата молба сума. Ищецът е заявил искане за постановяване на решение
съобразно заявеното признание.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на
иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да
постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че
правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по
съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237 ал.1 ГПК/.
В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието
без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че
постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за
признание на претенцията на ищеца. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на
ответника за приетия от него ред за разглеждане на делото, като той не е възразил.
Ищецът в проведеното открито съдебно заседание е изразил становище за
2
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск с
правна квалификация 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 208 вр. чл.
200 ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
Съгласно ТР 129/1966 на ОСГК на ВС, съдът следва да се произнесе с
настоящото решение и по искането на ответника за разсрочване на изпълнението на
присъденото вземане съгласно чл. 241 ГПК. Това си искане ответникът е основал на
обстоятелството, че е безработен, боледува от тежко хронично заболяване и няма
имущество. Ищецът не оспорва тези твърдения и не е възразил срещу искането на
ответника да се разсрочи задължението му. Поради това съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване изпълнението на присъденото
вземане. Доколкото в т. 14 от ТР 4/2014 на ОСГТК на ВКС е прието, че подлежи на
разсрочване или отсрочване само съдебно установеното вземане, а в т. 10в от същото
ТР е прието, че в него не се включват разноските в исковото и заповедото
производство, с настоящото решение не следва да се разсрочва и задължението на
ответника да плати дължимите разноски. При определяне размера на разсрочените
вноски, съдът взе предвид представените доказателства за доходите и имущественото
състояние на ищеца, както и твърденето му, че е в състояние да заплаща по 50 лв.
месечно, което не е оспорено от ответника.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК и доколкото към момента на предявяване на иска
вземането не е било погасено, като част от него не е и понастоящем, ответникът е
станал повод за предявяване на иска и следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по настоящото дело. Според доказателствата за реалното им
извършване - вносна бележка за държавна такса, сумата е 74,39. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП за
исковото производство в минималния размер от 100 лв. Следва да се присъдят на
ищеца и разноските сторени от него в заповедното производство на стойност от 75,61
лева, съразмерно на заявената с иска част от вземането присъдено със заповедта –
42,09 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „В. и к.-В.” *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „П.” №***** и Ж. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., р. М.,
ул. „С.“ № *****, ет. *****, ап.*****, че съществува ЧАСТ ОТ вземането му, за което
ч.гр.д. № 9447/2023г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до размер на сумите от:
384,78 лв. – неплатен остатък от сбора за дължимата цена за доставени ******* услуги
по партида с абонатен № ******* за обект – имот, находящ се в гр. В., ул. „С.“ № ****,
ет. *****, ап.******, за периода от 15.11.2021г. до 20.06.2023г. и 26,66 лв. - сбор от
дължимите обезщетения за забава върху сумите за главница посочени във фактури с
дати от 17.02.2022г. до 22.06.2023г. за период от падежа им – един месец след
издаването им до 20.07.2023г.; 14,43 лв. (четиринадесет лева и четиридесет и три
стотинки) – главница за доставени ******услуги по партида с абонатен № ********, в
обект – имот, находящ се гр. В., ул. „С.“ № ****, ет. *****, ап.*****, за периода от
19.01.2023г. до 20.06.2023г.; 0,32 лв. (тридесет и две стотинки) - сбор от обезщетенията
за забава върху главницата от 14,43 лв. за периода от падежа на всяка от фактурите, в
които е посочено вземането – 30 дни след издаването й до 20.07.2023г., ведно със
3
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 25.07.2023г.
до окончателното им изплащане.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на тези суми на
равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 50 лева /респ. в размер на
остатъка от сумата за последната месечна вноска при непълен месец/, платими на всяко
първо число на всеки месец, считано от месеца следващ влизането в сила на
настоящото решение, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Ж. М. В., ЕГН ********** да заплати
на „В. и к.-В.” ******, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.”
№***** сумата от 174,39 лева, представляващи разноски по настоящото дело и
42,09 лева разноски по ч.гр.д. № 9447/2023г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4