РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. П., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20251230100813 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес
на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, в качеството му на
пълномощник на Ц. Н. А., ЕГН: **********, от с. К., срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул.
„Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б.К.Б., С.И.Г..
Посочва се в исковата молба, че ищцата е страна по Договор за кредит с номер
МАХ_300836079 от 14.02.2023 г., сключен с ответното дружество, съгласно който
договор същата трябва да върне сумата по кредита в размер на 6260,64 лева при сума
на получаване 2000 лева, при ГПР 46.92 % и ГЛП 39.69 %, при срок на кредита от 24
месеца. Посочва, че съгласно чл. 10 от договора следва да заплати допълнителни
услуги - „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 1332,72 лева и
„Експресно обслужване“ в размер на 1998,96 лева.
Твърди се, че клаузите регламентиращи допълнителни услуги, наименувани
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване“,
регламентирани в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит с номер МАХ_300836079
от 14.02.2023 г., са нищожни поради противоречието им с добрите нрави (чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД) и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а,
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Релевира се, че процесните клаузи от договора са нищожни поради
накърняването на добрите нрави, тъй като със същите се нарушава принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за
справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата, както и че
е налице не еквивалентност на насрещните престации.
Навежда се, че предвиждането на заплащане на допълнителни услуги заобикаля
закона, тъй като последните не са включени в ГПР по кредита и последният не
съответства на действително прилагания такъв от кредитора, което представлява
заблуждаваща търговска практика. Посочва се, че възнагражденията по
допълнителните услуги представляват скрит добавък към възнаградителната лихва по
1
договора, поради което е следвало същите да бъдат включени в ГЛП и ГПР. Сочи се
още, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с
уговорката да се заплаща възнаграждение по допълнителни услуги се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Релевира се още, че клаузите противоречат на изискването, обективирано в чл. 10а, ал.
1 ЗПК, тъй като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, в резултат на
което допълнителните услуги по процесния договор за кредит са част от
възнаграждението за предоставения заем.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
клаузите регламентиращи допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Експресно обслужване“, регламентирани в чл. 10, ал. 1 и ал. 2
от Договор за кредит с номер MAX_300836079 от 14.02.2023 г., са нищожни поради
противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД) и поради това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с
чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за
неоснователност на така предявените искове, като релевира, че ищцовите твърдения не
отговарят на обективната истина. Посочва, че всяко кредиторово действие по
отношение на допълнителните услуги е било по изричното желание на потребителя,
като допълнителното действие никога не е било задължителна предпоставка за
отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит е
можел да се сключи и без допълнителното действие. Релевира, че допълнителните
услуги присъстват в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, в резултат
на което не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях, както и че присъствайки
в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да се ползва от тях
отхвърля и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално от кредитора и са
неравноправни по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. Навежда, че процесните клаузи не
накърняват добрите нрави и не противоречат на общоприети житейски норми на
справедливост и добросъвестност, както и на правилата за поведение установени в
обществото. Твърди, че допълнителните действия „Бързо разглеждане“ и „Експресно
обслужване“ не са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Моли
съда да отхвърли ищцовата претенция като неоснователна, както и да присъди в полза
на дружеството направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност по казуса, моли за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото доказателства, между ищцата Ц. Н. А. и
ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за кредит с номер
MAX_300836079 от 14.02.2023 г., при следните условия: размер на кредита 2 000 лева,
погасителна вноска в размер на 122,04 лева, брой на вноските 24, срок на кредита 24
месеца, годишен процент на разходите 46,92 %, годишен лихвен процент 39,69 %,
обща стойност на плащанията 2 928,96 лева.
Съгласно чл. 10 от договора за заем, кредитополучателят дължи такса бързо
разглеждане на искането за кредит в размер на 1 332,72 лева дължима на равни части
през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита и такса експресно обслужване в размер на 1 998,96 лева,
дължима на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, като общото задължение по
кредита възлиза на 6 260,64 лева при обща месечна вноска от 260,86 лева. Уговорено е
също, че при пълно предсрочно погасяване на кредита от кредитополучателят,
2
последният дължи плащане на цялата сума за бързото разглеждане на искането му за
кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Ищцата е предявила искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
143 и чл. 146 ЗЗП, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за
прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 10 от Договор за кредит с номер
MAX_300836079 от 14.02.2023 г., предвиждащи заплащане на такса за бързо
разглеждане на искането за кредит от 1 33272 лева и такса експресно обслужване в
размер на 1 998,96 лева.
Разгледани по същество съдът намира предявените искове за основателни.
Между страните не е спорно, че помежду им е възникнало валидно
правоотношение по сключения договор, по които ищцата е усвоила заемна сума в
размер на 2 000 лева.
Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
Закона за кредитните институции /ЗКИ/, което му предоставя правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, което го прави кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
От своя страна договорът за кредит сключен между страните по своята правна
характеристика и съдържание се квалифицира като потребителски кредит, поради
което при разглеждането му и преценката за неговата валидност следва да се приложат
клаузите на специалния закон – Закона за потребителските кредити. В този смисъл
ищцата по делото в качеството на кредитополучател физическо лице има качеството
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
Предвид така предявените от ищцовата страна основания за нищожност на
процесната клауза, в нейна тежест е при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на сочените основания за нищожност на клаузата изискваща
заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване по кредита.
С чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, законодателят е предвидил
възможност при сключване на договор за потребителски кредит страните да уговорят
и допълнителни услуги, но за да могат да породят своето действие, те трябва да
съответстват на императивните изисквания на чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК, който
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса
и/или комисионна за едно и също действие. Изисква се също видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, да бъде ясно и точно
определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
В случая с уговорените такса за бързо разглеждане и такса за експресно
обслужване по кредита, кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждения
на кредитора за извършване на дейност, която по своето естество представлява
действие по усвояване и управление на кредита. Разглеждането на заявеното от
кредитополучателя искане за кредит поражда за кредитната институция извършване
на присъщи за нея дейности, свързани с предоставянето на заеми по занятие и дори
извършването на тези действия да е бързо или експресно, не следва да бъде заплащано
допълнително възнаграждение на кредитора от потребителя, поради което клаузата на
чл. 10 от договора е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Отделно от това клаузата на чл. 10 от Договор за кредит с номер
MAX_300836079 от 14.02.2023 г. не отговаря и на императивното изискване на чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК, според която видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, тъй като в случая процесната клауза не съдържа ясно и
конкретно изявление по какъв начин е формирана. Кредиторът не посочил как точно е
определил цената на тази услуга, какво включва тя и какви дейности е извършил, за да
определи съответния размер на тези задължения. Както таксата за бързо разглеждане,
3
така и таксата за експресно обслужване по своята същност са пряко свързани с
обичайната дейност на кредитора по разглеждане на искането за кредит, тъй като касае
изпълнение на задължения на кредитора свързани с кредитното правоотношение,
които не излизат извън рамките на обичайните такива.
Кредиторът още при разглеждане на заявлението и при сключване на договора
за кредит е знаел, че в договора ще бъде заложена и тази клауза, но не я е включил
като разход при формиране на годишния процент на разходите по кредита. Това води
до извод, че таксите по чл. 10 от договора, макар и да представляват реално
оскъпяване на кредита чрез задължаване на потребителя да заплати допълнителни
разходи, тази стойност на е включена в определения в договора за кредит ГПР.
Несъмнено това е довело до нарушаване нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит посочването на действителния годишния процент на разходите по кредита,
изчислен към момента на сключване на договора, като се включат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 от ЗПК начин.
Като не е включил дължимите възнаграждения по чл. 10 от Договор за кредит с
номер MAX_300836079 от 14.02.2023 г. предвиждащи заплащане на такса за бързо
разглеждане на кредита от 1 332,72 лева и такса експресно обслужване от 1 998,96
лева, кредиторът е посочил неточен и заблуждават за потребителя размер ГПР, тъй
като същия не отразява действителните разходи по кредита, които кредитополучателят
следва да заплати на кредитора си.
В случая е видно, че заплащането на тези допълнителни суми в общ размер от
3 331,68 лева води до драстично увеличаване на дължимото от потребителя
задължение, тъй като надвишава размера на получената от него главница със повече от
100 %, която в случая е 2 000 лева. След като към дължимата от кредитополучателя
сума от 3 331,68 лева формирана от таксата за бързо разглеждане и таксата експресно
обслужване се добавят и дължимите суми за договорната лихва, полученият годишен
процент на разходите надвишава многократно петкратния размер на законната лихва,
тъй като длъжникът следва да заплати разходи по кредита в общ размер от 4 260,64
лева. Това сочи, че очевидно е налице противоречие с императивното изискване
заложено от законодателя в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Освен изложеното клаузата на чл. 10 от договора изискваща заплащане на такса
за бързо разглеждане и такса експресно обслужване нарушава и добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани, но общоприети
морални правила, които са заложени като общи принципи и се приемат като критерии
за регулиране на договорните правоотношения. Затова за противоречащи на добрите
нрави се приемат сделки или клаузи от тях, водещи до неравноправно положение на
някоя от страните по договора, които я поставят в неизгодно икономическо и социално
положение, тъй като водят до облагодетелстване на икономически по-силната страна
по договора за сметка на по-слабата. В случая както бе посочено по-горе, поемането
на задължение от страна на потребителя да заплати разходи по кредита надвишаващи
повече от 165 % размера на получената от него главница по процесния договор, води
до необосновано възнаграждение за кредитора за дейност, която му е присъща и за
която не е извършил никакви услуги, които да водят до необходимост от заплащането
й от кредитополучателя. Заплащането на сумите визирани в чл. 10 от договора
увеличава тежестта на задължението на потребителя по договора и води до драстично
неравноправие по сключеното правоотношение, като превръща задълженията на
страните по договора във видимо нееквивалентни и несправедливи.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на
закона или на добрите нрави. Предметните клаузи на чл. 10 от договора противоречат
на принципите на добросъвестност и справедливост в потребителските
правоотношения, тъй като заложените в тях такси създават финансова тежест за
кредитополучателя, без реално предоставена услуга и значително увеличават разходите
по кредита.
В съдебната практика е прието, че нищожност на договора поради накърняване
4
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща правна категория,
която е приложима към конкретни граждански правоотношения изведена от
юридически факти, обуславящи тези правоотношения, при изследването на които
съдът следва да прави преценката си за всеки отделен случай въз основа на доводите
на страните и събраните по делото доказателства, за да прецени дали конкретния
правен субект има поведение, което накърнява добрите нрави и накърнява чужди
интереси с цел извличане на изгода в своя полза.
Следва да се има предвид, че и в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП
законодателят е предвидил критерии, чрез които може да се прецени наличието на
неравноправния характер на дадена клауза в договор сключен с потребител.
Посочената норма регламентира, че неравноправни клаузи са: 1. Клауза сключена във
вреда на потребителя; 2. Клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите и 3. Клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В този смисъл е и чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. за неравноправните клаузи в потребителските договори, като при
преценка наличието на неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се
отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да се вземат
предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото
сключване.
По тези съображения съдът приема, че клаузите регламентиращи допълнителни
услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно
обслужване“, регламентирани в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит са нищожни
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното иска се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се
дължат направените по делото разноски за държавна такса в размер на 134,47 лева.
Тъй като същата е представлявана от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. М. М. съобразно
нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., действала към момента на
сключване на договора, следва да се определи минимално предвиденото
възнаграждение в размер от 759,80 лева с вкл. ДДС, тъй като адв. М. от АК - П. е
регистриран по ДДС, за което са представени и надлежни доказателства, а именно:
удостоверение за регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни клаузите регламентиращи допълнителни услуги,
наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване“,
регламентирани в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит с номер MAX_300836079
от 14.02.2023 г., поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД) и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5,
представлявано от Б.К.Б., С.И.Г., да заплати на Ц. Н. А., ЕГН: **********, от с. К.,
общ. П., ул. „Д.“ № 21, сумата от 134,47 (сто тридесет и четири лева и четиридесет и
седем стотинки) лева, сторени разноски в производството.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
5
р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б.К.Б., С.И.Г., да заплати
на адвокат М. М. АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “Пещерско
шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 759,80 (седемстотин петдесет и девет лева и
осемдесет стотинки) лева с вкл. ДДС, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6