О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1095
07.10.2019 г.
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в
закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Събчева ВЧНД
№ 1752/2019г по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.
С определение №1350 от 26.08.2019г. по ЧНД№ 5220/2019г Районен съд-
Пловдив е потвърдил постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив,
с което е било прекратено наказателно производство по ДП № 164/2017г по описа
на РУ гр.Раковски при ОДМВР Пловдив, образувано за престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
Срещу
определението на Районен съд- Пловдив е
постъпила частна жалба от Н.В. П., с която се иска същото да бъде отменено като
неправилно. Твърди се, че разследването
не е пълно, обективно и всестранно. Сочи се, че И. Р., чиито доходи са били
обследвани по делото, извършва търговска дейност като използва чужди дружества,
на които е неформален собственик. Цитират се интернет сайтове и статии на
електронни медии. В подкрепа на изложеното са приложени и документи- заверени
копия на описаните в жалбата статии.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
депозираната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимиран субект, поради което същата е ДОПУСТИМА. Предвид изложените по долу
съображения, настоящият съдебен състав намери
жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
С
решение №137 от 2007г по гражданско дело №1345/2006г на Районен съд Пловдив е
утвърдено постигнатото споразумение между страните в бракоразводно дело - Н. П.
и И. Р., според което И. Р. се задължава да заплаща на съпругата си Н. П.
месечна издръжка до живот. Решението влязло в сила на 09.05.2007г. На
24.10.2008г бил издаден изпълнителен лист на свид.П. за 12 месечна издръжка и
плащания по същия били събрани, като последното плащане било извършено на
30.03.2010г. От април 2010г плащането на
издръжка към бившата му съпруга свид.П. било преустановено от негова
страна.
Още
2008г здравословното състояние на свид.И. Р. се влошило. Различните му
здравословни проблеми наложили многократни изследвания и лечение, продължили и
през 2009г. На 28.01.2010г свид.И. Р. получил травма – счупване на лява раменна
кост, което наложило потъването му
периодично за болнично лечение и рехабилитация, продължили и през 2011г.
За периода от януари 2010г до август 2011г свид.Р. бил във временна
неработоспособност и за този период получил обезщетение от НОИ в размер на
5052,85лв. По повод същата травма през 2012г И.Р. отново бил хоспитализиран и
му била извършена операция. Така през годините включително и през 2015г той
многократно бил лекуван по повод различни здравословни оплаквания и в крайна
сметка през 2018г с решение на ТЕЛК било установено, че свид.И. Р. е с 80%
намалена работоспособност, поради състояние след радикална простатектомия,
артериална хипертония и захарен диабет с диабетна полиневропания.
Здравословните
проблеми на свид.Р. му попречили да работи пълноценно. Същевременно в
търговската си дейност той срещнал трудности
и реализирал финансови загуби.
През
различни периоди от време свид. И. Р. бил собственик и управител на пет търговски дружества, както следва:
-„****“
образувано през 2008г, обявено в несъстоятелност през 2013г, заличено през
2014г.
-„****“
ЕООД, регистрирано през 2008г.
-****.“
ЕООД, регистрирано през 2009г от сестрата на свид.Р., като собствеността му
била придобита от него през 2011г .
-„****“ 2012г ЕООД, собствеността на което
свид.Р. придобил в края на 2014г.,
-ЕТ
“****“ регистриран през 2008г., с
последна подадена ГФО през 2009г след което дружеството спира да извършва
дейност.
Дружеството
„****“ ЕООД гр.Пловдив, първоначално било регистрирано с едноличен собственик
на капитала свид.Е. Р., **** на свид.Р., след което дружественият дял бил
прехвърлен през ноември 2017г на свид.М. Б. Р., **** на свид.Р. За същото
дружество свид.Р. не извършвал трудова дейност, нито бил в облигационни
отношения с него, а единствено оказвал съдействие на близките си, които работили
към него. Свид.Е. Р. и свид.М. Р. ползвали
опита на свид.И. Р., като се допитвали до него по различни въпроси във връзка с
работата на дружеството„**** “.
За
периода от 2010г до 2015г представляваните от свид.Р. търговски дружества
отчели загуби от извършваната търговска дейност, с изключение на ЕТ „****“ , който декларирал печалба от 7000лв
за 2011г и дружеството „****“ ЕООД, което отчело в баланса за 2015г сумата от 122 000лв, която обаче била
неразпределена печалба и приходи от същата лично за свид.Р. не постъпили. През
2016г и 2017г представляваните от свид.Р. дружества не извършвали търговска
дейност. За периода 2012г-2017г свид.Р. нямал доходи като физическо лице,
поради което не подал декларации по ЗДДФЛ. Притежаваните от него недвижими
имоти били запорирани и изнесени на публична продан, поради задължения на
юридическите лица, в чиято полза служили като обезпечение. В резултат, за
периода 2010-2017г, свид.Р. не разполагал с движимо и недвижимо имущество, от
които да изпълнява поетите задължения за заплащане на издръжка на своята бивша
съпруга. Същевременно личните му възможности за престиране на труд за също били
ограничени с оглед здравословното му състояние. Всичко това довело до
невъзможност свид.Р. да изплаща месечната издръжка на бившата си съпруга. На
19.07.2017г Н. П. подала жалба в Районна прокуратура гр.Пловдив, с която
съобщила, че бившият й съпруг свид.Р. е престанал след 30.03.2010г да заплаща
месечната й издръжка, за което се е задължил. Било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК извършено през периода от
месец април 2010г до месец май 2017г.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства- разпити на свидетели и съдебно-счетоводна експертиза, медицински
документи за хоспитализация, прегледи и изследвания на свид.Р., документи,
предоставени от НАП, Агенция по вписванията, НОИ, Сектор КАТ при ОДМВР-Пловдив.
От събраните доказателства се установява, че свид.Р. се е намирал в обективна
невъзможност да изпълни поетото от него задължения за изплащане на издръжка към
свид. П., дължаща се на влошеното му здравословно състояние от една страна и
липсата на доходи от друга. Следва да се разграничава осчетоводената печалба на
юридическо лице от личните доходи на собственика му, които той може да получава
в това си качество. Такива лични доходи на свид.Р. по делото не се установиха.
Не може да се твърди, че свид.Р. сам се
е поставил в това състояние, видно от събраните доказателства за влошеното му
здравословно състояние.
Правилно
първостепенния съд е посочил в атакуваното определение, че няма причини
съставеното експертно заключение при съдебно-счетоводната експертиза да не бъде
кредитирано. По делото са били приобщени документи от Агенция по вписвания,
НАП, НОИ и ОДМВР-Пловдив, които са били обследвани от вещото лице и обосновали
извода, че свид.Р. не е получавал трудови доходи през инкриминирания период,
които обективно да му позволяват да изпълни поетото от него задължение да
заплаща към бившата си съпруга месечна издръжка. Този извод се подкрепя от
данните, фигуриращи в приобщената по делото документация.
Твърденията
на свид.П. за това, че свид.Р.все пак е получавал доходи няма как да бъдат
споделени поради липса на доказателства за това. Като такива доказателства не
могат да бъдат счетени приложените към въззивната жалба статии от електронни
медии. Последните не могат да оборят заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, която не установява налично движимо и недвижимо
имуществото на свид.Р., което да му послужи за изпълнение на поетото задължение.
За пълнота следва да се посочи, че в две от приложените статии става въпрос за
търговско дружество „****“, собственик на съпругата на свид.Р. Според
свидетелските показания и писмените докаказетлства, свид.Р не получава доходи
от трудови или облигационния отношения помежду им. Същевременно свид.М. Р. и
свид.Е. Р. заявяват, че ползват в работата на дружеството опита на свид.Р.и
получават съвети от него без да са създали правни отношения помежду си, по които
свид.Р. да получава доходи. В други статии свид.Р. се сочи като инвеститор и
като управител на строителна фирма, какъвто в действителност е, видно от
справките за търговските дружества, които представлява, приложени по делото.
Това обстоятелство обаче само по себе си не води до извод за наличие на доходи
на физическото лице и не установява техния размер, като същевременно всички
възможни действия по разследване за установяване наличие на доходи по делото са
били изпълнени. Доказателства за наличие на обективна възможност у свид.Р. да
изпълнява задължението си към свид.П. през процесния период няма.
По
тези мотиви настоящият съдебен състав счита възраженията на свид.Н. П. за
неоснователни, поради което частната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а определението на първостепенния съд следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Воден от горното
и на основание чл. 243, ал. 8 от
НПК,
Пловдивски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1350 от 26.08.2019г. на Районен съд-
Пловдив по ЧНД№ 5220/2019г, по
описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.