Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 149

 

гр. София, 01.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 319 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.К.В., ЕГН **********, срещу наказателно № 18-1204-000014 от 07.02.2018 г., издадено от Ива Пламенова Григорова- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 4, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 2, пред. 2 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1500 лева и „Глоба“ в размер на 10 лв., за това, че на 05.01.2018 г., около 09.10 часа, в общ. Сливница, на път първи клас № 8, като водач на товарен автомобил- Мерцедес 1317 Л, с рег. № КН 0879 ВК, категория N-3, държава България, с максимално допустима маса 13000 кг., собственост на ЕТ „Георги Миланов-2005“, БУЛСТАТ *********, не представил валиден винетен стикер и квитанция за платена винетна такса категория К-1 за движение по републиканската пътна мрежа за 2018 г. и не представя заплатена квитанция за същата, като представя винетен стикер от категория К-2, № 0021813, който не отговаря за категорията на управляваното от водача МПС, като е без контролен талон към СУМПС, с което извършил управление на ППС, предназначено за превоз на товари, състав от ППС с 2 и повече оси, с технически допустима маса 12 или повече тона по републиканската пътна мрежа, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП- нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, и не носи контролния талон от свидетелство за управление- нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на същото и до ограничаване правото на защита на нарушителя. Твърди се, че словесното описание на нарушението не съответства на дадената му правна квалификация, което противоречие несъмнено нарушава изцяло правото на защита на наказаното лице и прави невъзможно да се определи предметът на доказване. Сочи се, че в АУАН и в наказателното постановление са посочени две различни нарушения, като липсва единство на фактическата обстановка. Наред с това се твърди, че в НП липсва описание на всички съставомерни признаци на нарушението и по-точно липсва информация дали за съответния пътен участък се изисква платена винетна такса и дали е бил обозначен с пътен знак Д 25. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил нарушението виновно, като съвсем необосновано актосъставителят и АНО са приели, че за управлявания от жалбоподателя автомобил е трябвало да се заплати винетна такса и да има винетен стикер от категорията К-1, въпреки, че за съответното МПС е била заплатена винетна такса и е имало винетка категория К-2.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като дава подробни обяснения във връзка с нарушението, касаещо винетния стикер.  

Въззиваемата страна- ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 21.05.2018 г. видно от разписката в представеното от жалбоподателя копие от НП, а жалбата е подадена на 23.05.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На неустановена по делото дата жалбоподателят Л.К.В. бил потърсен от неустановено по делото лице с имена Георги Миланов, който му предложил срещу възнаграждение да превози сено за кравите му. За целта на 04.01.2018 г. неустановеното по делото лице Миланов предоставил на жалбоподателя товарен автомобил Мерцедес 1317 Л, с рег. № КН 0879 ВК, собственост на ЕТ „Георги Миланов-2005“. Докато жалбоподателят зареждал гориво на бензиностанция в гр. Дупница, неустановеното по делото лице Миланов закупил на жалбоподателя от същата бензиностанция винетен стикер от категория К-2, № 0021813, като залепил същия в доляната дясна част на предното стъкло на товарния автомобил и казал на жалбоподателя, че вече може да управлява автомобил.

На 05.01.2018 г., около 09.10 часа, жалбоподателят Л.К.В. ***, на път граница Югославия- Калотина-софия-Пловдив-Хасково-Свиленград-Кап.Андреево-граница Турция, като се движел по ПП- 1-826 км, посока гр. София с управлявания от него товарен автомобил Мерцедес 1317 Л, с рег. № КН 0879 ВК, собственост на ЕТ „Георги Миланов-2005“, за който бил закупен винетен стикер от категория К-2, № 0021813. Жалбоподателят В. бил спрян за проверка в района на 26-ти километър от свидетелите Р.С.А. и А.Т.А., като в хода на проверката В. не представил валиден винетен стикер и квитанция за платена винетна такса от категорията К-1 за движение по републиканската пътна мрежа за 2018 г. Водачът бил и без контролен талон към СУМПС.

За констатираното нарушение Р.С.А.- мл. автоконтрольор при ОДМВР гр. София, с-р Пътна полиция, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението- А.Т.А., издал на жалбоподателят АУАН серия Г № 937962, за това че на 05.01.2018 г., в 09.10 часа, в общ. Сливница, на път граница Югославия- Калотина-софия-Пловдив-Хасково-Свиленград-Кап.Андреево-граница Турция по ПП- 1-826 км, посока гр. София, управлява товарен автомобил Мерцедес 1317 Л, с рег. № КН 0879 ВК, собственост на ЕТ „Георги Миланов-2005“, като водачът не представя валиден винетен стикер от категория К-1 за движение по републиканската пътна мрежа за 2018 г. и не представя заплатена квитанция за същата. В АУАН било отразено още, че водачът представя винетен стикер от категория К-2, № 0021813, който не отговаря за категорията на управляваното от водача МПС, както и че водачът е без контролен талон към СУМПС,  с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 5 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Видно от АУАН със същия били иззети като доказателства СРМПС № *********. АУАН бил предявен на жалбоподателя, като той не направил възражения срещу него.

На жалбоподателя била издадена и Заповед № 13 от 05.01.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „ж“ ЗДвП- „временно спиране от движение на МПС“.

Въз основа на така съставения АУАН на 07.02.2018 г. Ива Пламенова Григорова на длъжност началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, упълномощена със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., издала атакуваното НП № 18-1204-000014 от 07.02.2018 г., в което АНО е приел, че с деянието, описано идентично както в АУАН, така и в НП (като в НП е посочено допълнително, че управляваното от водача МПС е с максимална допустима маса 13 000 кг.), жалбоподателят е извършил: Управлява ППС, предназначен за превоз на товари, състав от ППС с две и повече оси, с технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за което е заплатена по-ниска винетна такса от установената по ч. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, с което виновно нарушил чл. 139, ал. 5 ЗДвП, както и че не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН, чл. 179, ал. 4, т. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1. пр. 2 ЗДвП  му били наложени наказания „глоба“ в размер на 1500 лв. по чл. 179, ал. 4, т. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 1. пр. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства: АУАН № 937963/05.01.2018 г., Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 517з-2641/13.10.2017 г. на директора на ОДМВР София, Заповед № 13 от 05.01.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „ж“ ЗДвП, справка за нарушител/водач за жалбоподателя, Заповед № 517з-1718/08.06.2016 г. на директора на ОДМВР София, акт за встъпване в длъжност от 20.06.2016 г. на Р.С.А., Заповед № 8121к-1385/21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 23.04.2015 г. на Ива Пламенова Григорова, както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Р.С.А. и А.Т.А., а също и обясненията на самия жалбоподател.

Изрично свидетелят А. в показанията си заявява, че си спомня за случая, като водачът е пътувал в посока гр. София с товарен автомобил Мерцедес и е превозвал бали на рулони. Това се установява и от показанията на свидетеля А.. Установява се, че при спирането на жалбоподателя със свидетеля А. са говорили дълго, като жалбоподателят му е обяснил, че е само шофьор на товарния автомобил. Заявеното от самия жалбоподател в обясненията му се потвърждава от обстоятелството, че товарният автомобил е собственост на ЕТ „Георги Миланов-2005“, както и от показанията на свидетелите, на които съдът даде вяра, с оглед което съдът даде вяра и на обясненията на жалбоподателя, като отчете тяхната двойствена природа- от една страна доказателствено средство и от друга- средство за защита.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представената по делото Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 05.01.2018 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок (на 07.02.2018 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

 

По отношение на нарушението пи чл. 139, ал. 5 ЗДвП:

 

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Според чл. 10а, ал. 4 и ал. 5 ЗП (в редакцията, действала към момента на извършване на нарушението) винетна такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като при заплащането й се издава ценна книга, наречена „винетка“, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища и е предназначена да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Движението по републиканската пътна мрежа (част от която е и ПП I-8 в посочения в АУАН и НП участък) без заплатена винетна такса, удостоверена със залепен на съответното място винетен стикер (в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила) представлява нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 1- 4 ЗДвП предвижда наказание „глобаѝ“ за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, като размерът на глобата е диференциран в зависимост от категорията превозно средство.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че в в НП липсва описание на всички съставомерни признаци на нарушението и по-точно липсва информация дали за съответния пътен участък се изисква платена винетна такса и дали е бил обозначен с пътен знак Д 25. За съда в случая е правно ирелевантно дали в процесния участък е действал пътен знак Д25- „за използването на пътя се изисква платена винетна такса”, тъй като изпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП- „движението по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса”, не е обусловено от наличието на пътен знак със специално предписание. Това задължение следва от закона и е дължимо, когато пътят, по който се осъществява движението, е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса са ползване на пътната инфраструктура, какъвто път е и ПП I-8. Наличието на пътен знак Д25 не е елемент от фактическия състав на задължението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, с оглед което изложеното възражение съдът намира за неоснователно.

Основателно е обаче възражението, че описанието на нарушението в АУАН и НП не съответсва на дадеената правна квалификация. Нарушението на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предполага в АУАН и НП да бъде описано от обективна страна, че водачът не е изпълнил задължението да извършва движението по републиканската пътна мрежа, след като е заплатил съответната такса за управляваното от него пътно превозно средство. В този смисъл както в АУАН, така и в НП нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че несъмнено да се установява, че водачът управлява пътно превозно средство по републиканската пътна мрежа без да е заплатил съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а не че същият не представя фискален бон за заплатена винетна такса, респ. че в долния десен ъгъл на предното стъкло липсва поставен валиден винетен стикер, които обстоятелства са елемент от обективната страна на нарушението на друга разпоредба, а именно тази на чл. 100, ал. 2 ЗДвП. Посочената неяснота несъмнено се отразява на правото на защита на нарушителя, който следва да разбере какво именно е нарушението, което е извършил, което изискване елемент от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че наказателното постановление в тази си част подлежи на отмяна, като само за пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че, дори и да се приеме, че в хода на административнонаказателното производство не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,  в случая приложение намира и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В чл. 28 ЗАНН е предвидено, че в „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. За да обяви формалните деяния за наказуеми, каквото е нарушението, извършено от В., законодателят е приел, че те накърняват установения ред на държавно управление в значителна степен, което обоснована нуждата от защита на конкретните обществени отношения в един по ранен етап. За да се приеме, че така извършеното административно нарушение представлява маловажен случай, следва и в тежест на нарушителя е да установи, че конкретното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива административни нарушения или че са налице други многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В настоящия случай по делото е установено, че за управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е бил закупен винетен стикер категория К-2, който е на стойност 23 лв., когато се касае до дневна винетка и на стойност 67 лв., коато се касае до седмична винетка, макар и несъответен за категорията на управляваното от него МПС (стойността на винетния стикер К-1 за един ден съвпада със стойността на винетния стикер К-2, а стойността на седмичната винетка е 87 лв., т.е. едва 20 лв. повече от стойността на винетния стикер К-2). Наред с това се установи, че жалбоподателят е бил ангажиран да извърши превоз на бали от гр. Дупница, както и че за целта товарният автомобил му е бил предоставен, като за същия е била закупена винтека от лицето, което му го е предоставило, което наред с това е уверило жалбоподателя, че може спокойно да управлява автомобила. Тези обстоятелства именно съдът намира, че сочат на една значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Доколкото не е го е направил, издавайки атакуваното НП, той е допуснал процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено от съда чрез отмяна на наказателното постановление в тази му част.   

 

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП

 

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В настоящия случай по делото се установява, че жалбоподателят не е разполагал с контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, като в този смисъл е и отразеното в АУАН от свидетеля А., като обстоятелството, че същият няма конкретни спомени за това не би могло да доведе до извод, че това нарушение не извършено, доколкото няма основание да се приеме, че свидетелят би отразил недобросъвестно неосъществени в обективната действителност факти. В този смисъл следва да се отбележи, че и доводите на самия жалбоподател касаят единствено нарушението на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, но не и това по чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДвП, което жалбоподателят не отрича, че е било осъществено. Доколкото за това нарушение на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП на жалбоподателя е била наложена „глоба“ в размер на 10 лв., който размер е фиксиран, съдът намира, че административнонаказателната отговорност за това нарушение е била законосъобразно ангажирана, с оглед което наказателното постановление в тази си част следва бъде потвърдено.

 

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление в частта относно нарушеноето по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, но не констатира основания за неговата отмяна или изменение в частта относно нарушението на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което в тази си част същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1204-000014 от 07.02.2018 г., издадено от Ива Пламенова Григорова- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, в частта, с която на Л.К.В., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 4, т. 1ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1204-000014 от 07.02.2018 г., издадено от Ива Пламенова Григорова- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, в частта, с която на Л.К.В., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 2, пред. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: