№ 17
гр. Велико Търново, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
Димитринка Гайнова
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20234001000210 по описа за 2023 година
С Решение № 52/10.04.2023г. по т. д. №319/2022г. ОС- Русе е признал за
установено съществуването на вземане на В. Д. Г., ЕГН**********, от
гр.София, *********, от С. Д. И., ЕГН**********, от гр.Русе, ********, за
сумата 50 000 евро, частично от 500 000 евро, дължима по запис на заповед,
издаден на 01.01.2019г. в гр.София, с падеж 21.12.2019г., ведно със законна
лихва, считано от 30.06.2022г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед № 1738 от 30.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3531/2022г. по
описа на РРС.
Присъдени са разноски за заповедното и исковото производства.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от С. Д. И. от гр. Русе,
като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са възражения,
че не било установено по категоричен начин жалбоподателката да е
подписала процесния запис на заповед- т.е. авторството на ценната книга
оставало съмнително. Първоинстанционният съд не обсъдил наведения в
отговора на исковата молба довод, че е житейски абсурдно ответницата да
подпише запис на заповед за крупната сума от 500 000 евро в полза на лице, с
което никога не се намирала в търговски или гражданскоправни отношения.
Единствената сделка с косвеното участие на страните била договор за
покупко- продажба на 50 дружествени дяла от капитала на „Виа Сити Строй"
ЕООД.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и искът да бъде
1
отхвърлен.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва. Моли същата да бъде
оставена без уважение, а решението- потвърдено. Претендира разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с възраженията във въззивната жалба и съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да постанови съдебният си акт ОС- Русе е приел, че в срок е предявен
иск по чл. 422, ал.1 ГПК за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл.
414 и чл. 415 ГПК, произтичащо от запис на заповед, ведно със законната
лихва, считано от 30.06.2022г. до окончателното изплащане. По ч.гр.д.№
3531/2022г. на РРС, въз основа на заявление от В. Д. Г. по чл.417 ГПК, е
издадена заповед по чл.417 ГПК, срещу С. Д. И., за сумата 50 000 евро, ведно
със законна лихва от 30.06.2022г., както и държавна такса и разноски.
Посочено е, че вземането е частично, произтича от запис на заповед издадена
на 01.01.2019г. общо за сумата 500 000 евро, с падеж на 21.12.2019г.
Ответницата И. е подала в срок възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта,
като е заявила, че не дължи посочената сума.
Първоинстанционният съд е приел, че видно от представеният
документ- запис на заповед, в заверен препис /л.4/, на 01.01.2019г. в гр.София,
С. Д. И., с посочени ЕГН, лична карта и постоянен адрес, неотменимо и
безусловно се е задължила да плати на В. Д. Г., с посочени ЕГН, лична карта
и адрес, сумата 500 000 евро. Определен е падеж на записа на заповед-
21.12.2019г., че е платим без протест и разноски, както и място и дата на
издаване- гр.София, 01.01.2019г. Положен е подпис на издател и са изписани
ръкописно имената С. Д. И.. От приетото по делото заключение на съдебно-
почеркова експертиза е установено, че подписа и ръкописно написаните три
имена в записа на заповед са положени/изпълнени от С. И.. В исковата молба
ищецът не е посочил каузално правоотношение, във връзка с което да е поето
задължението по записа на заповед от ответницата, а нейната процесуалната
позиция е, че не дължи нищо. Твърдяла е, че единствените отношения с
ищеца, били по повод договор за продажба на дялове, сключен между „Виа
Сити Строй“ ЕООД /представлявано от В. Г. въз основа на пълномощно от
законният му представител/ и „Вилипал“ ЕООД /представлявано от нея/.
Първоинстанционният съд е посочил, че е налице общо оспорване на
вземането по записа на заповед от страна на длъжницата, което, с оглед
указанията в цитираното ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално
правоотношение като основание за възникване на вземането /практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение №17/16.02.2015г. по т.д.
№116/2014 на ВКС, II ТО, решение № 12/30.01.2015г. по т.д.№ 2714/2013г. на
ВКС, I ТО, решение №38/11.09.2015г. по т.д.№ 854/2012 на ВКС, II ТО/.
Процесният запис на заповед съдържа всички изискуеми от ТЗ реквизити
посочени в чл. 535, т. 1-7 ТЗ, вр. ал.3 на чл.536 ТЗ и е действителен. Падежът
на записа на заповед към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
/29.06.2022г./ е настъпил, не се твърди и няма отбелязване върху записа на
заповед да е извършвано плащане на суми по него съгласно чл. 492, вр. чл.537
ТЗ, следователно задължението на ответницата за процесната сума по записа
2
на заповед не е погасено, падежът му е настъпил и то е изискуемо.
Ответницата не е доказала да е погасила задължението чрез плащане или друг
предВ. в закона способ, поради което вземането в предявения размер
съществува, следователно искът е основателен, доказан и следва да бъде
уважен изцяло така, както е предявен.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния
съд въз основа на подробен анализ на приетите доказателства и настоящата
инстанция я възприема при условията на чл.272 ГПК .
Видно от данните по делото на 01.01.2019г. ответницата е издала запис
на заповед, с който се е задължила да заплати на ищеца сумата 500 000 евро с
падеж на 21.12.2019г. Не се спори обстоятелството, че задължението не е
платено. Ответницата е оспорила поемането на визираното в ценната книга
задължение и положения подпис, твърдейки, че няма отношения с ищеца и не
е подписала записа на заповед. Излага, че единствената сделка с косвеното
участие на двама им е договор за покупко продажба на дялове от 21.11.2019г.,
с който Димитър Тодоров Попов- продавач, представляван по сделката от В.
Д. Г., е продал 50 дружествени дяла от капитала на „Виа Сити Строй" ЕООД
на представляваното от нея дружество „Вилипал" ЕООД, което е вписано в
TPPЮЛHЦ с рег. № 20191202183549.
Доказателствата по делото не установяват правоотричащото възражение
на ответницата. Установено е чрез заключение на съдебно- почеркова
експертиза, че подписът за издател в записа на заповед и ръкописно
изписаният текст под подписа срещу „издател" в същата запис на заповед със
съдържание „С. Д. И.", са изпълнени от ответницата С. Д. И.. Заключението
не е оспорено и е прието като доказателство по делото от първата инстанция.
Процесният запис на заповед съдържа всички изискуеми от ТЗ реквизити
посочени в чл. 535, т. 1-7 ТЗ, вр. ал.3 на чл.536 ТЗ и е действителен- в него е
посочено, че сумата по записа на заповед 500 000 евро е с падеж 21.12.2019г.,
т.е. падежът е определен по реда на чл.486, т.4 ТЗ - на определен ден.
Оспорването на иска по чл.422 ГПК от страна на ответницата с твърдението,
че задължението по записа на заповед е поето без между нея и ищеца да
съществува каузално правоотношение, което да е основание за издаването му,
е общо оспорване на удостовереното със записа вземане, поради което
кредиторът не следва да доказва съществуването на такова правоотношение.
В тези случаи ответникът следва да конкретизира възражението си, чрез
посочването на обстоятелствата, при които е издал записа на заповед, като
доказателствената тежест за установяването им е негова, а не да изисква
съдът да обсъжда дали е житейски абсурдно да подпише запис на заповед за
крупната сума от 500 000 евро в полза на лице, с което никога не се намирал в
търговски или гражданскоправни отношения, в какъвто смисъл е направеното
възражение във въззивната жалба.
Предвид установеното по делото и указанията, дадени в т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК е явява
основателен и доказан, както е приел и ОС- Русе. Предмет на делото по
предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК в хипотеза на
издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК въз основа на запис на
заповед, е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект,
3
какъвто е настоящият. Ищецът- кредитор е доказал вземането си, основано на
записа на заповед, за сумата 50 000 евро- частично от сумата 500 000 евро.
При пряк менителничен иск, когато възраженията на издателя не се основават
на каузално отношение между страните по спора, ищецът не е длъжен нито да
сочи кауза, нито да доказва наличие на свое вземане по каузално отношение,
обезпечено от записа на заповед. Ответницата не е установила възражението
си, че не е подписала ценната книга. Оспорването на иска по чл.422 ГПК от
нейна страна с твърдението, че между нея и ищеца не съществува каузално
правоотношение, което да е основание за издаването му, е общо оспорване на
удостовереното със записа вземане, поради което кредиторът не следва да
доказва съществуването на такова правоотношение. Предявеният иск е
основателен предвид действителността на ценната книга и недоказването от
страна на ответницата на въведените възражения.
С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски: За настоящата съдебна инстанция страните не са представили
доказателства за направени разноски и списъци по чл. 80 ГПК.
Жалбоподателката е освободена от внасяне на ДТ за въззивната си жалба, на
осн. чл. 83 ал.2 ГПК, с определение №239/31.08.2023г. на ОС- Русе.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 52/10.04.2023г. по т. д. №319/2022г. на ОС-
Русе.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението до страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4