Р Е Ш Е Н И Е
№ 1066
гр. Русе, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в открито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година:
|
Председател: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
Членове: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ, като разгледа докладваното от
съдията БАСАРБОЛИЕВА КАНД № 419 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от И.С.С. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник В.А. ***,
против Решение № 677 от 23.10.2023 г., постановено по АНД № 1178/2023 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-1085-001439
от 10.05.2023 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Русе, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от с.з. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Съдебното
решение се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на съдебния
акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
по касация – началник група в сектор ПП-Русе при ОД на МВР - Русе не взема
становище по жалбата.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата като
намира, че за случая е приложима нормата на чл.9, ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН.
Касационната
жалба е процесуално допустима,
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът
С. е санкциониран за това, че на 22.02.2023 г., около 15:25 часа, в гр. Русе,
на ул. „Студентска“ – до бл. Борислав, управлява собствения си л.а. „Опел Вектра
Б“, рег. № *******,
като управлява МПС-то по път, отворен за обществено ползване, което МПС не е
регистрирано по съответния ред и е с транзитни български табели с изтекъл срок
на валидност до 18.02.2023 г. Процесното НП е издадено във връзка с
постановление на РП – Русе № 1122/2023 г. от 26.04.2023 г. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – „управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред“ и е санкционирано на основание
административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Районният
съд е приел, че описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото доказателства и не е установил наличието на съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП. Приел е също,
че правилно е приложен и материалният закон, като нарушението е правилно
установено и безспорно доказано.
С
обжалваното пред РС - Русе наказателно постановление е ангажирана отговорността
на касатора поради осъществено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената като нарушена
материалноправна разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определят с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на
министъра на вътрешните работи. В случая от събраните по въззивното дело
доказателства категорично се установява, а и не се оспорва, че на 22.02.2023 г., около 15:25 часа, в гр. Русе,
на ул. „Студентска“ – до бл. Борислав, С. е управлявал собствения си л.а. „Опел
Вектра Б“, рег. № *******,
като управлява МПС-то по път, отворен за обществено ползване, което МПС не е
регистрирано по съответния ред и е с транзитни български табели с изтекъл срок
на валидност до 18.02.2023 г. По
смисъла на §6, т. 18а от ДР на ЗДвП „регистрацията“ се определя като
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г.,
транзитни табели с регистрационен номер се издават в някой от предвидените в
чл. 27, ал. 1, т. 1-4 случаи. Срокът на валидност на тези табели се посочва в
разрешението за временно движение. С изтичане на срока на транзитните табели,
същите не могат вече да се ползват. Така описаната срочност за транзитните
регистрационни табели, удостоверява възможността за управление на МПС с тях, но
само през посочения в разрешението период от време. Изтичането на срока на
валидност на транзитните регистрационни табели се приравнява на липса на
регистрация по надлежния ред. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Следователно като е управлявал автомобил с регистрационни табели с изтекъл
срок към датата и часа на проверката, касаторът на практика е управлявал нерегистрирано
МПС по смисъла на закона. Поради това следва да се приеме, че с установеното по
делото деяние касаторът формално е осъществил признаците на предвиденото в чл.
175, ал. 3, пр. 1, във връзка с чл.140, ал. 1 от ЗДвП административно нарушение.
Независимо от гореизложеното контролираното съдебно
решение се явява неправилно по следните правни съображения:
Съгласно нормата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в
този закон не се предвижда друго. Според разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК, приложима в административнонаказателното производство именно
по силата на цитираната препращаща разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, малозначително
е деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона административно нарушение, поради своята малозначителност не е
обществено опасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Действително
с правната норма на чл. 189з от ЗДвП е изключено приложението на чл. 28, съответно на
чл. 58г от ЗАНН за нарушенията
по Закона за движението
по пътищата. Не може да се
дерогира, обаче, приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и съответно
квалифицирането на административното нарушение като малозначително, когато са
установени предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. Освен това и следва да се има
предвид, че критериите, които обуславят малозначителност на деянието, а оттам и
липса на противоправно деяние – престъпление, съответно административно
нарушение, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не съвпадат с тези, предвидени в
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Липсва тъждество между понятието „маловажен
случай“ по смисъла на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4
от ДР на ЗАНН и понятието „малозначително деяние“ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Разликата между двете е същностна, тъй като диференцира престъпното от
непрестъпното деяние, респ. административното нарушение от това деяние, което
не е противоправно. Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4
от ДР на ЗАНН „маловажен
случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В същото време разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК
предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Според
трайната съдебна практика, последната разпоредба е относима към всички
престъпления от особената част на НК, съответно е относима и към всички
административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, поради което е принципно приложима и по отношение на всички състави на административни
нарушения, включително и по ЗДвП. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвидено в закона
административно нарушение, поради своята малозначителност да не е обществено
опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Други условия законът не предвижда. Следователно
по силата на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, противоправният характер на
деянието се изключва при наличието на една от двете форми на „малозначителност“
– пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с
явна незначителност. Посоченото предполага преценка относно пропорционалността
между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание. Правната
доктрина и съдебната практика последователно приемат, че при обсъждане
приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за всеки отделен казус,
следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на
дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже
отрицателно въздействие върху обекта на защита или това негово въздействие е
толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е
налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и
следователно – противоправно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената
опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност, т.е. такава
ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано като противоправно –
престъпление, съответно административно нарушение, отново ще намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
В конкретния казус е налице втората хипотеза на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно деянието, осъществено от С., макар
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във връзка с
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, се явява малозначително, тъй като неговата обществена
опасност е явно незначителна. Действително
по делото се установява, че на 22.02.2022
г. касаторът е управлявал в
гр. Русе, на ул.„Студентска“ – до бл. Борислав, т.е. по път, отворен за
обществено ползване, собствения
си л.а. „Опел вектра Б“,
който бил с поставени регистрационни табели с транзитен номер ******* със срок до 18.02.2023 г. Тъй като срокът на валидност на ползваните от него
регистрационни табели бил изтекъл четири дни преди датата на управление на МПС,
то действително на процесната дата С. управлявал въпросното МПС, което не било
регистрирано по надлежния ред. Същевременно обаче обществената опасност на
деянието му се явява явно незначителна, поради което то не съставлява и
административно нарушение. Това е така, тъй като фактически управлението на
автомобила е извършено само четири дни след изтичане на валидността на
поставените му транзитни регистрационни табели. На следващо място, не без
значение е и обстоятелството, че на следващия, след процесното деяние, ден С. е
регистрирал автомобила в сектор ПП при ОД на МВР – Русе. Така, реално е
констатиран само един случай, в който той е управлявал нерегистрирания
автомобил, като не се касае и за управление на моторно превозно средство, чиято
регистрация е била прекратена поради наложена административна санкция. Видно от
представената с административнонаказателната преписка справка за
нарушител/водач, за 2023 г. С. има наложено само едно наказание по ЗДвП. Освен
това като правоспособен водач категория В от 2003г., в годините няма множество
нарушения, като и към момента на деянието е бил правоспособен водач на моторно
превозно средство от категорията на управляваното от него. Очевидно, в случая не
се касае за противоправно и общественоопасно деяние, извършено със завидна
упоритост и настойчивост, а за инцидента проява от страна на касатора, предвид обстоятелството, че същият еднократно е бил
установен да нарушава разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки процесния лек автомобил с прекратена
регистрация. Поради гореизложените обстоятелства, настоящият състав
на съда счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК.
С оглед горното, като е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление, Районен съд – Русе е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1
от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При
осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения
настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е
незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.
Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл.
221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен
съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 677 от 23.10.2023 г.,
постановено по АНД № 1178/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-1085-001439 от 10.05.2023 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе и
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-001439 от 10.05.2023 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, с
което на И.С.С., ЕГН **********,*** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от същия закон са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер
на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.