Протокол по дело №526/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 175
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20215200500526
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 175
гр. Пазарджик, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20215200500526 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „Юробанк България“ АД, редовно призован не се явява
представител.
Постъпило е становище от жалбоподатела в което моли делото да бъде
гледано в негово отсъствие. Взема се становище във въззивната жалба.
Изложени са съображения по съществото на спора.
Ответницата по въззивната жалба ЦВ. ИВ. Г., редовно призована не се
явява.
Постъпило е становище от ответницата по въззивната жалба, с което
моли да се даде ход на делото и се разгледа в отсъствието на страната.
Поддържа се изцяло отговорът на въззивната жалба. Твърди се, че няма да
сочи нови доказателства. Счита решението на РС за правилно е
законосъобразно по съображения подробно изложени в становището. Моли
да бъде поставен съдебен акт, с който да се потвърди решението.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
С Решение № 260109 от 19.03.2021 г.. постановено от Районен съд -
Пазарджик, гр. л. № 855/2020 г., съдът е отхвърлил иска за признаване за
установено, че ответницата ЦВ. ИВ. Г., ЕГН **********, от гр. Пазарджик,
ул. „Илион Стамболиев“ №11, дължи на ищеца „Юробанк България“ АД - гр
София, ЕИК *********, сумите 7346,44 лв., 1493,89 лв. договорна лихва за
периода 24.08.2018 г. - 07.01.2020 г., 602,66 лв. мораторна лихва за периода
24.09.2018 г. - 07.01.2020 г. и 260,67 лв. такси за периода 24.08.2018 г. -
07.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
22.01.2020 г. до плащането на сумата - задължение по заповед за
изпълнение № 70 от 24.01.2020 г., издадена по гр. дело 189/2020 г. на
Пазарджишкия районен съд.
ОСЪДИЛ е „Юробанк България“ АД - гр София да заплати на ЦВ. ИВ.
Г. сумата 990 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
Решението се обжалва в срок с въззивна жалба от „Юробанк България“
АД, чрез пълномощник адв. Х.И. с твърдение за неговата недопустимост,
неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че с мотивите си в
атакуваното решение първоинстанционният съд приема, че претенциите на
ищеца се явяват неоснователни, като намира, че по делото не са представени
доказателства за процесния Договор за издаване на кредитна карта от
19.12.2003 г. Счита, че при постановяване на своя съдебен акт
първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения,
неправилно е приложил едни законови разпоредби вместо други, неправилно
е кредитирал едни доводи и доказателства, а други е счел като ирелевантни,
което е довело до недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на
така постановеното от него решение. Съдът не бил обсъдил нито едно от
наведените от ответната страна възражения и посочените в тази връзка
основания, а е разгледал по свой почин единствено валидността на
процесната сделка, с оглед отговарянето й на специалните изисквания,
визирани в Закона за банките (отм.). Твърди се , че този въпрос не е спорен
между страните и в първоинстанционното производство възражение от
ответната страна в този смисъл не е повдигано. Дори в решението си
решаващата съдебна инстанция посочва, че ответната страна в отговора на
исковата си молба е посочила, че е „внасяла“ суми за погасяването на свое
задължение. По делото било представено заверено копие на Заявление-
2
Договор за издаване на кредитна карта, въпреки отправено от тях искане по
делото да бъде представен оригинал на договора, това не беше сторено.
Ответната страна не е оспорила подписа си по така представения документ.
На следващо място се твърди, че диспозитивното начало в гражданския
процес е уредено в ГПК като основно начало на процеса. С разпоредбата на
чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че "предметът на делото и обемът
на дължимата защита" се определя от страните. Т. е. недопустимо е съдът по
свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор,
било то обема и вида на търсената защита. Служебното начало,
регламентирано също като основно начало на гражданския процес, изисква от
съда да съдейства на страните за разкриване на обективната истина чрез
съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна, но не
може да се разпростре и по отношение на незаявени възражения, свързани с
основателността на предявения иск, т.е. възражения извън онези, които касаят
надлежното упражняване правото на иск /арг. чл. 130 ГПК/. С оглед на
изложеното ако въззивната инстанция счете, че решението е допустимо, то
намират същото за абсолютно неправилно. Излагат се подробни съображения
по отношение на сключения договор. За доказване по размер на исковите
претенции, в хода на първоинстанционното производство била изслушана и
приета съдебно счетоводна експертиза, като заключението на вещото лице
потвърдило сочените от ищеца факти и обстоятелства. След извършена
проверка и направените изчисления, експертът установил и размерите на
претендиралите от ищцовото дружество суми. Не било ясно и поради каква
причина РС Пазарджик е стигнал до заключението, че на вещото лице не е
предоставен достъп до данни и документи извън тези по делото. Твърди се, че
съдебно-счетоводната експертиза не е способ за внасяне на доказателства по
делото, а същата изследва счетоводните записвания и показва наличието или
не на задължение по кредитната сделка. Счита, че процесният договор е
валидно сключено съглашение, обвързало страните и породило желаните
правни последици.
Искането е да се отмени решението на РС и се постанови друго, с което
да приеме за установено, че ЦВ. ИВ. Г. има задължение към “Юробанк
България” АД, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от
19.12.2003г., в размер на 9703,66 лв. от които: 7346,44 лв. - главница, ведно
3
със законна лихва върху главницата, считано от 22.01.2020г.; 1493,89 лв. -
договорна възнаградителна лихва за периода 24.08.2018г. — 16.08.2019г.;
602,66 лв. - мораторна лихва за периода от 24.09.2018г. - 07.01.2020г., както и
260,67лв. - такси за периода от 24.08.2018г. - 07.01.2020г. Претендират се
разноски.
В условията на евентуалност, в случай че ответната страна претендира
разноски за адвокатско възнаграждение и е доказала реалното му заплащане,
прави възражение за прекомерност на същото и моли възнаграждението да
бъде намалено до законоустановения минимум, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото.
В законния срок е постъпил писмен отговор от Ц.Г., чрез адв. И.Д..
Счита решението на РС за допустимо, правилно и законосъобразно. Изцяло
съобразени със събраните по делото доказателства били изводите на
първоинстанционния съд, за липса на валидно сключено облигационно
правоотношение между страните. Противопоставя се на твърденията
изложени в жалбата за съществени процесуални нарушения и неправилно
прилагане на закона. Не била съгласна с твърдението на жалбоподателят, че
първоинстанционния съд «не е обсъдил нито едно от възраженията ни, а е
разгледал единствено валидността на процесната сделка» и се е произнесъл
по въпрос, който не е спорен между страните. Твърди, че още с отговора на
исковата молба са оспорили наличието на «валидно учредено и
съществуващо към датата на договора за прехвърляне на предприятие
(24.03.2015г.) облигационно правоотношение по договор за издаване на
кредитна карта „ЕигоНпе” от 19.12.2003г». С оглед пълното и главно
доказване на иска си, ищецът следвало да докаже наличието на съглашение
между него и ответника. Не се представило нито с исковата молба, нито в
процеса, като доказателство двустранно подписан договор за издаване на
кредитна карта, тъй като такъв не съществувал. Ищецът бил наясно с този
факт, тъй като сам той недопустимо определя заявлението за издаване на
кредитна карта, като заявление - договор.Оспорва твърденията наведени в
жалбата, за промяна от страна на съда параметрите на предмета на правния
спор и обема и вида на търсената защита. Не считам, че съдът се е произнесъл
по искане, което не е заявено или е различно от заявеното.Намира за
несъстоятелни заключенията на пълномощника на банката, че към датата на
сключване на процесния договор, липсвала специална уредба на този тип
4
правоотношения и поради тази причина следвало да се квалифицира, като
заем за потребление по смисъла на чл.240 от ЗЗД и за улеснение изпълнение
договора за заем, се издавало магнитно устройство - кредитна карта. Твърди
се, че за такъв вид кредит следва да има писмен договор. Такъв липсва по
делото. Липсата на сключен между страните писмен договор за кредитна
карта се установило и от заключението на вещото лице. Оттук бил и правилно
формираният извод на съда, че липсва правно валиден дълг. При изцяло
липсващ договор, твърденията на пълномощника на банката, че същия е
безсрочен, са несъстоятелни. При липсата на посочени и представени от
ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД доказателства за валидно учредена
облигационна връзка между предходния кредитор „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД - негов праводател по сключения договор от 24.03.2005 г. за
продажба на предприятие, и ответника Ц.Г. по твърдения договор за издаване
на кредитна карта от 19.12.2003г., оспорва и твърдението, че не е изпълнила
договорните си задължения за погасяване на дължимите суми. Счита, че
правилно Районен съд Пазарджик е приел предявения иск за установяване
съществуването на вземания на ищеца по този договор за недоказан, поради
което същият бил отхвърлен.
Искането е да се потвърдите решението с което са отхвърлени изцяло
предявените от «Юробанк България» АД искове срещу ЦВ. ИВ. Г..
Претендират се разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,40
часа.


5

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6