РЕШЕНИЕ
№ ………………. / 29.06.2020г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Търговско дело № 45 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Подадена е искова молба и допълнителна искова молба от
Н.А.А. за осъждане на „ЗАД Далл богг: живот и
здраве“АД да му заплати сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило ПТП с негово участие,
ведно със законната лихва, считано от 17.08.2019г. до окончателното й
изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение,
че на 26.08.2016г. в гр.Разград пресичал паркинг, когато л.а.“Фолксваген голф“
с рег. № РР3945 ВС потеглил рязко назад, завивайки надясно. Докато изпълнявал
маневрата, шофьорът го блъснал в десния крак и ищецът паднал на земята. Откаран
бил в болница, поставена му е диагноза фрактура на латералния кондил и
еминенцията на дясната тибия; рептура на медиална колатерална връзка на дясно
коляно; дясна колянна нестабилност. Шофьорът на автомобила, участвал в ПТП, бил
признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата и
причиняване на средна телесна повреда на ищеца и освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.
Ищецът излага твърдения, че причинените вследствие на ПТП телесни увреждания са
му причинили болки и страдания, които не са приключили и към настоящия момент,
налага се да спазва специален двигателен и хранителен режим, ограничил е
социалните си контакти, станал е раздразнителен, сънят му се нарушил, имал
главоболие. Ищецът твърди, че застраховка ГО на лекия автомобил за периода,
включващ момента на настъпване на ПТП, е направена при ответното
застрахователно дружество. В съдебно заседание искът се поддържа от
упълномощения адвокат, който в хода на устните състезания, след събиране на
доказателствата, изразява становище за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца в размер 1/4 или 1/5 от общия размер на нанесената
вреда (при изрично дадени му с пълномощното права да признава исканията на
другата страна).
Ответникът „ЗАД Далл богг: живот и здраве“АД,
представляван от изп.директори Б.И. и Ж.К., е
депозирал писмени отговори на исковата молба и допълнителната такава чрез своя
процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на иска
поради неговата недоказаност, като оспорва всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Счита също, че размерът на търсеното
обезщетение е прекомерно завишен и неотговарящ на критериите за справедливост.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия на две основания: внезапната му поява зад автомобила, който е
предприел маневра движение на заден ход и отказ от болнично лечение. Ответникът
признава съществуването на застрахователното отношение към датата на настъпване
на ПТП. В съдебно заседание становището се поддържа от упълномощен адвокат.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: на 26.08.2016г. в гр.Разград при
управление на л.а.“Фолксваген голф“ с рег. № РР 3945 ВС Д. Е. Х. нарушил
правилата за движение по пътищата, както следва: чл.40 ал.1 ЗДвП и чл.94 ал.1
ППЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“ и чл.40 ал.2 ЗДвП и чл.94 ал.2
ППЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.А.А.,
изразяваща се в счупване на външния кондил и възвишението на десния голям пищял
и разкъсване на вътрешната аколатерална връзка на дясно коляно, които по своята
медико-биологична характеристика обуславят трайно затруднение в движението на
десния долен крайник. Горните факти и обстоятелства са установени по безспорен
начин посредством влязло в сила на 25.08.2018г. решение по АНД № 545/2018г. на
РС Разград, с което водачът на лекия автомобил е признат за виновен в извършване
на престъпление, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание. Решението на РС Разград се ползва със задължителна
сила относно факта на извършване на деянието – нарушаването на правилата за
движение и причинените на ищеца телесни увреждания като следствие от
възникналото ПТП, противоправността на деянието и виновността на водача на МПС,
по аргумент от чл.413 ал.3 в.в. с ал.2 НПК. Предвид
това съдът приема горните обстоятелства за установени, а направеното от
ответника в писмения отговор оспорване на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане – за неоснователно.
Конкретните
детайли във връзка с настъпилото ПТП се установяват от събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства и експертизи. Видно е от
представения констативен протокол за ПТП, изготвен на 26.08.2016г., че през
време на ПТП ищецът Н.А. се е намирал на паркинга пред заведение „Сохо“ в гр.Разград, когато водачът на л.а.“Фолксваген голф“
с рег. № РР 3945 ВС Д. Е. Х. е предприел маневра движение на заден ход и е
блъснал с автомобила А..
От
показанията на К.А. се установява, че преди настъпването на ПТП този свидетел е
бил заедно с Д. Х..в заведение „Сохо“. Автомобилите
им били паркирани пред заведението на обособения за това паркинг, с лице към
заведението и задна част към вътрешността на паркинга. След 23ч. вечерта
двамата станали и се насочили към автомобилите си. Видели играещите на паркинга
на футбол хора, между които бил и ищецът А.. Автомобилът на Х. бил от лявата
страна на свидетеля А.. Двамата забавили потеглянето, защото виждали играещите
зад автомобилите им хора. В един момент Д. Х. потеглил на заден ход, завивайки
надясно. В това време Н.А. предприел движение с бърз ход в посока към излизащия
автомобил. Последвал сблъсък между ищеца и автомобила на Д. Хюсеинов, зад
автомобила на св.К.А.. Извиканият на място св.К.К. –
служител на сектор Пътна полиция при МВР гр.Разград е пристигнал след
заминаването на пострадалия ищец в болница за оказване на медицинска помощ и е
узнал за фактите, отразени в констативния протокол, от водачите на двата
автомобила.
По
делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло
като изготвено от специалист – автоексперт, след запознаване с материалите по
делото, оглед на мястото на ПТП и съобразяване с постановеното от наказателния
съд решение по АНД № 545/2018г. на РРС. От заключението се установява, че
мястото на ПТП представлява паркинг. Времето е било ясно с намалена атмосферна
видимост, предвид настъпилия нощен мрак. Районът е осветен от улично осветление
и от светлините на съседните сгради. Описанието на пътно-транспортното произшествие
е съобразено с влезлия в сила акт на наказателния съд. Установено е, че на
паркинга пред заведение“Сохо“ се е намирал паркиран л.а.“Фолксваген
голф“ с рег. № РР 3945 ВС. Водачът му Д. Ел Хл влиза
около 1,00ч в него и потегля на заден ход. Завива надясно, като навлиза назад
по алеята за придвижване и влизане в паркинга. В същия момент пешеходецът Н.А.
се е насочил към траекторията на автомобила. При това движение задната част на
автомобила и десният долен крайник на пешеходеца влизат в съприкосновение. След
сблъсъка А. е паднал върху асфалтовата настилка, а автомобилът спира с предна
част, насочена към Момина чешма.
Причината за настъпилото ПТП е, че водачът Д. Хл
е предприел маневра движение назад, без да осигури необходимите безопасни
условия за това – не е следял непрекъснато полосата зад автомобила чрез
обръщане на главата надясно през задното стъкло, каквато възможност е имал; не
се е убедил за липса на препятствия по пътя на заден ход; не е осигурил лице,
което да наблюдава обстановката зад автомобила и при необходимост да
сигнализира за опасност; не е използвал светлинна или звукова сигнализация, с
която да предупреди другите участници в движението за предприетата маневра.
По
отношение поведението на пешеходеца вещото лице установява, че същият не е
наблюдавал платното за движение в посоката, в която се е движел и не е възприел
своевременно приближаващия към него на заден ход автомобил. Пешеходецът е имал
възможност да чуе запалването на двигателя на автомобила и да види светлината в
задната част на автомобила за движение на заден ход, както и вероятно
светването на стоп светлините преди потегляне. Същият е имал възможност да се
придвижва по тротоарната площ, но не е направил това. Горните констатации вещото
лице свързва в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Изводите
на автоексперта са, че ПТП е било предотвратимо от страна на водача на
автомобила при заострено внимание и директно наблюдение през задното стъкло при
движение на заден ход; при осигуряване на лице, което да наблюдава обстановката
зад автомобила и при необходимост да сигнализира за опасност. От страна на
пешеходеца ПТП е било предотвратимо при внимание и промяна на посоката му на
движение, тъй като е имал възможност своевременно да възприеме движещия се на
заден ход автомобил; също така ищецът би могъл да предотврати ПТП, ако се е
придвижвал по тротоарната площ, за което е имал възможност, а вместо това
същият се е движел по нерегламентиран за движение на пешеходци участък на
платното за движение на паркинга.
Съдът
възприема изцяло горната фактическа обстановка относно обстоятелствата при
възникване на пътно-транспортното произшествие, като отчита влязлото в сила
решение по АНД № 545/2018г. на РРС относно противоправността на извършеното
деяние, авторството и вината на водача на МПС, липсата на противоречие между събраните
свидетелски показания и писмените доказателства относно взаимодействието между
пешеходеца и лекия автомобил и условията, при което то е настъпило, отговорите
на съдебната автотехническа експертиза на значимите въпроси относно конкретното
описание на ПТП, неговия механизъм на възникване и възможността за
предотвратяването му от всеки от участниците в произшествието.
Телесните
увреждания на Н.А. вследствие на инцидента са установени в акта на наказателния
съд – счупване на външния кондил и възвишението на десния голям пищял и
разкъсване на вътрешната аколатерална връзка на дясно коляно, които по своята
медико-биологична характеристика обуславят трайно затруднение в движението на
десния долен крайник. Относно конкретиката на претърпените неимуществени вреди
вследствие на тези увреждания, по делото е събрана медицинска документация,
която е анализирана в заключението на съдебномедицинската експертиза. Съдът го възприема
изцяло като изготвено от лице в кръга на неговите компетенции, обосновано на
събрания по делото доказателствен материал, както и преглед на ищеца. От
заключението се установява, че при ПТП ищецът е получил гореописаните
увреждания, както и хемартроза на дясно коляно – натрупване на патологична
колекция кръв в ставната капсула; разлят хематом на дясна колянна област и
горните две трети на подбедрицата; кръвонасядане около вътрешния глезен на
десния крак и разкъсно-контузна рана над вътрешната част на петата – всички
констатирани впоследствие, при последващи медицински прегледи. Механизмът на
получените увреждания е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
което се установява от решението на наказателния съд и е задължително за
гражданския съд по смисъла на чл.413 ал.3 в.в. с ал.2
т.1 НПК относно извършеното деяние, а се потвърждава и от заключението на СМЕ.
Прогнозата на вещото лице – съдебен лекар е за възстановяване на
работоспособността след счупване на външния кондил на големия пищял на дясната подбедрица в период от 4-5 месеца, при дозирано натоварване
не по-рано от 85 дни. При разкъсването на колатерална връзка се препоръчва
оперативна интервенция в първите пет дни след получаване на травмата, а ако
срокът се пропусне – два месеца по-късно. Застарялото разкъсване се нуждае от
имобилизация за 25-30 дни, а трудоспособността се възстановява след 6-8 месеца.
Оздравителният процес за получената комбинирана травма е около една година. Към
момента на прегледа на ищеца от вещото лице липсва възстановяване от получената
травма вследствие на пътния инцидент. Установени са обективни медицински данни
за трайни последици: атрофия на мускулатурата на десния крак, посттравматично
нарушаване на анатомичния вид в областта на дясното коляно, ограничени движения
по осите на ставата за екстензия и флексия и пълна невъзможност за външна и
вътрешна ротация, невъзможност за клякане, силно ограничена опороносимост за
десен крак. Установеният двигателен дефицит е необратим и ведно със
субективните оплаквания влошават завинаги качеството на живот на Н.А..
Анализирайки
писмените медицински документи, вещото лице е установило, че в деня на
получаване на травмата Н.А. е посетил МБАЛ “Св.Иван Рилски“, но специалистите
не са разпознали на извършените образни изследванията получена фрактура.
Впоследствие, на 31.08.2016г. е извършен преглед в дома на ищеца от ортопед,
който е поставил диагноза руптура на медиална колатерална връзка. Насочен е за
лечение и на 8.09.2016г. е постъпил в МБАЛ“Св.И.Рилски“ с диагноза фрактура на
латералния кондил и еминенцията на дясната тибия; руптура на медиална
колатерална връзка на дясно коляно; дясна колянна нестабилност. Извършено е
закрито наместване на фрактурата и имобилизация с тутор.
По-късно,
при извършен амбулаторен преглед на 17.02.2017г. е направена констатация, че
ищецът подлежи на оперативно лечение – амбулаторен лист № 498/17.02.2017г. Във
връзка с това, при извършения от вещото лице преглед ищецът е обяснил, че е
насочен за планова операция във ВМА, но поради друг здравословен проблем
операцията не е извършена. Доказателства за други здравословни проблеми и
лечението им, които да са препятствали извършването на препоръчаната планова
операция, не са приложени по делото. Всъщност в хода на съдебния процес ищецът
не повдига подобно възражение нито в допълнителната искова молба, нито в
съдебно заседание след изслушване на вещото лице.
Съдът
приема, че причина за несвоевременно взетите мерки за лечение в началото е
неустановяването на действителното здравословно състояние на ищеца след
настъпването на ПТП – едва на 8.09.2016г. Ищецът няма принос за това забавяне,
защото първият документ, в който е отразено наличие на руптура на медиална колатерална връзка е
31.08.2016г., а фрактура на латералния кондил и еминенция на дясната тибия – на
8.09.2016г., когато се е подложил на съответните медицински процедури. Към този
момент и впоследствие след два месеца, когато според вещото лице следва да се
извърши оперативната интервенция, липсват медицински препоръки за планова
операция във връзка с разкъсването на колатералната връзка. За първи път
подобна препоръка се дава с амбулаторния лист от 17.02.2017г., която остава
неизпълнена от пострадалия. Съдът приема, че за неизвършването на операция в
този момент липсват обективни пречки пред ищеца, който не излага твърдение в
тази насока, нито представя доказателства да е обективно препятстван да се
лекува според дадената препоръка.
Впоследствие
А. е провел консултация с ортопед в МБАЛ“Св.Анна“ гр.Варна, при която лекарят е
установил порочно зарастване на фрактурата, назначил е вътреставен медикамент
под форма на ампули в доза по една на година и е дал препоръка за
рентгенография след 10 години, при която, ако се установи износване на ставата,
следва да се обсъди нейната смяна.
Във връзка с търпените
неимуществени вреди са снети свидетелски показания на М. А. – майка на ищеца и
Р. Г. – негова съседка. От техните показания се установява, че в периода от
настъпване на ПТП до установяването на фрактурата на десния крак, продължил
близо две седмици, ищецът е изпитвал много силни болки, лекувал се е с
компреси, не е можел въобще да стъпва и е бил на легло. Впоследствие, след
обездвижването на 8.09.2016г., което е продължило два месеца, ищецът е
продължил да бъде на легло, обслужван от своята майка във всички ежедневни
дейности. Не е искал да се вижда с други хора, бил е в емоционален стрес. След
изтичане на този период е започнал раздвижване с патерици, с които е продължил
да се движи и излиза в последващ период от една година. Към настоящия момент
изпитва болки, сутрин се раздвижва трудно. Чувства се по-добре, когато му се
поставя предписаната от МБАЛ“Св.Анна“ гр.Варна ампула с инжекция.
По делото са събрани данни
относно личността на ищеца. Видно от извлечение от юбилеен сборник на ЦСКА, Н.А.
е световен и европейски шампион по лека атлетика. Носител е на два бронзови
медала от европейски първенства, както и на сребърни медали от европейски
шампионати в зала. Бил е участник в Олимпийските игри в Барселона през 1992г.,
където достига полуфинал.
Лекият автомобил „Фолксваген
голф“ с рег. № РР 3945 ВС е застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗД”Далл богг:
живот и здраве”АД за периода от 23.06.2016г. до 10.10.2016г.
Твърдението в обстоятелствената част на исковата молба се признава от ответника.
Признанието се установява и от неговите извънсъдебни действия – същият е приел
за разглеждане писмена застрахователна претенция от ищеца за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер 50 000лв. Претенцията е постъпила при
застрахователя на 16.05.2019г. и е образувана щета № 0801-001860/2019-01. С
уведомление изх. № 3162/16.08.2019г. застрахователят е уведомил ищеца, че
претенцията му не е уважена поради липса на предпоставките, ангажиращи
отговорността за непозволено увреждане на водача на застрахованото МПС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим на
основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на застрахователя по претенцията
на увреденото лице.
По същество съгласно
разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка Гражданска
отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице по
смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети
лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният
пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка ГО, по делото
следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден
договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на
особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай е налице постановено
и влязло в сила решение на наказателен съд, с което Д. Х. като водач на л.а.“Фолксваген
голф“ с рег. № РР 3945 ВС, участвал в процесното ПТП, е признат за виновен в
нарушаване на правилата на движение и причиняването на средна телесна повреда
на ищеца, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание. Решението е задължително за гражданския съд по
въпросите, свързани с извършването на деянието, в т.ч. и причинно-следствената
връзка между деянието и причинените на ищеца телесни увреждания, неговата
противоправност и виновността на дееца съгласно чл.413 ал.3 в.в. с ал.2 НПК.
Не се оспорва от ответника
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач на лекия автомобил
по застраховка "ГО" към момента на ПТП.
Предвид
изложеното съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е доказан по своето основание.
За уважаването му в настоящото
гражданско производство остава да бъде доказан размерът на неимуществените
вреди, което е в тежест на ищеца. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се
определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения върху
физическото здраве на пострадалия. В
този смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид продължителността на изтърпените
болки – с висок интензитет около две седмици след произшествието, след това
около два месеца обездвижване с тутор, през което време ищецът е бил на легло,
без възможност да се обслужва самостоятелно и изживеният емоционален стрес, затрудненията
при раздвижването, дългият срок на оздравителния период на получената
комбинирана травма от една година и неудобствата, които е търпял в този период
във връзка с нарушаване на режима на обичайните дейности, вкл. и тези, свързани
с най-необходимите ежедневни дейности, за които е получавал помощ от своята
майка. Към настоящия момент последиците от телесните увреждания не са
преодолени – налице са сериозни двигателни затруднения на ищеца, които са
необратими и влошават завинаги качеството му на живот. В този смисъл от
значение е обстоятелството, че Н.А. е обществено разпознаваема личност,
известен със спортните си успехи. Травмите, свързани именно с ограничаване на
неговата физическа активност, оказват повишено негативно влияние върху
емоционалните му преживявания, независимо, че към настоящия момент същият не се
занимава активно със спортна дейност.
Предвид горните съображения
съдът преценява, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000лв.
В този размер същото съответства на характера, степента и продължителността на
претърпените от ищеца болки и страдания.
Ответникът е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия на
две основания: внезапната му поява зад автомобила, който е предприел маневра
движение на заден ход и отказ от болнично лечение. Първото основание е налице –
доказа се в процеса посредством показанията на св.К.А. и заключението на приетата
съдебна автотехническа експертиза, че А. не е
наблюдавал платното за движение в посоката, в която се е движел, не е възприел
своевременно приближаващия към него на заден ход автомобил, въпреки че е имал
възможност да чуе запалването на двигателя на автомобила, да види светлината в
задната част на автомобила за движение на заден ход и светването на стоп
светлините преди потегляне. Освен това ищецът не е бил на тротоарната площ,
въпреки че е имал възможност за това, а се е движел на платното за движение на
автомобили в паркинга. Тези негови неправомерни действия са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Вредоносният резултат е бил предотвратим, ако ищецът
се е съобразил с движението на лекия автомобил – задължение по чл.113 ал.1 т.1
ЗДП и ако се е движел по тротоарната площ около паркинга – задължение по чл.108
ал.1 ЗДП.
Второто основание е частично налице
– ищецът не се е подложил на оперативно лечение съобразно медицинската
препоръка от 17.02.2017г., без да изложи в съдебното производство твърдения и
без да ангажира доказателства за обективна невъзможност от подлагане на планова
операция. Липсата на оперативно лечение ищецът е заменил с медикаментозно
лечение, което е удължено напред във времето, предполага по-дълго лечение и
съответно по-дълъг период на болките и страданията, които трябва да търпи.
Що се отнася до първоначалната
липса на лечение в периода от 26.08.2016г. до 8.09.2016г., установените
обективни пречки, свързани с неустановяване от медицинските лица на
действителните телесни увреждания, водят до извод за неоснователност на
твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради отказ
от лечение – такова въобще не му е било предложено, за да се приеме, че е
бездействал.
При така отчетените фактори съдът
отчита приноса на пострадалото лице в размер 1/5 част в причиняването на
вредоносния резултат. В тази насока следва да се добави по отношение на първото
прието основание за съпричиняване, че пешеходецът е уязвим участник в
движението и в раздел ХХІІ ЗДП на водача на МПС са вменени особени задължения
за опазването му (чл.116), изискващи в по-висока степен внимание при
включването му в пътното движение. Това означава, че водачът на МПС е в много
по-висока степен отговорен за опазването на здравето на пешеходеца, което от
своя страна рефлектира върху определянето на по-малкия принос на пешеходеца в
причиняването на вредата.
Така определеното обезщетение в
размер 50 000лв. следва да се намали с 10 000лв. и ответникът да бъде
осъден да заплати на пострадалия сумата 40 000лв.
Ищецът претендира присъждане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 17.08.2019г.
– датата на която изтича срокът по чл.496 ал.1 КЗ.
Съгласно
чл.497 ал.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 или изтичането на срока по
чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. В случая
моментът е изтичането на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ от предявяване на
застрахователната претенция. Искането е предявено пред застрахователя на
16.05.2019г., тримесечният срок е изтекъл на 16.08.2019г. и от 17.08.2019г. се
дължи законна лихва за забава върху определеното обезщетение.
Страните претендират присъждане на
направените деловодни разноски. Ищецът е представляван от упълномощен адвокат,
който търси възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА, позовавайки се на
материални затруднения на ищеца. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на адв.Драгомир Павлов сумата 1 624лв., представляваща дължимо
му се възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Ответникът „ЗАД
Далл богг: живот и здраве“АД е заплатил депозит за възнаграждение на вещо лице
- автоксперт в размер на 260лв. и за призоваване на
свидетел в размер 30лв. или общият размер на деловодните разноски е 290лв. Предявява
претенция за изплащане и на адвокатско възнаграждение в минимален размер, но не
представя доказателства за реално изплатено такова, поради което не следва да
се включва в общия размер на сторените разноски. Съобразно отхвърлената част от
иска на осн. чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сумата 58лв.
Възнаграждението на вещото лице
по съдебномедицинската експертиза в размер 200лв. е изплатено от бюджета на
съда, съгласно чл.83 ал.3 ГПК, тъй като ищецът е освободен от внасяне на
разноски по делото на осн. ал.1 т.4 от същия член.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да внесе по
сметка на ОС Разград сума в размер 160лв. за покриване на този разход, както и
дължима ДТ в размер 1 600лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда „ЗАД Далл богг: живот и
здраве“АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Г.М.Димитров” №1, представляван
от изп.директори Б.И. и Ж.К., да заплати на Н.А.А. ЕГН **********, с
адрес ***0 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпяно ПТП на 26.08.2016г. с
участието на л.а.“Фолксваген голф“ с рег. № РР3945 ВС, управляван от Д. Х. и
застрахован при „ЗАД Далл богг: живот и здраве“АД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.08.2019г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за обезщетение за неимуществени вреди над размера 40 000лв. до
претендирания такъв от 50 000лв., заедно със законната лихва върху неуважената
част от иска над размера от 40 000лв. до 50 000лв., като неоснователен.
Осъжда „ЗАД Далл богг: живот и
здраве“АД да заплати на адвокат Драгомир Павлов на основание чл.38 ал.2 ЗА
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца Н.А. в производството
пред Окръжен съд Разград размер 1 624лв.
Осъжда Н.А.А.
да заплати на „ЗАД Далл богг: живот и здраве“АД сумата 58лв. за направени
деловодни разноски.
Осъжда „ЗАД Далл богг: живот и
здраве“АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд Разград депозит за вещо лице в размер 160лв. и ДТ върху уважената част от
иска в размер 1 600лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР