РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Търговище, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233500600347 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК и по чл.345, ал.1 във вр. с чл.341, ал.2 във
вр. с чл.266, ал.4 във вр. с ал.2 от НПК.
Образувано е по ДВЕ въззивни Жалби подадени от адвокат М. М. от ТАК – защитник
на подс. Г. Я. А. от гр. А..., срещу:
1. Присъда № 11/30.06.2023 год. постановена по НОХД № 74/20023 год. по описа на
РС – Омуртаг, с която съдът е признал подс. Г. А. за виновен за извършено престъпление по
чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и му е наложил наказание Една година и шест месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален режим на изтърпяване „общ“ и „Глоба“ в размер
на 500 лева.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието наложено със
Споразумение № 13/16.02.2021 год. постановено по НОХД № 35/2021 год. по описа на РС –
Омуртаг в размер на Шест месеца ЛС при първоначален „общ“ режим, което да бъде
изтърпяно отделно.
В жалбата срещу присъдата се посочва, че същата е незаконосъобразна, явно
несправедлива, издадена в противоречие с процесуалния и материален закон. Твърди се, че е
налице опорочаване на делото от страна на първоинстанционния съд. Наведени са доводи,
че са отхвърлени всички направени искания на защитата. Моли се присъдата на бъде
1
отменена като незаконосъобразна, като делото се върне за ново разглеждане, алтернативно
да се върне на досъдебното производство.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК е постъпило допълнение към жалбата, в която се
посочва, че адв. М. не и имал възможност да се яви на предявяването на разследването, като
се предоставят документи в уверение на това. Твърди се, че неговият подзащитен въобще не
е бил уведомен.
2. Протоколно определение по НОХД № 74/2023 год., с което му е наложена
финансова санкция от РС – Омуртаг в размер на 500 лева, която глоба му е наложена от
страна на съда за нарушаване реда в залата поради ползване на телефон в залата. Навежда се
доводи, че му е сигнализирало друго устройство, което е било предназначено да му съобщи,
че трябва да приеме животоподдържащ медикамент, който е приемал в точно определен час.
Моли се наложената му финансова санкция да бъде отменена изцяло.
В срока даден му от съда адв. М. предостави писмени медицински документи от
които е видно, че има заболявания, по които му е предписана лекарствена терапия.
В насроченото съдебно заседание възз. Г. А. се явява лично и с упълномощеният си
защитник адвокат М. М. от ТАК. Чрез защитника си, поддържа подадената въззивна жалба
срещу постановената присъда. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на присъдата.
Посочва, че не е доказано, че неговия подзащитен е управлявал автомобила. В последната
си дума възз. А. моли да бъде оправдан.
По отношение на подадената частна жалба от адвокат М., същият я поддържа,
посочва, че е имал сърдечно заболяване, наистина му е позвънило електронно устройство,
което да му напомни, че трябва да приеме предписан медикамент, което той е сторил като
излязъл за минута от залата. Моли се наложената му финансова санкция да бъде отменена.
Представителят на Окръжна прокуратура взема становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба срещу присъдата на РС – Омуртаг. Счита, че престъплението е
доказано по един безспорен и категоричен начин и предлага присъдата да бъде потвърдена
изцяло.
По отношение на частната жалба, с която е наложена глоба на адвокат М., пледира
същата да бъде отменена, като сочи, че е следвало в съдебното заседание да се изясни
причината за позвъняване на електронното устройство. Да се направи съответната
официална забележка на адвоката, и едва след това да му се наложи санкция. Посочва също,
че несъмнено от представените медицински документи се установява, че адв. М. е имал
заболявания.
1. По отношение на въззивната жалба подадена срещу присъдата на
РС – Омуртаг.
Съдът, след преценка на наведените оплаквания в жалбата, наведените доводи от
страна на страните във въззивното производство и изцяло правилността на обжалваната
присъда, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
2
Районния съд е възприел следната фактическа обстановка:
Подс. Г. А. е живеел в гр. А..., като не е притежавал правоспособност да управлява
МПС.
На 03.02.2023 год. А. употребил алкохол и предприел управление на лек автомобил
„Фиат Пунто“ с рег. № Т .. КК по ул. „А....“ в гр. А.... Около 14.45 часа подсъдимият бил
спрян за извършване на проверка от полицейски служители – св. Хасанов, Мурадалиев и
Илиев. В автомобила управляван от А. се возел и непълнолетния св. Иванов. Полицейските
служители установили самоличността на подсъдимия и извършили проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ0049. Техническото
средство отчело концентрация на алкохол в издишания въздух – 2,22 на хиляда. А. приел
показанията на техническото средство, подписал и издадения му талон за медицинско
изследване № 0044313. За констатираното нарушение на подсъдимия бил съставен и АУАН
серия G № 868361, който А. подписал без възражения.
В 16 часа същия ден подсъдимият се явил във ФСМП – Омуртаг, където отказал да
даде кръвна проба за анализ. Отказът бил удостоверен от медицинския фелдшер С.
Апостолова в съставения Протокол за медицинско изследване.
Настоящият състав счита, че първостепенният съд на базата на задълбочен анализ на
събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна страна, че подсъдимият
А. е извършил престъплението по чл. 343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Всички доказателства
са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата са
изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени
доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния
съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти,
тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно, и
фактическата обстановка на деянията е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към
присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане
писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
Настоящият състав не споделя посоченото от страна на първостепенният съд във
фактическата обстановка, че подс. А. е спрян за проверка от полицейските служители Т.
Хасанов, Т. Мурадалиев и П. Илиев. Видно от събраните гласни доказателства в съдебното
следствие, автомобилът на подсъдимия е спрян от св. Хасанов, а след това са пристигнали
Мурадалиев и Илиев. Това по никакъв не променя изводите на първата инстанция.
Въззивната инстанция посочва тази неточност само за прецизност.
Следва да се посочи, че изложеното във фактическа обстановка относно това, че
подс. А. е употребил в посочената концентрация алкохол не се оспорва от страните по
делото. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото в тази им част, а може да анализира
3
само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата
или протеста ( решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.;
решение № 513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
Във въззивната жалба и пред въззивната инстанция се навеждат аргументи относно
това управлявал ли е подс. Г. А. лекия автомобил за които му е повдигнато обвинение от
страна на прокуратурата.
На страница трета в мотивите си първостепенният съд подробно се е обсъдил всички
събрани доказателства относно това обстоятелство. Аргументирания анализ на
проверяваната инстанция почива изцяло на събраните гласни доказателства, които са били
изследвани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Правилно и законосъобразно са били
кредитирани показанията на полицейските служители. Не основателно е било възражението
на защитника в производството пред първата инстанция, че полицейските служители не
могат да бъдат разпитани като свидетели. Като тук и съдът не е бил прецизен в това, че
позовавайки се на чл.118, ал.1 т.3 от НПК е приел, че след като те не са присъствали при
извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на
лица и предмети в настоящото дело, то те биха могли да свидетелстват. Това позоваване на
посочената разпоредба е посочено неколкократно както в съдебното следствие, така и в
мотивите към присъдата. Внимателният прочит на разпоредбата на чл.118 от НПК сочи, че
не могат да бъдат разпитани като свидетели лицата, които са участвали в същото
наказателното производство в друго процесуално качество, като се има предвид –
разследващи органи, лица които са извършили отделни следствени действия по делегация,
прокурор или съдия, съдебен заседател и др. Като в ал.1-3 са подробно посочени
изключенията, т.е. тези лица които са били участници в наказателното производство, но
могат да бъдат разпитани като свидетели. Така, че посочените от първата инстанция лица -
присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и
разпознаване на лица и предмети в настоящото дело, напротив МОГАТ да бъдат свидетели.
Защитникът на подсъдимия оспорвайки възможността за разпит на полицейските
служители явно се е объркал, явно имайки предвид, че лицата (полицейски служители),
които извършват „беседи“ със заподозрени, които са заведени в полицейски управления
/участък/, не че не могат да бъдат разпитани, а че следва техните показанията да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност. Всеки контакт между лице, което е
заподозряно и е с такъв статут, и полицията е официален контакт. Константната съдебна
практика е единодушна относно това, че беседите, проведени от полицейските служители
(или други органи с полицейски функции), проведени със заподозрени или задържани лица,
не е доказателствено средство за установяване на релевантни факти. Виж Решение № 591 от
13.01.2014 год. на ВКС по н.д. № 1902/2013 год. І н.о.; Решение № 215/08.11.2018 год. на
ВКС по н.д. № 761/2018 год. на ІІ н.о.; Решение № 290/2016 год. на ВКС по н.д. № 956/2016
год. на ІІ н.о.; Решение № 26/23.03.2018 год. по н.д. № 1011/2017 год. на ВКС на ІІІ н.о.;
Решение № 42/20.03.2018 год. по н.д. № 25/2018 год. на ІІ н.о.; Решение № 202/01.09.2020
год. II н.о. по нак. Дело № 712/2019 г.; Решение № 78/06.08.2020 г. по нак.д. № 28/2020 г. II
4
н.о. Също и делото Д.М. срещу България, жалба № 374/2009 год. на ЕСПЧ и Tiarenko v.
Ukraine, жалба № 31720/2002 год. на ЕСПЧ.
В настоящият случай тримата разпитани полицейски служители не са провели беседи
със заподозрян, а са присъствали при установяване на нарушение. Би следвало да бъдат
изключени техните показания или част от тях, ако бяха завели подс. А. в полицейско
управление, бяха провели „беседа“ с него, при което той би направил „самопризнания“,
които самопризнания същите тези полицейски служители биха опосредили пред съда. В
настоящият случай не е налице тази хипотеза. Явно от тук е и грешката на защитника на
подсъдимия.
В мотивите си съдът е цитирал относимата съдебна практика в случая Постановление
№ 1 от 17.01.1983 год. по н.д. № 8/1982 год. на Пленума на ВС, какво включва понятието
„управление на МПС“.
По делото са събрани гласни доказателства, включително и обясненията на самия
подсъдим, че същият е управлявал процесния автомобил. Независимо дали автомобила е
бил с пуснат двигател или се е движил по инерция както посочват подс. А. и непълнолетния
свидетел И. Иванов. Видно от цитираното постановление на ВС, не е необходимо двигателя
на автомобила да е работел, за да е налице „управление на МПС“. След като това е така, е
доказано по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимия е осъществил състава на
чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
По отношение на употребата на алкохол както се посочи по-горе това обстоятелство
не се оспорва от съда, като настоящият състав споделя посоченото и от РС, че е доказано по
един безспорен и категоричен начин.
Налице е ал. 2 на чл.343б от НК, тъй като същият видно от справката за съдимост е
осъждан за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК като тази присъда е влязла в
сила на 16.02.2021 год. Като настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок по
престъплението извършено през 2021 год.
По отношение на възражението от страна на защитника, че е направил над десет
искания и нито едно не уважено.
Това възражение е напълно неоснователно. По всяко едно от направените възражения
съдът подробно се е аргументирал, като настоящият състав напълно споделя посоченото от
първата инстанция.
По отношение на възражението от страна на защитника относно това, че на
досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е
призован нито той, нито неговият подзащитен за предявяване на материалите по делото.
Въззивната инстанция счита, че така направеното възражение е в противоречие с
разпоредбата на чл.248, ал.3 от НПК. Същото възражение е направено в разпоредителното
заседание, отхвърлено е от първата инстанция, като това определение не е било обжалвано
от страна подсъдимия. Видно от посочената разпоредба (чл.248, ал.3 от НПК) възражения,
които вече са били обсъждани и са приети за несъществени, отново не могат да бъдат
5
поставяни пред въззивната инстанция. Относно искането за изискване на обяснение от
разследващия от страна на въззивния съд, съдът няма да коментира това искане. Наистина е
следвало в досъдебното производство да се изиска записа от камерите като това искане е
било направено от страна на защитника, но това не е сторено, като опитът на съда да събере
това доказателство вече е било невъзможно да бъде събрано, с оглед това, че същите са били
унищожени.
По отношение на наложеното наказание.
Видно от санкционната част на чл.343б, ал.2 от НК е предвидено наказание от една до
пет години и глоба от 500 до 1500 лева. Съдът е наложил на подсъдимия Една година и шест
месеца ЛС и глоба в размер на 500 лева. За да наложи това наказание съдът е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства, краткото разстояние което подсъдимия е изминал
с автомобила, както и затрудненото материално положение. Като отегчаващи е отчел
предишни нарушения на ЗДвП, както и високата концентрация на алкохол.
Настоящият състав счита, че правилно са отчетени тези обстоятелства, но наложеното
наказание е доста снизходително. От приетите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства е видно, че е налице баланс между тях. Средният размер на наказанието е ТРИ
години. При баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е следвало да се определи
наказание около посочения среден размер. По делото не е постъпил протест така, че
настоящата инстанция не може да коригира наложеното наказание, поради което присъдата
следва да потвърдена.
2. По отношение на частната жалба подадена от адв. М. М. относно
наложената му финансова санкция на основание чл.266, ал.2 от НПК.
Настоящият състав счита, че председателят на състава незаконосъобразно е наложил
„Глоба“ в посочения в жалбата размер.
Видно от разпоредбата на чл.266, ал.2 от НПК само при ГРУБИ нарушения на реда в
залата може да наложи такова наказание на всеки присъстващ. Видно от проведеното
съдебно заседание на 30.06.2023 год. е посочено, че в залата позвънява телефон /л.63 на
гърба от нохд/, като адв. М. е излязъл от залата, след което отново е влязъл в залата.
Безспорно е, че позвъняване на телефон /или както посочва в жалбата си и пред настоящият
състав адв. М. електронно устройство/ е безспорно нарушаване на реда в залата. Само, че не
е от естеството на така наречените груби нарушения. Още повече, че се касае за първо
провинение, като е могло да се установи причината за този електронен звук. Вина за
неизясняване на причината за този електронен звук е имал и самият защитник на
подсъдимия, който е следвало да посочи здравословното си състояние и причината за
електронния сигнал. Следвало е преди да наложи наказанието за нарушаване на реда в
залата председателят на състава първо да предупреди нарушителя, като това
предупреждение бъде отразено в протокола и едва ако то продължи да наложи имуществена
санкция. Вярно е също така, че видно от целия съдебен протокол ( а и от предишните
протоколи) адвокат М. се е държал неподобаващо за адвокат с дълъг стаж в съдебна зала, но
6
това не е причина за налагане на тази санкция за това нарушение. Още повече, че пред
въззивната инстанция се установи, че адв. М. страда от сериозни заболявания и е следвало да
приеме медикамент, като електронният сигнал му е сигнализирал за това. Предвид така
изложеното, настоящият състав счита, че наложената глоба в размер на 500 лева на адвокат
М. М. наложена с протоколно определение от 30.06.2023 год. е неправилна и
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. По отношение на втората глоба в
същият размер, същата не е обжалвана и е влязла в закона сила и следва да бъде събрана.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че не са налице основания за изменение или отмяна на
обжалваната присъда на първата инстанция следва да следва да бъде потвърдена.
По отношение на наложената с протоколно определение от 30.06.2023 год. „Глоба“ в
размер на 500 лева за нарушаване на реда в залата изразяващо се в позвъняване на
електронно устройство на адвокат М. М., същата следва бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна. Относно втората глоба наложена в същото съдебно заседание,
същата е влязла в сила и следва да бъде събрана.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК и чл.266, ал.4
във вр. с ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА присъда № 11/30.06.2023 год. постановена по НОХД № 74/2023
год. по описа на РС – Омуртаг, като правилна и законосъобразна.
ОТМЕНЯ наложената с протоколно определение от 30.06.2023 год. „Глоба“ в размер
на 500 лева за нарушаване на реда в залата изразяващо се в позвъняване на електронно
устройство на адвокат М. М., същата следва бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна.
Относно втората глоба наложена в същото съдебно заседание, същата е влязла в сила
и следва да бъде събрана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7