№ /17.10.2019 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА К., с участието на прокурор А. АТАНАСОВ, като разгледа докладваното
от съдията адм. д. № 3145 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са, при условията на обективно
кумулативно съединени, искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
В исковата си молба
ищецът А. Е. А. *** твърди, че е собственик
на недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
10135.5505.255.2, находящ се в гр. Варна, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 141,
със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от 3 стаи и кухня, основно
ремонтирана през 2013 година. Твърди, че със Заповед № 2068/20.06.2014 година
на кмета на община Варна е обявено бедствено положение за територията на район „Аспарухово“, в резултат на
обилните дъждове на 19.06.2014 година. Твърди, че недвижимият му имот не е
засегнат от валежите, но въпреки това, на 02.07.2014 година, е съборен от трети
лица по възложение на Община Варна. Твърди, че
възлагането от Община Варна не се основава на административен акт. Твърди, че в
резултат на събарянето на жилищната сграда е изпитал негативни преживявания,
чувство за загуба и безпомощност, както и че е изпаднал в депресия. Твърди, че е изпитал страдания и мъка, преживял е
болки и страдания, поС.ен стрес, душевен и емоционален дискомфорт, отчаяние,
психическо затормозяване, поради факта, че единственото му жилище е съборено,
уплаха и притеснение от неизвестността. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди Община Варна да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на събаряне на
собствената му жилищна сграда по възложение от Община Варна; 13 260,65 лева, представляваща обезщетение за
забава върху претендираната главница за периода от 02.07.2014 година до
предявяване на иска; 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поС.ен стрес, душевен и
емоционален дискомфорт от загубата на единствения му собствен дом, съборен по
възложение на Община Варна; 2 210,13 лева, представляваща обезщетение за
забава върху претендираната главница за периода от 02.07.2014 година до
предявяване на иска. Претендира законната лихва върху главниците от предявяване
на исковете до окончателното заплащане на сумите. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски.
С определение от
10.04.2019 година съдът, на основание чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) е допуснал
изменение на предявените искове, чрез увеличението им, както следва : на иска с
правно основание чл. 1 от ЗОДОВ (претърпени имуществени вреди) – до размера от
49 940 лева; на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД – до размера от
22 143,94 лева; на иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ (претърпени
неимуществени вреди) – до размера от 20 000 лева и на иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД – до размера от 8 868,23 лева.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявените искове, като поддържа, че вредата е в резултат
на незаконосъобразни действия на служители на Община Варна. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените
искове, като доказани по основание и размер.
В писмено становище
от 02.10.2019 година излага подробните си съображения.
Ответникът – Община
Варна, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Твърди, че служители на
Община Варна не са разпоредили събаряне на жилищната сграда, нито са възложили
на трето лице събарянето и. Твърди, че не е издадена заповед за събаряне на
сградата. Моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, като
неоснователни. В писмени
становища от 25.04.2019 година и 27.09.2019 година излага подробните си съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят се
легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10135.5505.255.2, находяща се в гр. Варна, ул. „Св.св.
Кирил и Методий“ № 141 с площ от 60 кв.м., построена върху държавно дворно
място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.5505.255, въз основа на
Нотариален акт № 88, т. І, рег. № 4443, н.д. № 86/2009 година (л. 10 от делото).
Видно от Удостоверение от 10.10.2013 година на главния архитект на Община Варна
– Район Аспарухово жилищната сграда е търпим строеж при условията на § 16, ал.
1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройство на
територията.
Между страните няма
спор, че на 19.06.2014 година в района на кв. „Аспарухово“, гр. Варна е
предизвикано наводнение в резултат на обилни валежи.
Със Заповед №
2068/20.06.2014 година на кмета на Община Варна е обявено бедствено положение
на територията на район „Аспарухово“ (л. 13 от делото).
Със Заповеди от
22.06.2014 година, 23.06.2014 година, 24.06.2014 година, 25.06.2014 година,
27.06.2017 година, 02.07.2014
година (л. 49 – 72 от делото) кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна е
разпоредил незабавното освобождаване на сгради, с подробно посочени
административни адреси, поради възникнала непосредствена опасност от
самосрутване, вследствие на активизирани свлачищни процеси. Заповедите са
издадени на основание чл. 195 от Закона за устройство на територията. Жилищната
сграда, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“ № 141 не е предмет на тези
заповеди.
На 23, 24, 25, 26,
27, 30.06.2014 година и 02 и 03.07. 2014 година са проведени заседания на Щаба
за изпълнение на общинския план за защита при бедствия, обективирани в
протоколи (л. 84-118 от делото). На заседание, проведено на 24.06.2014 година
(л. 86 от делото) е взето решение да се извърши оглед и обследване на
активизирането и разширяването на свлачищата. Очертани са 4-ри потенциално
опасни района, като в първи район е включена територията, включително на ул.
„Св.св. Кирил и Методий“ от номер 57 до 121. В протокола от 26.06.2014 година
(л. 95 от делото) е обективирано взетото решение за извеждане на живущите от
определените като опасни за живота и здравето сгради и да се пристъпи към
премахването им. На заседанието, проведено на 27.06.2014 година е обсъдено
събарянето на жилищни сгради, находящи се на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 113
и 115 и е взето решение кметът на района да определи по двама служители, които
да съпровождат екипите на ОУ ПБЗН при евакуация (л. 103 от делото). В протокола от 30.06.2014 година
(л. 107 от делото) са посочени съборените сгради, подлежащите на събаряне
такива и „пропуснати сгради“. Жилищната сграда на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ №
141 е посочена като „пропусната сграда“ (л. 110 от делото). На заседанието на
02.07.2014 година инженер А.Д., служител на Район „Аспарухово“
при Община Варна, е докладвал, че е посочил два адреса на ул. “Св.св. Кирил и
Методий“ и на ул. „Найчо Цанов“, като „на едното място било тясно за техния
багер, а за другата сграда багерът бил малък. Дошли са от фирма „Жеков
пропъртис“ и са съборили на ръка.“ (л. 114 от делото).
С Протокол (без дата и номер) Община Варна е приела изготвените
от „СС-Консулт“ ЕООД гр. Варна конструктивни становища за строежи, сред които
не фигурира сградата на жалбоподателя (л. 123-162 от делото).
От показанията на
свидетелите П.Б.А., Т.А.Б. и В.С.В. (л. 172-173), приети от съда, като обективно дадени се установява, че
на 02.07.2014 година жилищната сграда на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 141 е
съборена. Свидетелите А.
и Б. сочат, че пред къщата са видели
автомобил с надпис „Община Варна“. Сочат, че събарянето е извършено от
работници от ромски произход, лишени от свобода. От показанията на свидетелите
Б. и В. се установява, че жилищната сграда била ремонтирана, с нова алуминиева
дограма, боядисана и не е била засегната от наводнението.
От показанията на
свидетеля Д.Г.А. (л. 286 от делото) се установява, че към 19.06.2014 година е заемал
длъжността „инспектор“ в Дирекция „УСКОР“ в Община Варна. Свидетелят сочи, че е
работил като доброволец за отстраняване щетите от наводнението. Дейността му се изразявала в почистване на
земни маси от жилищни сгради. Сочи, че на 02.07.2014 година е видял пред дома
на жалбоподателя автомобил м. „Лада Нива“ с надпис „Община Варна“ и багер JBC, видял и работници,
които събаряли жилищната сграда. От показанията му се установява, че къщата
била на един етаж, на високо място и видимо незасегната от наводнението. Свидетелят се опитал да
разбере причините за събаряне на сградата, като попитал мъжа и жената, които
контролирали събарянето, но не получил информация.
От показанията на
свидетеля П. В.Д. (л. 287 от
делото) се установява, че към 2014 година е заемал длъжността „инспектор“ в
РДНСК – Варна. От 08.08.2014 година е заемал длъжност „заместник кмет“ на Район
„Аспарухово“. Сочи, че не е участвал в разрушаване на жилищни сгради. Сочи, че
в качеството си на заместник кмет, въз основа на отправено от ищеца искане, е
извършил оглед на място и е установил, че сградата е съборена, поради което е
извършил добавяне в протокола от 24.07.2014 година - „съборена“ и се е
подписал. Сочи, че процедурата за събаряне на къщи в кв. „Аспарухово“ се е
ръководила от служители на Община Варна, които са давали устни разпореждания за
събарянето на конкретни сгради.
От показанията на
разпитания в с.з. на 18.09.2019 година свидетел И.Г.В. (л. **9 от делото) се установява, че в деня, в който къщата била
съборена с
ищеца разговаряли с
кмета на Община Варна – И.П.. Кметът позвънил на някого и потвърдил, че къщата е съборена.
От заключенията на
Съдебно-техническата експертиза, приети от съда, като обективно и компетентно
дадени се установява, че в имот с идентификатор 10135.5505.255 с
административен адрес гр. Варна, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 141 е
съществувала едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 60
кв.м. Вещото лице подробно е описало местонахождението на сградата,
разположението на помещенията и материалите, от които е изградена, съобразно
представените строителни книжа. Вещото лице е определило данъчната оценка на
имота в размер на 17 237 лева за жилищната сграда и 5 061 лева – за
стопанска постройка с площ от 13 кв.м. Във второто заключение вещото лице, използвайки
сравнителния метод е определило стойността на сградата на 45 056,60 лева и
на стопанската постройка на 4 881,17 лева.
От заключението на
Съдебно-психиатричната експертиза, прието от съда като обективно и компетентно
дадено се установява, че ищецът е преживял събитието от 02.07.2014 година и към
настоящият момент то се преживява и персистрира съзнанието му. Интензитетът на
депресивните и тревожни симптоми са редуцирани, но в разговор се актуализират,
като се диагностицира повишена невротичност, невъзможност за пълна свобода на
действията, за пълна автономност. Вещото лице е посочило, че към момента на
обследването се диагностицират симптоми на посттравматично стресово
разстройство. Вещото лице сочи, че е необходимо продължително медикаментозно и
психотерапевтично комплексно лечение, което да компенсира травмата. Въз основа
на липсата на данни за предходни психиатрично заболяване на ищеца, вещото лице
извежда извод, че травмата е във връзка със събитието от 02.07.2014 година.
Отговорността по
предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ е невиновна, обективна за вреди, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Законът
и Тълкувателно
решение № 3, постановено по по Тълкувателно дело № 3/2004 година на Общо
събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд на
Република България имат предвид фактически действия и бездействия. Съгласно т. 6 от посоченото
решение пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на
граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно
лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни
правоотношения. Под незаконосъобразно действие следва да се разбира „фактическо
действие, което се извършва извън определените по закон правомощия на органа и
функции на длъжностното лице, защото юридическите действия на органа, извършени
извън закона, са нищожни и защитата срещу тях по реда на Глава Х „Оспорване на
административни актове пред първа инстанция“ Административнопроцесуален кодекс,
систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането, Анализ на съдебната
практика, автори А. Еленков, Ангел Ангелов, Асен Дюлгеров, Атанаска Дишева,
Лозан Панов, Мария Казанджиева, Соня Янкулова, Теодора Николова, Юлия Ковачева.
Ищецът е ангажирал
достатъчно доказателства, от които се установява, че къщата фактически е
съборена от лишени от свобода лица, на които е разпоредено събарянето и контролът по
изпълнението е осъществен от служители на Община Варна. От представеното писмо от началника на Затвора Варна се
установява, че на
02.07.2014 година, по искане на Община Варна, са изведени лишени от свобода за
ликвидиране последиците от бедствието от 19.06.2014 година, а от показанията на
свидетелите Б. и А. се установява, че извършители
на действията по събаряне на сградата са лишени от свобода лица. Самоличността на лицата, които са извършили събарянето на
къщата не е установена, но това обстоятелство е ирелевантно за спора. От
показанията на свидетелите се установява, че лишените от свобода лица са
контролирани от служители на Община Варна. Самоличността на упражнилите контрол по
събарянето на къщата лица, също, не е установена, но
обстоятелството, че са на обекта и с автомобила, с надпис
„Община Варна“ доказва връзката им с ответника. В подкрепа на извода, че
служители на Община Варна са контролирали събарянето на сградата са и
показанията свидетеля
И.В., от които се установява, че кметът на Община Варна е
потвърдил събарянето на сградата.
Възлагането
на конкретно фактическо действие на другиго (лишените от свобода лица) от
служители на Община Варна не обосновава извод за наличието на административен
акт. Това е така, тъй като това разпореждане не е било адресирано до
собственика на недвижимия имот, а до трети лица.
Въз основа на така
коментираните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства съдът
следва да обоснове извод, че жилищната сграда на ищеца е съборена от трети лица,
контролирани от
служители на Община Варна, поради което е налице първата предпоставка за
уважаване на иска.
От заключението на
Съдебно-техническата експертиза се установява, че пазарната стойност на
жилищната сграда възлиза на 45 056,60 лева. Вещото лице е извършило оценяване и на стопанската постройка –
4 881,17 лева. Ищецът не е претендирал присъждане на обезщетение и за тази
сграда, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Предвид
горното предявения иск следва да се уважи до размера от 45 056,60 лева, като за разликата до 49 940 лева следва
да се отхвърли, като неоснователен.
Съдът, използвайки
програмен продукт „Calculator“ определели размера на обезщетението за забава
върху главницата от 45 056,60 лева
за периода 02.07.2014 – 12.11.2018
година на 19 978,60 лева, поради което иска с правно основание чл. 86
от ЗЗД следва да се уважи в този размер, като за разликата до 22 143,94 лева иска следва
да се отхвърли, като неоснователен.
По въпроса за
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съдът в
съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост,
приложен спрямо установените обстоятелства, свързани начина на настъпване на
увреждането, а именно, че жалбоподателя не е уведомен за събарянето на
сградата, че тя е негово единствено жилища намира, че иска следва да се уважи
до размера от 5 000 лева. Видно от заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза
ищецът преживява събитието от 02.07.2014 година, като в разговор се актуализира
интензитетът на депресивните и тревожни симптоми. Вещото лице е диагностицирало
повишена невротичност и симптоми на посттравматично стресово разстройство.
Вещото лице сочи, че е необходимо продължително медикаментозно и
психотерапевтично комплексно лечение, което да компенсира травмата. Съдът
използва като критерий за определяне на обезщетението и съдебната практика за
сходни случаи (Решение № 8006/**.05.2019 година, постановено по адм.д. №
8882/2018 година, по описа на Върховния административен съд на Република
България, ІІІ отд., докладчик съдия Светлана Борисова и Решение №
4184/26.03.2014 година, постановено по адм.д. № 8881/2013 година, по описа на
Върховния административен съд на Република България, ІІІ отделение, докладчик
съдия Галина Христова). Искът за разликата до претендираните 20 000 лева
следва да се отхвърли.
Съдът, използвайки
програмен продукт „Calculator“ определели размера на обезщетението за забава
върху главницата от 5 000 лева за
периода 02.07.2014 – 12.11.2018 година
на 2 217,07 лева, поради което иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи в този размер, като иска за
разликата до 8 868,23 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху присъдените
главници следва е дължима законната лихва от предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумите.
На ищеца следва да
се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на
1 875,17 лева, съобразно уважената претенция (разноски -
2 620 лева (10 лева – държавна такса за образуване на делото, 10 лева –
държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 600 лева – изплатени възнаграждения за вещи
лица и 2 000 лева – изплатено адвокатско възнаграждение); уважена част – 72 252,27 лева; претендирана сума –
100 952,17 лева). Съдът не включва в общия размер на разноските сумата от
180 лева, тъй като този разход не е бил необходим. Пазарната оценка на
недвижимия имот е изготвена вещо лице – оценител, въз основа на справка от
Служба по вписванията – Варна.
Предвид горното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ НА А. Е.А.
ЕГН ********** *** сумата от 45 056,60 (четиридесет и пет хиляди и петдесет и шест и
0,60) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - претърпяна загуба от разрушаване
на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 141,
с площ от 60 кв.м., с идентификатор 10135.5505.255.2, в резултат на
незаконосъобразни действия на служители Община Варна на 02.07.2014 година на
основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
причинени на граждани; сумата от 19 978,60 (деветнадесет хиляди деветстотин седемдесет и осем и
0,60) лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 45 056,60 лева за периода 02.07.2014 година
до 12.11.2018 година, на основание чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите; сумата от 5 000
(пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- преживени болки и страдания, поС.ен стрес, душевен и емоционален дискомфорт от разрушаване на жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 141, с площ от 60
кв.м., с идентификатор 10135.5505.255.2, в резултат на незаконосъобразни
действия на служители Община Варна на 02.07.2014 година, на основание чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 20 000
лева и сумата от 2 217,07 (две хиляди двеста и седемнадесет и 0,17) лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 5
000 лева за периода 02.07.2014 година до 12.11.2018 година, на основание чл. 86
от Закона за задълженията и договорите, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 8 868,23 лева.
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ НА А. Е. А. ЕГН ********** *** сумата от 1 875,15 (хиляда осемстотин седемдесет и пет и 0,15) лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ :