№ 3401
гр. С., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИ. АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. И.
като разгледа докладваното от ЕМИ. АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110140366 по описа за 2021 година
„Т. е предявила против Я. С. И., И. С. И. и Й. В. Б. в условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Т. излага, че по сключен договор при общи условия в периода м.05.2017г. -
м.04.2019г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б..
Неплатени останали следните суми за топлинна енергия и дялово разпределение,
както и мораторна лихва върху тях, които се претендират от всеки от ответниците разделни,
както следва:
1. Я. С. И. /като собственик на 1/6 ид.ч./: 229,49 лв. - главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2017 - м.04.2019г., ведно със
законна лихва от 09.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, 43,67 лв. -
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 - 19.05.2021 г., 4,29 лв. - главница за дялово
разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
09.07.2021г. до окончателно заплащане, както и 1,05 лв. - мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
2. И. С. И. /като собственик на 3/6 ид.ч./: 688,48 лв. - главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2017 - м.04.2019г., ведно със
законна лихва от 09.07.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, 131,02 лв. -
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 - 19.05.2021г., 12,87 лв. - главница за дялово
разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
09.07.2021г. до окончателно заплащане, както и 3,15 лв. - мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
1
3. Й. В. Б. /като собственик на 2/6 ид.ч./: 458,99 лв. - главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2017 - м.04.2019г., ведно със
законна лихва от 09.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, 87,34 лв. -
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 - 19.05.2021г., 8,58 лв. - главница за дялово
разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
09.07.2021 г. до окончателно заплащане, както и 2,10лв. - мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираните суми. Моли за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Й. В. Б. и И. С. И. - редовно уведомени, не са
представили отговор на исковата молба. Извън този срок ответникът И. И. е представил
фискален бон за заплащане на сумата от 1839,14 лева по сметка на ищеца.
Ответникът Я. С. И., уведомен по реда на чл. 47 ГПК, в срока по чл. 131 ГПК
представя отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител - адв. П.
М.. Оспорва вземанията по основание и размер. Предявява възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията за доставена ТЕ, както и за лихвите. Оспорва пасивната
легитимация на ответниците с довода, че липсва акт за смърт на С. И. и на Й. Г., както и
удостоверение на техните наследници.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № 69,
том LLLLXXIII, нот. дело № 43806/1997г. /л. 9-10 от делото/, както и от удостоверение от
ГИС – С. /л. 11 от делото/, се установява, че на 15.12.1997г. Б. е прехвърлила на Й. И. Г. –
И.ска и С. И. И. /съпрузи/ собствения си недвжими имот: ап. 25, находящ се на ет. 3, вх. Б, в
сграда на Ж., на ул. „С., жк. „Б.”, гр. С., срещу задължение за издръжка и гледане.
Видно от удостоверението на ГИС – С., описания в нотариалния акт адрес на
недвижимия имот, предмет на прехвърлителната сделка, е идентичен с адреса на процесния
имот: гр. С., жк. „Б.”, бл. .
Посочените писмени доказателства не се оспорват от страните, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тях се установява, че на посочената в нотариалния акт дата
лицата Й. И. Г. – И.ска и С. И. И. са придобили собствеността върху процесния недвижим
имот при условията на СИО.
Видно от удостоверение за наследници на Й. И. Г. – И.ска /л. 47-48 от делото/
последната е починала на 30.07.2010г., като е оставила за свои наследници: С. И. И. –
2
съпруг, Й. В. Б. – дъщеря и И. С. И. – син.
С настъпването на смъртта на Й. Г. – И.ска СИО е станала дялова, като ½ ид.ч. от
процесния имот е преминала в патримониума на наследниците на починалото лице при
равни квоти /чл. 9, ал. 1 ЗН – „Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете”, вр.
чл. 5, ал. 1 ЗН – „Децата на починалия наследяват по равни части”/. По този начин С. И.,
който на самостоятелно основание притежава ½ ид.ч. имота, е придобил в наследство още
1/6 ид.ч., като е станал собственик на общо 4/6 ид.ч., Й. Б. е придобила 1/6 ид.ч. и И. И. е
придобил 1/6 ид.ч.
Видно от удостоверението за наследници на Й. Г. – И.ска, нейният съпруг С. И. и
починал на 28.02.2019г., като е оставил за свои наследници Я. И. – син и И. И. – син.
От този момент притежаваните от С. И. 4/6 ид.ч. от имота са преминали в
патримониума на неговите наследници при равни квоти, като всеки от синовете му е
придобил по 2/6 ид. По този начин Я. И. е придобил 2/6 ид.ч. от имота, а И. И. е станал
собственик на общо 3/6 ид.ч. от имота.
Т.е., при така събраните доказателства се установява, че ответникът Я. И. притежава
2/6 ид.ч. от процесния имот, ответникът И. И. притежава 3/6 ид.ч. от имота, а ответницата Й.
И.ска – М. притежава 1/6 ид.ч. от имота.
От събраните по делото писмени доказателства, представени от ищеца и третото
лице – помагач „Т. и неоспорени от ответниците, а именно: Договор № 681501 от
14.06.2001г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ул. „С. и „Т., Протокол от проведено общо
събрание на ЕС на посочения адрес от 12.09.2021г.; съобщения към фактури, извлечение от
сметка за абонат 40000245738; Договор от 01.11.2007г., сключен между „Т. и „Т.” при Общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, документи за годишни
отчети и дялово разпределение на ФДР за процесните отчетни периоди, се установява, че
сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена, както и процесния имот.
Последното обстоятелство не се оспорва от ответниците.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответниците в качеството си на собственици на процесния топлоснабдения имот са били
клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна енергия.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците, като собственици на
топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от яхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота
от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
3
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците или техните наследодатели да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Най-сетне, съдът кредитира и представения от ответника И. И. фискален бон /л. 131
от делото/, видно от който – на дата 16.03.2022г. /след депозиране на исковата молба в съда/
по сметка на „Т. е била заплатена сумата от 1839,14 лева.
Съгласно заключението на СТЕ /неоспорена от страните/:
ФДР „Т. за релеватния период е извършвала услугата дялово разпределение на ТЕ по
пера, постъпила в абонатната станция на входа, в това число и на процесния имот. Анализът
на документите, отразяващи дяловото разпределение и съдържащият се в тях отчет на
индивидуалните разпределители в имота на ответниците, показва, че през процесния период
дяловото разпределение е извършвано съобразно изискванията на действащата в периода
нормативна уредба. За процесния период ТЕ за отопление е определяна по реален отчет на
показанията на три броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори в имота. Общото количество
ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е определяна на СЕС като част от общото количество
ТЕ за отопление на СЕС. Разходът за ТЕ за БГВ е определян на основата на реален отчет на
показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода,
показания в куб.м. и изравняване в края на всеки отоплителен сезон. В заключение вещото
лице сочи сума за потребена топлинна енергия за процесния имот и период 1587,74 лева.
Съдът кредитира изцяло заключение на СТЕ, като съобрази, че вещото лице е
отговорило в пълнота и обективно на поставените въпроси.
С аналогични доводи /пълнота и обективност/ съдът кредитира и заключението на
приетата по делото ССЕ /неоспорена от страните/.
Съгласно заключението на основната ССЕ:
При ищеца за процесния период на абоната е създадена съдебна сметка с номер (ID)
162534. При проверка по съдебната сметка при ищцовото дружество вещото лице
установява данни за плащане по процесните суми в размер на 1 839,14 лв. от 16.03.2022г.,
след датата на подаване на ИМ. С платената сума са погасени следните задължения: съдебни
разноски – 71,84 лева; мораторна лихва 268,35 лева, законна лихва 96,24 лева и главница
1402,71 лева. С платената сума са погасени всички предявени задължения за главница и
мораторна лихва, както и законна лихва към 16.03.2022г. В системата на ищеца са останали
непогасени 800,00 лв., представляващи съдебни разноски.
По данни от изготвените отчети и изравнителни сметки от ФДР за периода от 05.2017
г. до 04.2019 година резултатът е сума за доплащане: +246,25 лева. Стойностите по
4
изравнителни сметки са осчетоводени в счетоводната система на ищеца на датите, както
следва: За отчетен период 05.2017-04.2018 г. резултатът е сума за връщане в размер на -
100,68 лева, формирани от -111,29 лв. за връщане от 7.2018 и +10,61 лв. за доплащане от
10.2018. Сумата от -111,29 лв. е отразена в Общата фактура от 31.07.2018г. Сумата от +10,61
лв. е отразена в Дебитните известия от 31.10.2018 г. За отчетен период 05.2018-04.2019 г.
резултатът е сума за доплащане в размер на +346,93 лева, формирани от +367,27 лв. за
доплащане от 7.2019 + -20,34 лв. за връщане от 8.2019. Сумата от +367,27 лв. е отразена в
Общата фактура от 31.07.2019 г. Със сумата от -20,34 лв. е намалено задължението по
Общата фактура от 31.07.2018 г.
По данни от счетоводството па ищеца, общото задължение на ответниците за
потребление на ТЕ за периода от м. 05.2017 година до м. 04.2019година, е в размер 1376,97
лева, от които: за отопление 784,92 лева, в т.ч. сградна инсталация; за топла вода /БГВ/
556,61 лева; за такса мощност 0,00 лева. Общо начислени по фактури: 1341,53 лева. Платени
на 16.03.2022 г.: 1376,97 лева. Остатък: 0,00 лева.
Всичко дължими за такса дялова разпределение: главница 25,74 лева и лихва за
забава: 6,31 лв. към 19.05.2021 г. /дата, посочена в петитиума на ИМ/ и 6,69 лв. към
08.07.2021 г. /деня преди подаване на ИМ./ Предявената от ищеца мораторна лихва към
19.05.2021 г. е в размер на 6,31 лв. Предявената главница и мораторна лихва са отчетени
като погасени е плащане от 16.03.2022 г.
Общо задължение на ответника, според иска на ищеца, се формира от следните суми:
1376,97 лева - общо за ТЕ за отопление и БГВ + 25,74 лева - общо за отчитане на уреди за
разпределение на ТЕ 1 402,71 лева - общо дължима главница - 1 402,71 лева - платени на
16.03.2022 г., 0,00 лева – остатък.
Предявената мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 262,04 лв. е платена след
датата на завеждани на ИМ.
Предявената от ищеца мораторна лихва върху главницата на ДР към 19.05.2021 г. е в
размер на 6,31 лв. и е отчетена като погасена е плащането от 16.03.2022 г.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2016г. - клиентите заплащат цена за услугата "дялово
разпределение", извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото безспорно се установява, че за процесния апартамент е извършвана
дейност по топлинно счетоводство от ФДР „Т. за доставеното и изразходвано количество ТЕ
5
за подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената
услуга за дялово разпределение.
При така установеното и въпреки обстоятелството, че в хода на съдебното
производство, но след завеждане на исковата молба са погасени изцяло претендираните
суми за главница за ТЕ и дялово разпределение, законна лихва и мораторна лихва върху
главниците, съдът счита, че дължи произнасяне по възражението за изтекла давност,
направено от ответника Я. И., доколкото погасяването на сумите е извършено от друг
ответник – И. И., а този въпрос има значение при преценка на въпроса относно разноските
по делото.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
исковата молба пред съда от ищеца на 09.07.2021г. Така, обхванати от погасителната
давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 09.07.2018г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с оглед
нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от
11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да
6
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Ето защо, при съблюдаване чл. 33 ОУ в сила от 2016г., месечната фактура за
задължения за ТЕ за м. 04.2018г. е с падеж 45 дни след изтичането на края на този месец –
14.06.2018г. /четвъртък – присъствен ден/ - преди завеждане на исковата молба, а месечната
фактура за задължения за ТЕ за м. 05.2018г. е с падеж 45 дни след изтичането на края на този
месец, т.е. - 16.07.2018г. – след завеждане на исковата молба.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена
ТЕ по прогнозна консумация през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. /включително/, са
погасени по давност, като същите съгласно заключението на вещото лице и представените
от ищеца общи фактури, възлиза на 695,83 лева. От тях съгласно заключението на ССЕ,
платени са били общо задължения в размер на 210,74 лева, касаещи месеци: м. 05.2017г., м.
06.2017г., м. 12.2017г. и м. 01.2018г., която сума следва да бъде приспадната от сумата, за
която давността е изтекла, тъй като със заплащането им, вземането за платените суми е
признато още преди изтичането на давността. Т.е. сумата, за която давността е изтекла и
следва да се вземе предвид при изчисляване на разноските касателно исковете, предявени
срещу ответника Я. И., е 485,09 лева.
Изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за
отоплителния периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. Т.е., непогасена от давността се явява
сумата за главница за ТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., която сума съгласно
заключението на ССЕ е в размер на 645,70 лева по прогнозни фактури + 367,28 лева – сума
по изравнителна сметка от ФДР за този период, или общо 1012,93 лева и тази сума също
следва да бъде взета предвид при изчисление разноските, свързани с предявените искове
срещу Я. И..
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36,
ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда
и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Аналогичен е и текстът в ОУ от
2016г., предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания тече от възникването
им, т.е. от фактурирането.
Т.е., всички фактури за дялово разпределение, издадени до 09.07.2018г. се явяват
обхванати от погасителната давност. Такива са фактурите за месец май 2018г., издадена на
31.05.2018г. за сумата от 2,72 лева и фактурата за месец юни 2018г., издадена на 30.06.2018г.
за сумата от 2,76 лева. Т.е. погасена по давност се явява общо сумата от 5,58 лева, а
7
непогасена е сумата от 20,16 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Т.е., сумите, за които се дължи лихва, касаят общите фактури, а
същите не са обхванати от давността.
При изчисляване на дължимата мораторна лихва, следва да се вземе предвид
обстоятелството, че за част от главницата за ТЕ, а именно за сумата от 485,09 лева давността
е изтекла, а друга част – сумата от 210,74 лева е била заплатена към датата на издаване на
изравнителната фактура за първия отчетен период. Т.е. върху сумата от 695,83 лева, не се
дължи лихва за забава, тъй като в тази част искът се явява погасен и принципно
неоснователен, което влече след себе си и изводи за недължимост на мораторна лихва върху
тази сума. С аналогични доводи не се дължи мораторна лихва и върху самата от 5,58 лева –
цена на дялово разпределение, за която сума също е изтекла давността.
При това положение, недължима се явява лихва за забава върху главницата за първия
отчетен период, която възлиза в размер на 98,08 лева, както и лихвата за забава върху
главницата от 5,58 лева за дялово разпределение, за което давността е изтекла, и която
възлиза в размер на 1,22 лева.
Тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид при изчисление дължимите от
ответника Я. И. разноски и то с оглед претендираната от него част – 1/6 ид.ч.
Съдът е длъжен при преценка крайния изход на делото да вземе предвид и
новонастъпилите обстоятелства след завеждане на исковата молба.
В този смисъл следва да отчете и факта на извършено плащане от страна на
ответника И. И. след завеждане на исковата молба, с което се били погасени всички
претендирани суми за главници за ТЕ и дялово разпределение, законна лихва върху тях, и
мораторна лихва върху тях.
С оглед на това, исковете следва да бъдат отхвърлени поради настъпило погасяване в
хода на съдебното производство, а разноските да бъдат разпределени с оглед процесуалното
поведение на всеки от ответниците, и в частност като бъде взето предвид направеното
възражение за изтекла давност от ответника Я. И..
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът, доколкото е извършено
плащане от ответника И. И., но след завеждане на исковата молба.
По принцип право на разноски има и ответника Я. И., който е направил своевременно
възражение за изтекла давност, но последният не е сторил разноски.
Нито един от ответниците не е направил разноски, поради което такива и не им се
следват.
8
Ищецът „Т. е сторил следните разноски: 66,84 лева – ДТ; 5 лева – съдебно
удостоверение; 250 лева – депозит за ССЕ и 250 лева – депозит за СТЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв. Общите
разноски на ищеца, които следва да бъдат разпределени между всички ответници с оглед
притежаваните от тях квоти, са в размер на 671,84 лева.
Конкретно при определяне разноските, дължими от ответника Я. И., следва да бъде
взето предвид, че ищецът е сторил разноски в размер на 300 лева за заплащане на депозит
за особен представител, назначен за този ответник, като бъде взето предвид и че част от
сумите, са били погасени по давност, за което е направено своевременно възражение от този
ответник, като не той е извършил плащането в хода на процеса.
След това уточнение, съдът прие, че всеки от ответниците следва да заплати следните
разноски на ищеца:
Ответникът И. И. /притежаващ 3/6 ид.ч. от имота/ следва да заплати разноски на
ищеца в общ размер на 335,91 лева.
Ответницата Й. И.ска /притежаваща 1/6 ид.ч. от имота/ следва да заплати разноски на
ищеца в общ размер на 111,97 лева. Част от оставащите общи разноски, които са 223,96
лева, и които се равняват на оставащите 2/6 ид.ч., следва да остане в тежест на ищеца и това
е частта, равняваща се на 1/6 ид.ч., която неоснователно се претендира с ИМ от Й. И.ска.
Т.е. за сметка на ищеца следва да остане половината от сумата от 223,96 лева, а именно
сумата от 111,98 лева.
Ответникът Я. И. /притежаващ 2/6 ид.ч./ дължи разноски, но не с оглед реално
притежаваните от него идеални части, а с оглед претендираните такива от ищеца, които са в
рамките на 1/6 ид.ч.
От общо дължимите разноски, след разпределение на същите по отношение на
другите двама ответници и оставащата за сметка на ищеца сума в размер на 111,98 лева, с
горните мотиви, остава сумата от 111,98 лева + 300 лева – депозит за особен представител,
назначен за отв. Я. И.. Т.е., общата сума разноски, които следва да се отнесат към Я. И. е в
размер на 411,98 лева. От тези разноски от отв. Я. И. ще се дължи сума с оглед сумите,
които не се явяват погасени по давност и се равняват на 1/6 ид.ч., която се претендира от
този ответник.
Общо претендираната сума от ответника Я. И. е в размер на 278,50 лева. Част от тази
сума, а именно сумата от 132,52 лева се явява неоснователно претендирана, тъй като по
отношение на нея е изтекла давността. Непогасена по давност се явява общата сума от
145,98 лева, с оглед претендиранат от него квота от 1/6 ид.ч.
Спрямо сумата от 145,98 /непогасена по давност/ и с оглед общо претендираната от
този ответник сума от 278,50 лева, дължимите от него разноски са в размер на 215,95 лева.
Така мотивиран съдът:
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. срещу Я. С. И.
ЕГН **********, с адрес: село О., Община Б., Област Д., ул. „Т., за заплащане на следните
суми, касаещи топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Б., а именно: сумата от
229,49 лв. - главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода м.05.2017 - м.04.2019г., ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата от 43,67 лв. - мораторна лихва за забава за периода
15.09.2018 - 19.05.2021 г., сумата от 4,29 лв. - главница за дялово разпределение за периода
м.05.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 09.07.2021г. до окончателно
заплащане, както и сумата от 1,05 лв. - мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. до 19.05.2021г., поради погасяване на
задължението чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. срещу И. С. И.
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К., за заплащане на следните суми, касаещи
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Б., а именно: сумата от 688,48 лв. –
главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2017
- м.04.2019г., ведно със законна лихва от 09.07.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 131,02 лв. - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 -
19.05.2021г., сумата от 12,87 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.
до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 09.07.2021г. до окончателно заплащане, както и
сумата от 3,15 лв. - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода
01.07.2018г. до 19.05.2021г., поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на
съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. срещу Й. В. Б.
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В., за заплащане на следните суми, касаещи
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Б., а именно: сумата от 458,99 лв. -
главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2017
- м.04.2019г., ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 87,34 лв. - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 -
19.05.2021г., сумата от 8,58 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г. до
м.04.2019г., ведно със законната лихва от 09.07.2021 г. до окончателно заплащане, както и
сумата от 2,10лв. - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода
01.07.2018г. до 19.05.2021г., поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на
съдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я. С. И. ЕГН **********, с адрес: село
О., Община Б., Област Д., ул. „Т. да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
10
управление: гр. С., ул. „Я. сумата от 215,95 лева /двеста и петнадесет лева и 95 стотинки/ -
разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. И. ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „К. да заплати на „Т., ЕИК . сумата от 335,91 лева /триста тридесет и лева и 91 стотинки/
- разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. В. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. „В. да заплати на „Т., ЕИК . сумата от 111,97 лева /сто и единадесет лева и 97 стотинки/
- разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач – „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11