Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора А. Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №982 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „Н.А.2018“ ЕООД, със седалище гр.Варна, представлявано от
управителя А.Н.Д., депозирана чрез адв.А. срещу решение № 216 от
07.02.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 4186/2019 г., по описа на ВРС, с
което е изменено Наказателно постановление №
450278-F497403/19.07.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ
на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС на
основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700
лв., като е намален размера на наложената имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при съществено
нарушение на административно производствените правила и неправилно приложение
на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.
Пред
настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба. По съществото на спора сочи, че извършването на покупката е
било провокирано от органа по приходите, т.к. лицето, което е сервирало кафетата
нито е искало, нито е очаквало плащане на въпросната напитка. Твърди се, че
действително лицето е приело парите и е вярно, че е върнало рестото, но кафето е
било сервирано, за да се отърве от клиентите, защото в някакъв момент е
разбрал, че това са органи по приходите от НАП, които искат и очакват нещо от
него. В резултат на това провокативно поведение се е стигнало и до това
нарушение. Релевира доводи за липсата на установяване на факта, как е формирана
касовата наличност при отсъствието на данни за други извършени покупки.
Сочените тефтери и тетрадките намира за ирелевантни за спора, доколкото в тях
са записвани номерата на автомобилите, които са измити и с които дружеството
има договор за текущо обслужване, както и че такава отчетност трябва да се
води, но тя няма общо с продажбата на двете кафета. В този смисъл, отправя
искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се отмени процесното НП.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 5766/02.06.2020г., чрез пълномощник оспорва касационната жалба, като счита постановеното решение на ВРС за правилно
и законосъобразно.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационна жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока
за обжалване и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на „Н.А.2018” ЕООД срещу Наказателно постановление №
450278-F497403/19.07.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности” - Варна при ЦУ на НАП, с което на дружеството на основание чл. 185,
ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв.
Въззивният съд е приел
за установено от фактическа страна, че на 22.06.2019 г. служители на ТД на НАП – Варна - св. Д.Б.и
св. М.Т.Т., извършили проверка в
търговски обект – автомивка с кафе, находящ се в гр. Варна, ул. „Ц.” № **,
стопанисван от „Н.А.2018” ЕООД. Първоначално двамата свидетели посетили обекта
сутринта, след което се върнали в 13,45 часа. Първоначално поискали да измият
автомобил, но св. Н. Д. /работещ на трудов договор в обекта/ им казал, че има
осем коли преди тях и могат да бъдат обслужени едва след около 2 часа. В този
момент св. Б. и св. Т. си поръчали две кафета, като св. Н. Д. приготвил
кафетата, донесъл ги на касата, след което бил попитан от двамата служители на
НАП, колко струват двете кафета. Св. Д. отговорил, че струват 2,00 лева, след
което св. Б. му дал банкнота от 5,00 лева, а св. Д. му върнал ресто от 3,00
лева. Св. Д. не издал фискален бон от въведеното и работещо в обекта ФУ ELTRADE
A3 KL с ИН на ФУ ED317934 и ИН на ФП 44317934. След това св. Б. и св. Т. си
взели кафетата и напуснали обекта. След около 10 минути двамата се върнали и се
легитимирали.
За извършената проверка
бил съставен констативен протокол, в който били удостоверени направените
констатации.
На 03.07.2019 г. бил
съставен АУН за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18. В
срока по 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта, като на
19.07.2019 г. след като приел идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в АУАН, административнонаказващия орган издал процесното НП.
За да постанови този
резултат и измени наказателното постановление въззивния съд е приел в мотивите
си, че при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати
процесуални нарушения. Административнонаказващия орган въз основа на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДДС и Наредба
№Н-18/2006г., като при наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства е приел, че имуществената
санкция в минимален размер от 500 лв., постига целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Настоящия състав на съда, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Установената от районния съд фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във
вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина. Касационната
инстанция, съгласно правилата за касационна проверка, може да контролира
предходните такива по фактите, единствено чрез контролиране спазването на
процесуалните правила относно събирането, проверката и оценката на
доказателствения материал. При оценката на доказателствата районният съд не е
излязъл от правомощията си по ЗАНН, по реда и със средствата на НПК е събрал
всички доказателства, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за
тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. В мотивите си
въззивната инстанция е изложила правните съображения за взетото решение. Същите
са резултат от правилно приложение на материалния закон, като въззивната
инстанция е дала отговор на всички възражения, релевирани във въззивното
производство. Поради това и предвид липсата на допуснати от районния съд
процесуални нарушения във връзка със събирането, преценката на доказателствата
и разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не
следва да обсъжда наведените с касационната жалба твърдения за факти, различни
от установените с обжалваното решение.
В АУАН
и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не е нарушено правото на дружеството да организира и
осъществи защитата си в пълен обем. Неоснователни са възраженията за
допуснати нарушения при провеждането на административнонаказателното
производство. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението в
АУАН и НП от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени,
а приложената от административнонаказващият орган санкционна норма съответства
на установеното нарушение. С оглед горното, настоящият състав намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателното производство, които да водят на това основание до
незаконосъобразност на НП.
Фискалните касови
бележки, начинът и редът за тяхното издаване са регламентирани в нормата на чл.
118 от Закона за данък върху добавената стойност и в Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. От своя страна
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от посочената по-горе Наредба постановява, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба.
Въз основа на горецитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата следва изводът, че за да възникне
задължение за издаване на фискална касова бележка е необходимо да са
осъществени кумулативно следните елементи: 1) да
е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги и 2) да е извършено
плащане. В настоящия случай е безспорно доказано извършването на продажба
на 22.06.2019г. в обекта стопанисван от дружеството. Налице е поръчка
на съществуваща в обекта стока – кафе, приготвянето и сервирането му на клиент.
Освен това е доказано наличието и на втората предпоставка - реалното плащане на
сумата. Заплатена е била стойността на кафето и върнато ресто. Тези факти са установени от събраните
доказателства-както от писмените, така и от гласните доказателства. Произволно
ли е посочена цената на кафето от служителя в обекта, съответства ли същата на
някоя друга стока или не, са обстоятелства извън приложното поле на
релевантните за установяване факти. От друга страна касаторът
твърди, че артикул кафе не е включен в ценоразпис, но не представя
доказателства за това си твърдение, както и ценоразписа на обекта с
предлаганите в него стоки и услуги. Не са ангажирани и доказателства досежно
твърдението на управителя, че съществуващата кафе-машина е за ползване от
персонала, и/или кафето е част от услугата измиване на автомобил.
След като по делото са налице доказателства досежно релевантните
факти за установеното нарушение, респективно-за извършването на реална продажба
на конкретна стока и реалното плащане на
сумата, които обстоятелства се явяват условие за възникването на нормативно
установеното задължение за издаване на фискален касов бон, то от това следва
извода, че правилно е ангажирана административнаказателната отговорност на
дружеството.
Възраженията
на касатора за допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство и такива на материалния закон са
идентични с тези във въззивното производство и са намерили подробен отговор в
оспореното решение, мотивите на което се споделят и от настоящия състав на
съда.
По
възражението на касатора за маловажност на нарушението анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната
инстанция приема, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН включва признаци, касаещи степента на обществена опасност на
деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези;
административни нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на
наказанието, въпреки освобождаването от административнонаказателна отговорност,
отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното,
възрастта и имотното състояние на извършителя. В случая са засегнати обществени
отношения, регулирани от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006г. на
МФ, обусловени от целта на закона, свързана с отчетността
и проследимостта на сделките. Деянието накърнява реда и правната сигурност на
данъчното документиране и отчитане, създава усложнения в отношенията на
данъчните субекти от една страна, и между тях и органите по приходите, от друга.
В същото време дори минимално предвидения размер на имуществената санкция за
неизпълнение на задължението за неиздаване на касова бележка - 500 лева, сочи,
че законодателят е предвидил по-висок размер на санкция, с оглед особена защита
на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че дружеството
е нарушило обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на
обществена опасност. Касаторът не е представил доказателства за
размера на приходи/доходи, за да може на това основание да се направи
обоснована преценка дали наложеното наказание е несъразмерно тежко на
действителното икономическо състояние на наказаното лице. Доколкото е търговец
по смисъла на ТЗ, за търговските и счетоводните дейности управителите следва да
полагат грижа-тази на добрия търговец и винаги своевременно и съответно на
нормативните изисквания да изпълняват всички задължения, произтичащи от
участието в търговския оборот. Липсата на доказателства за смекчаващи
отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са
налице доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От една страна в НП
не е обоснована и мотивирана преценката на органа защо налага наказание над
минималния предвиден в закона размер, не е посочено кои обстоятелства и
доказателства налагат тази преценка. От друга страна, не са налице
данни за налагане на санкция над предвидения в закона минимум, тъй
като липсват доказателства за извършени други нарушения на ЗДДС и Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, поради което правилно ВРС е констатирал, че деянието е
извършено за първи път, както и ниската стойност на покупката. Следва да се
посочи, че контролната покупка е един от способите за установяване на нарушение
на данъчното законодателство, поради което стойността на тази покупка не може
да има значение за преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, последната обаче
би могла да окаже влияние върху индивидуализацията на налаганото наказание и в
конкретния случай, ведно с факта, че нарушението е извършено за първи
път, обуславя налагането на минимален размер на санкция от 500 лева.
Ето защо ВРС е приложил правилно материалния закон и решението не
страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 216 от 07.02.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 4186 по описа на ВРС за
2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: