№ 953
гр. София , 17.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601340 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 2, предл. ІІ НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения В. Г. Х. срещу определение (без номер) от
13.10.2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил (КОС), Наказателно отделение по н.ч.д № 275/20
г., с което жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 120 (сто и
двадесет) лева за възнаграждение на служебен защитник за оказаната му правна помощ в
производство по чл. 439 НПК.
Жалбоподателят поддържа, че е социално слаб, поради което и не е в състояние да
заплати разноските. Изтъква, че не работи, няма доходи и родители, които да му помогнат,
както и че не получава социално подпомагане в затвора.
Софийски апелативен съд намира частната жалба за допустима. Тя е срещу акт,
подлежащ на въззивна проверка, депозирана е от процесуално легитимиран субект и в
предвидения законов срок от 7 дни (съобщението за изготвеното определение е връчено на
осъдения на 19.10.2020 г., а жалбата е подадена по пощата на 21.11.2019 г., видно от
клеймото върху пощенския плик). За допустимостта е без значение, че е била адресирана
погрешно до Административен съд – София град, доколкото е спазено изискването за
срочното подаване на жалбата.
Разгледана по същество обаче частната жалба е неоснователна.
Атакуваното определение е правилно, защото с него въпросът за разноските е
разрешен в съответствие със закона. Видно от материалите по делото осъденият е участвал в
производство по отправено от него искане за условно предсрочно освобождаване, което е
било оставено без уважение. По искане на осъдения, направено с писмена молба и уважено
от съда, е бил назначен служебен защитник на основание чл. 439, ал. 3 НПК. Определеният
от Адвокатска колегия – Кюстендил адвокат Ю. С. е участвал в производството пред КОС,
след което е изготвил и жалба срещу определението, инициирайки проверката му от
1
въззивния съд.
С решение № КН-629-12936 от 5.8.2020 г. на Националното бюро за правна помощ
(НБПП) на адвокат С. е било определено възнаграждение в размер на 120 лева на основание
чл. 22е от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато изходът на делото не е в полза
на подсъдимия, респективно – осъдения, както е в случая, той дължи заплащането на
разноските по делото, включително и тези за адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник. В дадените задължителни за съдилищата
указания в Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. на ОСНК на ВКС е прието, че когато
подсъдимият е признат за виновен той следва да бъде осъден да заплати разноските, в това
число и за служебния защитник, във всички случаи на задължителна защита (дори и тогава
когато защитникът е бил назначен на основание невъзможност на защитавания да
упълномощи сам адвокат поради финансови причини). С това тълкувателно решение е
направено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК и в контекста на
съответствието й с чл. 6, т. 3, б. „с” от Конвенцията на защита на човешките права и
основните свободи (Конвенцията) и е прието, че законодателното разрешение не
противоречи на Конвенцията. Това впрочем е прието и по делото О. С. срещу България с
решение на ЕСПЧ от 17 май 2011 г. Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е общо правило,
което следва да се приложи, когато в особената процедура не е предвидено изрично друго,
както е в случая.
Ето защо първостепенният съд правилно е приел, че следва да осъди В. Х. да заплати
разноските за адвокатското възнаграждение, независимо че правната помощ му е била
оказана на основание специалната разпоредба на чл. 439, ал. 3 НПК. Това разрешение е
съобразено със задължително тълкуване с ТР № 4/10 на ОСНК на ВКС,
С факта на изпращането на решението на НБПП в съда и отправеното искане за
присъждане на разноските, за първоинстанционния съд се е активирало задължението да
образува по служебен почин производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК и да реши този
въпрос. Правилно е било отчетено, че с решението е присъдена сумата от 120 лева, дължима
от осъдения в полза на НБПП и в този смисъл той е осъден законосъобразно да ги заплати.
Самото възнаграждение е определено в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.
22е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвиждаща, че за участие в
особените производства по част 7. НПК на защитника се определя възнаграждение в размер
от 80 до 120 лева.
Не е предвидена възможност за „опрощаване“ на разноските в съдебната процедура,
поради което това искане на жалбоподателя няма как да бъде удовлетворено.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, САС, НО, II състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.10.2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил по н.ч.д №
275/20 г.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3