Решение по дело №991/2019 на Районен съд - Айтос

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

№                                                       28.02.2020 г.                            гр. Айтос

               В ИМЕТО НА НАРОДА

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД                             ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети февруари                                  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                                                         Районен съдия: Таня Спасова

секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 991 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищец по делото е „Нелас – Авточасти“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от Н.Г.Н., съдебен адрес ***, а ответник е „Мат Транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.А.К..  

Предявени са искове по реда на чл.79 от ЗЗД вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, като се претендират сумата от 4 467, 57 лева – главница за доставени авточасти по фактура № ********** от 31.03.2016 г. и фактура № ********** от 26.04.2016 г., обезщетение за забава от 1 499, 59 лева в размер на законната лихва върху вземанията по фактурите от датата на падежа до 09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба. Поддържа се, че по процесните фактури са доставени авточасти на ответното дружество, като същото не е изпълнило задължението за заплащане на цената на авточастите, описани в тях.  Правят се доказателствени искания. Иска се присъждане на разноски.

В срока за отговор по исковата молба не е постъпил такъв, въпреки редовното връчване на книжата по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът установи следното:

Предявените искови претенции са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По делото са представени от ищцовото дружество процесните фактури – фактура № ********** от 31.03.2016 г. на обща стойност 2 722, 58 лева със срок на плащане 30.04.2016 г. и фактура № ********** от 15.04.2016 г. на обща стойност 2 264, 95 лева със срок на плащане 15.05.2016 г. Фактурите не са оспорени и видно от съдържанието им е, че съдържат данни за получател и доставчик, както и описание на доставените стоки по вид, количество, единична стойност и обща стойност за всеки един от продуктите.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието по делото, като неоспорено от страните, се установява, че процесните фактурите са двустранно осчетоводени. В счетоводството на ответното дружество фигурират по Дт с/ка 602 Разходи за материали и Кт с/ка 401 Доставчици, аналитична справка „Нелас Авточасти“ ЕООД. По фактура № ********** от 31.03.2016 г. е извършено частично плащане в размер на 476, 51 лева и дължимият остатък е 2 246, 07 лева. По фактура №  ********** от 15.04.2016 г. няма постъпили плащания. По фактура № ********** от 11.11.2017 г. за закупена и върната стока от доставчика е издадено кредитно известие № ********** от 14.11.2017 г., с което се намаля общия размер на задължението с 43, 45 лева. Общият размер на задължението възлиза на 4 467, 57 лева

За основателността на заявената главна искова претенция за заплащане на стойността на доставените от ищеца стоки, следва да са се проявили в обективната действителност следните юридически факти, а именно: наличие на валидно правоотношение по договор за доставка с твърдяното от ищеца съдържание; ищецът да е изправна страна по договора, като е доставил уговореното количество стоки в уговорения между страните срок, въпреки което ответното дружество да не е заплатило дължимата цена. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на посочените материалноправни предпоставки.

По делото се установи по категоричен начин наличието на валидно правоотношение между страните. За всяка една от процесните доставките е издавана фактура, като представените по делото фактури не са оспорени от ответното дружество. Съгласно трайната съдебна практика, фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. На посочените изисквания отговаря всяка една от процесните фактури по делото. Освен това отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, вкл. извършеното частично плащане по една от тях, представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. В посочения смисъл – решение № 42/19.04.2010 г., т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ВКС, II т.о., решение № 166/26.10.2010 г., т.д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о. и др. Наличието на посочените изисквания се установи от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Затова и съдът приема за безспорно установено наличието на договорна връзка между страните с поддържаното от ищеца съдържание. Налице е изпълнение на задължението на доставчика, поради обстоятелството на осчетоводяване на процесните фактури в счетоводството на ответника. По този начин ответната дружество е приело предадените стоки без възражение и е възникнало задължението за заплащане на тяхната цена съобразно описаното във фактурите.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира същия за основателен. Във всяка една от процесните фактури е уговорен падеж на плащането на ответника, след която дата същият изпада в забава, като дължи на ищеца обезщетение за забавеното плащане. Затова на ищеца следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане за периода от деня, следващ падежа на задълженията по всяка една фактура до 09.09.2019 г. Вещото лице е установило неговия размер на 1 520, 40 лева, съответно доколкото се претендира сумата от 1 499, 59 лева, то предявената искова претенция следва да се уважи в пълен размер.

                По отношение на разноските:

            При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищцовата страна в размер на общо 1 242, 72 лева съгласно представен списък на разноските на л.42 от делото.

                              

            Така мотивиран, съдът

 

                                                          Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Мат Транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.А.К., да заплати на „Нелас – Авточасти“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от Н.Г.Н., съдебен адрес ***, сумата от 4 467, 57 лева – главница за доставени авточасти по фактура № ********** от 31.03.2016 г. и фактура № ********** от 15.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 1 499, 59 лева върху вземанията по фактурите от датата на падежа по всяка фактура до 09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.10.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Мат Транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.А.К., да заплати на „Нелас – Авточасти“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от Н.Г.Н., съдебен адрес ***, да заплати съдебно деловодни разноски в размер на 1 242, 72 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                             Районен съдия…………………….