Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10.08.2020г.
гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, в публичното заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Маринов
с участието на секретаря В.Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №162 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, е депозирал жалба против Наказателно Постановление
№254р-379/02.04.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че
на 23.11.2019г. около 12:00 часа в гр.Димитровград, на ул.“Капитан Петко
Войвода“№17, ап.2, при посетен сигнал, не изпълнява устно полицейско
разпореждане на униформен полицай, изпълняващ задължението си по охрана на
обществения ред: Да престане да вика и крещи, да не бута и удря непълнолетния
си син С.Д.П., да не обижда полицейските служители и да не им пречи да изяснят
случая, с което за виновното нарушение на чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, на
основание чл.53(1) от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Излага доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление, както и че същото било издадено
при нарушение на процесуалните правила. Твърди несъотносимост на извършеното
към правната норма, към която е отнесено деянието, моли същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателя – редовно призован, не се явява. Явяващият се процесуален
представител поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, представя допълнителни устни доказателства, чрез воден
свидетел, пледира за отмяната на наказателното постановление и присъждане на
разноските по делото.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
Районна Прокуратура- Димитровград
– също редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по
депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 23.11.2019г. полицейските служители при
РУ-МВР-Димитровград- св.И.К. и св.П.П., изпълнявали служебните си задължения,
когато били изпратени от дежурния при РУ-МВР-Димитровград по сигнал за скандал на
ул.“Капитан Петко Войвода“17 в гр.Димитровград. Служителите отишли до адреса по
обяд, позвънили на вратата на жилището, където били посрещнати от настоящият
жалбоподател Д.П.. При влизане в жилището, полицейските служители установили,
че в него са освен жалб.П. и нейният син, както и майка й. По време на престоя
в това жилище, полицейските служители трудно установили фактическата
обстановка, доколкото жалб.П. не преставала да се държи грубо със сина си, да
го бута и удря по врата, да прекъсва полицаите и да ги обижда, че не можели да
свършат никаква работа. Било й отправено устно разпореждане от полицейските
служители да престане да вика и крещи, да не бута и удря непълнолетния си син С.Д.П.,
да не ги обижда и да не им пречи да изяснят случая. Разпореждането на било
изпълнено, като се наложило използването на помощни средства- белезници, и
отвеждане на жалб.П. ***. При отвеждането й още от жилището, същата изритала с
крак сина си, който бил приведен, за да й даде обувки, които да обуе.
В сградата на РУ-МВР-Димитровград бил съставен
АУАН №254р-379/23.11.2019г., в който актосъставителят описал, че Д.П. съзнателно
пречи на контролен орган на МВР /униформен полицай/ да изпълни задълженията си
по служба. Актът бил връчен на П., като последната не посочила възражения и
отказала да го подпише- което е удостоверено с подписа на свидетеля Р.П..
Въз основа на така съставеният
акт за установяване на административно нарушение е издадено предметното на
делото наказателно постановление №254р-379/02.04.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград,
в което като цяло са повторени констатациите от АУАН и за допуснатото нарушение
на чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, на Д.П. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.257, ал.1
от ЗМВР й било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500лв.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 10.04.2020г.,
видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е
депозирана пред съда на 16.04.2020г.- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от акта за установяване на административно нарушение №254р-379/23.11.2019г.,
НП №254р-379/02.04.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, показанията на
актосъставителя И.К. и на свидетеля – воден от жалбоподателя Т.Д.И., от
приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства
са кредитирани от съда като достоверни поради тяхната непротиворечивост и
безпристрастност.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение
№254р-379/23.11.2019г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При издаването на обжалваното наказателно
постановление, също като цяло също са спазени превилата на ЗАНН, но са
допуснати и нарушения.
Както в АУАН, така и в НП, като нарушена разпоредба на закона е описана тази по чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР. Видно от разпоредбата на този текст, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.
Разпоредбата на ал.4: „Разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или
здравето му.“.
В случая обаче, всеки един от свидетелите заявява
в своите показания, че полицейските служители са издали устни разпореждания, а
не писмени.
Съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящият случай, в
обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е
описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до разминаване на
фактически установеното със състава на
нарушението по разпоредбата на чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР. За да е
доказано едно административно нарушение, същото следва да е установено и
доказано като време, място, начин на извършване, установен извършител, като
така установената фактическа обстановка бъде отнесена към правилната
материално-правна норма, която е нарушена, и съответно отнесена към правилната
сакнционна норма, въз основа на която е наложено административното наказание.
В случая установената фактическа
обстановка не се припокрива и се разминава с текста на разпоредбата на закона.
Безспорно, по категоричен начин бе доказано, че жалб.П. категорично не е
изпълнила устните разпореждания на униформени полицаи, като се е държала грубо
със сина си и с полицейските служители, отказала е да престане на вика, обижда
и да престане да се държи грубо. Безспорно се установи, че такива разпореждания
за преустановяване на тези действия от жалб.П. са издадени от полицейските
служители- устно. Такова право им дава разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗВМР – „При невъзможност да се
издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“.
Като нарушение обаче както в АУАН, така и в НП, е
вменено като извършено неизпълнение на писмено разпореждане на
полицейски орган. По този начин се е
стигнало до несъответствие между установена фактическа обстановка и текст на
разпоредба от закона, която е нарушена. Това от своя страна води до ограничаване
възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този
смисъл представляват съществено нарушение, което допуснато в производството по
налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Доколкото по проведеното
съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били
направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева, съобразно мотивите по-горе за изменение на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени
разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за
правна защита и съдействие с описана сумата от 300 лева като заплатена, то тези
разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган съобразно решението на съда.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №254р-379/02.04.2020г. на
Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което на Д.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,
за това, че на 23.11.2019г. около 12:00 часа в гр.Димитровград, на ул.“Капитан
Петко Войвода“№17, ап.2, при посетен сигнал, не изпълнява устно полицейско
разпореждане на униформен полицай, изпълняващ задължението си по охрана на
обществения ред: Да престане да вика и крещи, да не бута и удря непълнолетния
си син С.Д.П., да не обижда полицейските служители и да не им пречи да изяснят
случая, с което за виновното нарушение на чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, на основание
чл.53(1) от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева – като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Районно Управление на МВР- гр.Димитровград при ОД на
МВР- гр.Хасково, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на Д.Н.П. ЕГН **********,
с адрес ***, направените разноски по делото (АНД 162/2020г. по описа на
РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 300 (триста) лева
– произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)