Р Е Ш Е Н И Е
№ 1158
гр. Перник, 24.10.2016 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска
колегия, IІІ състав, в открито заседание на 13.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Кръстева-Дойчинова
при секретаря К.В., като разгледа докладваното
от съдията Кръстева-Дойчинова гр.дело № 3569 по описа
за 2015 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, депозирана от В.С.С. ***, с ЕГН **********,
З.А.Б., с ЕГН ********** и М.А.П., с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си
представител адв. Б. срещу Д.С.А., с
ЕГН ********** и Р.К.А. *** и Р.Т.А., с ЕГН **********,***, с правно основание
чл. 124, чл. 537 ГПК и чл. 108 ЗС, с която молят съда да
-
признае за установено спрямо Д.С.А. и Р.К.А.,
че ищците са собственици съответно на 1/6 идеална част за В.С.С. и по 1/3
идеални части за З.А.Б. и М.А.П. на имот с пл. № 2222, в кв. 95 по ПЗР на с.
Рударци от 1976 г., целия с площ от 462 кв.м., да осъди ответниците Д.А. и Р.К.А. да предадат владението върху
процесния имот за съответните съсобствени части, както и да отмени на основание чл. 537, ал.2 ГПК НА № 33, том І, рег. №
1542, дело № 30/2014 г. на нотариус В. Димова до размера на собствените им
идеални части.
-
признае за установено спрямо ответника Р.Т.А.,
че ищците са собственици съответно на 1/6 идеална част за В.С.С. и по 1/3
идеални части за З.А.Б. и М.А.П. на имот с пл. № 2222, в кв. 95 по ПЗР на с.
Рударци от 1976 г., целия с площ от 462 кв.м.;
Претендират
разноски.
В
исковата молба са изложени обстоятелства за това, че ищците и първия ответник Д.А.
са наследници на А. Н., починал на 24.02.1982 г. С решение от 2009 г. на
ОСЗ-гр. Перник, на наследниците на последния е възстановена собствеността върху
три имота, сред които и процесния. Наскоро узнали, че ответника Д.А. се е
снабдил с НА № 33, том І, рег. № 1542, дело № 30/2014 г. на нотариус В. Д. за
собственост върху целия процесен имот, в това число и за собствените им идеални
части от имота. Твърдят, че ответника Д.А. не е владял самостоятелно
възстановения недвижим имот, останал в наследство от общия им наследодател, не
е отстранявал от владение останалите съсобственици, както и от датата на
възстановяване на имота – 17.09.2009 г. до датата на НА не са изминали 10
години, като дори ответника не владее имотите и не е добросъвестен владелец.
Владението се е осъществявало съвместно след възстановяване на имота, плащали
са данъци за тях и не са узнали за намерението на ответника да владее и
собствените им идеални части за себе си, с намерението да стане техен
собственик. Поради това считат, че ответника не е могъл да стане собственик на
техните идеални части от имота, поради което той е собственик на 1/6 идеална
част от имота, а те на останалите 5/6 ид.части. Независимо от това, ответника Д.А.
е продал на третия ответник Р.Т.А. процесния имот за сумата от 3 000,00
лв. Прехвърлителната сделка не е могла да породи правни последици по отношение
на 5/6 идеални части, тъй като те са собственост на ищците и продавача не е бил
техен собственик. В последствие, в хода на процеса, третият ответник заедно със
съпругата си Снежка
Асенова са продали на Д.А. процесния имот, която сделка е обективирана в НА № 13, том ІІІ, дело №
390 от 02.10.2015 г., след вписване на исковата молба по настоящето дело.
В
срок е депозиран отговор от ответниците Д.А. и Р.К.А., с който оспорват предявените
искове. С отговора на исковата молба, ответниците посочва, че ищците не са
съсобственици върху процесния имот, тъй като единствен собственик върху имота е
бил Д.А.. В качеството си на собственик се легитимира с НА № 48, том ІІ, дело №
668 от 1957 г., както и с решение № 453/27.04.1987 г. по описа на ПРС. Освен
това се позовава и на изтекла в негова полза погасителна давност. Твърди, че с
цитираното решение на ПРС е признато спрямо държавата, че наследодателя на
първия ищец и първия ответник, е собственик върху процесния имот. Твърди, че
владее имота сам и необезпокояван от датата на решението, като присъединява и
владението на своите праводатели. В негова полза е изтекла 10 годишна давност,
а от решението на ПК от 1999 г. до датата на подаване на исковата молба е
изтекла и кратката пет годишна давност. Твърди, че тъй като имотът не е внасян
в ТКСЗ или в друга организация, то за него не се прилага разпоредбата на §1 ПРЗ
на ЗОСОИ, съгласно която не се зачита по отношение на имотите, подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба
давност. Твърди, че давността не е прекъсвана по никакъв начин. Твърди, че е
заградил имота и е ограничил достъпа до него на трети лица. Твърди, че плаща
данъци за имота от 1980 г. След сключване на прехвърлителната сделка от
02.10.2015 г., собственик върху процесния имот вече е и втория ответник.
Ответникът
Р.А., чрез назначения особен представител, адв. Ш., не е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание, проведено на 28.04.2016 г., особения
представител оспорва предявения иск като неоснователен.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените
искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
От фактическа страна се установява следното:
С
решение № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ, гр. Перник е възстановено правото на
собственост на наследниците на Александър Зарев Николов в съществуващи стари
реални граници на нива от 1,519 дка, ІV категория, находяща се в землището на
с. Р. в м. Г., част от имот № 2606, по КП на селото от 1976 г., при граници –
за частта от имота в кв. 94: улици с ОК 229-231, 215-231, парцел ХV-2606,
парцел ХІV-2606, парцел ХІІІ-2606 и парцел ХІІ; - за частта от имота в кв. 95:
улици с ОК 215231, 231-22, парцели ІІІ-608 и ІІ-608. На решението е отразено,
че е влязло в сил на 17.09.2009 г.
Видно
от удостоверение от Община Перник, приложено по делото, процесния имот с пл. №
2222, в кв. 95 по ПЗР на с. .Р от 1976 г., целия с площ от 462 кв.м. е
идентичен с имота, описан в решение
за възстановяване № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ, гр. Перник, т.ІІ.1.
От
представено удостоверение за наследници изх. № 76/27.04.2015 г. на Община
Перник е видно, че наследници на А. З. Н., починал на 24.02.1982 г. са З.А.Б. –
дъщеря, М.А.П. - дъщеря, В.С.С. – внучка
/дъщеря на сина на наследодателя Свилен А. Зарев/ и Д.С.А. – внук /син на сина на
наследодателя Свилен А. Зарев/.
С
НА № 74, том І, дело № 67 от 30.03.2012 г. за право на собственост върху
недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ищците В.С.С., З.А.Б. и М.А.П., както и първия ответник Д.А., са
признати за собственици по наследство от общия им наследодател на процесния
имот при квоти 1/6 идеална част за В.С.С. и за Д.А. и по 1/3 идеални части за З.А.Б.
и М.А.П..
С констативен
НА № 33, том І, дело № 30 от 21.05.2014 г., ответникът Д.А. е признат за
собственик върху целия процесен имот на основание наследство от дядо му А. З.Н.
и давностно владение. По делото е представено нотариалното дело № 30/2014 г. по
описа на нотариус В. К., по което са приложени молба декларация по образец от
ответника Д.А.,***, в което е отразено, че процесния имот е попълнен в
кадастралния план на с. Р., а в разписния лист имота е записан като собственост
на В.С.С.,
З.А.Б., М.А.П. и Д.А.,
въз основа на документ за собственост - НА № 74, том І, дело № 67 от 30.03.2012
г., удостоверение от Община Перник за идентичност на процесния имотс този,
описан в решение за възстановяване № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ, гр. Перник,
т.ІІ.1, самото решение на ОСЗ-гр. П., .
В
последствие, Д.А. е продал на третия ответник Р.А. целия процесен имот, която
сделка е обективирана в НА № 92, том І, дело № 86 от 13.10.2014 г. за
покупко-продажба на недвижим имот.
След
подаване и вписване на исковата молба, с НА № 13, том ІІІ, дело № 390 от 02.10.2015
г., ответникът Р.А. и съпругата му Снежка Асенова са продали на Д.А. процесния
имот, с пл.
№ 2222, в кв. 95 по ПЗР на с. Рударци от 1976 г., целия с площ от 462 кв.м.
По
делото са представени приходни квитанции за платени данъци върху недвижими
имоти и такса битови отпадъци от тримата ищци за процесния имот за 2012 г.,
2013 г. и 2014 г.
Представен
е НА № 48, том ІІ, дело № 668/15.05.1957 г. за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка, от който е видно, че
наследодателя на страните Александър Зарев Николов и признат за собственик на
нива, находяща се в землището на с. К., м. Грамаге, с площ от 3,5 дка, при
граници Н. И. М, С. С. С., Г. В. А. и дере.
С решение
№ 453/27.04.1987 г., постановено по гр.д. № 2259/1986 г. по описа на ПРС, съдът
е признал за установено спрямо Държавата, представлявана от Министерство на
финансите и кметство с. Рударци, че Свилен А. Зарев е собственик на имота, описан
в НА № 48, том ІІ, дело № 668/15.05.1957 г. за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка. Решението е отменено по
реда на отмяната на влезлив сила решения, на основание чл. 231, ал.1, б „д“ ГПК
/отм./, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС. По
настоящето дело не се представиха доказателства за начина, по който е
приключило делото след връщането му за ново разглеждане.
Видно
от решение № 02/04.03.1999 г. за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници, на ПК – с. Д. е, че на
наследниците на А. З. Н. е признато и възстановено правото на собственост в
същствуващи стари реални граници върху две ниви, с площ от 3,5 дка всяка, четвърта
категория и двете, находящи се в землището на с. Р., в м. Г.. Посочено е, че и
двете ниви попадат в строителните граници на населеното място. Като забележка в
решението е отразено, че имота следва да се възстанови съгласно чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ, като се представи удостоверение и скица по чл. 13, ал.4, 5 и 6 и чл. 13
ЗСПЗЗ.
С
решение № 02/05.06.2002 г. на наследниците на С. З. е признато правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на 7 ниви, като под № 6 и № 7
са ниви, находящи се в с. Р., м. Г. и двете са с площ от 3,5 дка, но не са
отразени граници на имотите. Със същото решение, на наследниците на Свилен
Зарев са възстановени общо 5 ниви, но нито една не попада в в с. Р., м. Г..
По
делото е представена преписка на Община Перник, във връзка с издаване на
удостоверение и скица по чл. 13, ал.4 и 5 от 2009 г. на наследниците на
Александър Зарев Николов за процесния имот, както и административната преписка
за попълване на кадастралния план на с. Р.и удостоверение за идентичност. От
приложените документи се установява, че процесния имот е възстановен на
наследниците на Александър Зарев Николов, идентичен е с този, описан в решение
за възстановяване № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ, гр. П., т.ІІ.1 и е попълнен в
кадастралния план със Заповед № 175/28.01.2010 г. на кмета на Община Перник.
На
13.07.2009 г. е издадено удостоверение от Община Перник, в което е отразно, че
процесния имот е нанесен на помощния план по чл. 13а, ал.1 ЗСПЗЗ и е записан в
бившите имоти на името на наследниците на А. З. Н. Отразено е, че площта на
имота е 2625 кв.м., а след изключване на застроената част, което не се
възстановява на собственика, от бившия имот могат да се възстановят 1518 кв.м.
Представена
по делото е преписка № 23085 на наследниците на А. Н. и № 2304 на наследниците
на С. З.. Видно от удостоверение, издадено от земеделска кооперация за производство
и услуги „Витоша-3“, с. Д., общ. П., е
че С. З. е влязъл в ТКЗС през 1957 г., с 23 имота, находящи се в землищата на
с. Р. и с. К., а А. Н. с 36 имота, находящи се отново в землищата на с. Р. и с.
К. през същата година.
Видно
от удостоверение от Областен управител на Област Перник, е че в архива на
Държавна собственост към Д-я “АКРРДС”, не се намират съставени актове за
държавна собственост върху процесния имот. А от удостоверение от Община Перник
е видно, че за процесния имот няма съставени актове за общинска собственост.
По
делото е изготвено и прието заключение по СТЕ. В заключението, вещото лице е
посочило, че процесния имот с пл. № 2222, в кв. 95 по ПЗР на с. Рударци
от 1976 г., целия с площ от 462 кв.м. е включен за първи път в РП на с. Р.със
Заповед № 175/28.01.2010 г. на кмета на Община Перник. По разписен лист имотът
е записан на В.С.С., Д.А.,
М.А.П.
и З.А.Б.. Отразено е, че процесния имот е идентичен с частта от имота по раздел
ІІ от решение № 2101/17.08.2009
г. на ОСЗ, гр. Перник, попадаща в кв. 95, както и с имота по НА № 74, том І, дело № 67 от 30.03.2012
г. за право на собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и
с имота, описан в т.2 на НА № 33, том І, дело № 30 от 21.05.2014 г. Посочено е,
че от наследниците на А. Н. са били заявени за възстановяване 4 имота в м.
Грамаге, в землището на с. Р., а от наследниците на С. З. са заявени 2 имота в
същата местност. На наследниците на А. Н. е възстановена част от един имот в
местността, а на наследниците на Свилен Зарев не са възстановени имоти в
местността. Вещото лице е посочило, че имотът, за който е изготвен помощния
план, който имот е нанесен на действащия
план на с. Рударци и който е възстановен с решение № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ,
гр. Перник на наследниците на Александър Николов отговаря на част от имота,
описан в НА № 48, том ІІ, дело № 668/1957 г. и в решение № 453/27.04.1987 г. на
ПРС. Посочено е, че акт за държавна собственост № 722, описан в решение №
453/27.04.1987 г. на ПРС съществува, но касае други хора и друг имот, както и
за друго населено място.
По
делото се събраха и гласни доказателства, като бяха разпитани свидетелите А. Д.
П., В. П. Й., Г. Л. С. и Д. Ц.Д.
С.П.
свидетелства за това, че познава А.З. Н.в от 1937 - 1938 г., тъй като били
съселяни, и имотите са им били близо. Знае за имот, намиращ се в местността “Г.”,
тъй като неговия имот бил на “Г.” на 150-200 метра от този на А. Н.. Имотът на
А З бил около 3,5 декара. Имотът се ползвал за нива, за садене на
селскостопански продукти - жито, овес, царевица. А. З. владял имота докато бил
жив. Имотът на А. З. през 1957 година бил внесен в ТКЗС от него. В последствие
ТКЗС имота се ползвал за пасища. После Александър дал една част от имота на
сина си Свилен да си направи къща в него, но това било след като се разпаднало
ТКЗС. Останалата част от имота останала да си я работи Александър Зарев. Имотът
по време на ТКЗС не бил парцелиран, след това бил парцелиран и го разпродали на
парцели. Знае къщата на Свилен, намира се в този имот. Не е имало спорове
относно този имот. Никой не е оспорвал имота на А.. Знаеше се в селото, че
имота е на А. З.Н. Този имот, в който се
намира къщата на С. не мога да кажа колко е голям. А. е бил член на ТКЗС,
подписал се е и е влязъл в ТКЗС. Свидетелят е говорил с А. Н. и знае, че той
също е член на ТКЗС, както и цяло село,
с изключение на двама, трима души, които не подписали от с. Кладница. Когато
имало събрания за влизане в ТКЗС, Александър Зарев присъствал на тях, а също
така присъства и свидетеля.
Свидетелят
Йорданов свидетелства за това, че А. Н. имал имот в м. Г., който бил нива около
4 дка и я ползвал като я орял. Знае, че Александър Николов станал член на ТКЗС,
като дори бил овчар в стопанството. Преди Александър Николов да внесе имота в
ТКЗС никой не му е оспорвал собствеността. Твърди, че видял Николов да се
подписва, предавайки имота си в ТКЗС.
Свидетелят
Стоилов посочва, че познава както Александър Николов, така и сина му Свилен,
който му бил съсед и живели на около 200-300 м. Имотът на Н. бил нива, в единия
край бил застроен, но не знае дали този имот е внасян в ТКЗС, но откакто помни
имота, той се стопанисва от Свилен, който го косял. След смъртта на С. З.,
имотът продължил да се полза от сина му Д.А.. Имотът е парцелиран и в
регулация.
От
показанията на свидетеля Димитров се установява, че той познава добре Свилен
Зарев, а баща му не познава добре. Свидетелят твръди, че имотът на Свилен и на
Александър не е внасян в ТКЗС, тъй като имало построена къща в двора, която е построена
може би преди 1950 година от Свилен, бащата на Д.. Той си живеел там. Цялата
нива била около 3 декара, но сега не знае колко голям е станал имота, защото
част от него е продаден. Свидетлства за това, че Свилен отглеждал крави, овце,
косял имота. Свидетелят е помагал заедно с ответника Д.. От края на 50-те
години знае, че Свилен стопанисва имота, че е заграден и има построена къща в
него. Смята, че Свилен е придобил имота по наследство от баща си, но не знае
дали Александър е имал други имоти в Рударци.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане по делото са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за
5/6 идеални части спрямо ответниците Д. и Р. Александрови, с правно основание
чл. 537 ГПК спрямо същите ответници до размера на притежаваните от тях идеални
части от 5/6 и с правно основание чл. 124 ГПК спрямо ответника Р.А. отново за
5/6 идеални части.
За да
уважи предявения иск, съдът следва да установи, че ищците са доказали в
условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот на
валидно правно основание от наследодателя си, следва да установят, че
ответниците Д. и Р. Александрови владеят имота, а двамата ответници следва да
докажат, че владеят на валидно правно основание. По отношение на иска с правно
основание чл. 537 ГПК, ищците следва да докажат
По иска по чл. 108 ЗС
Ищците
претендират, че са собственици на общо 5/6 идеални части от имот, с пл. №
2222, в кв. 95 по ПЗР на с. ***** от 1976 г., целия с площ от 462 кв.м., при
1/6 идеална част за В.С.С. и по 1/3 идеални части за З.А.Б. и М.А.П..
Собствеността легитимират на основание наследство от техния общ с първия
ответник Д.А.
наследодател – А.Н., както и проведена реституционна процедура, завършила с
влязло в сила решение № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ, гр. Перник, с което на наследниците
на А.Н. е възстановен имот с площ от 1,519 дка, ІV категория, находяща се в
землището на с. Р. в м. Г., част от имот № 2606, по КП на селото от 1976 г.,
при граници – за частта от имота в кв. 94: улици с ОК 229-231, 215-231, парцел
ХV-2606, парцел ХІV-2606, парцел ХІІІ-2606 и парцел ХІІ; - за частта от имота в
кв. 95: улици с ОК 215231, 231-22, парцели ІІІ-608 и ІІ-608.
На
това твърдение относно общата собственост върху процесния имот, ответника Д.А.
противопоставя твърдения, че неговия пряк наследодател С. З. /негов баща/ е бил
едноличен собственик на имота, за който от една страна твърди, че не е внасян в
ТКЗС, а в последствие твърди, че му е възстановен с решение № 02/04.03.1999 г.
за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари
реални граници, на ПК – с. Драгичево. Твърди, че имотът е придобит по давностно
владение, присъединено към владението на баща му, поради което се е снабдил с
констативен НА № 33, том І, дело № 30 от 21.05.2014 г., с който е признат за
собственик върху целия процесен имот на основание наследство и давностно
владение.
Съдът
намира, че предявеният иск е основателен, като счита, че ищците, заедно с
първият ответник са съсобственици върху процесния имот по наследство от общия
им наследодател Александър Зарев. До този извод съдът стига след преценка и
анализ на събраните по делото доказателства. Видно от доказателстватапо делото
е, че тримата ищци В.С.С., З.А.Б. и М.А.П., както и първия ответник Д.А. са наследници на общия
им наследодател Александър Николов, като ищцата В.С.С. и ответника Д.А. са внуци на Александър Николов
по бащина линия, а З.А.Б. и М.А.П. са негови дъщери. Това обстоятелство не
е спорно по делото. Също така, съдът приема за доказано обстоятелството, че
преди образуване на ТКЗС за с. Рударци – 1957 г., наследодателят на страните е
притежавал нива, с площ от около 3,5 дка, намираща се в м. Г., с. Р., която
обработвал. Към момента на образуване на ТКЗС за територията на с. Рударци през
1957 г., нивата не е била парцелирана. Установява се, че наследодателя Александър Николов е станал
член на ТКЗС, като е внесъл в стопанството 36 имота, намиращи се в м. Г.. От
свидетелските показания, се установява, че и процесната нива от 3,5 дка също е
внесена в стопанството. Това съдът намира за доказано на основание
свидетелските показания на свидетелите Петров и Йорданов, които заявяват, че от
самият Александър
Николов знаят, че той е станал член на ТКЗС и е внесъл имотите си, а свидетелят
Йорданов дори посочва, че когато е отишъл да се подписва за член на ТКЗС, там
бил и сина на А. Н. - Свилен Зарев, който също станал член, нещо повече, дори
Свилен Зарев работел като приемчик на стоката и имотите, които се внасят в ТКЗС. В последствие
имотът е разделен, като са образувани няколко имота. Процесният имот, като
такъв с пл. № 2222, в кв. 95 по ПЗР на с. Рударци от 1976 г., целия с площ от
462 кв.м., е възстановен на наследниците на А. Н. с решение № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ, гр.
Перник, с което на наследниците на А. Н. е възстановен имот с площ от 1,519
дка, ІV категория, находяща се в землището на *******, част от имот № 2606, по
КП на селото от 1976 г., при граници – за частта от имота в кв. 94: улици с ОК
229-231, 215-231, парцел ХV-2606, парцел ХІV-2606, парцел ХІІІ-2606 и парцел
ХІІ; - за частта от имота в кв. 95: улици с ОК 215231, 231-22, парцели ІІІ-608
и ІІ-608. По делото безспорно се установи, че имотът описан в раздел ІІ
от цитираното решение
на ОСЗ, гр. Перник, попадаща в кв. 95 е идентичен с процесния имот.
Решението на ОСЗ е влязло в сила на 17.09.2009 г., като с него е завършен
фактическия състав по възстановяване на имота, в следствие на което и имота е
попълнен и на кадастралния план за с. Рударци. След влизане в сила на решението
и завършване на реституционната процедура, по молба на З.А.Б., е съставен НА № 74, том І, дело № 67 от 30.03.2012 г. за право на
собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, с който ищците и
първия ответника са признати за собственици по наследство от общия им
наследодател на процесния имот при квоти 1/6 идеална част за В.С.С. и за Д.А. и
по 1/3 идеални части за З.А.Б. и М.А.П.. В конкретният случай, е налице влязъл
в сила административен акт, а именно решението на ОСЗ-Перник, което не може да
бъде оборено. Налице е приключила реституционна процедуа по възстановяване на
земеделска земя, като след влизане в сила на решението е започнала и процедура
по нанасяне на имота на регулационния план на с. Рударци, което и осъществено
със Заповед № 175/28.01.2010 г. на кмета на ОБщина Перник. Тези документи в
достатъчна степен легитимират ищците и първия ответник Д.А. като собственици по
наследство на процесния имот, при посочените по-горе идеални части, с реда за
наследяване по ЗН.
Документите,
въз основа които ответникът Д.А. основава изключителното си право на собственост
върху процесния имот са от една страна НА № 48, том ІІ, дело № 668/15.05.1957
г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена
проверка, от който е видно, че наследодателя на страните Александър Зарев
Николов и признат за собственик на нива, находяща се в землището на с.
Кладница, м. Грамаге, с площ от 3,5 дка., от друга решение № 453/27.04.1987 г.,
постановено по гр.д. № 2259/1986 г. по описа на ПРС, с което съдът е признал за
установено спрямо Държавата, представлявана от Министерство на финансите и
кметство с. Рударци, че Свилен А. Зарев /баща на ответника/ е собственик на
имота, описан в посочения нотариален акт, както и решение № 02/04.03.1999 г. за
възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари
реални граници, на ПК – с. *****, с което на наследниците на Александър Зарев
Николов е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи стари
реални граници върху две ниви, с площ от 3,5 дка всяка, четвърта категория и
двете, находящи се в землището на с. Р., в м. Г.е. Съдът счита, че посочените
два документи не могат да обосноват наличие на изключителна собственост по
наследство от наследодателя на Д.А. – С. З.. Това е така, тъй като от една
страна посоченото съдебно решение е отменено по реда на отмяната на влезли в
сила решения, т.е., не може да се ползва със силата на присъдено нещо, а
същевременно по делото не се представиха доказателства за резултата от
повторното разглеждане на делото от ПРС, а и от посочения нотариален акт не
може да се установи дали имота, описан в него е идентичен с имота по исковата
молба. Също така, дори да се приеме, че има идентичност и процесния имот е част
от този по НА, той е бил собственост на общия наследодател, а след неговата
смърт, неговите наследници наследяват собствеността, т.е. Д.А. не може да се
идентифицира като единствен наследник на този имот. Както и вещото лице посочва
в заключението по СТЕ, процесният имот не съвпада по площ с посочения в НА, а
тъй като в него границите са имоти на конкретно посочени лица, а в решението на
ОСЗ-Перник са посочени номера на имоти, поради което не може да се заключи, че
процесния имот съвпада с някой от имотите, описани в решението и НА, посочени
по-горе. Освен това, видно от представените по делото документи, Александър
Николов е притежавал и внесъл в ТКЗС и други имоти, находящи се в посочената
местност Грамаге, поради което доколкото имотите не съвпадат по площ и граници
с процесния, по никакъв начин не може да се обоснове извод за това, че
процесния имот е този, който е описан в НА № 48, том ІІ, дело № 668/15.05.1957
г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена
проверка, и който в последствие е бил предмет на решение № 453/27.04.1987 г.,
постановено по гр.д. № 2259/1986 г. по описа на ПРС. Също така, ответникът
представя решение № 02/04.03.1999 г. за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници, на ПК – с. Драгичево, с
което на наследниците на А. З. Н. е признато и възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху две ниви, с площ от 3,5
дка всяка, четвърта категория и двете, находящи се в землището на с. Рударци, в
м. Грамаге. Като забележка в решението е отразено, че имота следва да се
възстанови съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, като се представи удостоверение и скица
по чл. 13, ал.4, 5 и 6 и чл. 13 ЗСПЗЗ. Т.е., за да приключи рституционната
процедура е необходимо представянето на удостоверение и скица по чл. 13,
ал.4 ППЗСПЗЗ, за да може реално да приключи процедурата по възстановяването на
имотите, тъй като е отразено, че същите попадат в регулационните граници на населеното
място. Предвид това, на основание това решение, към този момент 1999 г.,
ответникът не може да черпи права по възстановяване на имотите, дори да се
приеме, че процесния имот е част от един от описаните в това решение два имота.
Ответникът Д.А.
противопоставя на правото на собственост на ищците и давностно владение,
продължило от неговия баща, а след смъртта му и от ответника, като посочва, че
баща му е бил изключителен собственик на имота по силата на посоченото по-горе
решение, а от друга след смъртта на Александър Николов е владял имота за себе
си, като е демонстрирал това владение пред другите наследници. Както бе
посочено по-горе, решението на ПРС е отменено, поради което не се ползва със
силата на пресъдено нещо и не може да бъде основание за констатиране на
изключителна собственост върху имота. Също така от събраните поделото
доказателства, както писмени, така и гласни, се установи, че нива, с площ от
3,5 дка, собственост на Александър
Николов е внесена в ТКЗС през 1957 г. Това съдът намира за доказана предвид
събраните писмени документи и удостоверения, от които се установява, че
Александър Николов е станал член на ТКЗС и е внесъл в стопанството общо 36
имота, находящи се в землището на с. *******. Предвид на това, земята е станала
държавна такава, поради което давност не е текла. До възстановяването на земята
по реда на ЗСПЗЗ в слязъл в сила акт на ПК или ОСЗ, давност не може да тече,
предвид разпоредбите на ЗС и предвид практика на ВКС. Съгласно съдебната
практика, която е непротиворечива в тази й част, давност по отношение на
земеделските земи може да тече след 1997 г. по отношение на този, който
упражнява фактическа власт върху имота. Въпреки това обаче тази давност не може
да се ползва до възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ и приключването на
реституционната процедура с влязъл в сила акт на административен орган. Това е
така, тъй като възстановяването на правото на собственост върху имота, настъпва
на по-късен етап, след влизане в сила на акта на органа по възстановяването. В
този смисъл придобиването на правото на собственост върху имот, въз основа на
изтекла погасителна давност за имот, който е бил земеделски и правото на
собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ е изключено до приключване на административната
процедура по възстановяване. При това положение, тъй като се установи, че имота
е внесен в ТКЗС, т.е. имал е земеделски характер, същия е подлежал на връщане,
което е осъществено с решение № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ, гр. Перник, влязло в
сила на 17.09.2009 г. и от тогава следва
да се счита, че е започнала да тече давност, която към датата на подаване на
исковата молба – 08.06.2015 г. не е
изтекла. Освен това, съдът счита за недоказано обстоятелството, че Д.А. е
владял имота на такова основание, което да го направи собственик на идеалните
части, които притежават останалите наследници на имота. Това е така, тъй като
когато един имот е съсобствен, собственикът който владее целия имот в същност е
владелец за неговите си идеални части и държател за частите на останалите
съсобственици. За да се приеме, че същия владее частите на останалите
съсобственици това следва да е демонстрирано явно, несъмнено владение, да
владее спокойно и да противопостави неговото владение на останалите
съсобственици. По делото несе доказа такова владение, което да може да създаде
собственост по отношение на Д.А., като дори напротив установи се ищците са
заплащали данъци за имота, подавали са документи за включване на имота в
регулационния план, както и са се снабдили с НА за собственост за всички
съсобственици, вкл. и ответника. Това всичко говори за заинтересованост от
страна на тримата ищци по отношение на имота, което пък изключва противопоставянето
на владението от страна на ответника Д.А. по отношение на другите трима
съсобственици. Поради което възражението за придобиване на имота по давност
съдът намира за неоснователно, от една страна, тъй като не е изтекла
предвидената 10 годишна давност, а от друга поради това, че е налице явно, необезпокоявано,
несъмнено владение от страна на ответника по отношение на дяловете на другите
съсобственици.
Предвид всичко изложено по-горе относно собствеността
върху процесния имот, съдът намира, че собственици върху него са тримата ищци и
първия ответник Д.А.,
като същите притежават имота в съсобственост по наследство от техния общ
наследодател - Александър Николов при следните идеални части – по 1/6
идеална част за В.С.С. и Д.С.А.
и
по 1/3 идеални части за З.А.Б. и М.А.П..
Тъй
като по делото се установи, че на основание НА № 33, том І, дело № 30 от
21.05.2014 г., ответникът Д.А. е признат за собственик върху целия процесен
имот на основание наследство от дядо му А. З. Н. и давностно владение, след
което, считайки се за собственик върху целия имот го е продал на третия
ответник Р.А., която сделка е обективирана в НА № 92, том І, дело № 86 от
13.10.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот, а след подаване и вписване
на исковата молба, с НА № 13, том ІІІ, дело № 390 от 02.10.2015 г., отново е
придобил собствеността върху имота, но вече заедно с неговата съпруга Р.А.,
като е закупил от ответника Р.А. и съпругата му Снежка Асенова, то съдът
намира, че към настоящия момент именно ответниците Д.А. и Р.А. са във владение
на процесния имот, като неуспяха да докажат правното основание на което го
владеният целия, ведно с идеалните части на другите ответници.
Поради
изложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска,
поради което следва същия да бъде уважен, като по отношение на Д. и Р.
Александрови бъде признато за установено, че ищците В.С.С., З.А.Б.
и М.А.П. притежават общо 5/6 идеални
части от процесния имот с пл. № 2222, в кв. 95 по ПЗР на с. Рударци от 1976 г.,
целия с площ от 462 кв.м., като В.С.С. притежава 1/6 идеална част, а З.А.Б. и М.А.П.
по 1/3 идеални части, както и да бъдат осъдени ответниците Д. и Р. Александрови да предадат
владението върху имота.
По иска по чл. 537, ал.2 ГПК
На
основание чл. 537, ал.2 ГПК, тъй като искът за собственост върху 5/6 идеални
части от имот с
пл. № 2222, в кв. 95 по ПЗР на с. Рударци от 1976 г., целия с площ от 462 кв.м.
подлежи на уважаване, а с НА
№ 33, том І, дело № 30 от 21.05.2014 г., ответникът Д.А. е признат за собственик
върху целия процесен имот на основание наследство от дядо му Александър Зарев
Николов и давностно владение, този НА следва да бъде отменен за 5/6 идеални
части, тъй като както се посочи по-горе, ответникът не успя да докаже
собственост на нито едно от твърдяните от него основания за посочените идеални
части. Посоченият НА е констативен и не създава собственост докато не бъде
оспорен по надлежния ред, каквото бе сторено по настоящето дело. Поради това
същия следва да бъде отменен.
По иска по чл. 124 ГПК срещу Р.А.
Тъй
като е предявен и установителен иск за установяване спрямо Р.А., че ищците са
собственици на 5/6 идеални части от процесния имот и предвид на това, че същото
бе доказано при условията на пълно и главно доказване, като се установи дори,
че към настоящия момент този ответник не е нито собственик, нито владелец на
имота, то и предявения иск следва да бъде уважен.
По разноските
В
полза на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а
именно в размер на 1 013,00 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение,
депозит за особен представител, депозит за вещо лице и други деловодни
разноски. Тези разноски, с изключение на депозита за особен представител на
ответника Р.А., следва да бъдат възложени на тримата ответници, които ги дължат
солидарно. Депозита за особен представител на ответника, в размер на 315,00 лв.
следва да бъде поет от ответника Р.А..
С
оглед изхода на делото, на ответниците Д. и Р. Александрови не се дължат
разноски.
Мотивиран от гореизложеното,
Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.С.А.,
с ЕГН ********** и Р.К.А. ***, че ищците В.С.С. ***, с ЕГН **********, З.А.Б.,
с ЕГН ********** и М.А.П., с ЕГН ********** *** са собственици по наследство от
общия им наследодател Александър
Зарев Николов съответно на 1/6 идеална част за В.С.С. и по 1/3
идеални части за З.А.Б. и М.А.П. на имот с пл. № 2222, в кв. 95 по ПЗР на с. Рударци
от 1976 г., целия с площ от 462 кв.м., КАТО
ОСЪЖДА ответниците Д.С.А., с ЕГН ********** и Р.К.А. *** да предадат
владението върху посочения имот на ищците В.С.С., З.А.Б. и М.А.П. до размера на
притежаваните от тях идеални части.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК НА №
33, том І, рег. № 1542, дело № 30/2014 г. на нотариус В. Димова до размера на
притежаваните от ищците В.С.С., З.А.Б. и М.А.П. идеални части.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Р.Т.А., с ЕГН **********,***, че ищците В.С.С. ***, с
ЕГН **********, З.А.Б., с ЕГН ********** и М.А.П., с ЕГН ********** *** са
собственици по наследство от общия им наследодател Александър Зарев Николов съответно
на
1/6 идеална част за В.С.С. и по 1/3 идеални части за З.А.Б. и М.А.П. на имот с
пл. № 2222, в кв. 95 по ПЗР на с. Рударци от 1976 г., целия с площ от 462 кв.м.
ОСЪЖДА Д.С.А., с
ЕГН **********, Р.К.А. *** и Р.Т.А., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТЯТ солидарно на В.С.С. ***, с ЕГН **********, З.А.Б., с ЕГН
********** и М.А.П., с ЕГН ********** *** сумата от 698,00 лв. направени по
делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Т.А., с
ЕГН **********,*** да заплати на В.С.С. ***, с ЕГН **********, З.А.Б., с ЕГН **********
и М.А.П., с ЕГН ********** *** сумата от 315,00 лв., представляващи направени
по делото разноски за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Дата
на обявяване на Решението:24.10.2016г.
Съдебен
деловодител: