№ 1107
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20231000503181 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 261014 от 21 юли 2023г. по гр. д. № 2704/2017г.
Софийски градски съд, ГО, 8 състав, осъдил Гаранционен фонд, да заплати на
Н. Д. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 557, ал. 1, от КЗ /съответно на чл.
288, ал.1, от КЗ /отм./ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД, - сумата от 26 000 (двадесет и
шест хиляди) лева, представляващи незаплатена част от дължимо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ексцес на телесните увреждания, при ПТП на 26.11.2007г., заедно със
законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, за периода от
29.08.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърлил иска за
присъждане на обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до
пълния претендиран размер от 156 000 лева, както и претенцията за
присъждане на законна лихва в периода от 25.07.2013г. до 29.08.2016г.; осъдил
Гаранционен фонд, да заплати на адвокат Й. А. В. от САК, на основание чл. 38
от ЗА - сумата от 920 (деветстотин и двадесет) лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на Н. Д. Д. пред Софийски
градски съд; осъдил Н. Д. Д. да заплати на Гаранционен фонд, на основание
1
чл. 78, ал. 3 вр ал.8 от ГПК, - сумата от 665 (шестстотин шестдесет и пет) лева,
представляваща общ размер на направените съдебни разноски пред Софийски
градски съд; осъдил Гаранционен фонд, да заплати по сметка на Софийски
градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1 320 лева (хиляда
триста и двадесет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски
съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищецът е бил
освободен. Решението е постановено при участието на Д. К. Д. с ЕГН
********** в качеството на трето лице-помагач на страната на Гаранционен
фонд.
Производството пред въззивния съд е образувано по три въззивни
жалби.
Ищецът Н. Д. Д. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. №
2704/2017г. на СГС, ГО, 8 състав в отхвърлителната му част. С доводи, че
решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на чл. 52 и чл.
51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяната му в тази част и уважаване на иска до пълния
предявен размер.
Ответникът ГФ е оспорил жалбата на ищеца и от своя страна е
обжалвал първоинстанционното решение, но в неговата осъдителна част –
сочи, че не е налице ексцес; счита още, че евентуално съпричиняването следва
да се отчете в размер на поне 50 %. Иска отмяна на решението в обжалваната
част и отхвърляне на иска.
Третото лице помагач на ответника Д. К. Д. също е оспорил жалбата на
ищеца и също е подал въззивна жалба срещу осъдителната част от решението
на първоинстанционния съд. Поддържа, че не е доказано настъпване на
влошаване на здравословното съС.ие на пострадалия от ПТП по смисъла на
закона и съдебната практика, че не е извършен анализ на доказателствата, не
са обсъдени защитните му средства, не е съобразено погасяването по давност
на всички вземания за вреди, настъпили преди 01.03.2012г., евентуално, че не
е определен и правилно моментът на забавата. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на иска, евентуално частичната му отмяна и
частично отхвърляне на иска при определяне на обезщетение само за вреди,
свързани с влошаването, както и определяне на съпричиняване, надхвърлящо
50 %.
Н. Д. Д. е оспорил жалбата на ответника и тази, подадена от третото
2
лице помагач. Третото лице помагач на ответника е взело становище, че
жалбата на ответника е основателна, от своя страна самият ответник счита, че
жалбата на подпомагащата го страна е основателна.
За да постанови решението си, СГС е приел, че ответникът е признал
настъпването на правопораждащите претендираното обезщетение факти, но
счита, че е изпълнил задължението си, а ищецът от своя страна намира, че е
легитимиран да получи по – голяма сума като обезщетение; формирайки
извод, че по делото е доказано по категоричен начин настъпването на ексцес,
както от заключенията на изслушаните по делото експертизи, така и от
изявлението на ответника, обективирано в писмо № 24-01-467/10.08.2016г.,
СГС е счел за основателно и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, като в тази връзка е приел, че от свидетелските
показания е установено по делото, че ищецът съзнателно се е поставил в
опасност да бъде превозван от водач, употребил алкохол, и, че следва да
намали поради това дължимото обезщетение с 1/3. СГС е счел още, че
обезщетение в размер от 180 000 лв. е социално-икономически справедливо,
съответно на понесените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
настъпилия ексцес и икономическия стандарт в страната. Този размер на
обезщетението е редуциран с 1/3 до размера на 120 000 лв., от които е
приспадната платената сума от 94 000 лв. и по този начин съдът е заключил,
че следва да присъди 26 000 лв. като обезщетение за претендираните вреди.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалваната от
ответника, съответно третото лице, част и правилно като резултат в
обжалваната от ищеца част.
Предявен е на 02.03.2017г. иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ПТП, станало на 26.11.2007г., като се претендира обезщетение за
влошаване на здравословното съС.ие от деликта, от който първоначално не е
било присъдено обезщетение - след настъпване на травматичните увреждания,
резултат от претърпяното ПТП, ищецът твърди, че са настъпили и усложнения
3
в съС.ието му, за които именно претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Ищецът е уточнил, че влошаването на здравословното
съС.ие, за което търси заплащане на обезщетение, е настъпило през 2013г.,
когато е получил оплаквания от главоболие, световъртеж и нестабилна
походка, а поради клинични и образни изследвания и данните за
малфункция на мозъчната клапа, каквато му е била поставена през
м.02.2008г., тя е била оперативно сменена с нова. През м.11.2014г. му била
поставена и диагноза „Малформация на Киари тип I и сирингомиелия С1 до
Тх3“, с МР данни за посттравматични енцефаломатични и глиозни промени,
хиазма оптикум, разширение на 4 вентрикул, проминиране на малкомозъчни
тонзили през големия тилен отвор на отС.ие около 8, 7 мм, на ниво С1 до С5
се установило кистично разширено предно арахноидно пространство,
избутващо и компримиращо гръбначния мозък дорзално, в чиято структура се
наблюдавали разширения на централния канал, на ниво С 5 до Тх3
гръбначният мозък бил задебелен с външни контурни очертания и наличие на
кистична сиринго-хидромиелия. Поддържа, че травмата от ПТП следва да се
приеме за отключващ фактор в клиничната картина при изявата на
аномалиите в кранио - спиналната област - Малформация на Арнолд - Киари и
сирингомиелия. Актуалните му оплаквания били от нарушено зрение, болки в
гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб, намалена чувствителност за
температура и болка в областта на лявата китка и длан, слабост и чувство на
скованост в левия крак, изтръпване в двете ходила и болки при движение,
затруднена походка, нарушено равновесие, като с ЕР на ТЕЛК от 02.02.2015г.
му била определена от 90 % 94 % трайно намалена работоспособност, с
водеща диагноза „последици от открита рана на главата“.Сочи, че се касае за
усложнения в здравословното му съС.ие, в причинна връзка с ПТП от
26.11.2007г., и отчитайки приетото извънсъдебно частично изпълнение от 94
000 лв., иска присъждане на обезщетение от 156 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на настъпване на ексцеса – 25.07.2013г. Ищецът е уточнил, че
искът е предявен срещу ГФ, тъй като виновният водач за ПТП няма валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него
автомобил и намирайки изплатеното му обезщетение за влошеното съС.ие в
размер на 94 000 лв. за занижено, претендира разликата до 250 000 лв. (молба
от 14.02.2018г.).С молба от 21.03.2018г., по указания на СГС, ищецът е
посочил, че след изплащането на обезщетението от ГФ, са му правени нови
4
изследвания, които са доказали усложненията. Описал е, че през 2017г. е
получил изтръпване на дясна ръка с липса на чувствителност и болки в ляв
крак – в коляно и в ходило, като с ЯМР от 23.02.2018г. били установени и
изгладена лумбална лордоза, ляво конвексна сколиоза, дискова протрузия на
ниво Л5 – Ес1, ВР данни за спина бифида и диастематомиелия. Обобщил е, че
описаните в ИМ характеристики на здравословното му съС.ие представляват
усложненията, които са настъпили вследствие на ПТП, в причинна връзка с
ПТП. В молба от 05.06.2018г. ищецът е отново е подчертал, че ексцесът е
настъпил на 25.07.2013г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ГФ е предприел
защита по същество срещу иска с възражение, че след сезиране от ищеца при
него е била образувана щета № 210258/02.08.2016г. и му е било определено
обезщетение за ексцес в размера на 94 000 лв., изплатено на 29.08.2016г.
(представил е преводно нареждане), с което ответникът намира, че са
обезщетени претърпените вреди, тъй като е съобразен характерът,
продължителността и интензитета на уврежданията. Поискал е привличане
на трето лице в процеса – причинителят на ПТП Д. К. Д.. След връчване на
препис от уточнителната молба от 21.03.2018г., ГФ е заявил, че се
присъединява към възраженията на третото лице – помагач.
Третото лице помагач на ответника - делинквентът Д. К. Д., освен че е
предприел процесуална защита срещу иска с доводи за неяснота на
обстоятелствената част на ИМ, е оспорил иска с правоизключващи
възражения, че не са настъпили вредни последици в пряка причинно –
следствена връзка с противоправното му поведение. Направил е евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с рисково
поведение на пострадалия, - пътуване в лек автомобил, управляван от водач,
за когото знае или при полагане на дължимата грижа е могъл да узнае, че е
употребил алкохол; пътуване на предна лява седалка, където се е намирал
пострадалият, без поставен предпазен колан и неизпълнение на предписанията
на лекуващите лекари – отказ да приема лекарствени средства, за диспансерно
лечение и наблюдение и неспазване на препоръките за хигиенно-оздравителен
режим и ХДР. Възразил е още, че ответникът изпада в забава, считано от
03.11.2016г., – след изтичане на 3 месеца от датата на завеждане на
претенцията при него. Възразил е и, че претърпените вреди са обезщетени с
платеното от ГФ обезщетение.
5
За да се произнесе по съществото на спора, САС приема следното:
С одобрено от съда окончателно споразумение, с последици на влязла в
сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК; чл. 413, ал. 2 и 3 НПК; чл. 300 ГПК), от
26.01.2010г. по НОХД № 6738/2009г. по описа на СРС, НО, Д. К. Д. е признат
за виновен в това, че на 26.11.2007г. в гр.София при управление на лек
автомобил „Хюндай Купе” с ДК № ******** е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 5, ал. 2, т. 3
ЗДвП, като Д.ието е извършено в пияно съС.ие с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,3 на хиляда, установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза, в резултат на което е причинил по
непредпазливост средни телесни повреди, описани в споразумението, на
ищеца Д., както следва: - черепно - мозъчна травма (с описани
характеристики); тежко счупване на носните кости - горночелюстни синуси с
излив на кръв в синусите; счупване на горната челюст; счупване на лява
скулна кост; счупване на долна челюст; счупване на черепни кости и
навлизане на въздух в черепната кухина; избиване на зъби (посочени в
споразумението); контузия на гръдния кош с тотален пневмоторакс;
постравматични увреждания, непосредствено след травмата, - тежък гноен
следтравматичен менингит, на чиято база и на базата на ЧМТ като късно
следтравматично усложнение е настъпила и се е изявила клинично тромбоза
на целия трансверзален синус вдясно, посттравматична енцефалопатия с епи-
симптоматика и вътрешна хидроцефалия, във връзка с претърпяната ЧМТ,
при пострадалия се проявяват и персистират месеци след инцидента
ограничена дорзална флексия двустранно за ходилата, повече за ляво стъпало,
водещи до невъзможност за самостоятелна походка; от ЧМТ като последици
се е изявил и персистира атаксичен синдром с тежки координационни
нарушения; в ранния следтравматичен период на базата на гръдната травма и
залежаването са се развили гноен трахеобронхит и левостранна
бронхопневмония; пряка последица от лицево-челюстната и черепно-мозъчна
травми е и последвалата атрофия на оптични нерви за дясно око - с отпадане
на горно-темпоралния квадрант от зрителното поле и стеснение на
периметъра долу и наляво долу, и за ляво око - силно стеснение на зрителното
поле темпорално, по-слабо стеснено зрително поле наляво.
В молбата си до ответника вх. № 024 -01 – 467/02.08.2016г., със
6
съдържание, идентично с това на ИМ (за обстоятелствата, осъществили се до
м.08.2016г.), ищецът е поискал от ГФ да му изплати обезщетение, свързано с
усложненията в здравословното му съС.ие, в причинна връзка с ПТП от
26.11.2007г., в размер на 250 000 лв. С писмо изх. № 24.01-467/10.08.2016г.,
адресирано до ищеца, ГФ го е уведомил, че е определил обезщетение за
неимуществени вреди от влошаване на съС.ието му в размер на 94 000 лв. –
поради установеното на 25.07.2013г. влошаване на съС.ието на
хидроцефалията от изчерпването на старата клапна система и налагане
поставянето на нова по оперативен път. За безспорно е обявено от
първоинстанционния съд частичното извънсъдебно изпълнение чрез плащане
на сумата 94 000 лв.
Следователно установено е по делото, със задължителен за
гражданския съд акт, извършването на Д.ието и неговата противоправност,
както и виновността на подпомагащата страна Д. Д. при управление на лек
автомобил в пияно съС.ие, в резултат на което на ищеца са причинени телесни
повреди. Поради това, че виновният водач не имал сключена застраховка „ГО“
на автомобилистите към датата на ПТП, ищецът е предявил претенция към
ГФ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за усложнения от
ПТП, който е определил обезщетение, от чийто размер пострадалият е
останал недоволен (чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ вр. ал. 7 вр. ал. 11 КЗ - отм.).
Установено е още по делото, че поради последици от травми на
главата, с ЕР на ТЕЛК на ищеца са определяни последователно 100 % ТНР (от
09.04.2008г.), 90 % ТНР за периода 21.09.2012 – 21.04.2014г., 94 % за периода
02.02.2015 – 01.02.2017г., за периода 19.10.2018г. – 01.10.2019г. отново му е
определена 100 % ТНР.
В показанията си св. Д. е разказал, че познава както пострадалия, така
и делинквента, тъй като са били състуденти и приятели, като в деня на ПТП,
преди настъпването му, двамата седнали в ресторант, където употребили
алкохол, - това било съобщено лично от ищеца на свидетеля в телефонен
разговор, проведен преди ПТП; след ПТП свидетелят видял катастрофиралата
кола, която се намирала под фургон, встрани на пътя. Свидетелят е разказал
още, че 1 година след ПТП ищецът е възобновил обучението си в
университета, като бил в добро общо съС.ие.
Св. Д. – също приятел на пострадалия и на делинквента, с които
7
живеел заедно в общежитие, също е заявил, че знае от Н. – от телефонен
разговор с него, - че преди ПТП двамата участници в него са употребявали
алкохол; от тях знаел също, че пострадалият е седял отпред вдясно, като
автомобилът, в който били, бил направо „смлян“, влязъл до предното стъкло
под фургона, което свидетелят видял и с очите си на другия ден след ПТП.
Когато си възстановил студентските права, Н. живял без придружител, като в
общежитието идвал рехабилитатор няколко пъти в седмицата; Н. споделял, че
след ПТП има проблеми с координацията при движение, като например при
слизане трябвало да се държи за парапета; след ПТП той консумирал алкохол,
но не пушил, но след смяната на клапата в мозъка, която свидетелят знае, че се
„запушила“, спрял да употребява и алкохол.
В заключението на изслушаната по делото АТЕ е прието, че
автомобилът, с който е причинено процесното ПТП, е бил оборудван с
триточкови предпазни колани, вкл. на предните седалки, като поради липса на
информация за увредени части и детайли от интериора на купето на
автомобила, които биха имали отношение към травмите на ищеца, както и
липса на описани ожулвания през долната част на корема и диагонални
охлузвания през гръдния кош, и липса на данни за счупване на ребра, не може
да се даде категоричен отговор на въпроса бил ли е пострадалият с предпазен
колан.
В производството е било допуснато изслушването и на няколко СМЕ
за отговор на основния поставен за разглеждане въпрос дали посочените от
ищеца увреждания представляват влошаване на здравословното му съС.ие, в
причинна връзка с претърпяното ПТП.
Съгласно основното заключение на СМЕ, изготвено от неврохирург,
травматичният инцидент е изиграл при ищеца роля на катализатор за изява на
малформацията на Арнолд-Киари I степен със сирингомиелия. Магнитно-
резонансната томография е „златен стандарт” в диагностиката на тази
малформация. От описаните щети по автомобила и получените травматични
увреждания от пострадалия може да се направи извода, че дори и поставен
предпазен колан не може да предпази главата му, която е свободно подвижна
от нараняване от деформирани, навлезли навътре в купето метални части от
автомобила и от фургона. По-нататък вещото лице е изяснило, че на пациенти
след мозъчна контузия се препоръчва следният хигиенно-диетичен режим:
8
отказ от кофеин съдържащи и алкохолни напитки, забрана на активна
умствена и физическа дейност и четене, предпазване от силни външни
дразнители - шум, силна музика, ярка и трепкаща светлина /забранява се
гледането на телевизия/. Назначават се медикаменти за главоболие, при гадене
лекарства против повръщане. Периодът на режима е индивидуален и зависи от
тежестта на травматичната увреда на централната нервна система. При
проследяване на пациентите от невролог или неврохирург режимът се
коригира или допълва в зависимост от данните от прегледа. При пациентите,
които не спазват препоръчания им режим и не взимат предписаните им
медикаменти, възстановителният период протича протрахирано с по-
продължителни оплаквания. Диспансеризацията представлява медицинско
наблюдение върху съС.ието на пациент с лечебни или профилактични цели.
От заболяванията на Н. Д. под такова наблюдение подлежат травматичната
епилепсия и сирингомиелията. При счупване на основата на черепа с
навлизане на въздух в черепната кухина /счупване на предна черепна ямка в
случая/ се създават условия за комуникация с външната среда, което е
предпоставка за развитие на инфекция /възпаление на менингите/. Най-
честите причини за смяна на клапите са: - лошо функциониране на системата
хипо или хиперфункция; механично нарушаване пропускливостта на
системата; инфекция. Опитът показва,че обичайно през една или няколко
години се налага да бъде извършена ревизия на поставена клапа или замяна с
нова. В конкретния случай диагнозата е малфункция на системата - лошо
функциониране, което е наложило нейната подмяна (на 26.07.2013г.).
Малформацията на Арнолд-Киари се характеризира с анормално присъствие
на долната част на малкия мозък /тонзили и вермис/ под нивото на големия
тилен отвор. При ищеца малформацията се изразява в спускане на
малкомозъчните тонзили на 8-9 мм под големия тилен отвор /Арнолд-Киари I
степен/. По литературни данни честотата на сирингомиелията при
малформацията на Арнолд-Киари I степен е от 30% до 70%. Сирингомиелията
представлява многоетажна интрамедуларна кухина, изпълнена с ликвор.
Засегнатият участък от гръбначния мозък е раздут вретенообразно. Кистата
може да бъде продълговата по протежение на гръбначния мозък или могат да
се образуват множество кистични кухини с различни размери. Най-честата
локализация на заболяването е в шийния отдел, следван от шийно-гръдна
локализация. Намалената чувствителност към болка и температура е
9
специфичен симптом при сирингомиелия-сирингомиелитична дисоциация в
сетивността с нарушен усет за болка и температура при запазен усет за
дълбока сетивност.Променената сетивност е налична вече при пострадалия и в
лявата ръка, което е сигурен белег, че се дължи на заболяването. Мускулна
слабост и скованост в крайниците са симптоми, клиничен израз от
притискането на малкия мозък и на гръбначния мозък от заболяването. При
приемане на заключението вещото лице е пояснило, че около 3 години след
травмата ищецът е получил изтръпване в дясната ръка т.н. сирингомиелитична
дисоциация, тъй като губи чувството за болка и температура, - т.нар.
дисоциация в сетивността, което се дължи на сирингомиелита. Получава ги 3
години след травмата, но това не означава, че те не биха се получили без
травма. Касае се за вродено съС.ие. Катастрофата е като един вид катализатор
- заради нея, се е „разбрало това нещо“ и е започнало да се изявява. Лицето,
което лекарят е прегледал, има вродена малформация, която е причина за
проява на симптомите, но настъпването на ПТП е допълнителна причина,
която е спомогнала те да се проявят. Когато му е поставена клапата през мес.
02.2008г. в гр. Пловдив и тъй като тя е била с по-голямо повишено налягане,
той е получил кръвоизлив в мозъка и е бил опериран веднага. Този субдурален
хематом, който се коментира след това, изобщо не е свързан с тази травма, а с
поставянето на клапата. От първата травма има други последици - фрактура
на предна база, навлизане на въздух вътре, световъртеж от централен произход
и др. Субдурален хематом ищецът е получил тогава, когато е сложена клапата.
Обикновено малоформацията на Arnold-Chiari в около 30-70 % „върви“ със
сирингомиелия - по литературни данни, отново е подчертано в заключението.
Световъртежът е диагностициран през мес.02.2008г. - след травмата.
Менингитът се дължи на това, че има разкъсване на твърдата мозъчна обвивка
и настъпило възпаление - инфекция на меките мозъчни обвивки. Вследствие
на това възпаление, много често стават сраствания по основата на мозъка,
които пречат на резорбцията на ликвора, вследствие на което се получава
хидроцефалията - тя е причинена на базата на травмата и този менингит. А
световъртежът от централен произход се дължи също на травмата и тази
диагноза датира още от м.02.2008г.
В допълнителното си заключение вещото лице неврохирург е
изяснило, че заболяването на Арнолд-Киари може да бъде вродено или
придобито. Вродената форма се дължи на нарушение в ембриогенезата на
10
тилната кост, при което задната черепна ямка остава малка, скъсена, водещо
до притискане на невралните елементи и хернирането им през големия тилен
отвор. Малформацията се характеризира с анормално присъствие на долната
част на малкия мозък /тонзили и вермис/ под нивото на големия тилен отвор.
Нормално малко-мозъчните тонзили се разполагат на 3 мм , за патологично се
счита тяхното спускане на 5 мм под него. Диагнозата на малформацията на
Арнолд-Киари тип I се основава на установяване на херниране на малко-
мозъчните тонзили на поне 5мм под големия тилен отвор на магнитно-
резонансна томография. При морфометрични измервания на задна черепна
ямка при пациенти с малформация и на контролна група е установено
значително скъсяване на размерите при пациенти с малформация в сравнение
с контролната група. Дислокацията на малкомозъчните тонзили на 5 мм и
повече към големия тилен отвор възпрепятства нормалното протичане на
ликвора от интракраниалното пространство към субарахноидалното на
гръбначния мозък. В 30 до 70 % малформацията се съчетява със
сирингоемиалия, както е посочено и в основното заключение, – цистично
разширение на гръбначния мозък, което може да предизвика развитие на
миелопатия. Установено е, че при препятстването на ликворното оттичане на
нивото на големия тилен отвор, по-ниско разположените малко-мозъчни
тонзили произвеждат пулсиращи вълни към подлежащия гръбначен мозък,
които улесняват проникването на ликвора от субарахноидното пространство
към мозъка през периваскуларните пространства и развитие на
интрамедуларна кухина. При Н. Д. няма магнитно-резонансно изследване
преди инцидента и проведено морфометрично изследване за аномално
развитие на тилната кост. В този аспект не може с категоричност да се
определи дали малформацията на Арнолд-Киари I тип е вродено заболяване.
Повишеното интракраниално налягане от хидроцефалията най-вероятно е
провокирало преместването надолу на тонзилите на малкия мозък. Това е
възможно поради формата на задна черепна ямка, която прилича на фуния и
повишеното отгоре налягане избутва долната част на малкия мозък да се
плъзга през големия тилен отвор. Подчертано е в това заключение, че поради
липса на предшестващо невроизобразително изследване с морфометрия на
задна черепна ямка и местоположението на тонзилите на малкия мозък, не
може с категоричност да се приеме, че малформацията на Арнолд-Киари I тип
е вродено заболяване при Н. Д.. Най-вероятната причина, сочи вещото лице, за
11
каудалното изместване на тонзилите на малкия мозък на 8-9 мм под големия
тилен отвор е развилата се хидроцефалия на базата на тежката черепно-
мозъчна травма. Диагностицираната сирингомиелия се е получила по
описания механизъм от експерта. Аномалията на Арнолд-Киари I тип не може
да се получи от директна травма на главата. Аномалия означава дефект в
развитието - в случая на тилната кост със скъсяване обема на задна черепна
ямка. Всеки процес, водещ до повишаване на интракраниалното налягане
/тумори в мозъка,хидроцефалия/, може да предизвика мигриране на тонзилите
на малкия мозък към големия тилен отвор поради липса на поддръжка отдолу.
Диагнозата на аномалията се базира на изместването им на повече от 3 мм под
отвора. В процесния случай най-вероятно хидроцефалията е причина за
изместването на части от малкия мозък към отвора. Травма на шийния отдел
на гръбначния стълб може да доведе до сирингомиелия каквато травма няма
диагностицирана при Н. Д.. Електромиографията /ЕМГ/ е метод, чрез който се
записва биоелектричната активност на мускулите. В клиничната практика се
използва стимулационната електромиография, чрез която се определя
проводимостта по двигателните влакна на периферния нерв, инервиращ
определен мускул. Изследването не дава етиологичната причина за
настъпилата промяна в проводимостта. Електромиографията диференцира
само неврогенна от миогенна увреда. Резултатът от изследването има значение
в комплекса на клиничната картина и проследяването на пациента. Експертът
не е открил друг протокол от ЕМГ, предшестващ изследването от 11.10.2017г.
При поставянето на клапата през м.02.2008г. Н. Д. е изпаднал в епилептичен
статус и е бил интубиран и поет на изкуствена белодробна вентилация. След
проведено реанимацинно лечение съС.ието му е било стабилизирано и
епилептичният статус е бил овладян. Оттогава е започнало лечение с
антиконвулсивни медикаменти, през 2009г. - на 02.07.09г. е поставена диагноза
Grand mal припадъци /с малки припадъци petit mal/ или без тях, неуточнени. В
периода до 2012г. е проследяван от невролог, като 2011г. е бил
диспансеризиран. По негово желание, след преглед от невролог на
22.02.2012г., той е снет от наблюдение и е отказал прием на
антиконвулсивни медикаменти.Последното приложено
електрофизиологично изследване е от 16.03.17г. с генерализирани
паракосизмални изяви, провокиращи се от хипервентилация, като при личния
преглед от 05.03.2019г. ищецът е съобщил, че от 3-4 години не е получавал
12
припадъци. При приемане на заключението неврохирургът е заявил, че в
случая причината за спадането на малкия мозък надолу е хидроцефалията – тя
е причината, за да се получи това спадане на малкия мозък надолу. Доколкото
синдромът на Арнолд - Киари може да бъде вроден, така и придобит, в случая,
когато става дума за вродени малформации, винаги се проверява дали
пациентът има и друга патология. Когато има повишено интракраниално
налягане, синдромът и сирингомиелията, установена през 2008г., се дължи на
него, защото отдолу задната черепна ямка представлява една фуния и отдолу
няма никаква поддръжка и под повишеното налягане отгоре мозъкът се спуска
надолу. Тази диагноза е поставена само на тази база, - че малкият мозък е
намерен на осем цяло и девет мм под големия тилен отвор. Това заболяване
всъщност не е заболяване, а синдром в случая, защото се дължи на основното
заболяване. Въз основа на това, че когато и на магнитния резонанс е
установено, че малко-мозъчните тонзили са на осем цяло и девет мм под
големия тилен отвор, при нормалната позиция на малкия мозък най-много на
три мм под големия тилен отвор, е поставена такава диагноза за такъв
синдром. Когато е налице повече от пет мм, пет и повече, това се смята вече
за патология. Вещото лице е посочило, че поддържа като „вярно“ това, което
обяснява при приемането на допълнителното заключение. Пояснил е в тази
връзка, че вродено заболяване има, когато има намалена задно-черепна ямка,
установена при изследвания. В случая обаче такива изследвания не са
правени. Въпреки това сочи, че „тук“ причината е хидроцефалията,
установена още през 2007г., поради повишеното вътречерепно налягане.
Уточнило е още, че първоначално е имало колебание дали да поставят клапа
на пострадалия и поради липса на динамика, установена от изследванията, не
са поставили клапа. Такава е поставена през 2008г. в Пловдив при много
високо налягане, вследствие на което пострадалият е получил субдурален
кръвоизлив в тилната част на мозъка, изпаднал е в епилептичен статус,
опериран е и субдурален хематом е получен при поставяне на клапата, поради
прекомерно завишеното налягане на клапата. Вещото лице е уточнило, че в
основното заключение не е изследвало тези въпроси, а се е съсредоточило
върху основната травма, без да е проверявано подробно дали обсъжданата
малформация е вродена или придобита.
Съгласно повторното заключение на СМЕ, изготвено също от
неврохирург, за отговор на задачите към допълнителното заключение на СМЕ,
13
усложненията, възникнали при пострадалия във връзка с претърпяната травма
са:Посттравматичен гноен менингит - усложнение от счупването на предна
черепна ямка - възниква в хода на първичната хоспитализация във връзка с
наличната фрактура на предна черепна ямка и пневмоцефалията. -
Посттравматична енцефалопатия с посттравматична епилепсия - развитие на
големи и малки епилептични припадъци - според документацията при
хоспитализация на пациента на 15.02.2008г. в гр. Пловдив възниква за пръв
път тежък генерализиран епилептичен статус. При наличието на контузионни
огнища е трудно да се каже със сигурност първопричината за възникване на
епилептичната симптоматика, е уточнило вещото лице. Настъпилата
епилептична симптоматика би могла да бъде свързана с вече наличните
контузионни огнища в мозъчния паренхим. Възникването на субдурален
кръвоизлив също може да бъде провокиращ фактор. При пациенти с
посттравматична енцефалопатия посттравматична епилепсия се развива в 20-
30%. Тя е пряко свързана с диагнозата мозъчна контузия и се лекува
медикаментозно консервативно, както е било и при пациента.
Посттравматичната енцефалопатия /данни за морфологична трайна увреда на
мозъчния паренхим/ е потвърдена и чрез МРТ от 17.11.2014г., но същата
датира от по-рано (съобразно и одобреното споразумение в НП). Обикновено
енцефаломалатични участъци възникват в хода на резорбция на контузионни
огнища в мозъчния паренхим. Те са били налични 6 месеца след
черепномозъчната травма на мястото на описаните контузионни огнища в
мозъчния паренхим. Остатъчната огнищна неврологична симптоматика и
възникналата епилептична симптоматика са клиничен израз на
посттравматичната енцефалопатия. Вътрешната неоклузивна хидроцефалия
с поставен вентрикулоперитонеален шънт е диагностицирана на КТ
изследване от 12.12.07г., но не е била симптоматична. Заболяването Арнолд -
Киари тип 1 /АК1/ се характеризира с навлизането на тонзилите на малкия
мозък заедно с мозъчния ствол и последващия гръбначен мозък през големия
тилен отвор. При юноши и възрастни, заболяване /малформация/ или синдром
на АК1 се приема при десцендиране /слизане/ на тонзилите на 5 и повече мм
под големия тилен отвор на черепа. Навлизането на 3-5мм е гранично, но се
приема за патологично. Водеща е клиничната симптоматика. Етиологията на
възникването на заболяването Арнолд - Киари тип 1 /АК1/ остава и до
момента не напълно изяснена предвид рядката си проява - до 3 %. Наличието
14
на този синдром при множество генетични заболявания предполага вродените
характеристики на заболяването. В над 80 % заболяването Арнолд Киари тип
1 е с вродени характеристики и се нарича малформация. При 35% от
пациентите може да се съчетае с т.нар. сирингомиелия /кистична промяна на
гръбначния мозък/. Заболяването или синдром на Арнолд - Киари започва да
се диагностицира след навлизането на магнитнорезонансната томография в
ежедневната практика /в Европа през 1985г., в България след 2000г./.
Заболяването АК1 често е асимптомно в детска възраст и се проявява в
юношеска или младежка възраст /15-30г./, и в повечето случаи е с вродени
характеристики. Според съвременната литература при липса на вродени
заболявания /Неврофиброматоза тип 1, синдром на Нуунан и други/, както
и/или вродени дизрафизми /несрастване или неправилно срастване на костни
структури/, водещи до неправилно формиране на костите на задна черепна
ямка, следва да се приеме наличие на синдром на АК тип1 с придобити
характеритики, а не вродена малформация. Например при пациенти с наличие
на вътрешна хидроцефалия и дълготрайно повишаване на вътречерепното
налягане е възможно десцендиране на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор и възникване на придобит синдром АК тип 1. Не може обаче да се
изключи с категоричност вродено заболяване /малформация АК тип 1/.
Уточнено е от вещото лице, че предвид липсата на МРТ изследване преди
настъпилата травма не би могло да се каже дали заболяването или синдром
АК1 със сирингомиелия е било налично или липсващо преди ПТП. По същата
причина обаче не може да се изключи това заболяване /малформация/ да е
било налично и асимптомно и възникването на ЧМТ с повишено
вътречерепно налягане и хидроцефалия да са били допълнителен провокиращ
фактор за възникване на симптомите, характерни за това заболяване.
Възникването на тежка ЧМТ с повишено вътречерепно /интракраниално/
налягане /ИКН/, както и последваща хидроцефалия с относително
дълготрайно повишаване на ИКН, би могло да доведе до възникване на
придобит синдром на АК тип 1 със или без сирингомиелия. Това според
експерта е най - вероятният механизъм на възникване в конкретния случай.
Вродената АК тип 1 малформация би била свързана с вродено екто или
мезодермално нарушение /нарушение във вътреутробното развитие на плода/,
водещо напр. до дизрафизъм /неправилно срастване/ на костните структури на
черепа, предразполагащо развитието на заболяването.Налични са и други
15
генетични характеристики, свързани с генетични синдроми и заболявания, за
каквито при пострадалия няма данни. В изследваната медицинска
документация няма данни за предходно ЕМГ изследване преди 11.10.2017г.
От приложеното изследване са наблюдават ЕМГ данни за преднокоренчева
увреда на нива С6,С7,С8,Тх1 вдясно, наличие на денервационни промени по
н.улнарис и н.медианус вдясно, снижени сетивни отговори от 1,2 и 5
дигителен нерв вдясно. В епикриза от 2018г. е видимо прогресиране на
слабост за 4-те крайника с нарушена походка, както и дистални сетивни
нарушения в горни и долни крайници. Същите биха могли да се свържат с
наличието на прогресиращ синдром - заболяване на АК тип 1 с компресия на
гръбначния мозък на фона на сирингомиелия. Епилептична симптоматика
възниква за пръв път при пострадалия през 02.2008г. по време на болничния
престой и провеждането на оперативна интервенция по повод наличната
хидроцефалия, когато възниква епилептичен статус с генерализиран гранд
мал припадък. Наблюдавани са Гранд мал /големи/ и Пюти мал /малки/
припадъци за дълъг период от време доста често. Пострадалият е
диспансеризиран и лекуван от 2009-2012г. от невролог. Основната диагноза се
поставя при клинична изява на епилептичен гърч и наличие на пароксизмални
изяви на проведеното изследване електро-енцефалография, като при ищеца са
били наблюдавани и двете. След 2012г. той е отказал прием на медикаменти.
Вещото лице е пояснило, че спирането на медикаментите има значение за
лечението му като съществува и риск да възникнат повторно епилептични
пристъпи (както е пояснило и другото вещо лице - неврохирург). Тъй като
вроденото заболяване Арнолд Киари обикновено се изявява в млада възраст, в
резултат на различни провокиращи механизми, - в повторното заключение е
прието следното: възможно е в детството на ищеца да е имало такова
заболяване, без да е имало някаква симптоматика и да се появи в юношеска и
в младежка възраст в резултат на различни провокиращи фактори.
Единственият начин да се определи със сигурност, дали това заболяване „го е
имало или го е нямало“, е с разчитане на данните от изследванията на
предишен ЯМР. Случай на придобит Арнолд - Киари е рядкост. Обичайно е
вродено, нетравматично заболяване. В конкретния случай клинично
пациентът отговаря на възможностите да възникне като придобит, защото
това заболяване възниква в резултат на повишено вътрешно-черепно налягане.
Той е имал повишено вътрешно черепно налягане по време на черепно-
16
мозъчната травма и по време на хидроцефалията, която възниква след
развитие на гноен менингит, но не може категорично да се каже дали е
придобито това увреждане в резултат от травмата или е било вродено. В 80 %
от случаите при пациентите е вродено и действително се проявява по-късно.
Без образно изследване не може с категоричност да се определи произхода на
обсъжданото заболяване. По-скоро представлява синдром, а не е заболяване
на Арнолд - Киари. Спина бифида представлява дизрафизъм, е посочило
вещото лице, но има огромен брой пациенти, които живеят със спина бифида
без наличие на Арнолд – Киари, т. е. не може да се каже със сигурност, че
щом е налице спина бифида - то значи пострадалият е имал има вродено
заболяване. В основата на възникването на Арнолд - Киари стои синдрома на
повишеното вътрешно черепно налягане и така се явява при 30 % от
пациентите. Когато се поставя клапата, тогава вече може да се приеме, че е
имало сирингомиелия и понеже е станало след травмата и след
хидроцефелията тя не може да се интерпретира като налична преди
причиняването на травмата. Арнорд - Киари представлява следното е
пояснило вещото лице: в основата на черепа има така наречения голям тилен
отвор, а в него е разположен мозъчен ствол и заедно с мозъчния ствол
навлизат в този отвор и двете тонзили (сливици на малкия мозък). Има
различни степени, от първа до трета степен, в която те обичайно навлизат по
цялото протежение. Това, което се случва, когато навлязат в отвора, е, че се
нарушава движението на гръбначно-мозъчната течност за сметка на
гръбначния мозък, а не за сметка на главния мозък. Много често деца със
синдром, които са с хидроцефалия, с вродена хидроцефалия, имат Арнолд -
Киари. Това се установява при деца в детска възраст и те биват оперирани
много рано. В конкретния случай обаче, хидроцефалията не може да бъде
предшестваща Арнолд - Киари, защото навлизането на тонзилите в този отвор
не нарушава движението на гръбначно-мозъчната течност в мозъка.
Гръбначно-мозъчната течност се произвежда в мозъка и се резорбира в
мозъка. Когато човек произвежда половин литър от тази течност в денонощие,
тази течност се произвежда и резорбира там. Запушването в основата на
гръбначния мозък не може да промени резорбцията, т.е. по своя смисъл няма
как да възникне хидроцефалия при запушването там. Тя може да бъде
свързана с нещо друго вродено, което е имал пациентът. Обикновено точно
при пациенти с възпален гноен менингит и c кръвоизлив се нарушава
17
нормалната резорбция на тази течност в мозъка. И по този начин възниква
хидроцефалията. Вещото лице отново е подчертало, че етиологията на
заболяването Арнолд Киари не е напълно изяснена и не се знаят всички
истини за това заболяване. Сирингомиелията не е лечима, защото тя
представлява киста на гръбначния мозък. Сирингомиелия има, когато
гръбначният мозък, който е с един централен канал, се притисне - тази
гръбначно-мозъчна течност не може да се движи нормално и започва да
разширява гръбначния мозък. При премахване на компресията с тонзилите
отзад и с освобождаване на гръбначния мозък, сирингомиелията може да
търпи обратно развитие.
Вещото лице офталмолог е изяснило в заключението, изготвено от
него, че при прегледа на ищеца на 05.03.2019г. е поставило следната диагноза :
СъС.ие след мозъчна контузия. Двустранна инкомплетна оптична атрофия.
Хиазмален синдром (горна битемпорална квадрантопсия). Нистагъм.
Намалена зрителна острота на двете очи (ДО > ЛО). Астигматизъм на двете
очи. Анизометропия (разлика в диоптрите). СъС.ие след прекаран
иридоциклит на дясното око, - от които астигматизмът и анзиотропията не са с
травматичен характер, и само намалената зрителна острота датира далеч след
ПТП в периода след 13.07.2012г., установена на 16.06.2017г., като тя, наред с
нистагма, води до затруднения в ежедневието. Експертът е обобщил, че
съществува причинно - следствена връзка между описаните увреждания на
зрението на ищеца и ПТП от 26.11.2007г., с изключение на астигматизма на
двете очи, анизометропията, но и остатъчният пигмент по предна лещена
капсула в дясното око, който се дължи на прекаран иридоцитлит на дясното
око в периода 24.08.2005г. - 03.09.2005г. Посочено е още, че се наблюдава
разлика в съС.ието на очите на ищеца, като тя се изразява в липсата на
анизокория (разлика между големината на зениците на двете очи), описана
през 2008г. Това съС.ие е изчезнало още през 2012г., не се открива и при
прегледа на вещото лице. През 2012г. е описана хипофункция на m. rectus sup.
ос. sin. (3-ти чмн); хипофункция на m. obliquus sup. ос. dex. (4-ти ЧМН), които
не са описвани през 2008г., като през 2017г. е установено намаление на
зрението на двете очи на ищеца, което е установило и вещото лице на
05.03.2019г.
Вещото лице – специалист по лицевочелюстна хирургия е приело, че
поради невъзможност за провеждане на преглед не могат да се установят
18
посттравматичните изменения, свързани с последствията от лицево-
челюстната травма, но след анализ на всички относими данни, счита че
водеща при оценка на общото съС.ие и прогресиращото влошаване на
соматичния статус на ищеца е черепно-мозъчната травма като последствие от
травматичното увреждане на главен мозък, малкия и гръбначния мозък, в
пряка връзка с произшествието.
Въз основа на така приетите за установени факти, за да се разреши
спорът между страните, на първо място следва да се даде отговор настъпило
ли е усложнение в здравословното съС.ие на ищеца, съотв. нови вреди, към
твърдяния момент 25.07.2013г. и след това до 02.08.2016г. (както следва да се
разбират твърденията на пострадалия, въпреки описанието в претенцията му и
на първоначалните вреди), когато ответникът е бил сезиран с претенцията му,
в рамките на който период съдът дължи произнасяне по този въпрос, тъй като
предпоставка за упражняване на правото на иск срещу ГФ е извънсъдебно
предявяване на претенцията на увредения (чл. 288, ал. 11 КЗ отм.).
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди
пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. на обезщетяване
подлежат и новонастъпилите вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането (вж. и т. 10 ППВС № 4/1975г.). Влошаване здравословното
съС.ие на пострадал при непозволено увреждане, не е самостоятелен
правопораждащ факт за имуществена отговорност, като ново обезщетение се
дължи за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Вземането за
обезщетението за влошаване на здравословното съС.ие е изискуемо от
момента на влошаването, - когато болестта е положително проявена, известна
е и е установена за пострадалия, откогато започва да тече и погасителната
давност за прекия иск срещу застрахователя, съответно срещу ГФ (вж. и
ППВС № 2/1981г.; т. 4 от ТР № 1 от 23.12.2015г. по тълк. д. № 1/2014г., ОСТК
на ВКС; понастоящем има легална уредба – чл. 378, ал. 4 КЗ).
С оглед приетото за установено по-горе, въззивният съд намира, че
болките и страданията, които ищецът е претърпял във връзка с оперативната
интервенция за смяна на мозъчната клапа – вентрикуло-перитонеална клапна
система, поставена му през 2008г., независимо дали се касае за сравнително
обичаен процес на ревизия на клапата, подлежат на обезщетяване като
19
проявление на нови вреди от травмите от ПТП, причинна връзка с които не
може да се отрече (като първоначално причинените вредоносни последици и
усложненията от тях, възникнали към датата на одобряване на
споразумението, са описани в него), както като резултат е приел и ответникът
при сезирането му от пострадалия. С оглед липсата на категорично становище
в изслушаните заключения на СМЕ, изготвени от неврохирурзи (като в
допълнителното и повторното заключение фактически се акцентира, с оглед
липсата на надлежни предшестващи ПТП изследвания, на различни хипотези
за причината за възникване на заболяванията), че, въпреки повишаването на
вътречерепното налягане, заболяването на Арнолд - Киари тип 1, съчетано
със сирингомиелията, диагностицирана заедно с него, представляват
последица от ПТП, т.е., че имат травматичен произход, предвид липсата на
магнитно–резонансно изследване преди травматичните увреди, посредством
каквото се поставя диагнозата, въззивният съд намира, че не може да се
направи еднозначен категоричен извод за произхода им (принципно не
напълно ясен за АК 1, който се явява рядко заболяване, и в научната
литература). Следователно не е проведено изискуемото пълно доказване за
травматичен произход на заболяванията, поради което въззивният съд отнася
това недоказване, с оглед правилото за разпределение на доказателствената
тежест, във вреда на носещия тежестта на доказване – на ищеца (чл. 154, ал. 1
ГПК). Установено е обаче, че при всички положения, травмата от ПТП е
допринесла за изява на клиничната картина – на симптомите на посочените
заболявания, описани от вещите лица, каквото е и буквалното твърдение на
ищеца в исковата молба, а преди това в претенцията до ответника, – че
травмите от ПТП са „отключващ фактор в клиничната картина“ на
посочените от него „аномалии“. Поради тази причина следва да се определи
обезщетение за неимуществени вреди и за това, че ПТП е допринесло за
изявата на тези симптоми. Ето защо, въз основа на формираните от въззивния
съд изводи принципно е налице основание за определяне на обезщетение за
новопроявилите се вреди и усложнения за пострадалия след 26.07.2013г.
(датата на експлантация на клапната система), за чието обезщетяване е
сезиран ответникът, платил сумата 94 000 лв. В тази връзка въззивният съд
намира, че дължимото обезщетение за доказаните в производството
новопроявили се вреди и усложения за ищеца в младата му възраст (роден
1986г.) с първопричина ПТП от 26.11.2007г., с оглед характера и тежестта им и
20
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
търсеното обезщетение момент на настъпване на вредите, не надхвърля
100 000 лв. Това обезщетение обаче подлежи на редуциране на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД с оглед установения принос на пострадалия – допринасяне за
уврежданията му със собственото му изключително рисково поведение на
пътник. Както се прие по-горе въз основа на гласните доказателства, преди
причинителят на ПТП и пострадалия да се качат в автомобила, те съвместно
са взели консумирали алкохол без да е необходимо, като се изхожда от
същността на процесното възражение за допринясане на вредите (поемане на
риск), да се установява точното количество на поетия алкохол. Достатъчно е,
че пострадалият е знаел или е имал възможност за узнаване при проявена
нормална дължима грижа за количеството и вида алкохол, употребено от
делинквента, без да е необходимо доказването на знание, което е самопонятно,
за точната концентрация на алкохол в кръвта на водача, която е неустановима
с просто око. Така в случая, при проявена от пострадалия нормална дължима
грижа, той не е следвало да пътува в автомобила, в който се е качил. По този
повод следва да се подчертае, че при доброволно поставяне в съС.ие,
затрудняващо преценката за риска, като се изходи и от принципа, че никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
пострадалият не може да черпи права от поведението си. По горните
съображения, и въззивният съд прие, въз основа на установените в
производството факти, че с поведението си ищецът не е положил дължимата
грижа спрямо себе си и е допринесъл значително за уврежданията си. При
това положение, вредоносният резултат е причинен и от поведението му, с
което е обосновано направеното от третото лице помагач възражение за
съпричиняване (без да е обосновано във въззивното производство
процесуално нарушение при разглеждането на това възражение).За
определянето на конкретния размер, до който следва да се определи за
основателно възражението за съпричиняване, следва да се разграничат
вредите, намиращи се в причинна връзка с противоправното и виновно
поведение на водача на автомобила и вредите, причинени от самия пострадал.
В тази връзка, въззивният съд отчете така установения принос на пострадалия
и съобрази нарушенията на водача на лекия автомобил, управлявал го в пияно
съС.ие с 2, 3 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. При това
21
съпоставяне въззивният съд намира, че пострадалият ищец е допринесъл за
настъпването на травматичните си увреждания, качвайки се в автомобила,
управляван от водач в пияно съС.ие, в размер на 50 %. Следователно, доводите
на жалбоподателя - ответник и на третото лице по приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и оценката на приноса на пострадалия към вредоносния резултат са
основателни що се касае до обсъденото допринасяне на вредите. Тъй като не е
доказано по делото обаче, че при така осъществения механизъм на ПТП с
попадането на лекия автомобил, в който се намирал пострадалият, под фургон,
предпазният колан би предпазил пострадалия от получаване на ЧМТ,
съответно на късни последици от нея, възражението за съпричиняване,
обосновано с нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, е неоснователно. Тъй като по
делото не е доказано и по какъв начин спирането на антиконвулсивните
медикаменти и евентуално неспазването на предписан оздравителен режим е
повлияло конкретно за проявата на новите болки и страдания и усложнения в
предмета на делото, които съдът прие за доказани в настоящото производство,
САС намира, че въз основа на такова поведение на пострадалия дължимото
обезщетение също не подлежи на намаляване.
Въз основа на всичко гореизложеното, въззивният съд достигна до
краен извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като платеното
от ответника обезщетение за новонастъпилите вреди и усложнения надхвърля
определеното от съда, намалено с 50 % на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Следователно доводите на ответника и на подпомагащата го страна,
релевирани във въззивните им жалби, и относими към мотивите на въззивния
съд, са основателни откъм целени правни последици. Съдът подчертава обаче,
че при евентуално възникване на нови усложнения в здравословното съС.ие
на пострадалия, в причинна връзка с претърпяното ПТП, това би било
основание за друга претенция към причинителя на вредите, съответно към
ответния фонд. При този изход на спора пред въззивната инстанция
обжалваното решение, което се явява неправилно в осъдителната му част,
подлежи на отмяна в тази част, като вместо това искът, уважен до размера от
26 000 лв., следва да се отхвърли, като на съответна отмяна подлежи и
решението в частта му, в която в полза на представителя по пълномощие на
ищеца са присъдени разноски – възнаграждение за безплатна правна помощ,
както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК са присъдени разноски в тежест на
ответника, но по сметка на СГС. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на
22
ответника следва да се присъдят още разноски по делото в размер на 65 лв., а
за въззивното производство се присъждат, както следва: 520 лв. – държавна
такса за въззивно обжалване (чието присъждане е поискано във въззивната
жалба) и 100 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт. В останалата
обжалвана отхвърлителна част първоинстанционното решение е правилно
като резултат и подлежи на потвърждаване в тази част.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261014 от 21 юли 2023г. по гр. д. № 2704/2017г. на
Софийски градски съд, ГО, 8 състав, в частта му, в която съдът е осъдил
Гаранционния фонд да заплати на Н. Д. Д. на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ
/съответно на чл. 288, ал.1, от КЗ /отм./ вр. с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - сумата от 26
000 лева, представляващи незаплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ексцес на
телесните увреждания, при ПТП на 26.11.2007г., заедно със законната лихва
върху сумата на присъденото обезщетение, за периода от 29.08.2016г. до деня
на окончателното плащане, както и в частта, в която е присъдил разноски в
полза на представителя по пълномощие на ищеца за безплатна правна помощ,
както и в частта му, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК са присъдени
разноски в тежест на ответника по сметка на СГС и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Д. Д., ЕГН **********, предявен срещу
Гаранционния фонд за заплащане на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(отм.) на сумата от 26 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ексцес от телесните увреждания, причинени на ищеца
при ПТП от 26.11.2007г.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК на Гаранционния фонд сумата 685 лв. – разноски за двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261014 от 21 юли 2023г. по гр. д. №
2704/2017г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав в останалата обжалвана
отхвърлителна част.
23
Решението е постановено при участието на Д. К. Д. като трето лице-
помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок, от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24