№ 423
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000723 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало по повод изходяща от „С.С.Е.“ ООД, ЕИК
*********, **** частна жалба против постановеното по т. дело № 46/ 2022 г.
по описа на Х. окръжен съд, определение № 218 от 29. 09. 2022 г., с което е
прекратено производството по т. дело № 46/ 2022 г. по описа на Х. окръжен
съд поради недопустимост на иска и искова молба с вх. № 3302/ 03.05.2022 г.
ведно с приложенията към нея е върната като недопустима.
В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност
на определението и е поискана е отмяната му.
Преписи от същата по разпореждане на Х. са изпратени на О.С. и
О.С.С..
Те от своя страна са подали отговори, в които говорят за
недопустимост, респ. неоснователност на частната жалби и правят
пространно изложение за това, че правото да се прекрати /развали/ договора е
съществуващо и е надлежно упражнено от страна на изправната страна по
разваления договор за концесия.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието
на делото, по което той е постановен намери за установено следното:
На 03.05.2022 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от „С.С.Е.“
1
ООД, ЕИК *********, гр. С. искова молба против О.С..
В обстоятелствената част на същата се сочи, че ищецът е
страна/концесионер/ по сключен на 26.10.2016 г. договор за предоставяне на
концесия върху язовир „Л.“
Концедент по договора бил О.С., а срокът му 30 г., считано от датата на
подписване. В него било уговорено, че ищецът може да осъществява в
предоставения му обект дейности по рибовъдство, напояване, спортен
риболов, туристическа и други развлекателни дейности, срещу годишно
концесионно плащане в размер на 5800 лв. без ДДС и задължение за
изпълнение на инвестиционна програма, която била неразделна част от
договора.
Твърди се, че концесионерът стриктно изпълнявал задълженията си и не
допускал с действията си нарушаване на сключения концесионен договор и на
Закона за концесиите. Въпреки това получил писмо с рег. индекс И - 1 -
45/04.03.2022 г. от Общинска администрация С., с което му било изпратено
копие от Решение № 824 от 23.03.2022 г. на О.С.С. за едностранно
прекратяване без предизвестие на договора за концесия, считано от датата на
приемане на решението.
В същото било посочено, че на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и
§ 5, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗК, във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗК, чл. 146, ал. 2 ЗК , чл.
145, ал. 2, т. 5 от ЗК и чл. 11 във вр. с чл. 11.4, чл. 32, чл. 32.5 и чл. 35 от
договора за концесия от 26.10.2016 г., във вр. с ДЗ № 51/14.02.2022 г. на
О.С.С., както и на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 154, ал. 1 ЗК и чл.
92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД едностранно и предсрочно се прекратяват
облигационните отношения с ищеца, считано от датата на вземане на
решението, поради неизпълнение от негова страна на задълженията по чл. 14,
във вр. чл. 14.2 и чл. 14.3 от концесионния договор изразяващи се в
неизпълнение на инвестиционна програма за петата година от действието на
договора (26.10.2016 г. - 26.10.2021 г.), свързана с построяване на бунгала за
отдих с обща сума на инвестицията в размер на 120 000 лв.
Посочено е, че преди вземане на решението от О.С.С. на ищеца от К. на
О.С. било изпратено и писмо изх. № И-834 от 18.02. 2022 г.. С него той го
уведомявал, че комисия за текущ контрол установила неизпълнение на
инвестиционната програма за петата година на договора в размер на 120 000
2
лв., което съставлявало неизпълнение на комплексната инвестиционна
програма. Било посочено и че писмото с оглед разпоредбите на чл. 145, ал. 3
от ЗК следва да се счита за уведомление за настъпване на основание за
прекратяване на договора.
По- надолу в исковата молба са изложени подробни съображения за
това, че не са налице предвидените в закона и договора основания за
едностранно прекратяване на договора, което пък обуславяло интересът на
ищеца да предяви иск за установяване, че правоотношението между страните,
произтичащо от договор за концесия от 26.10.2016 г. не е прекратено с
решение № 824 от 23.02.2022 г. на О.С.С.. Този иск според ищеца имал
характер на отрицателен установителен.
На тази база е отправено искане до съда да бъде признато за установено
по отношение на О.С., че правоотношението възникнало от концесионния
договор, сключен на 26.10.2016 г. между О.С. и „С.С.Е.“ ООД не е прекратено
с решението на О.С.С., тъй като към датата на вземането му не съществували
основания за това, както и че не е настъпило основание за прекратяване на
концесионния договор, съгласно писмо изх. № И - 834/18.02.2022 г. на К. на
О.С. към 18.02.2022 г.
По повод на тази искова молба Х. на 09.05.2022 г. постановил
разпореждане за оставянето й без движение за мотивиране от ищеца на
правния му интерес от търсената защита.
Това е сторено в становище от 12.05.2022 г.
В него се говори за липса на спор относно сключването на договор за
концесия на 26.10.2016 г. и за това, че на 23.02.2022 г. от О.С.С. било взето
решение за прекратяване на същия считано от 23.02.2022 г. поради
неизпълнение от страна на концесионера на негови задължения по договора
за концесия и по точно тези касаещи инвестиционната програма за петата
година от договора.
Излагат се доводи, че според ищеца за О.С.С. не е съществувало
правото да прекрати едностранно и без предизвестие правоотношението,
възникнало от концесионния договор, тъй като към датата на вземане на
решението, както и към датата на предхождащото го уведомление от
18.02.2022 г. от К. на О.С. не били налице основанията за прекратяване на
същите.
3
На тази база се прави извод, че при уважаване на исковата претенция
облигационните отношения между страните, възникнало на основание
договора, щели да се приемат за запазени и ищецът щял да продължи да
ползва имота предмет на договора изпълнявайки задълженията си.
В становището отново се застъпва мнението, че искът, с който е сезиран
съда е отрицателен установителен. В тази връзка за обосноваване на интерес
от предявяването му е направено позоваване и на ТР № 8 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Пояснено е също, че предмет на положителния установителен иск е
съществуване на правоотношението между страните към момента на
предявяването му, като при постановяване на решението по този иск се дължи
и преценка за съществуването му и към момента на приключване на устните
състезания.
Респективно отрицателния установителен иск имал за предмет само
въпроса с несъществуване на правото на концедента да развали/прекрати /
договора с решението на Об С или с прехождащото го уведомление на К. на
О.С..
На тази база е направен извод, че този иск касае един минал момент и
при уважаването му ще се установи със СПН несъществуването на правото на
прекратяване на договора и ще се заличи факта на самото прекратяване.
В отговора на исковата молба са изложени съображения за
недопустимост, респ. за неоснователност на исковата претенция.
Тези за недопустимост са свързани с това, че искът бил насочен срещу
О.С.. Това водело до неяснота дали същата е предявена срещу О.С.С. или
срещу К. на О.С., които били два различни органа на държавната власт. Тази
неяснота в пасивната легитимация водела до недопустимост на исковете. В
подкрепа на това му становище се споменава, че прекратяването на договора
за концесия било извършено с Решение на О.С., което при това не било взето
по предложения на К. на Общината.
Изложени са и доводи за неоснователност на исковата претенция.
В ДИМ по повод на възражението за недопустимост е преповторено
отправеното до съда искане относно търсената от него защита - да признае за
установено по отношение на О.С., че правоотношението възникнало от
концесионния договор сключен на 26.10.2016 г. между О.С. и „С.С.Е.“ ООД
4
не е прекратено с решението на О.С.С., тъй като към датата на вземането му
не съществували основания за това, както и че не е настъпило основание за
прекратяване на концесионния договор съгласно писмо изх. № И -
834/18.02.2022 г. на К. на О.С. към 18.02.2022 г. Посочено е също, че той е
насочен срещу О.С., защото страна по договора, за който се иска да се
установи, че не е прекратен е именно О.С..
Все пак с оглед на факта, че решението за прекратяване на договора
било взето с решение на О.С.С. на основание чл. 372, ал.2 от ГПК е отправено
искане за конституиране като ответник по делото и на О.С.С., срещу който
също се предявявал отрицателен установителен иск да се признае за
установено по отношение на О.С., че правоотношението възникнало от
концесионния договор сключен на 26.10.2016 г. между О.С. и „С.С.Е.“ ООД
не е прекратено с решението на О.С.С., тъй като към датата на вземането му
не съществували основания за това, както и че не е настъпило основание за
прекратяване на концесионния договор съгласно писмо изх. № И -
834/18.02.2022 г. на К. на О.С. към 18.02.2022 г.
Заявено е, че с оглед на това се представя искова молба срещу новия
ответник в два екземпляра и приложения към нея.
Изложени са също доводи по същество на спора касаещи
неоснователността на защитните възражения на ответника в отговора му.
Препис от ДИМ е изпратен на ответната О., която е подала
допълнителен отговор.
С него се отправя искане да бъде заличена като страна по делото О.С.,
тъй като била неправилно конституирана като ответник. Причината се
свеждало до това, че тя само администрирала и изпълнявала волята на О.С.С.,
обективирана в решение № 824/23.02.2022 г., с което бил прекратен
едностранно договорът за концесия. К. на О.та не участвал в процеса на
вземането на решението, като следвало да се провежда разграничение между
него и общинския съвет в качеството им на отделни органи на публичната
власт.
По отношение на неоснователността на исковата претенция са изложени
съображения срещу доводите и твърденията в допълнителната искова молба.
След постъпване на отговора на ДИМ съдът с оглед искането за
5
конституиране като ответник и на О.С.С. е установил, че следва да се внесат
още 8 500 лв. ДТ с оглед на това, че той не е необходим другар с
първоначалния. Установил е също, че следва да представят и преписи от ИМ
и ДИМ за връчване на втория ответник.
На тази база е разпредено оставянето без движение на пояснената с
ДИМ първоначална искова молба до отстраняване на тези нередовности и е
указано, че при неизпълнение на същите исковата молба против О.С.С. ще
бъде върната.
От съдържанието на това разпореждане за ПАС следва извод, че
предявената с ДИМ искова претенция против О.С.С. е приета за разглеждане
като част от първоначалната такава предявена с исковата молба от 03.05.2022
г.
С молба от 05.08.2022 г. посочените в споменатото разпореждане
нередовности са били отстранени от ищеца.
След това на 29.09.2022 г. се е достигнало и до постановяване на
определението предмет на обжалване пред ПАС.
В мотивите на същото след детайлно проследяване на съдържанието на
ИМ, становището на ищеца подадено във връзка с оставянето й без движение
и ДИМ е направено заключение за недопустимост на исковата претенция
поради липса на правен интерес.
Прието е, че със становището е уточнен петитума на ИМ и отправеното
с нея искане до съда е - да се установи, че в полза на ответника не е
съществувало правото да прекрати, респ. развали, договора за концесия.
Посочено е по този повод, че правото да се прекрати или развали един
двустранен договор е субективно облигационно право, което съществува в
полза на всяка една от страните по облигационното правоотношение. Прието
е, че съществения въпрос при този тип права е не дали те съществуват или не
съществуват, а дали са надлежно упражнени с оглед предвидените в договора
или закона предпоставки, т.е. дали предпоставките съществуват. Изхождайки
от това си становище съдът е достигнал до извод, че от изложеното в
обстоятелствената част на ИМ следва извод, че ищецът в случая се стреми да
обоснове именно несъществуването на предпоставките за надлежното
упражняване на правото да се прекрати/развали/ договора. Вместо това той
6
обаче отправил искане да бъде признато за установено, че изобщо не е
съществувало правото да се прекрати или развали договора. В тази връзка е
изразено мнение, че дори да се уважи иска и да се отрече правото на
ответника да развали/прекрати/ договора нямало да се внесе яснота и
безспорност във вътрешните отношения между страните, които касаят
изпълнението на договора и осъществяването на инвестиционната програма,
т.е. решението нямало да разреши действителния спор между страните
относно това е или не е налице изпълнение на договорните задължения от
ищеца, е или не е налице надлежно упражняване на правото за прекратяване /
разваляне/ и дали породеното от договора за концесия облигационно
правоотношение все още съществува.
С оглед на тези си разсъждения Х. е изразил мнение, че ищецът има
интерес от предявяване на иск, че между него и ответника като страни по
договора за концесия все още има надлежно съществуващо облигационно
правоотношение , т.е. от предявяването на положителен установителен иск, а
не от отрицателен иск за отричане съществуването на правото на
прекратяване/разваляне/ в патирмониума на насрещната страна по договора.
Във връзка с изложеното по- горе, Х. е изразил и становище за
приложимостта по процесиня казус на цитираното в ИМ ТР № 8 от 2013 г. на
ОСГТК с оглед на това, че същото касае предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост. Изразено е и мнение по становището на
ищеца за това, кой носи тежестта да докаже притежанието на оспореното
право и респ. е казано, че правният интерес от предявяване на един иск не е
обусловен от разпределянето на същата в дадения процес.
На база изложеното е изразено становище за недопустимост на
първоначалния иск срещу О.С., така и на идентичния такъв предявен с ДИМ
срещу О.С. С.. По тази причина производството по делото е прекратено и е
разпредено връщане на исковата молба.
Недоволен от определението е останал ищеца и е подал жалбата станала
причина образуване на настоящето дело.
В нея той продължава да се застъпва тезата, че исковете са
отрицателни. Наред с това сочи, че петитумът на същите е „….да ни
призовете на съд и след установяване на твърдените обстоятелства да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
7
О.С. и О.С.С., че правоотношението възникнало от концесионния договор
сключен на 26.10.2016 г. между О.С. и „С.С.Е.“ ООД не е прекратено с
решение № 824 от 23.02.2022 г. на О.С.С., тъй като към датата на вземането
му не съществували основания за това, както и че не е настъпило основание
за прекратяване на концесионния договор, съгласно писмо изх. № И -
834/18.02.2022 г. на К. на О.С. към 18.02.2022 г.
В частната жалба е преповторено и казаното в подаденото пред Х.
становище по повод оставяне на първоначалния иск без движение за
мотивиране на правния интерес от предявяването му. То се изразява в това,
че интересът от предявяването му е установяване, че не е съществувало
правото на концедента да прекрати/развали/ договора за концесия с решение
№ 824 от 23.02.2022 г. на О.С.С., респ. с прехождащото го писмо изх. № И -
834/18.02.2022 г. на К. на О.С..
С оглед извършване преценка на законосъобразността на определението
предмет на обжалване, т.е. на това дали исковете, с които Х. е бил сезиран са
допустими или не следва да се посочи, че съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или
за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В тази връзка следва да се посочи, че при установителните искове се
цели да се разреши даден гражданскоправен спор със СПН. Това
разрешаване се постига с постановяване на решение, с което съществуването
на спорното право или правоотношение се потвърждава или отрича.
Исковете, с които се иска установяване съществуването на едно спорно
право или правоотношение се определят като положителни установителни
искове, а тези при които се иска установяване на несъществуването им са
отрицателни.
Предпоставка за предявяването на всеки иск било то установителен,
осъдителен или конститутивен е наличието на интерес от получаване на
търсената с иска защита.
По отношение на този интерес следва да се посочи, че при
осъдителните искове той винаги е налице щом с исковата молба се твърди
наличието на едно изискуемо притезание към ответника.
8
При конститутивните искове интересът е налице ако в исковата молба
се твърди от ищеца, че в патримониума му съществува едно потестативно
право и то според законодателя се упражнява само по съдебен ред.
При установителните искове интересът се извежда от това дали
насрещната страна оспорва съществуването на претендираното от ищеца
право /правоотношение/ или претендира отричано от него право или
правоотношение. Съответно интересът следва да се изведе и от това дали с
разрешаване на пренесения пред съда спор със СПН ищецът ще получи
търсената защита. Тя пък се изразява в преустановяване на възможността за
оспорване /претендиране/ на дадено право или правоотношение.
Изложеното до тук сочи, че отговорът на въпроса за допустимост на
процесните искове е обусловен от определяне характерът на спора възникнал
между страните и респективно дали с предявените от ищеца искове същият
ще получи защитата по споменатия по- горе начин.
В тази връзка е нужно да се посочи, че с исковата молба се твърди
наличието на сключен и породил действие договор за концесия от 26.10.2016
г., по който ищецът е концесионер, а О.С. е концедент.
Твърди се също, че с решение № 824 от 23.02.2022 г. на О.С.С.
едностранно и предсрочно се прекратяват облигационните отношения с
ищеца, считано от датата на вземане на решението, поради неизпълнение от
страна на концесионера на задълженията по чл. 14, във вр. чл. 14.2 и чл. 14.3
от концесионния договор изразяващи се в неизпълнение на инвестиционна
програма за петата година от действието на договора (26.10.2016 г. -
26.10.2021 г.), свързана с построяване на бунгала за отдих с обща сума на
инвестицията в размер на 120 000 лв. Споменавана се също така за изявление
в този смисъл и в писмо изх. № И – 834 от 18.02.2022 г. на К. на О.С..
По повод на тези твърдения следва да се посочи, че правата, при които
едно лице по своя воля може едностранно да предизвиква изменения в
правната сфера на едно друго лице или група от лица изразяваща се във
възникване на ново правоотношение, изменение на вече съществуващо,
прекратяване на вече съществуващо и т.н. се наричат преобразуващи.
Характерно за този тип права е, че възникването им винаги следва да е
предвидено в правна норма. Тя изрично определя юридическите факти, които
следва да обусловят пораждането, съдържанието на същите, начина на
9
упражняване и респективно последиците, които настъпват след същото.
Така изложеното води до извод, че всяко едно потестативно право
възниква в патримониума на страна по съответното гражданско
правоотношение при настъпване на предвидените от законодателя
юридически факти. Това обаче не води до автоматична промяна в
съществуващото между страните правоотношение по причина, че за същата е
нужно и упражняване на това право, т.е. извършване на волеизявления по
предвидения от законодателя ред. Именно упражняването му води до
изменението или прекратяването на правоотношението. То може да е
извънсъдебно, но може с оглед предвиждането на законодателя да е и
съдебно. При последното се предявява конститутивен иск пред съда, който
разрешава със СПН спорът за съществуването на потестативното право и
постановя следващата се от това промяна на гражданските правоотношения
между спорещите страни.
При извънсъдебното се извършва волеизявление от съответната страна
по предвидения за това от законодателя ред и форма, което води до
настъпване на промяната. За ПАС спор между страните в тези случаи ще
възникне едва след упражняване на съответното право. Той логично ще е
обусловен от това дали е настъпила правната промяна в правоотношението
след упражняването му, а не дали упражненото потестативно право
съществува или не по причина, че същото, както се спомена по- горе може да
съществува в патримонума на даден субект без да се упражни, т.е. без да се
търси съответния преобразуващ ефект.
В хода на тези разсъждения е нужно да се спомене, че възникване на
потестативното право не винаги е обусловено само от факта на сключване на
договора породил правоотношението, чиято промяна ще се предизвиква с
него, а и от настъпването на други факти съобразно предвиждането в
дадената правна норма. Така при развалянето на договорите поради
неизпълнение възникването на правото на разваляне е обусловено не само от
сключване на договора, но и от наличието на НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
договорните задължения. Това води до извод, че при преценка за
съществуването му задължително се прави и такава за наличието или липсата
на изпълнение.
В случая видно от изложеното до тук основният спор между страните е
10
дали породеното от договора за концесия правоотношение съществува или не
с оглед упражненото право да се прекрати договора поради неизпълнение на
конкретни договорни задължения. Ето защо за разрешаването на този спор се
дължи винаги преценка за това е или не е налице в патиримониума на
насрещната страна правото да се прекрати/развали/ договора на посоченото
във волеизявлението, с което то е упражнено основание с оглед
предвижданията в Закона за концесиите и сключения договор.
Именно с оглед на това и в петитума на първоначалната искова молба
насочена срещу О.С. изрично е посочено, че искането от съда е да бъде
признато за установено по отношение на О.С., че правоотношението
възникнало от концесионния договор сключен на 26.10.2016 г. между О.С. и
„С.С.Е.“ ООД не е прекратено с решението на О.С.С., тъй като към датата на
вземането му не са съществували основания за това, както и че не е настъпило
основание за прекратяване на концесионния договор, съгласно писмо изх. №
И - 834/18.02.2022 г. на К. на О.С. към 18.02.2022 г.
Това искане, т.е. този петитум по отношение на този ответник е
преповторено в началната част на ДИМ. Със същата редакция е и искането от
съда по отношение на предявеният с ДИМ и приет за разглеждане от Х. иск
против О.С.С..
С обжалваното определение Х. приема, че с подаденото от ищеца
становище по повод оставянето без движение на първоначалната искова
молба срещу О.С. е УТОЧНЕНО искането до съда, т.е. петитума на исковата
молба и то е да се установи, че в полза на ответника не е съществувало
правото да прекрати, респ. развали договора за концесия.
По този повод следва да се посочи, че оставяното без движение не е за
уточняване на искането към съда, т.е. на петитума на исковата молба, а
излагане на доводи за наличие на правен интерес от предявената искова
претенция. Именно с оглед на същите за ПАС е и изразеното мнение, че
предмет на иска е да се установи несъществуването на правото да се развали
прекрати договора за концесия и така е пояснено, че произнасянето по
въпроса, че породеното от договора за концесия правоотношение не е
прекратено е обусловено от несъществуването в патримониума на
насрещната страна на правото да развали/прекрати/ договора поради
неизпълнение.
11
Така изложеното сочи, че в случая със становището действия по
изменение или по- скоро уточнения в петитума на исковете не са правени.
В хода на тези разсъждения е нужно да се спомене, че съдът не е
обвързан от мнението на ищеца за характера на предявените от него
установителни искове, т.е. дали същите са положителни или отрицателни.
Отговорът на този въпрос следва да се изведе от съдържанието на
отправеното до съда искане за защита. В случая, както се спомена по - горе то
е за установяване, че едно правоотношение не е прекратено, което от езикова
и смислова гледна точка води до логичен извод, че се търси установяване на
съществуването му.
Това води и до логично заключение, че предявените пред Х. искове са
положителни установителни.
Така изложеното сочи, че обжалваното определение на Х. е неправилно
и следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия по същото във връзка с предявените пред
него положителни установителни искове.
Във връзка със същите следва да се посочи, че правосубектността на
О.С. от гражданско правна гледна точка е безспорна. Тя съгласно чл. 14 от
ЗМСМА е юридическо лице, което с оглед чл. 44, ал.1, т. 15 от ЗМСМА се
представлява от К. на О.та. В този смисъл са и текстовете на чл. 17 от
действащия ЗК.
Правосубектността на О.С.С. идва от специалните предвиждания на
действалия Закон за концесиите при сключване на процесния договор за
концесия и от § 5 на ПЗР на действащия в момента ЗК.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 46/ 2022 г. по описа на Х.
окръжен съд, определение № 218 от 29.09.2022 г., с което е прекратено
производството по т.дело № 46/ 2022 г. по описа на Х. окръжен съд поради
недопустимост на иска и искова молба с вх. № 3302/03.05.2022 г. ведно с
приложенията към нея е върната като недопустима.
ВРЪЩА делото на Х. за продължаване на съдопроизводствените
12
действия по същото във връзка с предявените пред него положителни
установителни искове.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13