Решение по дело №581/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на И. Ч. с [ЛНЧ], роден на [дата]. в Украйна, с настоящ адрес: [населено място], [улица], ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0432-000066 от 04.03.2025г. на Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1, б. “б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на И. Ч. с [ЛНЧ], с адрес: : [населено място], [улица], ***, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна като излага съображения в тази посока. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата като претендира отмяната на оспорения акт и разноски по делото. Представя подробни писмени съображения.

Ответникът по жалбата, в писмено становище, намира жалбата за неоснователна и иска обжалваната заповед да се остави в сила. Прави възражение относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в срок, следователно е допустима.

Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства Съдът установи следното: В обстоятелствената част на заповедта е описано, че на 02.03.2025 г. около 23:35 часа в [населено място], на [улица]като водач на МПС - ОПЕЛ АСТРА с peг. № [рег. номер], Държава България ,по път отворен за обществено ползване, на [улица]до номер 144 в посока юг-север, И. Ч. управлява лек автомобил "Опел Астра" с регистрационен номер [рег. номер], собственост на М. А. с [ЕГН], като допуска следното нарушение: Отказва да му бъде извършена проба за употребата на алкохол за установяване наличие и концентрация на алкохол в кръвта - измерено чрез издишаният от водача И. Ч. въздух с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510 със сериен номер ARPM-0728, калибровано до 08.2025г.

На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване с номер 111676 .Същият е връчен на 02:20 ча 03.03.2025г.

Съставен е АУАН № 3835213/03.03.2025г. с отбелязване, че същият е предявен, преведен и връчен, чрез лицето В. А. от Украйна [ЛНЧ]. На 10.03.2025г. е депозирано възражение от И. Ч. срещу АУАН.

Следва да се отбележи, че фактическата обстановка описана в АУАН съвпада с тази описана в оспорената ЗПАМ.

По административната преписка е представен Талон за изследване № 111676 от 03.03.2025г.; лист за преглед на пациент с дата 03.03.2025г. и час на постъпване на пациента 02:59ч и час на напускане 03:19ч. В листа за преглед на пациент е отбелязано, че на лицето не е взета кръв за алкохол поради липса на документ за самоличност. За този случай е уведомен дежурен от 01 РПУ полицай С. С. и дежурен КАТ Д. А..

Представена е и Докладна записка от С. В. В., който е и актосъставителят. В Докладната записка /л. 27 по делото/ се сочи, че при извършване на проба за алкохол с техническо средство , водачът всячески се опитва да не даде качествена такава, като прекъсва издухването и всмукването след многократни опити.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите: С. В. В., който е и актосъставител; В. А., който е превел АУАН на Чобан в момента на съставянето му и предявяването му; О. Б., който е присъствал в качеството си на преводач при последващо посещение на И. Ч. в Първо РУ Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив.

Съгласно чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

Съгласно чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ вземането на кръв и урина за изследване за алкохол се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок, медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 от Наредбата отразява причините за забавянето и часа на вземането.

От анализа на цитираните правни норми се налага извод, че срокът за явяване на водача в лечебното заведение за даване на кръв е императивен и невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за медицинско изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да бъдат изрично отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ резултатите от извършеното изследване.

В случая, от приетия по делото Лист за преглед на пациент №023429 от 03.03.2025г. се установява, че Чобан се е явил в указаното време. В листа за преглед на пациент е посочено изрично, че на лицето не е взета кръв за алкохол поради липса на документ за самоличност. За този случай е уведомен дежурният от 01 РПУ полицай С. С. и дежурен КАТ - Д. А..

Съгласно чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Това нормативно разрешение е следствие от невъзможността да се установи дали явилото се лице, от което следва да се вземе биологичната проба, е същото лице, на което е бил издаден талонът за медицинско изследване.

Хипотезите на задължително придружаване на водача от полицейски орган са регламентирани в разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

Съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.

От показанията на свидетеля С. В., който е и актосъставител, се установи, че към момента на проверката, И. Ч. не е имал лични документи, показал е снимка от телефон и по същата е направена проверка относно самоличността на проверяваното лице. Чрез преводача му е обяснено, че може да отиде до вкъщи, за да си вземе документите. Чрез преводача му е обяснено също, че времето за даване на кръвна проба е 45 минути, но му се дава повече време, за да може да отиде до вкъщи, да си вземе документите и да се яви в болницата.

Съдът намира, че при положение, че И. Ч. е направил многократни опити за взимане на проба за алкохол с техническо средство както на мястото на проверката, така и в сградата на РУ, то не може да се приеме, че е отказал да бъде извършена проверка с технически средство.

В Докладната записка /л.27 по делото/ се твърди, че същият е в нетрезво състояние и силно мирише на алкохол, то тогава е недопустимо полицейският орган да не съпроводи лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, тъй като при съмнение, че проверяваното лице е в нетрезво състояние, то същото би могло да застраши живота и здравето на другите участници в пътното движение.

При това положение Съдът намира, че са нарушени изискванията на чл.7, ал.1 от Наредбата .

Така недоказано остава обстоятелството, че жалбоподателят е осуетил извършването на проверката по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, по който и да е от допустимите от закона начини, като първо е отказал проверка с техническо средство, а след това не е изпълнил предписанието по талона за изследване.

Съгласно чл.14, ал.2 от АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач. Устният превод може да се извършва чрез видеоконференция.

Доколкото ЗАНН не урежда изрично на какъв език следва да се води административнонаказателното производство, както и възможността лицата, които не владеят български език, да могат да се ползват от родния си език, в конкретния случай следва да намери приложение чл. 21, ал. 2 от НПК, респективно чл. 14, ал. 2 АПК (арг. чл. 46, ал. 2 от ЗНА).

 

Посочените нормативни текстове, изискват на лица, които не владеят български език да бъде осигурена възможност да се ползват от родния си език, като за целта им бъде назначен преводач. По този начин на лицата невладеещи български език се гарантира възможността да разберат какво е вмененото им нарушение и респективно да организират адекватно защитата си.

В случая АУАН е преведен от лицето В. А., който факт се установи от приетия по делото АУАН и от свидетелските показания на самия В. А. снети в съдебно заседание.

При положение, че същият е приятел на И. Ч. от преди много години, както самият той твърди в съдебно заседание, проведено на 12.06.2025г., то не може да се приеме, че неговият превод е безпристрастен, верен и точно са преведени дадените инструкции и указания от актосъставителя В. за извършване на проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта. Същото се отнася и за указанията на актосъставителя, дадени във връзка с вземането на лични документи от вкъщи и явяването в медицинското заведение за извършване на изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Неспазването на задължението по чл. 14, ал. 2 АПК, представлява съществено процесуално нарушение, осуетяващо правото на защита на нарушителя и е самостоятелно основание за отмяна на ЗПАМ.

Претендирани са своевременно разноски по делото от процесуалния представител на жалбоподателя, които се установиха в общ размер [рег. номер]. /хиляда сто петдесет и пет лева/ и които се дължат от ответника.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално осъщественото процесуално представително по делото от упълномощения адвокат (представляване във всички съдебни заседания, представяне на допълнителни доказателства).

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0432-000066 от 04.03.2025г. на Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати в полза на И. Ч. с [ЛНЧ], роден на [дата]. в Украйна, с настоящ адрес: [населено място], [улица], ***, сумата в размер [рег. номер]. /хиляда сто петдесет и пет лева/ разноски по делото.

Решението е окончателно.