Решение по дело №183/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20207250700183
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

141                           10.12.2020 г.        град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд- гр.Търговище,                       

на десети ноември        две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                Председател -  Албена Стефанова

 

Секретар – Янка Ганчева,

       като разгледа докладваното от председателят административно дело № 183 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

         Производството е образувано  по жалба на  „ ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.Търговище, ул. „Трети март“ № 60, представлявано от Р. А. И. против Заповед № 193-ФК/09.08.2020г., издадена от Б. Сл. Г.-Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр.Търговище, на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: пункт за ГТП-автомивка, находящ се в гр.Търговище, ул. „Трети март“ № 60, стопанисван от дружеството и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.

         В жалбата се излага твърдение за неправилност на изложената в оспорената Заповед фактическа обстановка. Навежда се, че лицето  М. А. М. не изпълнява длъжност в обекта на дружеството. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

         В съдебно заседание оспорващият  се представлява от адвокат С.А. ***, който изцяло поддържа жалбата. Излага  становище, че ПАМ е издадена една седмица след АУАН, както и че липсват мотиви относно определянето на срока от 14-дни на принудителната административна мярка /ПАМ/, като посочените недостатъци съставляват съществени процесуални нарушения. Излага подробни доводи, обосноваващи че лицето, от което е направена контролната покупка -  М. А. М. не се намира в трудови правоотношения с дружеството  и няма разрешение от управителя на последното да работи с касовия апарат. Моли оспорения акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита, в която излага  доводи, че налагането на ПАМ следва да се предхожда от съставянето на АУАН,  че ПАМ е съпътстваща, допълнителна мярка и не може да предхожда самото установяване на административното отношение.Излагат се и подоробни доводи ,обосноваващи липсата на мотиви относно определянето срока на наложената ПАМ. Навежда се, че дейността на оспорващото дружество не е търговска дейност с кафета и безалкохолни, а осъществяването на технически прегледи и автомивка и в тази връзка контролната покупка няма отношение с основната дейност на дружеството.

         Ответникът по оспорването – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в съдебно заседание не се явява. Представлява се от юрисконсулт В.С., която излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита, в която са изложени подробни доводи, обосноваващи  правилност и законосъобразност на оспорената Заповед както и за доказаност на описаната в акта фактическа обстановка. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

На 02.08.2020г., при извършена проверка от служители на ТД на НАП на търговски обект по смисъла на пар.1, т. 41от ДР на ЗДДС – пункт за ГТП-автомивка , находящ се в гр. Търговище, ул. „Трети март“ 60, стопанисван от дружество "ЕЙ ЕНД ВИ" ООД гр.Търговище ЕИК *********, било установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. енергийна напитка «Red Bull“ и 1 бр.  газирана вода на обща стойност 3.80 лв., заплатена в брой на място в обекта от орган по приходите, дружество "ЕЙ ЕНД ВИ" ООД гр.Търговище не е издало фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Плащането е прието за дружеството от лицето М. А. М., ЕГН **********.

Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол,  съставен на основаниe чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК- Протокол за извършена проверка №  0386523/02.08.2020г.

 По делото е представен  и клен отчет от фискалното устройство с дата 02.08.2020г., от който е видно, че на 02.08.2020г. няма маркирана покупка- 1 бр.енергийна напитка «Red Bull“ и 1 бр.  газирана вода на обща стойност 3.80 лв. В хода на проверката от констатираното на място в обекта на дружеството лице - М. А. М., приело контролната покупка са събрани писмени обяснения. В тях Махмудова е посочила, че има устна уговорка с управителя на дружеството –Вл. за часово заплащане срещу 3.50 лева на час да продава вода и сода и подава сухи кърпи на хората. В съдебно заседание свидетелката М. А. М. потвърди, че така приложените по делото писмени обяснения са изготвени и подписани от нея с отразените в тях данни.

За констатираното нарушение- неспазването на реда за издаване на касова бележка  за нарушение на чл.25. ал. 1, т.1, във вр. с ал.3, във вр. с чл.3, ал.1 от  Наредба Н- 18/2006г. на основание чл.186, ал.1,т.1,б „а“ от ЗДДС Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП  на 09.08.2020г. е издал оспорената Заповед № 193-ФК/09.08.2020г. С посочената Заповед на дружество „ ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр.Търговище, на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: пункт за ГТП-автомивка, находящ се в гр.Търговище, ул. „Трети март“ № 60, стопанисван от дружеството и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.

В Заповедта като мотиви за определяне на продължителността на срока от 14-дни на принудителната административна мярка органът е изложил следните фактически обстоятелства: неотчетен оборот, поради липса на ФУВАС, в размер на 127 лв. от автомивката на самообслужване /клетка №1/; неотчетен оборот в размер на 109 лв от прахосмукачка на самообслужване, както и  установени и три други нарушения на чл. 7, ал. 1 и на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.

 Заповедта е връчена на представителния орган на дружеството на 13.08.2020г.

Жалбата на „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр.Търговище срещу горепосочената заповед е подадена в Административен съд-Търговище на 25.08.2020г. с вх.№8547 чрез органа издал оспорения акт.

Видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2016   на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдел „Оперативни дейности“ са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.186 от ЗДДС.

От показанията дадени от свидетелката М. А. М. по делото се установява, че на 02.08.2020г. същата се е намирала в обекта на дружеството със знанието и съгласието на управителя на дружеството. Същата е ангажирана от управителя да пуска пералнята и автомивката на самообслужване. Установи се, че на посочената дата Махмудова е предоставила на контролните органи срещу заплащане газирана вода и енергийна напитка «Red Bull“ от хладилна витрина, поставена в обект на дружеството,  за което и е заплатена сумата от  3.80 лв. За приетата покупка от М. А. М. не е издавана фискална касова бележка.

За описаното в оспорената Заповед нарушение  -неиздаване на фискален касов бон /ФКБ/ за извършена покупка на 1 бр.газирана вода и 1бр.енергийна напитка «Red Bull“ срещу заплащане на обща цена от 3.80 лева на  ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр.Търговище е съставен АУАН №F  564822/13.08.2020г.   за нарушение на чл.25. ал. 1, т.1 от  Наредба Н- 18/2006г.

За констатирано при проверката на 02.08.2020г. нарушение изразяващо се в липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС в обект автомат-прахосмукачка на „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр.Търговище е съставен АУАН № F 564803/13.08.2020г.   за нарушение на чл.7, ал.1, във връзка с чл.3, ал.8 от Наредба Н- 18/2006г. В АУАН като констатации е отразено, че при проверката са установени налични в автомата монети на стойност 109 лева, за което е съставен опис.

За констатирано при проверката на 02.08.2020г. нарушение изразяващо се в липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС в обект- клетка №1, в който е поставен автомат за измиване на самообслужване на „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр.Търговище е съставен АУАН №  F564810/13.08.2020г.   за нарушение на чл.7, ал.1, във връзка с чл.3, ал.8 от Наредба Н- 18/2006г. В АУАН като констатации е отразено, че при проверката са установени налични в автомата монети на стойност 127 лева, за което е съставен опис.

За констатирано при проверката на 02.08.2020г. изразяващо се в установена разлика в касовата наличност в размер на 5.00 лв., представляващо извършена продажба, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и, на „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр.Търговище е съставен АУАН №  F564823/13.08.2020г. за нарушение  на чл.33, ал.1 от Наредба Н- 18/2006г.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

 По основателността на жалбата съдът намира следното:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ  по чл. 186 от ЗДДС. По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за издадена от материално компетентно лице, при наличие на законова делегация и надлежно оправомощаване.

В конкретния случай в оспорения акт са изложени  мотиви както относно наличието на предпоставките за прилагане на чл.186,ал.1,т.1,б „а“  от ЗДДС, така и мотиви относно определянето на 14-дневната продължителност на срока, за който се прилага ПАМ. В заповедта конкретно са посочени фактическите основания, въз основа на които органа е извел извода си за определяне на продължителността на срока за налагане на ПАМ от 14-дни а именно: наличието на констатирани при проверката други нарушения на чл. 7, ал. 1 и на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г., както и неотчетен оборот, поради липса на ФУВАС, в размер на 127 лв. от автомивката на самообслужване /клетка №1/ и неотчетен оборот в размер на 109 лв. от прахосмукачка на самообслужване.

Предвид това, съдът намира оспорената Заповед за издадена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при спазване на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Прилагането на принудителната административна мярка е независимо от административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. Самата  разпоредба на  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС допуска налагането на ПАМ, "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". В тази насока Решение №14586/25.11.2020г. на ВАС по адм.д.№7696/2020г. По изложените съображения съдът намира доводите на оспорващото дружество за допуснато процесуално нарушение в тази насока за неоснователни.

Принудителната административна мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол чрез проверка в процесния обект от компетентните органи на НАП, за което е съставен и предявен на дружеството Констативен протокол   0386523/02.08.2020г. Събраните при проверката доказателства са описани в протокола и са приложени по административната преписка. Предвид всичко гореизложено съдът приема, че в процеса на издаване на оспорената Заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

Съгласно  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС предвидената в нормата принудителна административна мярка "запечатване на обект" се прилага за нарушение, обективирано в неспазването на реда и начина за издаването на съответен документ за продажба. С чл. 118, ал. 1 ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Параграф 1, т. 40 ДР ЗДДС легално дефинира понятието "фискално устройство". Задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС е намерило отражение и в издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в чл. 25, ал. 1, т. 1, на която изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3, ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи. В случая е безсъмнено, че процесният обект –       пункт за ГТП-автомивка, находящ се в гр.Търговище, ул. „Трети март“ № 60отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР ЗДДС. Следователно при извършването на продажби на стоки в него, за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Неспазването на посоченото задължение води до избягване на заплащане на данъчни задължения. Издаването на фискален бон приключва с връчването му на клиента по аргумент на чл. 38, ал. 2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въвеждащ следното изискване - клиентът е длъжен да съхранява касовата бележка до напускане на търговския обект.

В случая  по делото се доказа, че в деня на проверката 02.08.2020г. е извършена продажба-предоставяне срещу заплащане на артикули –газирана вода и енергийна напитка, поддържани от дружеството в хладилна витрина в обекта му за предлагане срещу заплащане. Обстоятелствата, че лицето приело покупката М. А. М. не се намира в доказани трудови правоотношения с дружеството и че последното е с основана дейност –ПТП и автомивка по никакъв начин не променят горепосочените факти от правно значение.

Безспорно по делото се установи, че за извършената покупка от контролните органи  на 1 бр.газирана вода и 1 бр.енергийна напитка «Red Bull“ от страна на дружеството не е бил е издаден и връчен фискален касов бон на 02.08.2020г.

По изложените съображения съдът приема, че са налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, поради което законосъобразно същата е наложена.

При вземане на решението относно прилагането на ПАМ /дали същата да се приложи/ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което, когато са налице регламентираните в хипотезата на  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС предпоставки той е длъжен да приложи предвиденото в нормата запечатване на търговския обект. Предвид изложеното, съдът намира наложените ПАМ-Запечатване на търговския обект и забрана достъп до него за постановени при правилно приложение на материалния закон.

При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол по отношение на избраното от него времетраене на мярката се изчерпва с проверка дали действително е разполагал с оперативна самостоятелност и срокът определен ли е в рамките на закона. В случая отговорът и на двата въпроса е положителен, като специално относно втората изследвана предпоставка, в случая определения срок от 14-дни на наложената мярка е към средния предвиден в закона чл. 186, ал. 1 ЗДДС размер от 30 дни.

Едновременно с горното на основание приложените по делото АУАН № F 564803/13.08.2020г.,  АУАН №  F564810/13.08.2020г. и АУАН №  F564823/13.08.2020г  съдът намира и за доказани фактическите основания на органа, въз основа на които същият е извел извод за определяне на срока на ПАМ от 14-дни, с оглед на което така наложения срок към средния размер  се явява  съразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК и определен  в съответствие с целта на закона.

На основание всичко гореизложено, съдът намира оспорената Заповед за законосъобразна. Следва жалбата на  „ ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, ЕИК ********* против Заповед № 193-ФК/09.08.2020г. издадена от Б. Сл. Г.-началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид  изхода на спора и направеното от пълномощника на ответника искане за разпределяне на отговорността за разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева, съгласно чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и  чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, на основание на  чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ  жалбата  на „ ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.Търговище, ул. „Трети март“ № 60, представлявано от Р. А. И. против Заповед № 193-ФК/09.08.2020г. издадена от Б. Сл. Г.-Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр.Търговище, на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: пункт за ГТП-автомивка, находящ се в гр.Търговище, ул. „Трети март“ № 60, стопанисван от от дружеството и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.

 

         ОСЪЖДА „ ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.Търговище, ул. „Трети март“ № 60, представлявано от Р. А. И. да заплати на Национална агенция за приходите-София сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

   Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                    Председател: