МОТИВИ по НОХД №3491/2009 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия
С.И.Р. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4
във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл. 29,
ал.1, б. А и б. Б от НК, а срещу подсъдимата Й.Н.О. *** – за извършено
престъпление по чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за
това, че на 20.12.2009 г. в град П., в съучастие помежду си, като извършители,
са отнели чужди движими вещи – един брой златен синджир, 5.20 г, 14 карата, на
стойност 150.80 лева и един брой златен кръст, 2.20 грама, 14 карата,
на стойност 66 лева – всичко на обща стойност 216.80 лева от владението на А.А.А.,
ЕГН: **********, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили
за това сила, а за подсъдимия Р. -
деянието е извършено при
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК.
По делото, с
оглед разпоредбата на чл.365, ал.3 и ал.4 от НПК, не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск и не са конституирани граждански ищец и частен
обвинител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – П. изразява становище, че събраните по делото
доказателства дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че
подсъдимите са осъществили съставомерните признаци на вмененото им във вина
престъпление, но същото е останало във фазата на опита. Моли съда да ги признае
за виновни, като наложи наказания в размер, близък до минимума за подсъдимата,
и около средния предвиден – за подсъдимия, които да се изтърпят реално при
първоначален общ, съответно – строг първоначален режим. Веществените доказателства
да се върнат на подсъдимия, като двамата заплатят направените по делото
разноски.
Защитникът на
подс. Р. - адв. Й. излага съображения, че обвинението спрямо подзащитния му не
е съставомерно, а и не е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли да
бъде признат за невинен и оправдан.
Подсъдимият Р.
поддържа изложеното от защитника си, твърди, че е невинен и моли да бъде
признат за невинен и оправдан.
Защитникът на
подс. О. – адв. Г.моли, ако съдът приеме, че обвинението е доказано, да наложи
наказание, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок.
Подсъдимата О.
поддържа изложеното от защитника си, като моли за по – леко наказание.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.И.Р.
е роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български гражданин,
завършил е трети клас. Безработен е, не е женен. ЕГН: **********. Осъждан е
както следва:
С влязло в сила определение, с
което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД
№833/2004 г. на ПРС, влязло в сила на 12.05.2004 г., за извършено престъпление
по чл. 195, ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизането му в сила.
С влязла в сила на 25.10.2005 г.
присъда по НОХД №1843/2005 г. на ПОС за извършено престъпление по чл.354а, ал.1
от НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода. На основание чл.
68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи и наложеното по НОХД №833/2004 г. на
ПРС наказание от шест месеца лишаване от свобода.
С присъда №46/15.05.2006 г.,
влязла в сила на 24.06.2008 г., по НОХД №156/2006 г. на РС Чепеларе, за
извършено престъпление по чл. 207 от НК е наложено наказание глоба.
Подсъдимата Й.Н.О.
е родена на *** *** и живее в същия град. Тя е българка, българска гражданка,
неграмотна е, безработна, не е омъжена и не е осъждана. ЕГН: **********.
Двамата
подсъдими от около месец живеели заедно в дома, обитаван от Р.. На ****г. подс.
О. отишла в района на „С.м.”, за да проституира. Заедно с нея бил и подс. Р.,
за да я пази.
На същата дата
около 14.30 часа св. А. приключил работата си в оранжерията на **** на бившия
бул. Л.Д., като тръгнал да се прибира по същия булевард в посока към „С.м.”.
По пътя си
срещнал подсъдимата. О. започнала да прегръща свидетеля, като му предложила
безплатен секс. А. я отблъснал, но подсъдимата отново започнала да го прегръща,
като бръкнала под суичера, с който бил облечен, и скъсала синджирчето със
златно кръстче, което висяло на врата му. В същото време бутнала свидетеля на
земята. Направила и опит да измъкне пръстена, който носел на ръката си, като го
одраскала. След като не успяла да отнеме и тази вещ тръгнала да бяга в посока
към кв. „И.”.
В този момент
подсъдимият я чакал от другата страна на улицата. О. му подала синджирчето и
кръстчето, като Р. ги пъхнал в джоба на панталона си и започнал да тича след
нея.
При падането св.
А. се наранил, лицето му се обляло в кръв. След като за кратко полежал на
земята, за да се съвземе, станал и се затичал след подсъдимите. Тогава видял
предаването на синджирчето на подсъдимия.
В това време св.
Р. и С. В.– полицейски служители - се прибирали с автомобила си. Забелязали, че
подсъдимата тича, а я гони човек с окървавено лице. Решили да помогнат. След
като направили обратен завой на кръстовището с кръгово движение видели, че
двамата подсъдими бягат, а пострадалият пресича пътното платно, тичайки след
тях. С автомобила настигнали двамата подсъдими, като ги задържали, представяйки
се, че са полицаи. Изчакали пристигането на пострадалия. На място св. А.
разказал, че му е откъснат синджира. Подсъдимата признала това, като заявила,
че го е дала на подс. Р.. Той също потвърдил, че вещта е у него.
На същата дата
св. К. бил дежурен автопатрул с колегата си Л.Г.. От случаен гражданин били
сезирани, че на Ц.ш.става бой. Отправили се към мястото, където заварили св. В.и
подсъдимите, а след това дошъл и пострадалия, който имал видими следи от
наранявания. И пред К. подсъдимият признал, че синджирчето е в джоба му.
Подсъдимите са
отведени в Шесто РУ на МВР П., където е установена самоличността им и е
извършен обиск и изземване от подс. Р.. Протоколът за това следствено действие
е одобрен от съдия от компетентния към онзи момент съд /ПРС/. Иззето е златното
синджирче с кръстче, отнето от св. А..
От заключението
на стоково – оценъчната експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство се установи, че стойността на златния синджир е 150.80 лв., а на
златното кръстче – 66 лв., или общо отнетите вещи са на стойност 216.80 лв.
С разрешение на
прокурора синджирчето и кръстчето са върнати на св. А. срещу разписка /л.54 от
досъдебното производство/.
От приложеното
съдебномедицинско удостоверение №1850/2009 г. се установява, че на св. А. са
причинени разкъсно – контузна рана в областта на горната устна, контузия на
носа, охлузвания, кръвонасядания и травматичен оток в областта на лицето,
охлузвания на левия горен крайник, кръвонасядане и охлузване на десния горен
крайник, драскотини по десния долен крайник.
Така описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от частично
обясненията на подсъдимите, от показанията на свидетелите А., К., Р.В. и С.В., от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства –
протокол за обиск и изземване, одобрен от съдия от ПРС /л. 23 от досъдебното
производство/, съдебномедицинско удостоверение /л.51 от ДП/, разписки /л.53, 54
от ДП/, справки за съдимост /л. 56, 58 от досъдебното производство/, характеристична
справка /л. 60, 61/, от заключението на стоково – оценъчната експертиза и от
приложените по делото веществени
доказателства.
Съдът възприе и
кредитира в присъдата си депозираното заключение на назначената в хода на
досъдебното производство експертиза с разясненията, направени в съдебното
заседание, като изготвена обстойно, с необходимите професионални знания и опит
в съответната област.
Изцяло се
кредитираха показанията на св. К., Р.В. и С.В. като обективни, безпристрастни,
логични и непротиворечиви. Не се установи същите да са заинтересовани по
какъвто и да е начин от изхода на делото. Налице е колебание на св. К. относно
датата на инцидента, което бе отстранено. Касае се обаче не за противоречие, а
за допусната неточност от този свидетел относно факт, който безспорно се
доказва по делото с други доказателства и доказателствени средства.
Съдът не обсъжда
факта употребил ли е св. А. алкохол, тъй като този факт е ирелевантен към
настоящето производство.
Съдебната
практика е категорична, че както обясненията на подсъдимия са едновременно и
доказателствено средство, и средство за защита, така и показанията на
пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и средство за
защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение на
пострадалия в процеса може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен
и необективен. В настоящия случай преценката на показанията на св. А. следва да
става само при съвкупна преценка с останалите събрани по делото доказателства.
Показанията на
този свидетел обаче се подкрепят от показанията на останалите свидетели, за
които, както вече се посочи, липсват съмнения в обективността и
безпристрастността им. Изложеното от А. се подкрепя частично от обясненията на
подсъдимите, а и от писмените доказателства и доказателствени средства –
протокол за обиск и изземване, съдебно медицинско удостоверение. Ето защо
настоящият състав прие, че изложеното от свидетеля съответства на обективната
истина.
Не се дава вяра
на обясненията на подсъдимия, че между него и другата подсъдима няма каквито и
да е отношения, а само живеят в един дом, че не е бил с нея на инкриминираната
дата, че липсва каквато и да е причастност при извършване на деянието, както и
че полицаите при задържането му са питали къде е синджира, тъй като са
нелогични и противоречат на изложеното както от подсъдимата, така и от
свидетелите.
В конкретния
случай настоящия състав дава вяра на изложеното от подсъдимата, че живеят
заедно с Р. и той е бил заедно с нея в района на „С.м.”, за да я пази.
Изложеното от подсъдимия, че е отишъл да търси О., за да ú предаде ключа
от дома, в който живеят заедно, е нелогично, тъй като намерения у него ключ е
за катинар. Нелогично е и обяснението му за причината за излизане – тръгнал е
до сестра си, за да си вземе дрехи. Обичайно дрехите се намират в дома,
обитаван от лицето.
Установи се, че
пострадалият е тичал на значително разстояние след подсъдимите, като едва след
пристигането му до задържаните и св. В.е посочил, че му е отнет синджир с
кръстче.
Нелогични са и
обясненията в частта, в която посочва, че не знае от къде е синджира, и въпреки
това го прибира. Същевременно, при бързината, с която реагира – взема го,
прибира го у себе си и започва да тича, има достатъчна време, за да разгледа
вещите.
Настоящият
състав не дава вяра и на обясненията на подсъдимата в частта, в която посочва,
че инициативата за разговора е била на св. А., че без да иска е скъсала
синджира, че не е бягала, че са били при отнемането тримата, че случката е рано
сутринта.
Относно това,
кога /в коя част на денонощието/ е станал инцидента, по делото са събрани
безспорни доказателства, като твърденията на О. са изолирани. Същевременно св. А.
посочва, че при отнемането е била само тя, а не са били тримата в
непосредствена близост.
Не може да се
приеме и твърдяното, че свидетелят е инициирал интимност, тъй като според О. е
заявил, че няма пари, но това по никакъв начин не е попречил на прегръдките и
„гушкането” ú.
Не може да се
приеме и това, че синджирчето е скъсано случайно, тъй като за това е необходима
сила, а и в края на обясненията си посочва, че е дръпнала синджира. Аргумент в
тази насока е и обяснението, че синджирът е следвало да се замени за наркотични
вещества.
От изложеното
обаче не следва, че се прехвърля доказателствената тежест върху подсъдимите.
Обясненията им са както доказателствено средство, така и средство за защита,
като следва да се преценяват съвкупно с всички доказателства. С оглед на
изложеното и посочените противоречия с доказателствата, събрани и проверени в
хода на съдебното следствие, не може да се направи друг извод, освен че по
отношение на посочените факти се касае за защитна позиция, която не се подкрепя
от доказателствения материал.
При така
установената по категоричен и несъмнен начин фактическа обстановка по делото
съдът прие, че подс. С.Р. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с
чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. А
и б. Б от НК, а подс. О. – съставомерните признаци на престъплението по чл. 198
ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1 от НК за това, че на ****** г. в град П.,
в съучастие помежду си, като извършители са отнели чужди движими вещи – един
брой златен синджир, 5.20 г,
14 карата, на стойност 150.80 лева и един брой златен кръст, 2.20 грама, 14 карата,
на стойност 66 лева – всичко на обща стойност 216.80 лева от владението на А.А.А.,
с ЕГН: **********, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили
за това сила, а за подсъдимия Р. -
деянието е извършено при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК
и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
Безспорно е
установено извършителството на подсъдимата на деянието – отнемането на
синджирчето и кръстчето от св. А., като този факт се признава от нея,
потвърждава се от показанията на всички свидетели.
Не
може да се споделят доводите на адв. Й., че не е установено участието на подс. Р.
в извършване на деянието. При грабежа не е необходимо всеки от съизвършителите
да участва непосредствено в принудата. Достатъчно е съзнанието им, че те
действат заедно за постигане на резултата от общата им дейност /в този смисъл –
решение №199 от 06.07.1995 г. по н.д. №509/94 г. на ВС/. Достатъчно е било
присъствието на подс. Р. в близост до подсъдимата при дърпането на синджира и
възможността да ú бъде оказана помощ, тъй като той я пази. Налице е и
синхрон в действията им, тъй като и двамата са побягнали заедно, в една и съща
посока в момента, в който О. е стигнала до него, предала е синджира и
кръстчето.
Не
могат да се споделят и доводите на прокурора, че се касае за опит, тъй като от
подсъдимите е установена фактическа власт върху вещите, а и залавянето на
същите е станало на значително разстояние от отнемането на същите.
От обективна
страна: засегнати са обществените отношения, осигуряващи нормални условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи. Засегнати са и
обществените отношения, свързани с възможността на човека свободно да формира
воля и да избира поведение. Засягането на личността на лицето е начин за
сломяване на съпротивата му срещу отнемане на вещта, независимо дали тази
съпротива е действително оказана или само е възможна.
Подсъдимите са отнели вещите на пострадалия, като е използвана една от
формите на принуда – сила. Сила е физическо въздействие от страна на дееца
върху друго лице, насочено към преодоляване на реална или възможна съпротива на
това лице. Такава е налице, тъй като именно чрез сила са издърпани синджирчето
и кръстчето от св. А., чрез използваната сила е скъсано синджирчето,
пострадалият е блъснат и на земята.
Налице е и резултат – вещите на пострадалия свидетел са преминали във
владение на подсъдимите.
От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, с целени и
настъпили обществено - опасни последици. Същите са съзнавали, че вещите са
чужди, че се намират във владение на другиго, че владелецът не е съгласен да
бъде отнета вещта и че това несъгласие се преодолява чрез използваната сила. Самото
престъпление грабеж, за което е повдигнато обвинение, може да се извърши само
при пряк умисъл.
Деянието е извършено при квалифициран състав на грабежа за подс. Р. -
наличие на опасен рецидив.
Налице са условията на чл. 29, ал.1, б.А и б. Б от НК. Подсъдимият е
осъждан, като с влязла в сила на 25.10.2005 г. присъда по НОХД №1843/2005 г. на
ПОС за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 от НК е наложено наказание от
пет години лишаване от свобода. Това осъждане обуславя квалификацията на
деянието като опасен рецидив при условията на чл. 29, ал.1, б.А от НК, тъй като
наложеното наказание е за повече от една година лишаване от свобода,
престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК е тежко по смисъла на закона, а също
така и умишлено, а и изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.
66 от НК, като не са изтекли пет години от изтърпяването на наказанието.
Налице е и опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. Б от НК, който се
обуславя от посоченото вече осъждане и това с влязло в сила определение, с
което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД
№833/2004 г. на ПРС, влязло в сила на 12.05.2004 г. Със същото за извършено
престъпление по чл. 195, ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, което е приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал.1 от НК.
И двете наказания са изтърпени поотделно – не подлежат на кумулация. Не са изминали и пет години от изтърпяване на
наложените наказания.
С оглед
установената правна квалификация на деянието, извършено от подс. Р., степента
на обществена опасност на същото, личността на подсъдимия и за постигане на
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счита, че същото следва
да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства. Като смекчаващи се приеха тежкото семейно и имотно състояние,
както и това, че лично той не е причинил физически увреждания на свидетеля. За
отегчаващи се приеха лошите характеристични данни – осъждането по НОХД
№156/2006 г. не влияе на правната квалификация.
С оглед
осъществяване на целите на индивидуалната и генералната превенция – да се
въздейства предупредително и възпиращо както върху подсъдимия, така и върху
обществото като цяло, съдът прие, че най – справедливо е наказанието да се
определи в размер на шест години лишаване от свобода. До този момент на
подсъдимия е налагано наказание лишаване от свобода, но не е определяно наказание
в такъв размер, като същото ще въздейства предупредително – възпиращо и
възпитателно на подсъдимия. Съдът счита, че не е необходимо да се наложи
предвиденото в нормата на чл. 199, ал.1 от НК наказание конфискация. Същото не
е кумулативно предвидено, като е дадена възможност за преценка на съда дали да
го наложи. Настоящият състав счита, че постановяване на конфискация по никакъв
начин не би съдействало за реализиране на целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК, още повече и с оглед тежкото имотно състояние на подсъдимия.
По отношение
начина на изтърпяване на определеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода съдът счита, че с оглед осъществяване целите на индивидуалната и
генералната превенция същият следва да изтърпи реално наложеното му наказание.
Не са налице условията на чл. 66, ал.1 от НК с оглед размера на наложеното
наказание. Ето защо и на основание чл. 61 т.2, вр. с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС бе определен
първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Р.
наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което да се изтърпи в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед установената правна
квалификация на деянието, извършено от подс. О., степента на обществена
опасност на същото, личността на подсъдимата и за постигане на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счита, че същото следва да се
определи при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимата, тежкото семейно
и имотно състояние, както и фактът, че е майка на четири деца. Като отегчаващи
се отчетоха начина на извършване на деянието – упражнена сила и спрямо
личността – причинените увреждания на пострадалия свидетел, както и това, че
целта е била отнетото да се използва за извършване на ново престъпление –
придобиване на наркотични вещества.
С оглед осъществяване на целите
на индивидуалната и генералната превенция – да се въздейства предупредително и
възпиращо както върху подсъдимата, така и върху обществото като цяло, съдът
прие, че най – справедливо е наказанието да се определи в размер на три години
лишаване от свобода – минимално предвидения размер на правната норма.
Въпреки че формално са налице
част от предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК – наложеното наказание е в размер
на три години лишаване от свобода, подсъдимата не е осъждана на наказание
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, според настоящия състав за
поправянето и превъзпитанието ú е необходимо същата да изтърпи реално
наложеното наказание. У подсъдимата липсва критичност към извършеното –
„нормално беше това, което направих, дръпнах синджира”, като изразеното
съжаление от нейна страна бе само по отношение на начина на изтърпяване на наказанието
– „не искам да ходя в затвора”. Отлагането на изпълнението не би съдействало за
поправянето на подсъдимата. Ето защо и на основание чл. 61 т.3, вр. с чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС бе определен
първоначален „общ” режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимата О.
наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 59 ал.1 т.1,
вр. с ал.2 от НК се приспадна при изпълнение на наложеното на подсъдимите Р. и О. наказание лишаване от свобода
времето от ** г. до *** г., през което същите са били задържани, както и от
23.12.2009 г. до влизане на присъдата в сила, през който период са с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл. 301, ал.1 т.11
от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства – един брой ключ
за катинар, кутия с три цигари „Сила”, един брой акт за раждане и един брой
кибрит, за които се установи, че са собственост на подс. Р., като постанови след
влизане на присъдата в сила същите да се върнат на собственика.
Всеки от подсъдимите Р. и О. бе
осъден да заплати по сметка *** делото разноски в размер на по 27.50 лв. за всеки един от тях, които са
част от общо направените по делото разноски в размер на 55 лв.
Причините за
извършване на престъплението за двамата подсъдими са незачитане на законовите
разпоредби и установения в страната правов ред, както и стремежът им за
облагодетелстване по престъпен начин, незачитане правото на собственост.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: