№ 1091
гр. Русе, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520102732 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие.
Подадена е молба от П. Й. Б., с която заявява, че с И. Г. И. са живели на семейни начала от
ноември 2021 год. до май 2022 год. в дома на пострадалото лице в с. н*. Разделили се и той
заминал да работи в г*. Върнал се след няколко месеца и решил, че трябва отново да се съберат и
да живеят заедно. Тя категорично отказала и той започнал да я тормози психически. Звънял й по
телефона, следял я като отивала и се връщала от работа. Няколко пъти се опитвала да разговаря с
него да престане да я притеснява, но той й заявил, че няма да се откаже от нея. Молила за
съдействие полицейския служител, който отговаря за с. н* и той два пъти разговарял с И. да
престане да я безпокои. Твърди извършен акт на домашно насилие на 24.05.2023 год.
Ответникът не е подал отговор. В съдебно заседание не признава извършените актове на
домашно насилие.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Страните не спорят, че ответникът е бил във фактическо съпружеско съжителство с
молителката в с. н*, общ. Русе, ул. с* № 104, където обитавали жилището на молителя, както и че
от месец май 2022 год. са разделени и не живеят заедно.
Свидетелят р.т.н. е косвен свидетел на случилото се между страните на 24.05.2022 год. Тя
заяви, че страните по делото живели заедно няколко месеца, като се разделили през май 2022 год.
Ответникът заминал на работа в чужбина, като през това време не поддържал отношения с
молителя, но търсел свидетеля в Месинджър, като я уговарял да въздейства на дъщеря си
(пострадалата) да се съберат. Тя отказала, като посочила, че решението е на дъщеря й и тя не
1
желае да се събира с него. Още когато се върнал от чужбина, ответникът посетил дома на Б. в
пияно състояние и се нахвърлил върху нея. Свидетелят се опитала да го спре и това провокирало
агресия спрямо нея.
На 24.05.2023 год. късно през нощта молителят се обадила на майка си, която по това време
била в гг.. Свидетелят спяла и не чула позвъняването, но още на следващия ден разговаряла с
дъщеря си и разбрала от нея, че ответникът я причакал, когато се връщала от работа и слязла от
фирмения автобус на спирката в с. н* около 23:30 часа. Ответникът нападнал физически молителя,
след като тя отказала да говори с него. Ответникът бил във видимо нетрезво състояние. Започнал
да дърпа Б. за ръцете, тя се отскубнала и опитала да избяга, при което той я настигнал и започнал
да я удря, сборил я на земята. Според свидетеля н* й била ********.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 9082/2023 год., издадено от
Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ КАНЕВ АД- Русе, което потвърждава изложеното в
молбата за защита и показанията на свидетеля. В него се посочва, че са налице кръвонасядания на
лява мишница и дясна предмишница, както и оток на дясна предкитка. Установените увреждания
са резултат на действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени, както се
съобщава в предварителните сведения.
Горните обстоятелства се установяват от приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
както и от свидетелските показания. Ответникът не е ангажирал доказателства, с които да обори
презумптивната доказателствена стойност на декларацията за извършен акт на домашно насилие,
съгласно разпределената доказателствена тежест.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че на по отношение на П. Й. Б. е осъществен
акт на домашно насилие. По отношение на ответника следва да бъдат приложени мерки по ЗЗДН и
на същия следва да бъде наложена глоба в минималния, предвиден от закона размер. Молителят
претендира разноски, които в случая са в размер на 500.00 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на П. Й. Б., ЕГН ********** е упражнено
психическо и физическо насилие от ответника И. Г. И., ЕГН ********** на 24.05.2023 год., което
представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие
и уважава молбата за определяне на мерки за защита.
ЗАДЪЛЖАВА И. Г. И., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо П. Й. Б., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на И. Г. И., ЕГН ********** да приближава на по- малко от 50 метра П. Й.
Б., ЕГН **********, жилището й в с. н*, общ. Русе, ул. с* № 104, местоработата й и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от 12 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Г. И., ЕГН **********, че съгласно чл. 21 от Закона за защита от
домашното насилие, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН ********** да заплати на П. Й. Б., ЕГН ********** разноски в
размер на 500.00 лева.
2
НАЛАГА на И. Г. И., ЕГН ********** наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметката на Русенски
районен съд в размер на 25.00 лева.
Преписи от решението да се връчат на страните и на Второ РУ на МВР- Русе.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3