Определение по дело №117/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.405 КТ.

Производството е образувано по жалба на Икономически университет –Варна, Булстат *********, седалище и адрес на управление- гр.Варна, [улица], представляван от проф. д-р Е. П. С. –ректор против принудителни административния мерки, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2347960/09.01.2024г., подписан от Д. Д.- началник отдел БТКД, ДИТ-Варна и М. М.- главен инспектор, ДИТ-Варна.

Към жалбата са приложени писмени доказателства, включително протокол ПР2347960/09.01.2024г., видно от който е връчен на жалбоподателя на 11.01.24г., платежно нареждане за внесена ДТ.

Приложено е искане за спиране на изпълнението на обжалваните принудителни административни мерки.

В искането се твърди, че на заложеният в Кодекса на труда обществен интерес, който в случая се свежда до интересите на конкретно лице, се противопоставя засягането на друг важен интерес на висшето училище, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл.60, ал.1 АПК. Твърди, че между ИУ-Варна и Е. Т. е налице трудово правен спор, чийто предмет е изплащането на трудово възнаграждение над полученото от преподавателя за положения от него труд, който спор към момента не е приключил. Счита, че с предварителното изпълнение на акта ще бъдат причинени имуществени вреди на университета, както и ще бъдат засегнати неимуществени права, а именно академичната автономия на висшето училище, по силата на която то има академично самоуправление и право да устройва дейността си, вкл. да урежда начина по който се формират възнагражденията на преподавателите в правилници и вътрешни правила. Твърди, че начислените възнаграждения, във връзка с предходни дадени предписания, не са изплатени, тъй като работодателят оспорва основанието и размера им, като доц. д-р Т. е единственият преподавател, който след приет на 26.09.2019г. от Академичният съвет на ИУ-Варна пакет от мерки за стабилизиране на финансовото състояние на университета, сред които намаляване на допълнителното възнаграждение за образователната и научна степен „доктор“ и за процентите на планова учебна натовареност, не е подписала допълнително споразумение към трудовия договор. Същата полага труд и изпълнява учебна натовареност и норматив заетост като всички останали преподаватели и е получила в срок и в пълен размер възнаграждение за положения от нея труд. Твърди, че ако бъде изплатено възнаграждението, което счита, че е недължимо и за което е налице граждански спор, при положително за университета решение, няма да може да възстанови сумата предвид разпоредбата на чл.271, ал.1 КТ, с което ще му бъде причинена имуществена щета. Освен това ще бъде нарушен принципът за равно третиране спрямо останалите около 200 преподаватели. Твърди, че изпълнението на дадените предписания ще причини на ИУ-Варна значителни и трудно поправими вреди, които са противопоставими на обществения интерес, свързан с осъществяването на националната политика във висшето образование, като последиците от удовлетворяването претенцията на доц. д-р Т. надвишават далеч опасността да не могат да бъдат върнати обратно в патримониума на университета. Дестабилизирането на университета от вътрешни конфликти, свързани с начина на определяне на трудовите възнаграждения, поставя под въпрос съществуването на най –старото висше икономическо училище в Република България.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От протокол за извършена проверка № ПР2347960/09.01.2024г. се установява, че служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна са извършили проверка по спазване на трудовото законодателства в Икономически университет –Варна и за отстраняване на констатираните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ, са предписали да се изплати на Е. Т., длъжност „доцент, висше училище“ начислената от работодателя през м.10.23г. нетна сума в размер на 3247.36лв., представляваща разликата между уговореното с допълнително споразумение от 16.01.2019г. и изплащаното й в периода м.юли 2021г.- м.април 2022г. трудово възнаграждение в по-малък размер, съгласно чл.128 т.2 КТ, със срок на изпълнение 31.01.2024г.

Със жалбата са представени писмени доказателства относно изплащаното на Т. възнаграждение, за наличието на гражданскоправен спор между университета и Т., относно приетите правила за формиране на възнаграждения в университета, относно предходни дадени предписания на ДИТ и съдебното им оспорване.

Искането е неоснователно.

Съгласно чл.166 ал.2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съгласно чл.166 ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не предвижда изрична забрана за съдебен ред, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.405 КТ принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че общественият интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

С оспореният акт е дадено задължително предписание на работодателя да изплати начислена сума на негов служител, представляваща разлика между уговорено и изплащано трудово възнаграждение за посочен период.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи единствено дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт.

Допуснатото по силата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение на предписанията е наложено от необходимостта от приоритетна и засилена защита на правата и интересите на работниците и служителите.

В случая работодателят не е представил доказателства, че с изплащането на сумата 3247.36 лв. ще понесе значителна по своя размер вреда от гледна точка на финансовото си състояние и реализираните приходи от стопанската дейност. Воденето на съдебни дела относно изплатената сума не характеризират вредата от предварителното изпълнение като трудно поправима. Разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ не ограничава правото на работодателя да търси връщане на сумите за трудово възнаграждение, като въпросът за добросъвестността на работника ще бъде разрешен в повдигнатия по общия ред трудов спор. При отмяна на предписанията репарирането на причинените имуществени вреди може да се осъществи и чрез искова защита по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Възраженията относно недължимост на сумата се отнасят до законосъобразността на приложената принудителна административна мярка, чието спиране се иска и са неотносими към искането за спиране на предварителното изпълнение на мярката.

Твърдяните вреди от молителя не могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими, като същите не могат да се противопоставят на обществения интерес и да бъдат възприемани като основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Не са налице и нови обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.4 вр.ал.2 АПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Икономически университет –Варна за спиране на изпълнението на наложените с протокол за извършена проверка № ПР2347960/09.01.2024г. принудителни административни мерки на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.