№ 268
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508405 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № II-55-20043605 от 16.02.2021 г., постановено по гр.д. №8962/2020 г. на
Софийски районен съд, II ГО, 55- ти състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр.
чл.86 ЗЗД, предявени от И. Х. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
******* действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Т. със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******* срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „******* I“ ******* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както
следва: сумата от 1836.94 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд, в резултат на положен през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. нощен
труд, преизчислен с дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 260,82 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.04.2018 г. до 18.02.2020 г.. Ищецът е осъден да заплати на ответника
сума в размер на 100 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща разноски по
делото.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца по
делото, с която оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че са неясни мотивите
на съда, доколкото в съдебния акт говори за заплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд, а претенцията на ищеца е насочена към заплащане на извънреден такъв,
дължим след преизчисляване на нощния труд в дневен труд по коефициент 1,143. Поддържа,
че е налице празнота в закона по уредбата на изчисляването и заплащането на положените
часове нощен труд от служителите в МВР. Поддържа, че в приложимия по спора ЗМВР се
предвижда различна продължителност на работните часове през деня и през нощта.
Позовава се на разпоредбата на чл.188, ал.2 КТ, предвидената специална закрила в която
1
следва да намери приложение и към настоящия случай, доколкото съвкупната преценка на
доказателствата по делото не води до извод, различен от наличие на празнота в
законодателството по спорния въпрос. Моли съда да отмени първоинстанционното решение,
като постанови ново, с което да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на ответника, с която оспорва въззивната жалба като недоказана и
неоснователна. Оспорва в приложимите към спора между страните нормативни да се
предвижда преизчисляване на нощните часове труд в дневни такива, въз основа на което
ищецът се домогва да докаже основанието за получаване на по – високо възнаграждение.
Оспорва специалната закрила, предвидена в чл.188, ал.2 КТ да урежда такова правило,
доколкото са предвидени други механизми и за защита, защита е предвидена за определена
категория работници и служители и т.н. Подкрепя изводите на съда, че не е налице празнота,
чието попълване да е необходимо да се извършва въз основа на КТ и чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В рамките на въззивното производство с разпореждане се констатира, че не са
представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания по
смисъла на чл.266 ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна
материалноправна норма.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Предмет на делото е спор за дължимост на възнаграждение за положен извънреден
труд от ищеца, включително и нощен такъв, и на обезщетение за забава при плащането му -
искове, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Довод за иска си ищецът черпи от неосъществено от работодателя - ответник превръщане на
положен нощен труд в дневен такъв при коефициент 1,143 и неприлагане на НСОРЗ спрямо
правоотношенията със служителите на МВР.
Страните не спорят относно факта, че ищеца през процесния период от 01.01.2017
год. до 31.12.2019 год. е в служебно правоотношение с ответника, по което изпълнява
„длъжността командир на отделение“ в сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на
обществения ред“ в 01 РУ СДВР при работа на смени при сумирано изчисление на
работното време за тримесечен период.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане
на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове
(Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.
2
00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр.
60/2020 г.).
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Към
процесния период са приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №8121з-
908/02.08.2018 год. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019 год.
В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) се е предвиждало, че при
сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между
22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Горецитираните Наредби са с
идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22, 00ч. до 06,
00ч., за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, като не въвеждат правило аналогично с това от Наредбата от 2014 г. Според чл. 3, ал. 3
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съответно чл.3, ал.2 на Наредба №8121з-
908/02.08.2018 год., Наредба №8121з-36/07.01.2020 год. и чл.9 вр. чл.12 от Наредба №8121з-
1059/26.09.2019 год., служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22: 00
часа до 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-
часов период, т. е. хипотезиса на разпоредбите съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Наредбите, обаче не уреждат изрично преизчисляване на часовете нощен труд с определен
коефициент. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи
Заповеди №8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., сочещи размер на
допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лв. на час. В представената и
неоспорена от страните по делото съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице посочва, че
полагания от ищеца нощен труд е отчитан и заплащан според предписанията на действащата
за процесния период наредба.
Нормата на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а
хипотезата на ал. 3 в редакцията й от 2016 г - и по-нова, което изключва прилагането на по-
стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се
в наредби, правилници и пр. Специалният закон въвежда еднаква продължителност на
работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа в сравнение с
работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установени по
КТ, съгласно чл. 140, ал. 1 на който предвижда, че нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без такова,
но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 8 ЗМВР
3
лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия
член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя
със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определено още в самия закон - за служителите,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/. Следователно,
допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът
им е регламентиран в различни нормативни актове. В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР
изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата
на държавните служители извън установеното редовно работно време. Ако положеният
нощен труд е бил в рамките на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява
извънреден и затова се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на
вътрешните работи тарифна ставка.
Липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а
още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-
конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен труд /НСОР3 с
коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй
като според по-новия и специален закон, какъвто се явява ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква – по 8 часа. В допълнение
може да се посочи и това, че коефициентът 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-
198/29.08.2011 г на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е
8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. Целта
на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа.
Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличаване заплащането на нощния труд /за да не бъде ощетен работникът, работил
през нощта и да получи по-малко ТВ от този, който е работил през деня/, а не е с цел
заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Следователно няма
основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен
труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд, който да се
възмездява.
По поставения в производството спорен въпрос за отчитане на нощния труд и
преобразуването му в дневен, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по
т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният състав намира, че в конкретния случай следва
да съобрази задължителното тълкуване дадено от ВКС във връзка с прилагането на правната
норма, независимо от досегашната практика на състава по този въпрос.
Според даденото задължително тълкуване на ВКС на въпроса: "При отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
4
подзаконови нормативни актове?". ВКС е възприел по задължителен за съдилищата ред
становището, че "ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на
служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща
норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ". Прието е,
освен това, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време
на служителите в МВР, изразено в брой на часовете при анализ на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Според ТР № 1/2023 г., "нормата е императивна и предвижда, че нормалната
продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, "8 часа
дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата
"тъмна" част, в последната хипотеза от 22. 00 часа до 6. 00 часа. Съпоставката на нормите на
чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по -
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието -
установената с разпоредбите на ЗМВР по - голяма продължителност на работното време на
нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен
труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове -
наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни".
Становището на ВКС е, че "прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения
няма да обезпечи постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага
еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно",
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага през деня или
през нощта." При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители
на МВР се компенсира със съответните компесаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по – голям основен платен
годишен отпуск – чл.189, ал.1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение – чл.234, ал.1 ЗМВР, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден
труд – чл.187, ал.5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и
по – благоприятни условия за придобИ.е право на пенсия – чл.69, ал.2 КСО.
Решаващият състав на СГС поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното
решение становище, че изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С решение
от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав,
образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит – т. 49, т. 51 и т. 55, се приема, че
Директива 2003/88 ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през
деня, но следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за
5
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.
Съгласно решението на СЕС член 8 и член 12, б. "а" от Директива 2003/88/ЕО следва да се
тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.
В цитирания акт СЕС е обосновал извод и че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Такава цел в случая е установена във
визираната по-горе норма на чл. 2, ал. 1 ЗМВР, като разликата в третирането е съизмеримо с
тази цел.
Предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд е
определен от работодателя именно по реда на посочените заповеди на Министъра на
вътрешните работи, искът по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. изм. и доп.
ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.) за сумата 1836,94 лв., представляваща разликата над начисленото за
положен от ищеца нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143, следва да се отхвърли като
неоснователен. Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД, който също следва да бъде
отхвърлен.
По разноските.
Предвид изхода на спора, право на разноски има въззивника в размер на 150 лв,
съобразно правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 78, ал.8 ГПК.
В случая са приложими правилата на чл. 78, ал.8 ГПК и Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение
за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на
процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени доказателства, че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна
заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по
договор за поръчка. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от
юрисконсулт са регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на
правната помощ, съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство
и защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв. Въззиваемият претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, като
съдът смята за справедлив размер сумата от 150 лева.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-55-20043605 от 16.02.2021 г., постановено по гр.д.
№8962/2020 г. на Софийски районен съд, II ГО, 55- ти състав, са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД, предявени от И. Х. И., ЕГН **********, с постоянен
6
адрес: гр. София, ж.к. ******* действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Т. със
съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с
адрес: гр. София, ул. „******* I“ ******* за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва: сумата от 1836.94 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд, в резултат на положен през периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г. нощен труд, преизчислен с дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 260,82 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2018 г. до 18.02.2020 г.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******
действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Т. със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул.
„******* I“ ******* сума в размер на 150 лева, представляваща направени по делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7