№ 1168
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20231100508801 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителката С. С. И., срещу
решение № 10483/19.06.2023 г. на СРС, 139 състав по гр. дело № 1673/2023 г.,
с което съдът е оставил без уважение молбата й за издаване заповед за
съдебна защита срещу А. Л. Г.. Въззивницата счита, че решението е
неправилно и моли съдът да го отмени, като вместо него постанови друго, с
което да да издаде заповед за защита. Излага съображенията си. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна А. Л. Г., в законоустановения срок, с възражението
срещу въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли решението да бъде
потврърдено. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителката в първоинстанционното производство, която има правен интерес
1
от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН акт, който е валиден и допустим.
С молба от 12.01.2023 г. С. С. И., е поискала да се издаде заповед за
защита в нейна полза, срещу А. Л. Г., който е неин съпруг, описвайки в какво
са се изразявали актовете на насилие по отношение на нея, извършени от
ответника на 10.01.2023 г., твърдейки и предходни актове на насилие.
С решение № 10483/19.06.2023 г., СРС, 139 състав по гр. дело №
1673/2023 г. е обявил за загубила действие издадената по делото заповед за
незабавна защита, като я е отменил, оставил е без уважение молбата й за
издаване заповед за защита от домашно насилие, отказал е да издаде заповед
за съдебна защита и е осъдил молителката да заплати държавна такса по
сметка на СРС в размер на 25 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди относимите доводи на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Настоящата инстанция счита, че са налице разминаващи се и
противоречиви твърдения дори и от страна на самата молителка за случилото
се на 10.01.2023 г., обективирани в молбата за защита, в предварителните
сведения, дадени през съдебния лекар и декларирани пред съда на основание
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като часа на пристигане на ответника и действия от негова
страна спрямо нея- замахването предполага липсата на съкоприкосновение с
тялото, към което е насочено, а дърпането и блъскането са действия с
противоположна насока на въздействие.
В сезиращата СРС молба за защита са изложени твърдения, че на
10.01.2023 г. в 7,30 ч. ответникът отново е отишъл в семейното жилище на
страните, което е било напуснато от него, за да вземе децата на страните и да
ги закара на училище. Разговорите във връзка с грижите за децата са
преминали в нападки и обиди. Ответникът е започнал да руга е и обижда
молителката. Понечил е да си тръгне и тя е посегнала към качулката на якето
му, дръпнала я, за да го спре и да се разберат за децата. Ответникът се е
обърнал към съпругата си, замахнал е един път, втори път и на третия я е
съборил върху ръба на шкафа, при което тя е паднала на земята. Като мярка
за защита е поискала ответника да бъде отстранен от съвместно обитаването
им жилище, за срок не по- малко от 6 месеца, като по- напред в молбата си е
2
посочила, че от средата на 2020 г. съпругът й е напуснал жилището.
Видно от съдебномедицинското удостоверение, което молителката е
представила с молбата, същата е дала предварителни сведения, че на
10.01.2023 г. около 7,30 ч. е била дърпана и блъсната от съпруга й, като си е
ударила гърба в ръба на шкафа.
В представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН като час на пристигане
в семейното жилище е посочено 8,00 ч. Декларира, че след като тя е хванала
съпруга си за качулката за да го спре, той се е обърнал, бутнал я е веднъж,
втори път и на третия я е блъснал в ръба на кухненския шкаф.
От изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ се
установява съдържанието на подадения от молителката на телефонен номер
112 сигнал. Същата е звучала разстроено. Казала е, че съпругът й е бутнал на
земята и не може да стане.
Както и самата молителка сочи в молбата за защита и декларира под
страх от наказателна отговорност, същата първа е предизвикала физическо
съкоприкосновение, като е хванала съпруга си за качулката на дрехата и го е
дръпнала, с цел да го спре. Ответникът, като отговор на нападението в гръб,
се е обърнал и се е опитал да я отблъсне от себе си. Настоящия съдебен състав
счита, че от доказателствата не се установява умисъл у ответника, че същият
е целял причиняване на телесното увреждане.
Неоснователен е доводът в жалбата, че в подкрепа на осъщественото
домашно насилие са показанията на полицаите и обаждането на тел.112, в
което молителката търси помощ и твърди факти- бутане на земята чрез удари.
В районния съд са разпитани в качеството има на свидетели полицейските
служители, посетили адреса на процесната дата И.И. и В.П. и И.Л.- кум на
страните. Настоящия съдебен състав счита показанията им за
непротиворечащи си едни на други. Показанията им са дадени под страх от
наказателна отговорност, свидетелите установяват обстоятелства, за които
имат преки и непосредствени наблюдения, като не се установява и
заинтересованост от изхода на делото. С тях се установява единствено
изявление, отправено към тях от молителката, че ответникът е упражнил
насилие над нея( свидетелите И. и П.), че жената е била афектирана и
разстроена, мъжът също, като последният им е казал, че тя нещо го е дърпала,
като страните са нямали видими наранявания (свидетелят П.). Свидетелят
3
Лулов преразказва казаното му от ответника, който на 10.01.2023 г. му се е
обадил и му е казал, че молителката го е дръпнала, нападнала го е, а той е
искал да я дистанцира, бутнал я е и тя е паднала. Същия ден му е показал
зачервявания и одрасквания по лявата му ръка и гърба, за които преди това по
време на телефонния разговор между двамата е казал, че молителката го е
налагала с четка.
Твърденията за факти от страна по делото по национален телефон 112
не може да послужи като доказателство за осъществяването на същите тези
факти.
Действително, съдебномедицинското удостоверение на молителката
установява травматични увреждания, които биха могли да бъдат получени по
начин и време, което съобщава освидетелстваната- на 10.01.2023 г., около
7,30 ч. чрез дърпане и блъскане от съпруга й, като си е ударила гърба в ръба
на шкафа, но това се е случило след от инициираното от нея физическо
съприкосновение- хващане и дърпане на качулката на якето му, с цел да го
спре.
Относно соченото в молбата системно домашно насилие, упражнявано
от въззиваемата страна спрямо въззивницата, извън това на 10.01.2023 г.-
психически тормоз от средата на 2020 г.- молбата за защита не съдържа
описание на актове, не съдържа и дата, час, място и начин на извършване на
съответния акт, използваните средства при извършването му, поради което е
невъзможно да се установи извършени ли са такива актове на насилие- за
такива актове на насилие не са ангажирани никакви доказателства по делото.
В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни
актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът
изисква да се намират или да се намирали в определена връзка- това е
предметът на делото. С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства
молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в
сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно
насилие. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата
произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай,
молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и
първоинстанционния съд. Предмет на производството по ЗЗДН е
осъществили ли са се твърдените в молбата за защита акт/актове на домашно
4
насилие между страните по делото, намиращи/намирали са се в изискваната
от закона родствена или фактическа връзка.
Настоящия съдебен състав счита, че между родителите на децата са
налице влошени отношения, междуличностни конфликти и спорове. Целта на
ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, с
предвидените в него специфични мерки за закрила, а не разрешаването на
междуличностни конфликти и спорове за родителски права и/или за режим на
лични отношения между децата и родителите– за това разрешаване
законодателят е предвидил друг ред- по реда на СК .
Поради гореизложеното, съдът счита, че решението е постановено в
съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните
изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото,
съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до
конкретния правен извод.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се
остави в сила.
При този изход на делото въззивницата, на основание чл. 11, ал. 3 от
ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на
СГС в размер на 12,50 лв. Въззиваемата страна е направила искане за
присъждане на разноски, поради което съдът й присъжда направени такива в
размер на 600 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10483/19.06.2023 г. на СРС, 139 състав
по гр. дело № 1673/2023 г.
ОСЪЖДА С. С. И. да заплати държавна такса за въззивната жалба по
сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. И. за присъждане на
разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА С. С. И. да заплати на А. Л. Г. сумата от 600 лв.-разноски по
5
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6