№ 23454
гр. София, 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110158059 по описа за 2023 година
Е. Г. Р. е предявила срещу Д. Н. Т. следните кумулативно обективно съединени
искове: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
месечна издръжка в размер на 120 лв., присъдена с решение № 20063986/10.03.2021 г. по гр.
д. № 58089/2020 г. на СРС, 158 състав, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от
18.08.2021 г. и е образувано изп. дело № 202278804000040/2022 г. на ЧСИ ** поради
новонастъпило обстоятелство – настъпване на основание за прекратяване на издръжката
поради завършване на ответника на редовно обучение в средно учебно заведение и
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 5158,12 лв. за периода 25.02.2022 г. – 19.04.2024 г., получена
чрез принудително изпълнение по изп. дело № 202278804000040 на ЧСИ ** при отпаднало
основание, а в условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 150, вр.
чл. 144 СК за прекратяване на месечната издръжка в размер на 120 лв., присъдена с решение
№ 20063986/10.03.2021 г. по гр. д. № 58089/2020 г. на СРС, 158 състав, поради изменение на
обстоятелствата.
Ищцата твърди, че е майка на навършилия 21 години ответник, с чиито баща са
разведени, като ответникът живее при него, а другото им непълнолетно дете живее с
ищцата, тъй като тя упражнява родителски права върху него. Посочва, че с решение №
20063986/10.03.2021 г. по гр. д. № 58089/2020 г. на СРС, 158 състав, влязло в сила на
08.04.2021 г., е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. на ответника,
който по това време е бил пълнолетно лице, обучаващо се в средно учебно заведение СПГЕ
„Джон Атанасов“. Въз основа на посоченото съдебно решение е издаден изпълнителен лист
в полза на ответника за заплащане на месечна издръжка на пълнолетен, учащ редовно в
1
средно училище, за периода от 13.01.2020 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване. Ищцата посочва, че през 05.2021 г. синът завършил
обучението си в средното училище, като през цялото това време тя доброволно му е
заплащала дължимата месечна издръжка. Впоследствие обаче ответникът се възползвал от
издадения в негова полза изпълнителен лист и през 01.2022 г. по негово искане било
образувано изп. дело № 202278804000040/2022 г. на ЧСИ **, по което били извършени
изпълнителни действия срещу ищцата по събиране на присъдената месечна издръжка за
периода 01.02.2020 г. - 02.03.2022 г., въпреки че ищцата доброволно е заплащала сумите за
издръжка на ответника до края на 2021 г. вкл. След като ЧСИ ** отказал да прекрати
изпълнителното дело, се наложило ищцата да заплати претендираните суми доброволно,
през 08.2023 г. по процесното изп. дело отново бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение и банковите сметки на ищцата. Твърди, че не следва да продължава да
заплаща месечна издръжка на ответника, доколкото понастоящем същият е завършил средно
училище, работи и получава достатъчно доходи, за да се издържа сам. Посочва, че към
настоящия момент издържа другото си непълнолетно дете и възрастната си майка, а
трудовото възнаграждение е крайно недостатъчно за покриване на всички разходи.
Поради това излага, че не може да дава на ответника издръжка без особени затруднения
поради липса на възможност да осигури собствената си издръжка. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск, че вземането на ответника за месечна
издръжка, присъдена със съдебно решение, не съществува, ищцата обосновава с наличието
на новонастъпило обстоятелство след приключване на съдебното дирене в производството, в
което е издадено изпълнителното основание. Счита, че такова новонастъпило обстоятелство
е именно настъпването на основание за прекратяване на издръжката, изразяващо се в
завършване от ответника на средно училище, което от своя страна има за последица
отпадане на изпълняемото право на ответника по издадения изпълнителен лист. Поддържа,
че има правен интерес от това съдът да установи, че ищцата не дължи на ответника месечна
издръжка след завършване на средно образование, доколкото изпълнителните действия по
събиране на издръжката продължават и към настоящия момент. По тази причина ищцата
иска от съда след като бъде установено, че ответникът няма право на издръжка, същият да
бъде осъден да заплати сумата от 5158,12 лв. за периода 25.02.2022 г. – 19.04.2024 г.,
получена от ответника чрез принудително изпълнение по изп. дело № 202278804000040/2022
г. на ЧСИ ** при отпаднало основание. Обосновава правния си интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск и с възможността да се снабди с обратен изпълнителен
лист срещу ответника. В условията на евентуалност иска от съда да прекрати издръжката за
в бъдеще поради изменение на следните обстоятелства: ответникът вече не се обучава в
средно учебно заведение, работи и получава достатъчно доходи, за да се издържа сам;
ищцата не може да дава издръжка на ответника поради наличие на особени затруднения,
изразяващи се в издържане на непълнолетен син и възрастна майка и в невъзможност да
осигури собствената си издръжка.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че
2
ищцата е негова майка, както и че същата е осъдена с решение № 20063986/10.03.2021 г. по
гр. д. № 58089/2020 г. на СРС, 158 състав, да му заплаща месечна издръжка в размер на 120
лв., тъй като към онзи момент е бил пълнолетен и все още се е обучавал в средно учебно
заведение. Не оспорва, че непълнолетният му брат живее с ищцата. Излага твърдения, че
след завършване на средно образование е продължил да учи в редовна форма на обучение
във висше учебно заведение, поради което счита, че правното положение, създадено с
процесното съдебно решение, не е променено и ищцата продължава да му дължи издръжка
до навършване на 25-годишна възраст. Поддържа, че работи, считано от края на 2023 г., като
трудовото му възнаграждение е в минималния за страната размер. Посочва, че неговия баща
изплаща издръжка на непълнолетния му брат, която е значително по-висока от присъдената
в полза на ответника издръжка в размер на 120 лв. месечно. Поддържа, че ищцата получава
трудово възнаграждение и редовни допълнителни възнаграждения. Сочи, че за редовното си
обучение във висше учебно заведение заплаща семестриална такса от 900 лв. Счита, че до
започването му на работа в края на 2023 г. получаваната от него издръжка е била дължима от
ищцата, като е без значение дали същата е изплащана по време на следването на ответника в
средно или във висше учебно заведение. Моли съда да отхвърли предявените искове, респ.
да прекрати издръжката, считано от момента на започване на работа на ответника в края на
2023 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От Удостоверение за раждане на Д. Н. Т. се установява, че същият е роден на
13.01.2002 г. и негови родители са Е. Г. Р. и Николай Серафимов Т.. Представено е и
Удостоверение за раждане на Мирослав Н. Т., роден на 13.10.2009 г. със същите родители.
С решение от 10.03.2021 г. по гр. д. № 58089/2020 г. на СРС, 158 състав, Е. Г. Р. е
осъдена на основание чл. 144, вр. чл. 149 СК на непълнолетния си учащ редовно в средно
учебно заведение син Д. Н. Т. месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от 13.01.2020
г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Издаден е изпълнителен лист от 18.08.2021 г., въз основа на който на 28.01.2022 г. е
образувано изп. дело № 202278804000040/2022 г. на ЧСИ **, прекратено на 12.07.2024 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК. В Удостоверение от 20.06.2024 г., издадено от ЧСИ **, е
посоено, че общо изплатената сума към взискателя Д. Н. Т. е в размер на 5158,12 лева.
Видно от Удостоверение от „**“ ЕООД през период 10.2022 г. – 09.2023 г. ищцата е
получила общ доход в размер на 18928,75 лева.
От предстаени справки от НОИ и НАП се установява, че през периода 29.08.2023 г. –
29.02.2024 г. Д. Н. Т. е работил по трудово правоотношение и е имал осигурителен доход в
общ размер на 3539,45 лева.
Представени са уверения от УАСГ, че ответникът е студент в 1 курс в редовна форма
на обучение за 2021/2022 г. учебна година. Представени са удостоверения от УНСС, че
ответникът е студент в 1 курс в редовна форма на обучение за 2022/2023 г. учебна година,
3
както и уверение от УНСС, че ответникът е студент във 2 курс в редовна форма на обучение,
зимен семестър на 2023/2024 г. учебна година.
Съдът е обявявил за безспорни обстоятелствата, че ищцата е майка на ответника,
който е пълнолетен, че ответникът е станал носител на процесните вземания на твърдяното
основание.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на
ищцата е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на
вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на
ответника, свързана с претендиране на процесната сума, и активната си процесуална
легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесния
изпълнителен лист. В тежест на ответника е да установи, че е станал носител на процесните
вземания на твърдяното основание, както и че ищцата продължава да му дължи издръжка,
доколкото същият се обучава в редовна форма на обучение във висше учебно заведение,
няма навършени 25 години и не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 150, вр. чл.
144 СК в тежест на ищцата е да установи, че е майка на ответника, който е пълнолетен, че са
се изменили обстоятелствата след постановяване на съдебното решение за определяне на
издръжката, в т.ч. че ответникът вече не се обучава в средно учебно заведение, работи и
получава достатъчно доходи, за да се издържа сам; ищцата не може да дава издръжка на
ответника поради наличие на особени затруднения, изразяващи се в издържане на
непълнолетен син и възрастна майка и в невъзможност да осигури собствената си издръжка.
В тежест на ответника е да докаже възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, в т.ч. че се обучава в редовна форма на обучение във висше учебно заведение,
няма навършени 25 години и не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си.
Считано от 13.01.2020 г. ищцата е осъдена да заплаща месечна издръжка на ответника
в размер на 120 лева до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката.
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат
редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения. От текста на нормата на чл. 144 СК може да се направи извод, че за да е
основателен искът, то кумулативно трябва да са налице следните четири предпоставки:
детето трябва да е навършило пълнолетие и да се обучава редовно в средно или висше
4
учебно заведение. Това означава, че детето трябва да е навършило 18-годишна възраст и да е
записано като учащо се в средно или висше учебно заведение единствено в редовна форма
на обучение; пълнолетното дете трябва да е до 20-годишна възраст, ако се обучава в средно
учебно заведение, или до 25-годишна възраст за висше учебно заведение, в който срок то
има правото да бъде издръжано от своя родител; пълнолетното дете не може да се издържа
от доходите си или от използване на имуществото си. Тази предпоставка дава две
алтернативи – или детето не може да се издържа от доходите си, или от използване на
имуществото си. Достатъчно е само една от тези алтернативи да е налице, за да бъде
изпълнена предпоставката и да бъде изпълнено изискването по чл. 144 СК. Първата
алтернатива е свързана с наличието на доходи, които детето има, но те са недостатъчни за
осигуряване на нуждите му, свързани с провежданото обучение. Втората алтернатива е
свързана с наличие на имущество на детето, което обаче не може да бъде използвано за
получаване на доходи за издръжка; родителите могат да дадат издръжка на пълнолетното
дете без особени затруднения. Тази предпоставка е свързана с преценка на имущественото
състояние на родителя, който дава издръжка. Трябва да бъде преценено какви възможности
има този родител и дали при изплащане на издръжка за него няма да се създаде особено
тежко положение, което да затрудни задоволяване на неговите нужди.
В съдебната практика нормата на чл. 144 СК се тълкува в смисъл, че издръжка на
навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение
за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се
установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то
не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и
даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това
означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. В ППВС № 5/1970 г. е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от
имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на
пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали плащането няма да създаде особени
затруднения за родителите. В други решения е прието, че спрямо пълнолетното дете
задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се
издържа сам. Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира
допълнителен доход не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на
пълнолетното дете без особено затруднение. Когато обективно родителят няма остатъчни
доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на
пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 СК, което изключва
дължимостта .
По делото се установява, че ответникът е студент в редовна форма на обучение и не е
навършил 25-годишна възраст, което е ново обстоятелство, настъпило след определянето на
5
издръжката. Същият е работил за периода 29.08.2023 г. – 29.02.2024 г. и е имал осигурителен
доход в общ размер на 3539,45 лева, който не е нетен доход и предвид текущите нужди на
ответника, както и необходимостта да зплаща семестриална такса за обучението си съдът
намира, че получаваният от него не е достатъчен за издръжката му.
Ищцата работи и за периода 10.2022 г. – 09.2023 г. е получила общ доход в размер на
18928,75 лева. Няма данни да е с влошено здравословно състояние, като твърди, е издържа
другото си непълнолетно дете. Предвид получавания от ищцата доход съдът намира, че
изплащане на издръжка в разнмер на 120 лева месечно няма да създаде особено тежко
положение, което да затрудни задоволяване на нуждите на ищцата или издържаните от нея
лица.
Предвид всичко изложено и доколкото се установи, че не е отпаднало законовото
задължение на ищцата да заплаща издръжка на ответника, доколкото същият е студент в
редовна форма на обучение съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както и предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 144 СК са неонсователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищцата
е да установи, че е заплатила процесните суми, а в тежест на ответника – че не е отпаднало
основанието за плащането им.
По иск за връщане на даденото на отпаднало основание в тежест на ищеца е да
докаже какво е получил ответникът, а последният трябва да установи по безспорен начин
наличието на основание за задържане на полученото. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. В тежест на ищеца е да докаже обогатяването на ответника,
своето обедняване, размер на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването.
Няма спор в съдебната практика, че формите, чрез които се реализира обогатяването, може
да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на
пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от
обогатилото се лице, но са направени от друг. Същественото изискване е обогатяването да е
станало за сметка на друго лице. Обедняването също може да има различни форми на
проявление – ефективно намаляване на имуществото (на актива) на ищеца или пропускане
на сигурно увеличаване на имуществото му чрез придобиване на нова имуществена облага,
която е реализирана от друго лице. Между тези два елемента – обогатяването и
обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и другото са последица на друг
факт или на други факти, които също следва да бъдат установени в хода на процеса.
По делото се установи, че за ищцата е налице задължение по закон да заплаща
издръжка на ответника до навършване на 25-годишната му възраст и доколкото същият е
студент в редовна форма на обучение във висше учебно заведение, поради което и
6
принудително събраните от нея суми въз основа на издаденият в полза на ответника
изпълнителен лист не са били събрани без основание, а същите са били дължими от ищцата.
Не е отпаднало правното основание за изплащане на издръжка, доколкото въпреки че са се
изменили част от обстоятелствата след постановяване на съдебното решение, касаещи
издръжката, същата продължава да е дължими, предвид посочените предпоставки в нормата
на чл. 144 СК. С оглед на това съдът намира, че не е имало пречка ответникът да обраува
изпълнително дело въз основа на издаденият в негова полза изпълнителен лист, доколкото
същият разпорежда изплащане на издръжка до настъпване на законно основание за нейното
прекратяване, каквото в случая не е налице.
Предвид изложеното и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
е неонователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, който е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Г. Р., ЕГН **********, срещу Д. Н. Т., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника месечна
издръжка в размер на 120 лв., присъдена с решение № 20063986/10.03.2021 г. по гр. д. №
58089/2020 г. на СРС, 158 състав, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от
18.08.2021 г. и е образувано изп. дело № 202278804000040/2022 г. на ЧСИ ** поради
новонастъпило обстоятелство – настъпване на основание за прекратяване на издръжката
поради завършване на ответника на редовно обучение в средно учебно заведение, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 5158,12 лв. за периода 25.02.2022 г. – 19.04.2024 г., получена чрез принудително
изпълнение по изп. дело № 202278804000040 на ЧСИ ** при отпаднало основание и в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 144 СК за прекратяване на
месечната издръжка в размер на 120 лв., присъдена с решение № 20063986/10.03.2021 г. по
гр. д. № 58089/2020 г. на СРС, 158 състав, поради изменение на обстоятелствата.
ОСЪЖДА Е. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на Д. Н. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 850 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7