ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 777
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20235330100696 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 30 от ЗН от Л. К. Ж. ЕГН **********, с постоянен
адрес с. К..... ул. „И.... С..........Т. А., със съдебен адрес: гр. П...., бул. “Ш..... с..........., против Р.
К. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. П......, бул. „С.......... и К. С. Т. ЕГН **********, с адрес
гр. П......... бул. „С............, с която иска от съда да бъде намалено дарението, извършено от
Р....А.......... Т. ЕГН **********, с Нотариален акт за дарение № .............. с което се
накърнява запазената част от наследството на ищеца Л. К. Ж. и да бъде възстановена
запазената част от наследството но отношение на дарения имот.
От представената по делото в заверен препис Данъчна оценка се , се установява, че цената
на иска е 32 555,60 лева.
Искът по чл. 30 ЗН няма характера на иск за защита на собственост и други вещни права
върху имот. Искането за намаляване на дарствени или завещателни разпореждания е
претенция за облигационно вземане. Предмет на този иск е стойността на частта от
наследството, чието възстановяване се иска, а не вещните права върху определен имот,
предмет на извършено дарение или завещание. Действително, искът по чл. 30 НС
предполага наличието на субективно потестативно право, което да обоснове исканата правна
промяна в съществуващото правно положение, а именно намаляване на завещания или
дарения, с цел попълване на накърнена запазена част от наследството. Тази промяна може
да доведе до вещноправен ефект, но не винаги. Завещаният имот може да бъде задържан от
заветника, а наследствената маса да бъде парично допълнена. По силата на чл. 36 ЗН
възмездяването на наследника за запазената му част може да се извърши с пари според
цената на дарения или завещания имот. Освен това, съдържанието на правото да се иска
възстановяване на запазена част се състои в правото да се иска дарението или завещателното
разпореждане да се отмени. От тук се налага изводът, че положението на даренията и
завещателните разпореждания, които накърняват запазената част, е подобно на положението
1
на унищожаемите сделки – произвеждат действие, но могат да бъдат обезсилени по искане
на страната, чието право засягат.
Следователно, искът по чл. 30 ЗН е аналогичен на исковете за недействителност на договори
по чл. 26 и сл. ЗЗД, което сочи на неговата облигационна същност.
Облигационният характер на иска по чл.30 ЗН е потвърден индиректно и в задължителна
съдебна практика - ППВС №7/1973г., където претенцията за намаляване на завещания и на
дарения за възстановяване на запазена част е приета за „вземане” по смисъла на чл.110 ЗЗД.
В цитираното постановление, както и в множество решения на ВКС, се посочва, че искът по
чл. 30 ЗН се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, въведена за всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. За разлика от облигационните, исковете
за вещни права върху недвижим имот не се погасяват по давност.
Ето защо и на основание чл. 118 ал. 2 от ГПК настоящата инстанция счита, че Пловдивския
районен съд не е компетентен да се произнесе по предявения иск и следва да изпрати по
компетентност настоящото производство на Окръжен съд – гр. Пловдив.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гр. дело № 696 по описа за 2023 г. на Пловдивския районен съд.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118 ал.2, вр. с чл.104 т.4 от ГПК по подсъдност на
Окръжен съд – гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
2