№ 3447
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100505832 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Столична община срещу решение № 4650 от 24.03.2023 г., постановено
по гр.д. № 53475/2022 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е уважен предявеният от „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45, ал. 1
ЗЗД за сумата от 398,34 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 44012132103968, ведно със законна лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2022 г., до окончателното й
изплащане.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните
правила и необоснованост, като по делото не се доказвал конкретният пътен участък, на
който е настъпило процесното ПТП, а свидетелските показания и писмените доказателства в
тази насока били противоречиви, което препятствало събирането на достатъчно
доказателства за състоянието на пътната настилка и действителното наличие на дупка на
пътното платно. Въззивникът счита, че предвид изложеното от свидетеля за настъпил
инцидент на Околовръстния път на гр. София, а не на бул. „Ломско шосе“, оставало
недоказано наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като
1
Околовръстният път е част от републиканската пътна мрежа. Намира, че застрахователното
обезщетение е платено без основание предвид липсата на съставени задължителни
документи за настъпилия инцидент и достатъчно доказателства за механизма на ПТП. Ето
защо, моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
Въззиваемият „ДЗИ – О.З.“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Счита, че решението на СРС е правилно и моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия
случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането
и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните по делото не се спори, че към 10.02.2021 г. между ищеца и
водача на увредения автомобил е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка „Каско”, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 398,34 лв. за щети от ПТП, настъпило на
10.02.2021 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
застрахователното събитие е настъпило в гр. София на 10.02.2021 г. около 21:00 ч., като
застрахованият при ищеца автомобил марка „БМВ“ с рег. № СВ **** КВ се е движил по бул.
„Ломско шосе“ в посока от гр. София към гр. Костинброд и е попаднал в необезопасена
2
дупка на пътното платно, от което са настъпили щети на автомобила – спукана предна дясна
гума и увредена джанта. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните
доказателства и представеното по делото уведомление за щета на МПС, подписано от водача
на увредения автомобил. Свидетелят Л.Ж., водач на увреденото МПС, потвърждава
изложените от него в частния свидетелстващ документ обстоятелства, като разказва, че е
претърпял инцидент с посочения автомобил, при който е попаднал в дупка на пътното
платно и вледствие на силния удар са се повредили предни дясна гума и джанта. Свидетелят
завява, че не помни точна дата, нито адрес на произшествието, като доколото си спомня,
ПТП се е случило на Околовръстния път, но допълва, че не е сигурен, тъй като не живее в
гр. София, а в гр. Стара Загора. Същевременно, свидетелят уточнява, че се е движил в
посока от гр. София към гр. Костинброд.
Действително, налице е известно противоречие между заявеното от водача на МПС за
местоположението на пътния участък в разпита му като свидетел и удостовереното от него в
уведомлението за щета, но настоящият възивен състав намира, че предвид обективното
местоположение на Околовръстния път и бул. „Ломско шосе“ несъмнено е, че инцидентът
се е случил на бул. „Ломско шосе“ – точно този булевард свързва гр. София с гр.
Костинброд, докато Околовръстният път обикаля столицата и не съществува участък от
него, който директно да води към гр. Костинброд. Същевременно, видно е, че свидетелят не
живее в гр. София и не е запознат с имената на улиците в него, като изрично заявява, че не е
сигурен за адреса, който уточнява по време на разпита. В този смисъл, като се съобрази
местоположението на двете улици и показанията за посоката, в която се е движил
автомобилът (по отношение на която свидетелят е категоричен и има ясни спомени), както и
обстоятелството, че разпитът е извършен повече от две години след ПТП, а уведомлението
за щета е попълнено от водача на следващия ден след инцидента, когато знанията му за
местоположението и механизма на произшествието са били най-пълни и верни, следва да се
кредитират като най-достоверни данните в писменото уведомление, съобразно които
дупката на пътното платно се е намирала на бул. „Ломско шосе“.
Посоченият булевард по цялата си дължина е разположен на територията на Столична
община, а съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.
В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е
настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно
– свидетелят Л.Ж. е категоричен, че автомобилът е попаднал в дълбока дупка в дясната част
на пътното платно, която не е била обозначена или обезопасена, а инцидентът се е случил в
тъмната част на денонощието на неосветен пътен участък и водачът не е могъл да възприеме
3
и избегне своевременно препятствието. Съществуването на описаната дупка се дължи на
противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените
законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно
пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на
него – да го обозначи. Представените от ответника писмени доказателства за извършени
пътни ремонти в периода 2019 г. – м. 10.2020 г. не опровергават този извод – същите се
отнасят за период повече от 4 месеца преди настъпване на процесния инцидент и доколкото
събраните доказателства в своята съвкупност категорично установяват наличието на дупка
на пътното платно, несъмнено е, че Столична община не е изпълнила в цялост задълженито
си да поддържа общинската пътна мрежа в посочения участък.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при
описания в исковата молба механизъм на пътен участък от общинската пътна мрежа на
територията на Столична община, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети в пълен размер. Във връзка с възраженията във
въззивната жалба следва да се отбележи, че съобразно разпоредбите на чл. 123, ал. 1, чл. 125
и чл. 125а от ЗДвП при настъпване на ПТП само с имуществени вреди и един участник не е
налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на КАТ, както и
последните нямат задължението да посещават мястото на произшествието и да съставят
протокол. Липсата на протокол за ПТП и на снимков материал не опровергава извода за
настъпило събитие при описания механизъм в резултат на попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото същото се установява
несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по делото. В допълнение, приетото и
неоспорено от страните заключение на САТЕ е категорично, че настъпилите щети на
автомобила – спукана предна дясна гума и повредена предна джанта, са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, поради което при наличие на
застраховка „Каско на МПС“ ищцовото дружество основателно е платило обезщетение на
увреденото лице.
Следователно, възраженията във въззивната жалба за липса на противоправно бездействие
на служител на ответника са несъстоятелни, като ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи
срещу размера на присъденото застрахователно обезщетение, поради което с оглед
ограниченията на въззивната инстанция този въпрос не следва да се обсъжда по същество, а
предвид установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право
предявената искова претенция се явява основателна изцяло.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 168 лв., платено адвокатско
възнаграждение, което, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и
4
обема на извършеното процесуално представителство във въззивното производство, не се
явява прекомерно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4650 от 24.03.2023 г., постановено по гр.д. № 53475/2022 г.
по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул. „Московска”
№ 33, да заплати на „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 168 лв., разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5