Решение по дело №2823/2015 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№  378                                                        15.06.2016г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На осемнадесети май                                 двехиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гeргана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2823 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 252 от ЗМВР /отм./ във вр. с чл. 222 ал.3 от КТ и чл. 106 ал.3 от ЗДСл.

Ищецът посочва, че от 1992г. е работила в ГЗ – Хасково, в последствие преминала към МДПБА, МИС и накрая към МВР. През този период заемала различни позиции - методист, старши експерт, главен инспектор. Със заповед от 07.04.2014г. било прекратено правоотношението й на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като й било изплатено обезщетение за четири години стаж. Претендира обезщетение за още четиринадесет работни заплати – 6 брутни работни заплати за периода от 01.07.1992г. до 01.11.2001г., и осем брутни заплати за периода от 01.11.2001г. до 28.12.2009г. Моли за разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа иска и моли да се уважи. В писмена защита излага доводи.

Ответникът МВР оспорва иска. Моли да се прекрати производството спрямо тях, тъй като ГД Пожарна безопасност и защита на населението била юридическо лице и можела да отговоря във връзка с правоотношения със своите служители.  Не оспорва длъжностите, заемани от ищеца и периода за това. Оспорва дължимост на обезщетението, като заявява, че ищецът е получила обезщетение при прекратяване на правоотношението.

Ответникът ГД Пожарна безопасност и защита на населението също оспорва исканията по основание и размер. Посочва, че до 2001г. тя е работила по трудово правоотношение. От 2001г. работела по служебно правоотношение по ЗДСл., но това правоотношение било различно от това по ЗМВР. Правилно било изплатено обезщетение само за четири години, тъй като работела в структурите на МВР от 2009г. до 2014г. Ищцата не била представила доказателства за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 и 69 от КСО към момента на прекратяване. Моли да се отхвърли иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 234 и сл. от ЗМВР във вр. с чл. 222 ал.3 от КТ и чл. 106 ал.3 от от ЗДСл.

Искът е допустим спрямо ответника ГД ПБЗН, но не и срещу МВР. Това е така, тъй като дирекцията е юридическо лице, т.е. самостоятелен орган в системата на МВР – чл. 37 ал.2 от ЗМВР. Поради изложеното искът срещу МВР следва да се остави без разглеждане.

По иска срещу ГД ПБЗН.

Не се оспорва между страните длъжностите, заемани от ищеца, и периода за това, както и, че при уволнението ищцата е получила четири заплати обезщетение.

Както се посочи по – горе не се спори между страните, че ищецът е заемала различни длъжности в системата на "Гражданска защита" както следва: от 01.07.1992 г. до 30.09.1995г. методист по ГЗ в отдел ГЗ Хасково, от 01.10.1995 г. до 30.04.2000г. методист в отдел Гражданска защита Хасково, от 01.05.2000г. до 31.03.2001г. старши експерт в отдел Гражданска защита Хасково, от 01.04.2001 г. до 01.11.2001 г. главен инспектор в ДА ГЗ към МС, дирекция ГЗ Хасково, от 01.11. 2001 г. до 01.04.2003 г. гл. инспектор в ДА ГЗ към МС дирекция ГЗ Хасково, от 01.04.2003 г. до 01.07.2006 г. главен инспектор по РХБЗ в ДА ГЗ Хасково към МС, дирекция ГЗ Хасково, от 01.07.2006 г. до 31.12.2006 г. главен инспектор по РХБЗ в министерството на държавната политика при бедствия и аварии дирекция ГЗ Хасково и от 01.07.2007г.до 01.07.2008 г. главен инспектор по РХБЗ към министерството на държавната политика при бедствия и аварии дирекция ГЗ Хасково, от 01.07.2008г. до 28.12.2009г. главен инспектор РХБЗ в МИС, а от 28.12.2009г. до прекратяване на правоотношението инспектор в ГД ПБЗН към МВР.

Със заповед от 07.04.2014г. било прекратено правоотношението й на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като й било изплатено обезщетение за четири години стаж. Ищцата претендира обезщетение за още четиринадесет работни заплати – 6 брутни работни заплати за периода от 01.07.1992г. до 01.11.2001г., и осем брутни заплати за периода от 01.11.2001г. до 28.12.2009г.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения постановените по реда на чл.290 от ГПК: решение № 78 от 29.04.2016г. по гр. д. № 4697 по описа за 2014 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 330 от 17.11.2014 г. по гр. д. № 2780 по описа за 2014 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 211 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 7769 по описа за 2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, предявеният иск няма своята правна квалификация единствено в разпоредбата на чл. 252 и сл. от ЗМВР /отм./, действащ към момента на прекратяване на правоотношение, а и в разпоредбите на чл.106, ал.3 от Закона за държавния служител и чл.222, ал.3 от Кодекса на труда относно гратификационните обезщетения на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставките за уважаване на иска са прослужен стаж съгласно чл. 252 ал.1 от ЗМВР /отм./ на някоя от длъжностите по чл. 253 ал.1 от ЗМВР /отм./ - При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Разпоредбите на чл. 106 ал.3 от ЗДСл. и 222 ал.3 от КТ имат и още едно изискване – придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпоредбите на чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР от 2006 г. (отм.) посочват от значение за възникването на вземане и за размера на обезщетението при прекратяване на служебните правоотношения на служители от МВР единствено реално прослужените години на длъжностите, изброени изчерпателно в ал. 1 на чл. 253, а именно: като държавен служител в МВР по същия ЗМВР от 2006 г. (сега – отменен), като държавен служител – офицер, сержант или гражданско лице по отменения ЗМВР от 1997 г., като служител по отменения § 19 от ПЗР на ЗИДЗИН (обн. в ДВ, бр. 73 от 1998 г.) или на военна служба без приравнения трудов стаж, както и този приравнен трудов стаж, но само при наличие на предпоставките по ал. 2 на чл. 253 – когато прекратяването на служебното правоотношение е поради пенсиониране и последните 13 години и 4 месеца са прослужени на длъжности по ал. 1. Ищцата има стаж като държавен служител в ЗМВР от 28.12.2009г. до 01.04.2014г., т.е. до прекратяване на правоотношението. Преди това има служебен стаж, но по ЗДСл. и трудов стаж. За последните два заплащането на обезщетение изисква съгласно разпоредбите на чл. 106 ал.3 от ЗДСл. и 222 ал.3 от КТ и придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към момента на прекратяване на правоотношението – 01.04.2014г. тя не е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане от 11.03.2015г. на ТП на НОИ – Хасково на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 04.12.2014г., т.е. към момента на прекратяване на служебното правоотношение в ГД ПБЗН тя не е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищцата е обжалвала разпореждането на ТП на НОИ – Хасково, което е оставено в сила с решение № 168/08.06.2015г. по а.д. 164/2015г. на АС - Хасково и решение № 3360/24.03.2016г. по а.д. 8572/2015г. на ВАС.

Поради изложеното, съдът намира искът за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. 

При този изход на делото на ищеца не се следват разноски. И двамата ответника претендират разноски, но не са посочили размер на юрисконсултско възнаграждение, което се претендира, доказателства за заплащането му, нито списък за разноски.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Я. с ЕГН ********** ***, и съдебен адрес:***, офис 3, срещу Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към МВР, гр. София, 1309, ул. Пиротска 171 А, иск с правно основание чл. 252 от ЗМВР /отм./ във вр. с чл. 222 ал.3 от КТ и чл. 106 ал.3 от ЗДСл. за заплащане на обезщетение от четиринадесет работни заплати в размер на 18074 лева – 6 брутни работни заплати за периода от 01.07.1992г. до 01.11.2001г., и осем брутни заплати за периода от 01.11.2001г. до 28.12.2009г., по прекратено на 01.04.2014г. правоотношение между страните, като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П.А.Я. с ЕГН ********** ***, и съдебен адрес:***, офис 3, срещу Министерство на Вътрешните Работи, гр. София, ул.Пиротска 171 А, иск с правно основание чл. 252 от ЗМВР /отм./ във вр. с чл. 222 ал.3 от КТ и чл. 106 ал.3 от ЗДСл. за заплащане на обезщетение от четиринадесет работни заплати в размер на 18074 лева – 6 брутни работни заплати за периода от 01.07.1992г. до 01.11.2001г., и осем брутни заплати за периода от 01.11.2001г. до 28.12.2009г., по прекратено на 01.04.2014г. правоотношение, като недопустим.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

 

Районен съдия:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар:Д.П.