Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.12.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На втори декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1021 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, образувано по молба от П.Г.Д., ЕГН: ********** ***, чрез адв. П.К., за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Я.В.Н., ЕГН: ********** ***. Претендират се направените по делото разноски.
Молителката твърди, че Я.В.Н. бил женен за нейната сестра Д. Г. Н. и се явявал неин зет, т.е били роднини по сватовство втора степен. Същият живеел заедно със семейството си в гр. К. на ул. „Д. ш.“ №***, в къща на втори жилищен етаж, като приземния и първия жилищен етаж били на сина на молителката Д.Д.Д.. В една от тези сгради гледали едно прасе и десетина кокошки. Молителката ходела да храни животните сама и заедно със сина си Д.. Твърди, че с Я.Н. били във влошени отношения от много години.
На 07.07.2019 г. около 17.30 часа отишла заедно със сина си Д.Д. да нахранят животните в къщата на ул. „Д. ш.“ №*** Като влезли, седнали вътре на етажа и си говорили известно време и си почивали. Около 19.30 часа молителката казала на Д. да отиде да смели храна на прасето, а тя щяла да нахрани кокошките и след това щели да си тръгват. Д. започнал да мели жито, а молителката нахранила кокошките и седнала при него да го чака да свърши и да му помага, ако има нужда. След около тридесет минути изведнъж спрял тока и машината спряла да мели. Д. излязъл на двора, за да провери какво става. Молителката чула разговор на висок тон и познала гласовете на Д. и на зет си Я.Н.. Уплашила се, че може да стане разправия между тях и излязла на двора. Видяла, че Я.Н. бил вдигнал над главата си една права лопата /кюрек/ и посегнал да удари сина ѝ Д. в областта на главата. Но той си вдигнал лявата ръка и ударът на лопатата попаднал в нея, като след това му нанесъл удар с плоската част на лопатата в областта на гърба – лявата част. Сина на молителката се превил от болки. Като видяла това, тя се уплашила много, че ответникът може да нанесе тежки телесни повреди на сина ѝ, извикала и се спуснала да го спасява. Я. замахнал и ударил и нея с лопатата в областта на лявата ръка. Изпитала силна болка и се уплашила, че ответникът ще ѝ нанесе и други удари с лопатата. Въпреки болката, тя сина ѝ успели да му вземат лопатата. През цялото време Я. псувал молителката и сина ѝ, като хвърлял и камъни по тях.
Вследствие на удара нанесен ѝ от Я. в областта на лявата предмишница -средната част, молителката твърди, че получила оток, синина и изпитала силна болка. Сина ѝ се обадил на тел. 112 за помощ и дошла полиция, която го предупредила да не ги закача.
Поради болките които изпитвала, молителката отишла на лекар, който ѝ предписал лекарства. Освен това изпаднала в силна нервна криза, защото това поведение на Я.Н. спрямо нея и семейството ѝ не било единствено, поради което изпитвала страх от него. Цяла нощ не могла да спи и вече се страхувала да ходи сама в къщата си.
Молителката твърди, че с тези си свои действия Я.Н. осъществил физическо и психическо насилие спрямо нея. Болна била от хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, захарен диабет, като всички посегателства и стресови състояния предизвикани от Я. водели до влошаване на здравословното ѝ състояние и увеличаване на захарта.
Предвид гореизложеното пострадалата, моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие, с която да бъдат взети подходящи мерки по ЗЗДН, а именно: да му бъде забранено да извършва актове на домашно насилие спрямо нея; да му бъде забранено да приближава до пострадалата и жилището ѝ в гр. К., ул. „П. Ю.“ №***, както и ползваните етажи и дворното място на адрес: гр. К., ул. „Д. ш.“ №**, както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
Ответникът, представляван от адв. Т.Д., оспорва твърденията изложени в молбата по ЗЗДН. Не отрича, че на процесната дата е възникнал конфликт между него, от една страна и молителката и сина ѝ, от друга. Причина за това било поведението на последните, които мелели фураж и вдигали силен шум, който пречел на малкото бебе на дъщеря му. Ответникът твърди, че ги помолил да спрат фуражомелката, но след като не проявили разбиране, сигнализирал на тел. 112, което провокирало агресия у молителката и сина ѝ. Отрича да е имал физическо съприкосновение с тях. Твърди, че до идването на полицията фуражомелката продължила да работи и не е изключвал електрозахранването.
Моли съда да отхвърли молбата молба като неоснователна и недоказана и да му присъди разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото е представена от молителката П.Г.Д. Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН като доказателство, че ответникът по молбата Я.В.Н., около 20:00 ч. на 07.07.2019 г. на двора на имот в гр. К., ул. „Д. ш.“ №*** е извършил акт на физическо и психическо насилие спрямо нея, а именно – ударил я с лопата в областта на лявата ръка, псувал я и хвърлял камъни по нея.
Представено е удостоверение за родствени връзки изх. №1380/10.07.2019 г., от което е видно, че ответникът Я.В.Н. е зет на молителката П.Г.Д..
Представени са в препис фиш за спешна медицинска помощ, съставен в 21:15 ч. на 07.07.2019 г. и амбулаторен лист от 08.07.2019 г. в които е отразено, че при прегледа на П.Г.Д. са установени: Нервно психическо развитие – норма. Срединната област на лявата предмишница е с отток, синина с размери 3,5/6,5 см., силна палпаторна болезненост в срединната област. Пострадалата твърди, че травматичните увреждания са ѝ нанесени след удар с лопата от Я.Н..
Представени са копия от Нотариален акт №14, том V, дело №1620/1997 г., схема и 2 бр. скици, от които е видно, че Д.Д.Д. е собственик на призем и първи етаж от къща, както и стопански постройки, находящи се в гр. К., ул. „Д. ш.“ №***.
По делото е приложена справка от Дирекция „Национална система 112“ – Р. ц. К., ведно с компактдиск, съдържащ аудио-записи на подадени сигнали от Я.Н. и Д.Д.. От справката и след изслушване в с. з. на приложения СД, се установява, че на 07.07.2019 г. в 20.06 ч. ответникът се е обадил от тел. ********, съобщавайки, че съседите Д.Д. и П.Д. вдигат силен шум с фуражомелка и притесняват малките деца на дъщеря му. Оплаква се и от силната миризма, която се носи от отглежданите от Д. прасета.
В 20.34 ч. от тел. 0******сигнал е бил подаден и от Д.Д., който се оплаква от нанесени удари на него и на майка му с лопата от ответника.
От приложеното заверено копие на преписка №281000-9214/2019 г. по описа на РУ К. се установява, че е образувана по жалба на Д.Д. за това, че на 07.07.2019 г. около 20:00 ч. Я.Н. е изключил електрозахранването, докато е работила електрическата му ярмомелка. В дадените обяснения Д.Д. е изложил оплаквания за нанесени на него и на майка му от Я.Н. удари с лопата, което последният в своите обяснения отрича. Преписката е била прекратена поради липса на извършено престъпление, а на ответника по настоящото производство е съставен предупредителен протокол по ЗМВР.
От показанията на свидетеля Д.Д.Д. се установява, че е син на молителката и племенник на ответника. Той и майка му се намирали във влошени отношения с Я.Н. и семейството му от дълго време, като поводът бил водени помежду им имотни спорове. На 07.07.2019 г. около 17:30 ч. свидетелят и молителката посетили имота на ул. „Д. ш.“ №*** в гр. К., където Д.Д. бил собственик на приземния и първия етаж от жилищната сграда и няколко стопански постройки. Другата част от имота била собственост на ответника и близките му. Свидетелят и майка му живеели на друг адрес в гр. К., а този имот посещавали, за да го поддържат и да хранят отглежданите там животни. Около 19:30 ч. свидетелят включил електрическата фуражомелка, за да смели жито на прасетата. Няколко минути по-късно машината спряла да работи. Електроразпределителното табло се намирало на улицата и Д.Д. се насочил към него. Излизайки от навеса минал покрай облегнатия на парапета Я.Н., когото малко преди това чул да псува. Когато го приближил, последният се обърнал към него с думите: „Аман от тая ярмомелка“. На въпроса на свидетеля: „Ти ли ми спря тока?“ Ответникът отвърнал: „Ела, твойта мама, откога те чакам!“ След тези думи ответникът замахнал с приготвената предварително права лопата, а свидетелят вдигнал ръка, за да не бъде ударен по главата. След удара по ръката, на помощ се притекла майка му, която чула виковете. Ответникът ударил и нея с лопатата по лявата ръка, след което ѝ нанесъл и удар с ръка в областта на лявото око. Свидетелят успял да му отнеме лопатата, а Я.Н. започнал да хвърля камъни по него и майка му. Двамата се скрили под навеса и сигнализирали в полицията, където останали до идването на полицейски патрул. Полицаите съставили предупредителен протокол и конфликтът бил преустановен. Свидетелят твърди, че не бил наясно, че на ответника му пречи шума от ярмомелката, който всъщност не бил чак толкова силен. Я.Н. при инцидента бил пиян – залитал и от него се носела миризма на алкохол.
От показанията на свидетелката М. К. Ч. се установява, че са сватове с ответника. На процесната дата била в дома на Я.Н. ***. На Д.– съпругата на ответника, около 19:30 ч. ѝ прилошало и тръгнала за болницата. Свидетелката останала да наглежда децата, едното от които било съвсем малко – на 2-3 месеца. През цялото време гледала през прозореца, тъй като така ѝ било казано. В нито един момент не видяла на двора да има конфликт между Я.Н. и който и да било друг. По-късно вечерта в семейството на ответника станало дума за това, че Я.Н. ударил с лопата Д.Д. и хвърлял камъни по него, защото пуснал фуражомелката и пречел на бебето. Свидетелката обаче не видяла подобно нещо.
От показанията на свидетелката Х.М. Т. се установява, че познава страните по делото. На 07.07.2019 г. вечерта тя била седнала на пейка пред блока си на ул. „Г.. З.“ №*** в гр. К.. Около 21:00 ч. Д.Д. и майка му П.Д. минали оттам с колата си и махнали на свидетелката, която била приятелка на молителката. От разговора си с тях тя установила, че били силно обезпокоени. П.Д. имала синина между китката и лакътя на лявата си ръка. Разказали, че Я.Н. я ударил с лопата и сега връщали от болницата. Д.Д. мелел жито с ярмомелката, токът спрял и впоследствие се скарали с ответника. Свидетелката не знаела подробности, това ѝ било разказано от молителката и сина ѝ.
От показанията на свидетелката М. Я. Ч. се установява, че е дъщеря на ответника. Живеела на втория етаж от къща на ул. „Д. ш.“ №**** в гр. К.. Там живеели и майка ѝ и баща ѝ, а собственик на един от етажите бил Д.Д.. Той и майка му не живеели там, но идвали често, за да хранят животните си. С тях отношенията им били влошени отдавна заради имотни спорове. Д.Д. включвал между 19:00 ч. и 20:00 ч. ярмомелката си, която издавала силен шум и смущавала бебето на свидетелката. Това се случило и на 07.07.2019 г., когато бебето било само на 37 дена, и свидетелката помолила баща си да им направи забележка. Ответникът отишъл да разговаря с Д.Д., но фуражомелката продължила да работи. Я.Н. се обадил в полицията и се оплакал от действията на Д.Д.. Макар да се скарали, в нито един момент нямало физически сблъсък между Д.Д., майка му и Я.Н.. За това, че двамата се оплаквали от удари на баща ѝ с лопата, свидетелката разбрала едва, когато било образувано настоящото дело.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лице и срещу легитимирано лице по смисъла на чл.3, т.7 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответниците.
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие, изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, удостоверение за родствени връзки, документи за собственост, на преписка №281000-9214/2019 г. по описа на РУ К. и медицински документи, както и установеното посредством разпита на свидетелите Д.Д., М. Ч. Х. Т. и М. Ч., съдебният състав намира, че по делото се установи по категоричен начин осъществяването на изложения в молбата на П.Г.Д. акт на домашно насилие спрямо нея.
Страните не спорят, че на 07.07.2019 г. около 20:00 ч. е възникнало пререкание между Д.Д. и ответника Я.Н. по повод шума от ползваната от първия фуражомелка. Не е спорно, че в конфликта се е включила и молителката П. Д..
От представените писмени доказателства – амбулаторен лист и фиш за спешна медицинска помощ, и от свидетелките показания на св. Д.Д., М. Ч.(осигурена на ответника) и Х. Т. се установява по категоричен начин факта на нанесени от ответника удари с лопата както по Д.Д., така и спрямо молителката П.Д.. Единствено показанията на дъщерята на ответника подкрепят твърденията на същия, че по никакъв начин не е осъществил физически контакт с молителката. Тези показания обаче съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като недостоверни и дадени от заинтересовано лице, каквото несъмнено е и св. Д.Д.. За разлика от показанията на св. М. Ч., обаче, тези на Д.Д. се подкрепят и кореспондират с останалия доказателствен материал, включително и с показанията на свидетелката М. Ч., осигурена от ответника, която потвърждава факта на нанесените от ответника удари с лопата. Обективни и достоверни според настоящия съдебен състав са и показанията на св. Т., която е незаинтересована от изхода на делото и е възприела синините по ръката на молителката непосредствено след връщането на последната от болницата.
Съдът, въз основа на съвкупния доказателствен материал намира за установено, че ответникът е проявил агресивно поведение спрямо молителката, като около 20:00 ч. на 07.07.2019 г. на двора на жилището в гр. К., ул. „Д. ш.“ №***, е извършил акт на домашно насилие спрямо нея, а именно – ударил я с лопата в областта на лявата ръка, псувал я и хвърлял камъни по нея.
С оглед изложеното, съдът намира, че поведението на ответника е подведимо под предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова, извършено от лице, което е зет на пострадалата, т. е лице по чл.3, т.7 ЗЗДН – роднина по сватовство от втора степен.
Действително, поводът е бил битов спор, но това не изключва факта на извършеното от ответника домашно насилие.
Ето защо, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъщественото от ответника противоправно поведение и насочени към предотвратяване на бъдещо такова.
При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с посочените от молителката такива в молбата и декларацията, а следва с оглед изложените обстоятелства да прецени кои от тях в най – добра степен биха защитили пострадалата от домашно насилие. Съдът намира, че предвидената в чл.5, ал.1, т.1, от ЗЗДН мярка се явява адекватна защита по отношение на молителката П.Д., както и тази по т.3 – забрана на извършителя да приближава жилището на П.Д. ***. Поисканата мярка по т.3, на чл.5 от ЗЗДН за забрана на извършителя да приближава молителката и жилището на ул. „Д. ш.“ №*** в гр. К. съдът намира за неподходяща, поради факта, че обитават един имот, макар и да ползват различни етажи. Евентуална тяхна среща, която е напълно възможна, дори и без да е последвана от конфликт или пререкание, би дало повод да се твърди, че издадената от съда заповед е нарушена, което не е в духа на закона. Освен това от гореизложеното е видно, че дворът на имота е общ и се ползва както от молителката, така и от ответника и техните семейства.
По отношение на срока, за който следва да бъдат наложени мерките за защита по ЗЗДН, съдът намира, че подходящ и справедлив е максималният срок от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта. Настоящият състав счита, че определеният срок за защита е съобразен със степента и интензитета на извършеното от ответника насилие.
Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер на 200 – 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200.00 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв. Тук е нужно да се отбележи, че не може да бъде пренебрегнат фактът, че възникналият скандал не се дължи на безпричинна агресия от страна на ответника, а е бил провокиран от действията на сина на молителката, който без да се е съобразява, че в съседния имот има новородено дете, е включил фуражомелка, предизвиквайки силен шум.
Основателно е искането на молителката за присъждане в нейна полза на сторените в настоящото производство разноски, в размер на 500.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.5 ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на осн. чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл.15, във вр. с чл.5, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на П.Г.Д., ЕГН: ********** *** следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Я.В.Н., ЕГН: ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо П.Г.Д., ЕГН: ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на Я.В.Н., ЕГН: ********** да приближава жилището на П.Г.Д., ЕГН: **********,***.
ОСЪЖДА Я.В.Н., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 200.00 лв. (двеста лева) по сметка на РС К.., в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА Я.В.Н., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА Я.В.Н., ЕГН: **********, да заплати на П.Г.Д., ЕГН: **********, сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.3 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ – гр. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – гр. П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.