Р Е Ш Е Н И Е

                             /при признание на иска по чл.237 от ГПК/

 

№  2858                                             01.07.2013г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Районен съд                                     І граждански състав

 

На първи юли                                         две хиляди и тринадесета година

 

В  открито  заседание на двадесети юни 2013г. в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар:Лиляна Кирилова

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 5942  по описа за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 и чл.59 от Кодекса на труда и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че ищецът Г.П.Л., ЕГН **********,***, е работил по трудово правоотношение при ответното дружество“ГУСВ” ЕАД – гр.С., което било прекратено след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявява, че ответникът не му е заплатил дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, поради което се претендира сумата от 2111,06 лв., представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, с увеличение от 20% на основание чл. 26, ал. 3 от КТД от 2009г., както и сумата от 458,73лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на това обезщетение за периода 01.03.2011г. – 08.04.2013г., като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът чрез пълномощника си признава предявените искове по основание и размер.

Съдът намира, че са налице  предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на исковете, а именно – ответникът признава предявените искове и е налице искане от ищеца за прекратяване на съдебното дирене. Не са налице предпоставките на ал.3 на чл.237 от ГПК, препятстващи постановяване на решение при признание на исковете, а именно признатите права да противоречат на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 870лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази част, като твърди, че не е налице фактическа и правна сложност на делото. Съдът намира за основателно стореното от ответника възражение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на 294,19лв. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, а и исковете се признават от ответника, поради което и разноските в тази част следва да се присъдят именно в този размер. 

С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 134,44лв. по сметка на ВСС.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА  “ГУСВ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Л.С.” № , ет., представлявано от П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Л., ЕГН **********,***, сумата от 2111,06лв./две хиляди сто и единадесет лева и 6ст./, представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, с увеличение от 20% на основание чл. 26, ал. 3 от КТД от 2009г., сумата от 458,73лв./четиристотин петдесет и осем лева и 73ст./ - обезщетение за забавено плащане на това обезщетение за периода 01.03.2011г. – 08.04.2013г., както и  законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 08.04.2013г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 294,19лв лв./двеста деветдесет и четири лева и 19ст./ - разноски, като за разликата над присъдения до пълния претендиран размер на разноските от 870лв. отхвърля искането на ищеца като неоснователно.

ОСЪЖДА “ГУСВ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”К.” №, представлявано от П.Н.К., да заплати по сметка на ВСС, сумата от 134,44лв./сто тридесет и четири лева и 44ст./ - държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от същото на страните.

                                                

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п./ Д. Кацарова

Вярно с оригинала.

ЛК