№ 1027
гр. В., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20223100500812 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на
Производството е образувано по въззивната жалба на „Енерго-про Продажби“ АД
срещу решението на ВРС-16с-в № 1993/9.12.2021 по гр.д.№ 4077/2021, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично задължение към
ответника в размер на сумата от 1846,15лв за доставена и използвана ел. енергия, за която
е издадена фактура от 11.03.2011г, както и сумата от 1870лв., представляваща обезщетение
за просрочие на посочената главница за периода 1.04.2011г-19.03.2021г; сумата от 1876,69лв
за доставена и използвана ел. енергия, за която е издадена фактура от 8.12.2011г, както и
сумата от 1762,90лв, представляваща обезщетение за просрочие на посочената главница за
периода 29.12.2011г - 19.03.2021г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО Е „Енерго–Про
Продажби"АД да заплати на АТ. ХР. Г., сумата от 1097,14лв - сторени по делото разноски,
от които 297,14лв – държ. и преводна такса и 800лв адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1
ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на
решението.
1/ Поддържа се становището, заявено още с писмения отговор срещу подадената
искова молба за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес от
търсената защита.
Ищецът не установява активната си материално правна легитимация, което е
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното възникване на правото на иск.
В тази връзка РС лаконично е посочил, че за ищеца е налице правен интерес от
1
предявяване на иска, доколкото отричаното вземане се водело по партида на собствения му
недвижим имот като неплатено.
До този извод съдът бил достигнал след неправилно установяване на фактическата
обстановка по делото и след превратно тълкуване на приобщения по делото доказателствен
материал.
Към момента на предявяване на ИМ - 19.03.2021г ищ.АТ. ХР. Г. не е бил собственик
на процесния недвижим имот - обект на потребление, по партидата на който са издадени
процесните ф-ри № **********/11.03.2011г и № **********/8.12.2011г.
На 9.03.2021г ищецът е прехвърлил собствеността на недвижимия имот, находящ се
в гр.В. кв.„**** на лицето Н.Н.А. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
НА № 66 том I per.№ 1168 н.д.№ 59 от 2021г, вписан в СлВп при АВ под вх.рег. №
5493/9.03.2021г акт № 1221 т.XIV н.д.№ 3116/2021г.
Въз основа на това, на 16.03.2021г Н.Н.А. е входирал в офис на „Енерго-Про
Продажби" АД Заявление № 5696578 за продажба на ел.енергия от „Енерго-Про
Продажби"АД при Общи условия, същият се легитимирал като собственик на недвижимия
имот, описан в горепосочения НА. Следователно, към датата на предявяване на исковата
претенция ищецът не само не е бил собственик на процесния имот, но и не е бил ТИТУЛЯР
на партидата.
2/ Освен това, задължено лице по горепосочената фактура е лицето Г.В.В., а не
ищецът АТ. ХР. Г..
Общите условия представляват договор между страните и нямат обратна сила, а
действат занапред. С подаването на заявление до „Енерго-Про Продажби" АД се изразява
воля за сключване на договор, поради което едва след това новият клиент може да бъде
обвързан от Общите условия и да има правата и задълженията, уредени в тях.
Отв.дружество не претендира от АТ. ХР. Г. сумите по издадените фактури, което
обстоятелство да обоснове наличието на интерес от отричане на процесното вземане именно
от страна на ищеца.
Към датата на издаване на фактурите „Енерго-Про Продажби" АД не е било в
договорни отношения с АТ. ХР. Г., а с лицето Г.В.В..
Крайният снабдител "Енерго - про Продажби" АД не би могъл да знае каква е
актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно
на правото да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са
няколко лица (чл.11 и 12 от ОУ на "Енерго - про Продажби" АД).
Именно затова е предвидено задължението по чл.17 т.З от ОУ на "Енерго-Про
Продажби" АД за лицата, които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или
на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и
продажба на електроенергия за даден обект, в 30 - дневен срок от настъпване на съответното
основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят
съответните документи удостоверяващи това.
В този смисъл към датата на установяване на неизмерването и демонтиране на СТИ,
между АТ. ХР. Г. и „Енерго-Про Продажби" АД не е налице облигационно отношение и не
би могло на негово име да бъдат издавани фактури, респективно да се претендира
заплащане на процесиите суми.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен
установителен иск е наличието на правен интерес, който се обуславя от съществуването на
правен спор.
В конкретния случай липсва правен спор между АТ. ХР. Г. ЕГН ********** и
2
"Енерго-Про Продажби" АД, относно следните суми: 1846,15лв по ф-ра №
**********/11.03.2011г и 1876,69лв по ф-ра № **********/8.12.2011г.
Доколкото за ищеца не е налице правен интерес от водене на иска, тъй като не е
нарушено негово право, то Решението на ВРС се явява недопустимо и следва да бъде
обезсилено.
3/ В случай, че се приеме оспорваното решение за допустимо, то същото е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса
доказателствен материал.
Отв.дружество е изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и
точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр.В.
кв.„**** с аб.№ **** и кл.№ ****.
На 08.03.2011г и на 2.12.2011г са извършени технически проверки на измервателната
система в обекта от служители на "Е.ОН Б. Мрежи" АД, в присъствието на двама свидетели,
които не са служители на ответното дружество. Дружеството няма вменено от закон или от
ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките,
които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване
би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.
На СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната.
За извършените проверки са били съставени КП № 26111/08.03.2011г и КП №
43528/2.12.2011г.
При проверката СТИ е демонтирано при следните показания: регистър 1.8.1, - 006192
кВТч., регистър 1.8.2. - 011241 кВТч. и сумарен регистър 1.8,0. - 026716 кВТч. В регистър
1.8.0 се съдържа цялата потребена от абоната електроенергия. Видно от посочените
показания, общият сбор от регистър 1.8.1. и регистър 1.8.2. е 17433 кВТч., а в сумарния
регистър са отчетени 26716кВТч., т.е. през електромера е преминала електроенергия в
размер на 9283кВТч. която не е отчетена. Процесният електромер е демонтиран, подменен е
с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507566.
КП за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, като
същият е подписан от член от домакинството на абоната и един независим свидетел.
Извършените проверки на електромер с фабр. №33396893 и на електромер с фабр.№
33396899, на тяхната цялост и функционалност, притежават съответната юридическа
стойност. Безспорно в имота е била консумирана ел.енергия, която не е заплатена. Ако
абонатът е потребил ел.енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи
заплащането му по силата на договорната връзка.
Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.
При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи
натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само
със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
На 11.03.2011г „Е.ОН Б. Продажби" АД е издало фактура № **********, с което е
определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър за
периода от 10.09.2010 до 8.03.2011г, а именно 1846,15лв.
На 8.12.2011г „Е.ОН Б. Продажби" АД издава фактура № **********, с което е
3
определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър за
периода от 6.06.2011г. до 2.12.2011г, а именно 1876,69лв.
С писма от "Е.ОН Б. Продажби" АД (изх. № 534424/11.03.2011г и изх. №
884443/8.12.2011г са приложени справки № 15157/10.03.2011г. и № 20359/07.12.2011 г. за
корекция на количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване
на ел.енергия в обекта и фактури.
Корекцията е извършена в съответствие с чл.38 ал.З т.З от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Съгласно чл.38 ал.1 ОУ ДПЕЕЕМ (2007г) в случай на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическата енергия, установено при проверката по реда на тези ОУ
„Е.ОН Б. Мрежи"АД (понастоящем „ЕРП Север"АД) съставя КП. Според ал.2 на чл.38 „ЕРП
Север" АД изчислява и коригира количеството пренесена ел.енергия, в случаите на
констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ и
неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа.
Поради изложеното моли за обезсилване изцяло постановеното от ВРС решение като
недопустимо, а в евентуалност-да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено
ново решение за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от АТ. ХР. Г..
В о.с.з., чрез процесиулания си представител адв.Б.Ц., изразява становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване решението на ВРС.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено
адв. възнаграждение.
Производството е образувано по искова молба на АТ. ХР. Г. ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр.В. ул.„**** - адв.Б. Цв.Ц., против „Енерго–Про Продажби" АД ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.В. р-н„****, представлявано съвместно от П.С.С. и
Д.К.Д. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично
задължение към ответника в размер на сумата от 1846,15лв за доставена и използвана ел.
енергия, за която е издадена фактура от 11.03.2011г, както и сумата от 1870лв-обезщетение
за просрочие на посочената главница за периода 01.04.2011г -19.03.2021г; сумата от
1876,69лв за доставена и използвана ел. енергия, за която е издадена фактура от
08.12.2011г, както и сумата от 1762,90лв-обезщетение за просрочие на посочената
главница за периода 29.12.2011г - 19.03.2021г.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както и тези за
адв.възнаграждение.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от предявяването на
отрицателния установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
със Заповед № 3/19.01.1988г на Директора на „Химпроект"-гр.Д., на осн. чл.3 от ЗНО
/отм./ и чл.36, 37 и 38 от Правилника за прилагането му, ищецът бил настанен във
ведомствено жилище - апартамент № 57, находящ се в гр.В., кв.****. Настаняването се
извършило на мястото на ползвалият го дотогава Г.В.В..
На 18.12.1990г с договор № 17270, сключен между ищеца и председателя на ИК на
ОбщНС В., той придобил собствеността на жилището, в което по-рано бил настанен, по
4
реда на Наредбата за държавните имоти /отм./.
Считано от тази дата, до настоящия момент, в качеството му на собственик на
посочения недвижим имот, ищецът се е явявал потребител за доставяната в жилището
ел.енергия.
Независимо от това обстоятелство, не подавал изрична молба до доставчика за
промяна на абонаментния номер, като използвал този на Г.В.В. - ****.
През м.02.2021г за него се открила възможност да отчужди жилището и затова се
наложило да провери наличните задължения, свързани с ползването му, тъй като от 2011г не
живеел в него.
Оказало се, че дружеството-ответник било издало две фактури от 11.03.2011г на
стойност 1 846,15лв и от 8.12.2011г на стойност 1876,69лв сумите, по които не били
погасени.
От придобиването на жилището, като титуляр на правото на собственост винаги бил
изплащал по чужд абонаментен номер сметките за използваната ел.енергия. В този смисъл
съдебната практика била константна - че когато между две страни съществуват трайни
правоотношения, в настоящия случай търговски, било налице валиден
договор.Следователно, между ищеца и ответното дружество действа правоотношение по
доставка и използване на ел.енергия.
В тази връзка счита, че за ищеца е налице правен интерес да заяви, че не дължи
сумите по посочените фактури, основанието на които не можело да се установи от
документите, но и не се посочвали от ответника при проверка на място.
Заявява, че нито бил използвал ел.енергия на стойност, посочена в цитираните
фактури, нито бил извършвал нарушения на правоотношението, които могат да доведат до
начисляване на обезщетения за причинените на доставчика вреди. Не бил ползвал
ел.енергия, която не би могла да бъде отчетена от устройството за търговско измерване -
електромер, поради причини, че същият е отчитал неточно или не е бил в изправност.
От друга страна, дори да се приемело, че сумите по посочените фактури почивали на
годно за претендирането им, респективно за изпълнението им, правно основание, тъй като
вземанията били периодични, то съгл.чл.111 б.„В" предл.посл. ЗЗД, и не били осъществени
действия, прекъсващи давността, то тези задължения били погасени по давност с изтичането
на 3-годишен срок.
Дори да се приемело, че за сумите имало издадено изпълнително основание - факт,
който не му бил известен, то те били погасени по давност с изтичане на общия давностен
срок от 5г. съгл чл.110 ЗЗД, който също не бил прекъсван.
При проверката на място при ответника се оказало, че начисленото обезщетение за
просрочие на сумата по първата фактура за периода 1.04.2011г-19.03.2021г е в размер от
1874,17лв, а по втората фактура за периода 29.12.2011г-19.03.2021г - е в размер от
1762,90лв.Началото на периода е съобразен с деня, следващ деня на падежите на
вземанията. В тази връзка доколкото не са дължими главниците, недължими са и
задълженията са и акцесорните вземания за обезщетенията за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от отв. дружество „ЕНЕРГО
ПРО-ПРОДАЖБИ“АД, като излага следното становище :
1/ счита исковете за недопустими, тъй като задължено лице по горепосочените
фактури е лицето Г.В.В., а не на името на ищеца АТ. ХР. Г..
В КП № 26111/8.03.2011г и в КП № 43528/2.12.2011г е обективирано извършено
демонтиране на СТИ, като КП били съставени на името на титуляра на партидата Г.В.В.,
5
кл.№ **** и аб.№ №****, както и издадените справки № 20359/7.12.2011г и справка №
15157/10.03.2011г за корекция при неточно измерване на ел.енергия отново на името на
абоната Г.В..
Възразява се, че корекцията била извършена в съответствие с чл.38 ал.3 т.3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ. В тази връзка „Е ОН Б. Продажби" АД е издало корекционни фактури с №
**********/ 11.03.2011г и № **********/8.12.2011г на вписания към този момент титуляр
на партидата Г.В.В., с когото дружеството било в договорни отношения.
Видно от представените с ИМ Заповед за настаняване № 3/19.01.1988г и Договор №
17270/18.12.1990г, сключен на основание Наредба за държавните имоти, ищецът е ползвал, а
в последствие и придобил имота, в който била доставяна и потребявана начислената
ел.енергия, като не е предприел никакви действия за встъпване в договорни отношения с
отв.дружество.
Едва на 16.03.2021г в офис на „Енерго-Про Продажби" АД било входирано Заявление
№ 5696578 за продажба на ел.енергия от „Енерго-Про Продажби" АД при ОУ от лицето
Н.Н.А., придобил собствеността от ищеца АТ. ХР. Г. по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 66 т.I рег.№ 1168 н.д.№ 59 от 2021г, вписан в СлВп при АВ
под вх.рег. № 5493/9.03.2021г, акт № 1221 т.XIV н.д.№ 3116/2021г.
По тази причина всички документи били издадени на титуляра на партидата Г.В.В. и
не било възможно да бъдат префактурирани сумите по издадените корекционни фактури на
името на ищ.АТ. ХР. Г. като титуляр на партидата.
Отделно от това, общите условия представляват договор между страните и нямат
обратна сила, а действат занапред.
С подаването на заявление до „Енерго-Про Продажби" АД се изразява воля за
сключване на договор и затова едва след това новият клиент може да бъде обвързан от
Общите условия и да има правата и задълженията, уредени в тях.
С оглед горното, не следва издадените фактури да бъдат префактурирани на името на
ищеца, защото към датата на издаването им „Енерго-Про Продажби" АД не е било в
договорни отношения с него, а с лицето Г.В.В..
Фактурите не са били издадени въз основа на реален отчет, а на основание съставен
от „Енерго-Про Мрежи"АД КП и Справка за корекция при неточно измерване на
електрическа енергия. Крайният снабдител "Енерго - Про Продажби" АД не би могъл да
знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и
респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с ел.енергия към момента
не са няколко лица /чл.11 и 12 от ОУ на "Енерго-Про Продажби" АД/. Затова е предвидено
задължението по чл.17 т.З от ОУ на "Енерго-Про Продажби" АД за лицата, които поради
наследяване, промяна в собствеността на обекта или на друго правно основание са се
сдобили с правото да получат партида за снабдяване и продажба на ел.енергия за даден
обект, в 30- дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния
снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи удостоверяващи
това.
Към датата на установяване на неизмерването с демонтираните СТИ ищецът А. Хр.Г.
не е бил в договорни отношения с „Енерго-Про Продажби" АД и не би могло на негово име
да бъдат издавани документи. Както към момента на извършване на проверката, така и към
момента на съставяне на процесните фактури, между „Енерго-Про Продажби" АД и АТ. ХР.
Г. ЕГН ********** липсва изобщо облигационно правоотношение и съответно потребени
услуги.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен
установителен иск е наличието на правен интерес, който се обуславя от съществуването на
6
правен спор. В конкретния случай липсва правен спор между АТ. ХР. Г. с ЕГН **********
и "Енерго-Про Продажби" АД относно процесните суми за 1846,15лв по ф-ра №
**********/11.03.2011г и 1876,69лв по ф-ра № **********/8.12.2011г Ищецът не
установява активната си материално-правна легитимация, която е абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното възникване на правото на иск. За ищеца не е налице правен
интерес от водене на иска, тъй като не е нарушено негово право.
2/ В случай, че съдът приеме исковете за процесуално допустими, счита същите за
неоснователни по сл.доводи:
Налице е правно основание за възникването на оспорваното материално право -
предмет на отрицателните установителни искове, а именно вземането на „Енерго -Про
Продажби" АД за потребена ел.енергия на стойност 1846,15лв, конкретизирано по размер с
ф-ра № **********/11.03.2011г и на стойност 1876,69лв, конкретизирано по размер с ф-ра
№********** от 08.12.2011г. Процесната сума представлява цената на реално доставена и
потребена от абоната ел.енергия в размер се дължи от ищеца на осн.чл.38 ал.3 т.3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ.
Процесните фактури са издадени на името на Г.В.В., тъй като към момента на
извършването на проверките - 8.03.2011г и 2.12.2011г в системата на „Е ОН Б. Мрежи" АД
титуляр на процесната партида за имот, находящ се в гр.В. кв.„**** с аб.№ **** и кл.№ ****
е лицето Г. В..
Съставени са КП № 43528/02.12.2011г и КП № 26111/08.03.2011 г, изд. от ЕПРМ.
Издадени са справки под №№ 20359/07.12.2011г и 15157/10.03.2011г за корекция при
неточно измерване на ел.енергия на абоната Г. В..
В тази връзка „Е ОН Б. Продажби" АД е издало корекционни фактури с №
**********/11.03.2011г и № **********/08.12.2011г на вписания към този момент титуляр
на партидата Г.В.В., с когото дружеството е в договорни отношения и затова на негово име
има открита партида за посочения адрес в гр.В. кв.„****-с аб.№ **** и кл.№ ****.
Отв.дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато
необходимото количество ел.енергия в процесния имот.
След закупуването на процесния обект, находящ се в гр.В. кв.„**** ищецът не е
изпълнил задължението си и не е предприел своевременни действия за встъпване в
договорни отношения с отв.дружество.
На 16.03.2021г е депозирано Заявление № 5696578 за продажба на ел.енергия от
„Енерго Про-Продажби"АД при ОУ от лицето Н.Н.А., закупил от ищеца АТ. ХР. Г.
процесния имот със същия адм.адрес на потребление в гр.В. кв.****. с Крайният снабдител
"Енерго Про-Продажби" АД не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота и
дали носители на правото на собственост и респективно на правото да им бъде открита
партида за снабдяване с ел.енергия към момента не са няколко лица /чл.11 и 12 от ОУ на
"Енерго Про Продажби"АД/. Именно поради това е предвидено задължението по чл.17 т.З
от ОУ на "Енерго-Про Продажби"АД за лицата, които поради наследяване, промяна в
собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото да получат
партида за снабдяване и продажба на ел.енергия за даден обект, в 30-дневен срок от
настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата
промяна като представят съответните документи удостоверяващи това.
Извършените на 08.03.2011г и на 02.12.2011г технически проверки на
измервателната система в обекта от служители на "Е.ОН Б. Мрежи"АД, са осъществени в
присъствието на свидетелите Д.С.М. и К.Н.Н., които не са служители на отв.дружество.
7
Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да
известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и СТИ. На
същите се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната.
При проверката, извършена на 8.03.2011г се е установило, че електромер с фабр.№
33396899 е изключен за неплатени сметки, но изходящият кабел от електромера е прикачен
за прекъсвач AR63A, преди електромера, като по този начин абонатът ползва ел.енергия без
същата да се отчита от СТИ. Процесният електромер е оставен без напрежение. Проверката
е извършена в отсъствието на абоната, но в присъствието на свид.Д.С.М..
При проверката, извършена на 2.12.2011г се установява, че електромер с фабр.№
33396893 е изключен за неплатени сметки, но изходящият фазов проводник към
апартамента е монтиран на АП63А, преди електромера, изходящият проводник е със
сечение 6мм2, като по този начин консумираната ел.енергия не минавала през СТИ и не се
отчитала. Процесният електромер е бил оставен без напрежение. Проверката е извършена в
отсъствието на абоната, но в присъствието на свид.К.Н.Н.. КП за техническа проверка
отразяват действителното фактическо положение, като същите са подписани от независими
свидетели. Извършените проверки на електромер с фабр.№ 33396893 и на електромер с
фабр.№ 33396899, на тяхната цялост и функционалност, притежават съответната
юридическа стойност. Безспорно в имота е била консумирана ел.енергия, която не е била
заплатена. Ако абонатът е потребил ел.енергия, той дължи заплащането му по силата на
договорната връзка. На 10.03.2011 г. и на 07.12.2011 г. „Е.ОН Б. Продажби" АД издава
Справка № 15157/10.03.2011г и Справка № 20359/07.12.2011г за корекция при неточно
измерване на ел.енергия. Корекцията е извършена в съответствие с чл.38 ал.3 т.3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ.
С писма от "Е.ОН Б. Продажби" АД изх.№ 534424/11.03.2011г и изх.№
884443/08.12.2011г са приложени справки № 15157/10.03.2011г и № 20359/07.12.2011г за
корекция на количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване
на ел.енергия в обекта и фактури.
В случай, че съдът счете неприложимост на посочените разпоредби към конкретната
хипотеза, моли за отхвърляне на иска на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от
абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на
ел.енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019 по гр.д.№ 4160/2018г по описа на
ВКС-III ГО.
След настъпване изискуемостта на задължението по процесната фактура, същото не е
заплатено до настоящия момент.
Предвид гореизложеното моли съда да прекрати производството по гр.д.№
4077/2021г по описа на ВРС-16с-в поради недопустимост на исковете, с които съда е
сезиран.
В евентуалност, ако моли за постановяване на решение за отхвърляне на предявените
от АТ. ХР. Г. срещу „Енерго Про-Продажби"АД като неоснователни и недоказани.
Моли за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски,
вкл. и за адв.възнаграждение.
8
Така предявените кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1
ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
Между страните няма спор по отношение на фактите, които се сочат от ищеца в
обстоятелствената част на исковата му молба и са следните:
Със заповед № 3/19.01.1988г на Директора на Стопански химически комбинат „Д.“-
гр.Д. ищецът АТ. ХР. Г. е бил настанен във ведомствено жилище - АПАРТАМЕНТ № 57,
намиращ се в гр.В. кв.**** като в заповедта е посочено изрично, че това става на място на
ползвалият го дотогава Г.В.В..
През 1990г настоящият ищец А.Г. е закупил ведомственото жилище с Договор за
продажба на недв.имот по реда на Наредбата за държавните имоти № 17270/18.12.1990г.
От представена от ищеца разпечатка от сайта на “Енерго Про Продажби“ /л.8-I/ е
видно, че за аб.№ **** има задължение за сумите от 1846,15лв по ф-ра от 11.03.2011 и
1876,69лв по ф-ра от 8.12.2011
Представени са от ищеца 6бр разписки /л.9-10-I/ за заплатена електроенергия за
месеци 03.1996г; 09.1997г; 01.2001г; 02.2001г; 08.2001г; 11.2005г. От същите е видно, че са
издадени за адреса кв.“Вл.Варненчик“ бл.2 вх.2 ап.57 на името на В. за аб.№ ****
Отв.страна е представила сл.писмени доказателства : КП № 026111/8.03.2011г;
дебитно известие № **********/11.03.2011г; дебитно известие № **********/8.12.2011г;
справка за корекция при неточно измерване на ел.енергия № 15157/10.03.2011г.; справка за
корекция при неточно измерване на ел.енергия № 20359/ 7.12.2011г; уведомително писмо
изх.№ 884443/8.12.2011г; уведомително писмо изх.№ 534424/11.03.2011г, справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца за аб.№ ****.
Представено е и Заявление № 5696578/16.03.2021г /л.34-I/, подадено от Н.Н.А. за
сключване на договор при ОУ за продажба на ел.енергия с „Енерго Про Продажби“АД за
апартамент № 57, намиращ се в гр.В. жк**** към което е посочен документ за собственост –
НА за покупко-продажба на недв.имот № 66 т.I рег.1168 дело 59 от 9.03.2021, вписан в
СлВп. В тази връзка са представени и извлечения за фактури и плащания за период към
22.04.2021г за кл.№ ****; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
22.04.2021г за кл.№ ****; извлечение от см-ка към 22.04.2021г за кл. № ****.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Преди да се произнесе по основателността на предявения иск, съдът следва да обсъди
поддържаното и пред настоящата инстанция възражение на отв.дружество-въззивник по
допустимостта на предявения срещу него отрицателен установителен иск за недължимост
на процесните суми, за което съдът има задължението да следи и служебно. Намира същите
за основателни по сл. съображения:
За да бъде предявен отрицателен установителен иск, е необходимо за ищеца да е
налице правен интерес от търсената защита – да има защитимо право, по отношение на
което със СПН да бъде установено действителното правно положение в отношенията между
настоящите страни, като същото бъде отречено или признато.
В конкретния случай не се установява ищецът да притежава такова защитимо право.
Както се признава от него самия, макар да придобил собствеността върху апартамент
9
№ 57 с посочения адм.адрес още през 1990г, не бил подал изрична молба до доставчика за
промяна на аб.№ и използвал този на Г.В.В. - ****. Последният е бил абонат още към НЕК
отпреди 1988г, както и към момента на извършените проверки, обективирани в 2бр КП и
съставените въз основа на тях 2бр фактури № **********/ 11.03.2011г и №
**********/8.12.2011г, обхващащи периодите м.09.2010г-м.02.2011г и от м.07.2011г до
м.12.2011г
Съобразно чл.91 ЗЕ, влязъл в сила от 2003г, сделки с ел. енергия могат да се сключват
по регулирани от комисията /КЕВР/ цени, по свободно договорени, както и на балансиращ
пазар на ел.енергия, като сделките се извършват при спазване разпоредбите на закона и
правилата за търговия с ел.енергия. Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/
предвиждат в чл.15 т.3, че договорите по регулирани цени се сключват между крайните
снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни клиенти-за обекти, присъединени
към ЕРПМ на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
В настоящия случай няма да намери приложение цитираната от ВРС разпоредба на
чл.13 от Наредба № 6/9.06.2004г /отм.2014г/ за присъединяване на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи, макар и
действала към момента на издаване на процесните фактури. Това е така, защото Наредбата
има предвид първоначално присъединяване на обекти към ЕПМ, които за първи ще бъдат
захранвани с ел.енергия, било то поради това че до този момент към обекта, макар и
съществуващ, не е било подавано електрозахранване, било то защото е новоизграден.
С оглед на горното изложените от ВРС съображения, че договор за присъединяване
можел да бъде сключен само с лице, което притежава вещни права върху присъединения
обект, вкл. и ограничените вещни права и съответно, че страна по договор за продажба на
ел.енергия може да бъде само лице - собственик или носител на ограниченото вещно право
на ползване върху процесния обект, макар и верни сами по себе си, нямат касателство към
настоящия случай.
След като няма спор, че става въпрос за ведомствено жилище, намиращо се във
ведомствен жилищен блок, съществувал към 1988г, и на името на предходния наемател Г. В.
е била открита партидата с горепосочения аб.№ ****, то очевидно не се става въпрос за
първоначално присъединяване към ЕРПМ на ЕРП дружество с настоящо наименование
„ЕРП Север“АД /преди „Енерго Про Мрежи“АД/, който е собственик и оператор на
мрежите, а за заварено вече положение на вече присъединен към ЕРПМ обект, към който е
била подавана ел.енергия на ниво ниско напрежение.
Няма и основание да се приеме за напълно приложимо спрямо договорите за
ел.енергия постановеното от ОСГК на ВКС ТР № 2/2018г по тълк.д.№ 2/2017г, касаещо
договорите за продажба на топлинна енергия. Съображенията за това са следните: В ТР е
направено тълкуване разпоредбите на ЗЕ, който свързва качеството на длъжник на цената на
доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота,
съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за
същия имот не е имало сключен договор между ползвателя на договорно основание и
доставчика на топлинна енергия.
На първо място. Настоящият случай не е такъв, тъй като договор за продажба на
ел.енергия е имало сключен с друго лице и неговото действие е продължило до
прекратяването му през 2021г поради сключването на нов такъв с новия собственик на
имота; подробните съображения в тази насока са изложени по-долу.
На следващо място. С ТР са дадени отговори на поставените в същото въпроси,
които са следните:
1/ Кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
10
съгласно разпоредбата на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен
за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на
ограниченото вещно право или титулярът на облигационното право на ползване.
2/ Прекратява ли се облигационното правоотношение между топло преносното предприятие
и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост в случаите на
чл.78 от Наредба № 16-334/ 6.04.2007г за топлоснабдяването.
По първия въпрос е отговорено, че собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгл.разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между самия ползвател на договорно основание и топлопреносното предприятие е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи
цената й. За да достигне до този извод ВКС в мотивите е обсъдил разпоредбата на чл.153 ал.1 ЗЕ,
отнасяща се към Гл.Х „Топлоснаблдяване“ и разглеждаща специална хипотеза, според която
„всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната Наредба по чл.36 ал.3. Направен е и анализ на съдържанието на
ОУ към договора за продажба на топлинна енергия, сключен с конкретното топлопреносно
предприятие.
По втория въпрос е даден следният отговор: В хипотезата на чл.78 ал.7 от Наредба № 16-
334/6.04.2007г за топлоснабдяването облигационното правоотношение между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда-етажна собственост не се
прекратява по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на топлопреносното
предприятие по чл.78 ал.1 от Наредбата клиентите на топлинна енергия дължат цената за
топлинната енергия за сградна инсталация.
От горното се налага извод, че дадените решения не могат да бъдат приложени направо за
случаите, касаещи ползването на ел.енергия. Макар двата вида енергия да са уредени в един закон,
поради особеностите на всеки вид енергия като вещ с различни физически качества
/електричество, съответно водна пара или гореща вода/, същите са подчинени на различен правен
режим и затова са обособени в отделни глави. Така в гл.ІХ „Електроенергетика“, чл.95 ал.2 ЗЕ, е
посочено, че снабдяването с ел.енергия е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, за
разлика от снабдяването с топлинната енергия, за която липсва такова посочване. Макар
продажбата и на двата вида енергия да е предвидено да става при публично известни общи
условия, предварително одобрени от КЕВР и публикувани, от съпоставката на двете разпоредби
/чл.98а и чл.150 ЗЕ/ налага извод, че Законодателят е посочил само общите рамки, указвайки на
задължителните елементи от съдържанието на договорите при ОУ, които следва да бъдат
съобразени от различните доставчици на енергийни услуги. Детайлното разписване на клаузите е
предоставено на всеки един от енергийните доставчици, щом като не противоречи на императивни
разпоредби и е в рамките на договорната свобода, съобразно общото правило на чл.9 ЗЗД. При
положение, че се касае за различни правни субекти, то те имат право и могат да предложат и
различни договорни условия в своите ОУ.
След одобряването от КЕВР съответните ОУ стават задължителни само за страните по съответното
облигационно правоотношение.
В допълнение следва да се има предвид, че в Гл.„Топлоснабдяване“ от ЗЕ се съдържат специални
разпоредби, каквито липсват за ел.енергия, и които са свързани с естеството на съоръженията, по
които се подава горещата вода или пара до крайните клиенти в сгради - етажна собственост -
чл.133 ал.2; чл.137; чл.149; чл.151; чл.153 от ЗЕ/. Анализът на посочените норми налага извод, че,
когато става реч за консумирана и незаплатена топлинна енергия, това действително е обвързано с
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда–ЕС, тъй като намиращите се в него
11
съоръжения за топлоподаване /вертикални и хоризонтални щрангове, и радиатори/ поради
предназначението им нямат самостоятелен характер и представляват вещи, прилежащи към
главната вещ. Последната може да бъде както самостоятелен обект в сградата, така и общи части
от същата сграда. На следващо място. Както в гл.ІХ за ел.енергия, така и в гл.Х за топлинната
енергия се съдържат норми, които препращат към подзаконови нормативни актове, съдържащи
по-подробната регламентация за всеки отделен вид енергия.
Следователно, в ЗЕ е установен различен режим според вида подавана енергия – електрическа или
топлинна. Във втория случай е от значение на кого принадлежи правото на собственост, което
обуславя дължимостта на сметките за консумирана топлинна енергия. В тази връзка са и дадените
с ТР указания. Липсва празнота при уреждането на отношения за търговия с ЕЕ, за да се приеме, че
са приложими по аналогия законовите разпоредби, касаещи ТЕ, след като за търговията с всеки от
двата вида енергия са предвидени специални разпоредби.
Ето защо коментираното по-горе ТР № 2/2017 не може да намери приложение спрямо договорите
за доставка на ел.енергия, какъвто е настоящият случай.
Нормата на чл.92 ЗЕ визира видовете страни по сделките с ЕЕ, сред които са
посочените по т.2 - краен снабдител на ЕЕ и по т.4 - краен клиент. А в чл.91 ал.2 ЗЕ е
указано, че сделките с ЕЕ се извършват при спазване разпоредбите на този закон и
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, които се публикуват от енергийните
предприятия и КЕВР на интернет страниците им.
Съобразно специалните разпоредби на ПТЕЕ, в гл.ІІІ „Договори на пазара на
електр.енергия“ са посочени видовете договори, които могат да бъдат сключвани. Към тях
спада този по чл.11 т.4 - договор за продажба на ЕЕ. Когато ЕЕ се продава по регулирани
цени /чл.15 ал.2 т.3 от ПТЕЕ/, страни по него са крайните снабдители, от една страна, и
битови/небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към ЕРПМ на ниво ниско
напрежение.
Тъй като продажбата на ел.енергия е услуга в обществен интерес, то със ЗЕ са
въведени специални изисквания за сключването на такива договори при общи условия
съгл.чл.98а ал.4 ЗЕ в редакцията от 16.07.2010г, които ОУ след предварителното одобряване
от ДКЕВР /КЕВР/ и публикуване по реда, указан в ЗЕ, влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е необходимо изричното изявление за приемането им от
потребителите.
В конкретния случай това са ОУ ЗА ПРОДАЖБА НА ЕЛ.ЕНЕРГИЯ на „Е.ОН Б.
Продажби”АД /сега „Енерго Про Продажби“АД/, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г
на ДКЕВР и публикувани на 30.11.2007г.
По своята същност договорът за продажба на ЕЕ при ОУ като разновидност на
договора за продажба на движима вещ /каквато е ел.енергия по см.чл.110 ал.2 ЗС/ е
двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен, ако Законът посочва
нещо друго/. Част от задължителните елементи от съдържанието на договора за продажба на
ЕЕ при ОУ са правата и задълженията на двете страни, които са подробно разписани.
Към процесния период е приложимо понятието „потребител“, за което е дадена
легална дефиниция в §1 т.42 от ДР на ЗЕ /в редакцията към 2011г/ и което е възприето и в
чл.4 ал.1 от ОУ „потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, присъединен към ЕРПМ на „ЕРП Север” АД, което ползва
ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО
12
Продажби” АД. Позоваването на понятията, въведени с легалните дефиниции на §1 т.2а,
т.41а б.“а“ и т.41б от ЗЕ нямат касателство към настоящия случай доколкото същите са
приети с последващи изменения: т.2а /нова, ДВ бр.54, в сила от 17.07.2012г/ "Битов клиент"
е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди; т.41а /изм.с ДВ
бр.54, в сила от 17.07.2012г/ "Ползвател на мрежата" е: а) физическо или юридическо лице -
ползвател на ЕПМ и/или ЕРПМ, доставящо ел.енергия; т.41б /нова, ДВ бр.54, в сила от
17.07.2012г/ "Потребител на енергийни услуги" е: а) /изм.ДВ бр.35, в сила от 15.05.2015г/
краен клиент, който купува енергия; б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа
за снабдяването му с енергия. При това, с тези понятия не се променя същността и страните
по договорните отношения, в които встъпват крайният снабдител и крайният потребител на
ел.енергия по регулирани от КЕВР цени за битови нужди по смисъла на чл.97 ал.1 т.10 ЗЕ
във вр.чл.94а и чл.92 ЗЕ.
В чл.47 от ОУ е посочено, че всеки потребител, който ползва ел.енергия към
момента на влизане в сила на тези ОУ /2007г/, след получаване на искане от страна на
„ЕНЕРГО ПРО Продажби” АД, следва да представи предвидената в тези ОУ информация и
документи.
С оглед публичността на клаузата и заявеното от ищеца в ИМ, че след придобиване
собствеността върху жилището /1990г/ винаги бил изплащал по чужд аб.номер сметките за
използваната ел.енергия, следва да се мисли, че същият е бил в известност и не е изпълнил
това си задължение.
На сл.място. Договорът за продажба на ел.енергия с крайните клиенти – потребители
на енергийна услуга е безсрочен, което се извежда от разпоредбата на чл.3 т.2 от ОУ, в
която е посочено, че срокът на договора е срокът на лицензията на дружеството. При това
положение задължението на потребителя, посочено в чл.17 т.3 от ОУ от 2007, да съобщава в
30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.11 ал.1 от настоящите
ОУ, както и за промени свързани със собствеността, т.е. за всички промени в данните, които
е имал задължението още при сключването на договора да предостави на ищцовото
дружество /т.нар. идентифицираща информация, посочена в чл.12 ал.1 ОУ/, следва да се
тълкува и като задължение да извести за прекратяването на безсрочния договор за продажба
на ЕЕ за ползването на доставяната до конкретния обект електр.енергия. След като
договорът е безсрочен и отв.дружество не е било известено за настъпилите промени, то
договорът продължава да действа, а това от своя страна означава, че задължението за
страната по него - краен клиент да заплаща цената на доставената енерг.услуга остава.
От всичко гореизложено следва, че към момента на влизане на ЗЕ в сила от 2003г и
към момента на приемане на ОУ от 2007г на „Енерго Про продажби“АД от 2003г
отв.дружество е имало качеството на доставчик на ЕЕ и негов съконтрахент по
облигационното правоотношение по договора за продажба на ел.енергия на краен битов
клиент е било третото за спора лице Г. В.. Това правоотношение между страните се е
запазило и е действало и към 2010, щом като към момента на влизане в сила на ОУ от 2007г
настоящият ищец не се е заявил по надлежния ред като нов потребител на енергийната
услуга, нито впоследствие е уведомил дружеството – доставчик за настъпилите промени.
Не са се осъществили и визираните в чл.22 от ОУ предпоставки, при наличието на
които отв.дружество прекратява продажбата на ел.енергия на конкретния потребител:
1. когато същият престане да отговаря на условията да бъде потребител, включително с
изтичането на срока, за който собственикът / титулярът на вещно право на ползване на
имота, е дал съгласие;
2. при наличие на безспорни доказателства за обективни причини, поради които продажбата
за потребителя е станала невъзможна и тя не може да бъде прекратена с негово съгласие;
3. по искане на потребителя, заявено писмено най-малко 15 дни предварително, като
13
искането не може да бъде направено по-рано от 15 дни от датата на подаване на заявление за
започване на продажба на ел.енергия;
4. по разпореждане на други органи в съответствие с тяхната компетентност.
В чл.23 ал.2 от ОУ е посочено, че ако потребителят има намерение да прекрати отношенията
си за продажба, без да е уведомил отв.дружество по реда на тези ОУ, то той продължава да
изпълнява задълженията си на потребител до изпълнение на изискванията по ал. 1, т.е. след
заплащане на дължимите суми.
В обобщение следва да се посочи, че към общия процесен период м.09.2010-
м.12.2011г единствен титуляр на откритата партида за продажба на ел.енергия е било лицето
Г. В. като заварено положение още отпреди 1988г. Без значение в случая е преминаването на
собствеността у друго лице, тъй като няма пречка първоначалният ползвател на имота,
който тогава е бил държавна собственост, да е останал в него дори и след смяната на
собственика в лицето на настоящия ищец. В тази посока може да се разсъждава и въз основа
заявеното от самия Ат.В., че от 2011г не живеел там, от което да се направи извод, че като
собственик е възможно да е допуснал трети лица в него, а това не изключва дори и
първоначалния ползвател Г. В..
В допълнение следва да се посочи и това, че от представените от ответната страна
доказателства се установи, че още преди подаването на исковата молба на 19.03.2021,
ищецът се е разпоредил с въпросния апартамент № 57 в гр.В. кв.**** още на 9.03.2021г и на
името на новия собственик е била открита нова партида с нов абонатен и клиентски номера
в съответствие с разпоредбата на чл.17 т.3 от ОУ.
Несъстоятелни са и доводите на ищеца, че като титуляр на правото на собственост
бил изплащал по чужд аб.номер сметките за използваната ел.енергия, в какъвто смисъл била
съдебната практика, т.е. когато между две страни съществували трайни правоотношения, в
случая търговски, било налице валиден договор. Това би било вярно, ако се е бил заявил
като страна по облигационното правоотношение, т.е при липсата на сключен писмен
договор, фактурата като валидно оформен счетоводен документ съставлява документ,
удостоверяващ съществуването на облигационна връзка. В случая, обаче, за правния мир
ищецът не е съществувал, след като и фактурите са били издавани на името на Г. В..
Що се отнася до факта на простото държане от ищеца на квитанциите за заплатени
месечни такси за ползвана ел.енергия през различни периоди от време, то това не
обосновава извод същият да е бил страна по договор за продажба на ел.енергия, а само че е
погасил чуждо задължение, т.е. заплатил е вместо страната по договора дължимите месечни
такси.
Що се отнася до заявеното от ищеца правопогасяващо възражение за вземанията по
давност. Макар да е правилна преценката на ВРС, че се касае за периодични платежи по
смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, както е прието с ТР № 3/18.05.2012г по тълк.д. № 3/2011г на
ОСГТК, за да може да бъде заявено това възражение, което има материално-правен
характер, е необходимо лицето да е страна по материално правоотношение. Както се изложи
по-горе, настоящият ищец не е бил такава страна. Затова е недопустимо да се позовава на
такова възражение за чуждо задължение.
Поради всичко изложено се налага извод, че към датата на издадените фактури от
„Енерго-Про Продажби"АД за парични задължения, произтичащи от дължими и
незаплатени такси за доставена, консумирана и незаплатена ел.енергия, ответното
дружество не е било в договорни отношения с ищеца А. В., а с друго лице Г.В.В.. Така на
практика чрез настоящия иск се търси защита на чужди материални права.
И не на последно място. Не се твърди от ищеца, а и по делото липсват доказателства
отв.дружество да е заявило претенции за посочените суми спрямо настоящия ищец, което е
заявено изрично и в подадената жалба. Липсват твърдения да за предприети действия,
14
насочени срещу имущество на ищеца за събирането на тези вземания, а и такива не биха
могли да бъдат предприети доколкото издадените фактури като основание за това, са на
името на друго лице. При това положение имуществената сфера на ищеца не е била
накърнена, за да обоснове правен интерес от търсената защита.
Ето защо неправилно е прието от ВРС, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск, тъй като отричаното от него вземане на
отв.дружество“Енерго Про Продажби“АД се водело като неплатено по партида на
собствения му недвижим имот, щом като титуляр по откритата партида е друго физическо
лице, различно от него.
Като е постановил решение, с което е разгледал спора по същество, РС се е
произнесъл по недопустим иск, което налага обезсилването му и прекратяване на
производството пред двете инстанции.
По разноските.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в полза на въззивното дружество
следва да бъдат присъдени сторените разноски за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.4, ГПК.
Исканията са отправени своевременно с представени доказателство: договор за
правна защита и съдействие, издадена фактура за заплатена сума в размер на 1668лв,
включваща 1390лв –възнаграждение и 278лв-ДДС за първата инстанция /л.69-72-I/ и за
въззивното производство – заплатена д.такса в размер на 147,11лв и адв.възнаграждение
1668лв, включваща 1390лв – възнаграждение и 278лв-ДДС
Срещу размера на същите и в двете инстанции ищецът е направил възражение за
прекомерността им. Същото е основателно с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№ 1/2004, според която минимумът при този материлен интерес е равен на 697,80лв или
закръглено 700лв. При това общият размер на разноските за двете истанции от 3336лв
спрямо общия размер на претенциите от 7355,74лв се равнява на почти половината от
претендираната сума - 45,35%. Ето защо следва да бъде редуцирано до размера от 700лв,
върху който следва да се начисли ДДС от 140лв, или 840лв за всяка една от инстанциите, а
общо за двете – 1680лв, сборувана с разноските за заплатена държавна такса за въззивното
производство в размер 147,11лв. дава общо сумата от 1827,11лв
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението на ВРС-16с-в № 1993/9.12.2021 по гр.д.№ 4077/2021, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът АТ. ХР. Г. ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес в гр.В. и със съдебен адрес: гр.В. ул.„**** - адв.Б.
Цв.Ц., няма парично задължение към ответника „Енерго – Про Продажби" АД ЕИК
**** със седалище и адрес на управление: гр.В. бул.„****“, представлявано съвмест но от
П.С.С. и Д.К.Д., в размер на сумата от 1846,15лв за доставена и използвана ел. енергия, за
която е издадена фактура от 11.03.2011г, както и сумата от 1870лв., представляваща
обезщетение за просрочие на посочената главница за периода 1.04.2011г-19.03.2021г;
сумата от 1876,69лв за доставена и използвана ел.енергия, за която е издадена фактура от
8.12.2011г, както и сумата от 1762,90лв, представляваща обезщетение за просрочие на
посочената главница за периода 29.12.2011г - 19.03.2021г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕНО Е „Енерго–Про Продажби"АД да заплати на АТ. ХР. Г., сумата от 1097,14лв -
сторени по делото разноски, от които 297,14лв – държ. и преводна такса и 800лв
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
15
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4077/2021 по описа на ВРС и по в.гр.д.
№ 812/2022 по описа на ВОС
ОСЪЖДА АТ. ХР. Г. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр.В. и със
съд.адрес: гр.В. ул.„**** – адв.Б. Цв.Ц. да заплати на „Енерго – Про Продажби"АД ЕИК
**** със седалище и адрес на управление: гр.В. бул.****“, представлявано съвместно от
П.С.С. и Д.К.Д., сумата от 1827,11лв /хиляда осемстотин двадесет и седем лева и 11ст/,
включваща 1680лв – заплатено адв.възнаграждение за двете инстанции и заплатена
държавна такса в размер на 147,11лв, на осн.чл.78 ал.4 ГПК
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16