Р Е Ш Е
Н И Е
№ / год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТИ
И ТРЕТИ ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТАТА година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова, в присъствието на прокурора ………………….. като разгледа
докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2627 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание 79
ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ТД
„ИНТЕЙК" ЕООД с ЕИК: …… със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Ж."
№ .., /партер - вътр. двор/ представлявано от управителя Р.К.М., чрез юрисконсулт Д.Е.Д. и съдебен адрес ***2
против „СМ БГ Консулт" ЕООД, с ЕИК: ……, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Б." № ., ет. ., ап. .., представлявано от управителя
П.Н.К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и цена на иска 28 000
/двадесет и осем хиляди/ лева, предявен като частичен иск от сумата от
181 500 лева.
В исковата си молба ищеца твръди, че
на 23.11.2018 год. сключил с адв. К.Д.Т. Договор за прехвърляне на вземане. По
силата на така сключения Договор за цесия, адв. К.Т. прехвърлил на ищеца свое вземане в размер на 28 000 лв.
от „СМ БГ Консулт" ЕООД, „КНМ Груп" ЕООД и П.Н.К., представляваща част
от дължимо възнаграждение по сключен Договор за правна защита и съдействие от
30.10.2017 год.
Договора за правна защита и съдействие
от 30.10.2017 год. е бил сключен между „СМ БГ Консулт" ЕООД, „КНМ
Груп" ЕООД и П.Н.К. в качеството им на клиенти и адв. К.Т. в качеството му
на адвокат.
Видно от а Договора за правна защита и
съдействие от 30.10.2017 год. предмет на договора са изготвени от страна на
адвокат К.Т. документи: „ договори за цесия, уведомления, пълномощни, установяване
на адреси, както и други документи. "
Ищеца твърди, че изготвил документи
касаещи 3 025 броя абонати на „Енерго-Про Продажби" АД съгласно списък,
предоставен от П.Н.К..
Във връзка със свършената от адв. К.Т.
работа, ответното дружество „СМ БГ" ЕООД, с ЕИК: ……. с управител ****.
завел множество дела срещу „Енерго-Про Продажби" АД, които впоследствие са
цедирани на „СМ БГ Консулт" ЕООД.
Общият материален интерес на
изготвените от адвоката документи са в размер на 3 115 627.89 лева / три
милиона сто и петнадесет хиляди шестотин двадесет и седем и осемдесет и девет /
лева. Договорено е възнаграждение за адвокат К.Т. в размер на 181 500 лв.
Плащане не е направено по банкова сметка ***.10.2018 год., като такова не е
извършено и до настоящия момент.
С исковата молба ищеца е заявил
петитум, с който ищеза моли съда да постанови решение, с което да ОСЪДИ „СМ БГ
Консулт" ЕООД, с ЕИК: ……., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„Б." № ., ет. ., ап. .., представлявано от управителя П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ
на „ИНТЕЙК" ЕООД с ЕИК: ……. със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Г.Ж." № .., /партер - вътр. двор/ представлявано от управителя Р.К.М.,
в качеството му на частен правоприемник на адв. К.Д.Т., ЕГН:********** сумата в
размер на 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, представляваща част от дължимо
възнаграждение по сключен Договор за правна защита и съдействие от 30.10.2017
год. на стойност 181 500 лв.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован се представлява се от процесуален представител по пълномощие, по реда
на чл.32 от ГПК, който поддържа иска. Претендира направените по делото разноски,
като представя списък по реда на чл.80 от ГПК.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „СМ БГ Консулт"
ЕООД, с който счита предявения иск за недопустим, а алтернативно като
неоснователен.
В отговора се твръди, че искът е
недопустим, тъй като Договор за правна защита и съдействие (ДПЗС) е нищожен.
На първо място ответника твърди, че
процесният ДПЗС е неистински и антидатиран. Макар да е подписан е от лицето П.К.
в лично качество и на бланкетен (празен) документ в периода 13-15 май 2015
год., като уговорката между страните е била същият при необходимост да послужи
в производство по иск с правно основание чл.29 от ЗТР - т.д. № 762/2015 год.
Алтернативно се твърди, че процесният
ДПЗС е нищожен поради противоречие със и заобикаляне на закона и добрите нрави,
както и поради липса на основание и невъзможен предмет.
Ответника твърди, че в периода 13-15 май 2015 год. П.К. подписва
три броя ДПЗС на бланка на адв. К.Т. - по един за всяка от очакваните съдебни
инстанции по производството по чл.29 от ЗТР
и необходимостта от спиране на регистърното производство в същия срок
съгласно чл. 19, ал. 5 ЗТР.
По късно П.К. оттегля дадените
пълномощия на адв. К.Т.. От този момент и до днес частният праводател на ищеца
- адв. К.Т. и управителят на ответника СМБГК са във влошени отношения следствие
загубата на доверие от страна на К. към адв. Т..
В периода, за който се твърди, че е
подписан процесният ДПЗС, П.К. е в сериозен конфликт с адв. Т., вкл. по водени
между тях наказателни и редица граждански производства.
На следващо място, упоменатата
уговорена сума от 181.500лв. в процесния ДПЗС е измислена и нереална. Нито
дружествата КНМ, СМБГК, нито П.К. разполагат с подобен обем финансови средства,
за да бъде постигната такава уговорка.
Твръди, че. ищецът претендира
несъществуващо вземане, прехвърлено му от частния праводател по един неистински
и недействителен договор, дописан в
нарушение и/или заобикаляне на закона и добрите нрави. Твръди, че
процесният ДПЗС съдържа и невъзможен предмет, тъй като уговорката за оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в установяване на адреси е
недействителна, защото подобен предмет на правни услуги е в противоречие с чл.
24, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Твръди, че ДПЗС е без основание, тъй като
ищецът обуславя задължение за плащане по него с обстоятелството, че трето,
неучастващо лице - „СМ БГ" ЕООД е завело множество дела срещу „Енерго-Про
Продажби" АД.
Оспорва предявеният иск като
неоснователен и недоказан, както по
основание, така и по размер.
Ответника оспорва обстоятелството, че
ответното дружество е било клиент на адв. Т., още по-малко управителят им П.К..
Ответника твърди, че е недопустима
уговорката за пасивна солидарност. Договорът за правна помощ е особена форма на
договора за поръчка по ЗЗД, който се сключва и от двете страни с оглед
личността.
Оспорва точният обем правни услуги, извършени в полза
на ответника, поради което и дружеството не знае срещу претенция в какъв размер
се брани в настоящото производство.
Ответника оспорва клаузата за
солидарност в процесния ДПЗС, като твърди, че не е настъпил транслативният
ефект на процесната цесия. За да влезе в сила договорът за цесия, като каузална
сделка, е достатъчно съгласие на страните (цедент и цесионер), но отношение на
цедирания длъжник, договорът за цесия
има обвързващ ефект едва с уведомяването.
Ответника моли съда да отхвърлите
предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан, като претендира направените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответника редовно
призован, че представлява от своя управител и се представлява от
процесуаленпредсавител по пълномощие, който поддържа депозирания отговор на
исковата молба. Претендира направените по делото разноски.
По делото с Определение № 1697/05.06.2019
год. съдъ е конституирал на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице
помагач на страната на ищеца „ИНТЕЙК“ ЕООД лицето К.Д.Т. с ЕГН:********** и
адрес ***.
В дадения срок третото лице помагач на
страна на ищеца е депозирал становище, скоето заявява че предявения иск се
явява основателен и моли съда да го уважи.
В съдебно заседание третото лице
помагач, редовно призовано явява се лично и се представлява от процесуален
представител по пълномощие, които поддържа становището си.
От събраните по делото доказателства
взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 30.10.2017г. е сключен договор за
правна помощ между третото лице помагач на страната на ищеца адв. К.Т. от една
страна и „СМ БГ Консулт" ЕООД, „КНМ Груп" ЕООД и П.Н.К. от друга с
предмет: изготвяне на договори за цесия, уведомления, пълномощни, установяване
на адреси и други договори и документи за 3025 абонати на Енерго Про с
материален интерес 3 115 627,89 лева по представения списък.
Договора за правна защита и съдействие
от 30.10.2017 год., с предмет, описан по-горе, съдържа съществените елементи на
договор за поръчка, поради което с оглед съдържащата се в договора уговорка и
на основание чл.286 от ЗЗД уговорено възнаграждение за изпълнение на
възложените действия за изготвяне на множество документи, в съответния размер,
договорен между страните.
По делото е представен договор за
прехвърляне на вземане от 23.11.2018 год. между третото лице помагач на
страната на ищеца адв. К.Т. и ищеца „Интейк" ЕООД за сумата от 28 000
лева, срещу цена от 26 000 лева.
По делото са налични и уведомления по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД във връзка с горецитирания договор до всеки един от тримата
солидарни длъжници вкл. и ответното дружество.
По делото е представено копие на
списък с информация за издадени фактури и суми на потребители на Енерго Про. От
разпита на свидетеля Г., че списъка е донесен в кантората на адв. К.Т. от П.К..
По делото са приети като писмени
доказателства, представени от третото лице - помагач, множество договори за
цесии и уведомления, изготвени от адв. К.Т. и служители в неговата адвокатска
кантора.
По делото е приета съдебно-почеркова
експертиза, в която вещото лице не е установило признаци на добавяния, вписване
на текст след подписване на оспорения договор. Не е установило данни за
пренасяне и имитиране на подписите на лицата П.К. и адв. К.Т..
Вещото лице не може да определи периода
от време на полагане на подписа на П.К. в процесния договор. В изследвания
подпис на П.К. за клиент се наблюдава елемент, който преобладава в подписи,
полагани през 2014 год. и 2015 год. С
това твърдение П.К. се домогва да установи, че договорът е подписан в този
период от време.
Вещото лице в заключението си изтъква,
че изследваният период за промяна на подписа на лицето е относително кратък и е
невъзможно да се говори за устойчиви естествени промени на подписа, като е
напълно възможно минималните различия в полагането на подписите да се дължат на
вариантност на подписа.
В съдебно заседание експертът
потвърждава заключението си, че не съществуват методики, по които да бъде
определено обстоятелството кое е изписано първо - подписът на клиент или
останалата част от документа.
По делото са приети и изслушани и
гласни доказателства.
От свидетелските показания на св. Г.
се установява, че същата е работила в кантората на адв. Т., като една от
задачите й била да установява имената и адресите на потребители на ел. енергия
по предоставен клиентски номер. Възнаграждение й било заплащано от адв. Т..
Докато е работила в офиса отношенията между адв. Т. и П.К. са били приятелски.
От свидетелските показания на св. Г.
се установява, че представения по делото списък е донесен от П.К. чрез негова
близка. Служители в кантората намерили имената и адресите на абонатите по
предоставените клиентски номера. Всички останали документи - цесии,
уведомления, спогодба и др., са изготвени от адв. Т. и служители, на които той
е заплащал, а П.К. е имал грижа да издири абонатите по намерените вече имена и
адреси. Адвокат Т. е плащал заплатата и осигуровките на св. Г., докато същият е
бил юрисконсулт на „Интейк" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД. Адвокат Т. е
заплащал по банка всички такси и депозити по заведените от името на „КНМ
Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД съдебни дела.
От показанията на св. С. се
установява, че П.К. е работил в кантората на адв. К.Т., като се е занимавал с
неюридическа работа - напр. с разнасянето на документация. Предоставен му е
служебен автомобил, като текущите задачи за изпълнение са му се възлагали от
адв. К.Т.. Отношенията между П.К. и адв. Т. са приятелски.
От показанията на А.К. /брат на
управителя на ответното дружество/ се установява, че отношенията между адв. Т.
и П.К. не са добри, като всъщност няма лични впечатления за това обстоятелство.
От показанията на св. А. се
установява, че последният е работил с П.К. и с дружествата „КНМ Груп"
ЕООД, „СМ БГ" ЕООД и „СМ БГ Консулт" ЕООД. П.К. му бил предоставил
готови бланки за договори за цесии и уведомления, както и за други документи.
Отношенията между адв. Т. и П.К. са били много лоши след като адв. Т. допуснал
да бъде откраднато дружеството „КНМ Груп" ЕООД, като тази информация не е
възприета лично от свидетеля, а е получена от П.К.. Според св. А. след кражбата
на „КНМ Груп" ЕООД - станала през май 2015г. видно от справката в
Търговския регистър и вписването на лицето К.Д. като управител, били прекратени
абсолютно всички отношения между П.К. и К.Т., който факт свидетелят отново не е
възприел непосредствено. Това изявление на св. А. не се кредитира от съда, тъй
като първо същият единствено преразказва споделеното му от управителя на „СМ БГ
Консулт" ЕООД - П.К. и на следващо място тези показания противоречат на
материалите по търговско дело № 762/2015г. на Окръжен съд - Варна, ТО, както и
по гражданско дело № 3185/2016г. на ВРС, 26с. След направена служебна справка
от съда по тях се изяснява, че адв. К.Т. е продължил да защитава „КНМ
Груп" ЕООД и П.К. и след май 2015г. - като дори е сключен договор за
правна помощ между адв. К.Т. от дата 14.05.2015г. с предмет: оказване на правна
помощ по следните дела: ч.т.д. №752/2015г. по описа на ВОС; т.д.№ 762/2015 г.
по описа на ВОС; ч.т.д. №763/2015г. по описа на ВОС; ч.т.д №582/2015г. по описа
на ВАпС; ч.т.д. №2270/2015г. по описа на ВКС, II ТО; жалба АВ- ВАРНА, за неизпълнението
на който е постановено решението по гр.д. № 3185/2016г. на ВРС, 26с. Отделно по
т.д. № 762/2015г. е постъпила молба за оттегляне на адв. пълномощно от ищеца П.К.
с входящ № 29638 от 5.10.2015г., което обстоятелство също се установява от
направената служебна справка от съда по въпросното дело.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира
изцяло. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е основателен и доказан.
Предявения иск е за реално изпъленине
на договорно задължение и намира своето правно осонвание в чл.79 от ЗЗД.
По делото се установи, че ответника и
третото лице помагач на страната на ответника адв.К.Т. са били в облигационни
отношение по силата на сключен договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД.
Събраха се доказателства, че третото
лице помагач на страната на ищеца адвокат Т. е изправна страна подоговора и
изпълнил задълженията си по договора за правна помощ от 30.10.2017 год.
В съдържанието на самия договор е
записано, че описаните документи вече са изготвени т.е. поръчката е изпълнена,
представлява признание на неизгоден за ответника факт. В тази част договорът
има обвързваща материална доказателствена сила за ответника, който не е
ангажирал доказателства за опровержение
на тази изложеното признание.
При осъществяване на решаващата си
дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се
съобразява с материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи
документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната
неистинност. Такова доказване не е осъществено от ответното дружество, поради
което и това обстоятелство следва да бъде прието за установено.
До доказване на противното съдът
обвързан и е длъжен да приеме, че неизгодните факти, отразени в частния
свидетелстващ документ, действително са се осъществили. / Виж. Решение
№249/12.11.2012 по дело №270/2012 на ВКС, ГК, II г.о.
От приетите множество писмени
документи, както и от събраните гласни доказателства, се установява по, че
третото лице помагач на странат на ищеца адв. Т. е изправна страна по договора
за поръчка.
Ответника нито е заявил нито е
ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си по договора и заплатил
уговореното възнаграждение.
От събраните доказателства се
установява валиден договор за прехвърляне на вземане по силата на който третото
лице помагач е прехвърлило на ищеца сумата представяща следващото се
възнаграждение по договора запоръчка.
Ответника по иска е надлежно уведомен
от цедента К.Д.Т. за извършената цесия с исковата молба /Виж. Решение № 123 / 24.06.2009 год. по
т.д.№ 12 / 2009 год. на II т.о. на ВКС./
Като средство за защита срещу иска
ответника е оспорил истинността на
договора за правна помощ от 30.10.2017 год.
Приетото от съда оспорване е
неуспешно. По делото не доказа, че договор за правна помощ и съдействие да е
дописван, респ. една част от него да е изписана след полагане на подписа от
страна на П.К.. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологическа
експертиза за почерково изследване на документи не са се установилит признаци,
от които да може да се направи извод, че тези текстове са изписани
неедновременно с останалата ръкописна част върху договора.
При така изложеното се налага извода, че
процесният Договор за правна помощ и съдействие е истински документ и не е
антидатиран. /В този смисъл Решение № 254 от 14.07.2011 г. по гр. д. 569/2010
г. на ВКС/.
В хода на производството ответника е
въвел като възражениние, че договора за
правна помощ и съдействие е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона
Съдът намира въведеното възражение за
неоснователно. Възражение е бланкетно, като не е посочено коя разпоредба и от
кой нормативен акт е нарушена, респ. заобиколена. Възраженията на ответника, че
третото лице - помагач е извършило дисциплинарни нарушения по смисъла на Закона
за адвокатурата и Етичния кодекс, не следва да бъдат обсъждани, доколкото не
представляват релевантни за спора обстоятелства.
По отношение на възражението за
невъзможен предмет.
Съдът намира възражението за
неоснователно. Нормата на чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата изброява
неизчерпателно дейностите, които упражнява един адвокат. В конкретния случай третото
лице помагач на страната на ищеца адвокат К.Т. е установил имената и адресите
на абонатите на „Енерго Про" по предоставени от П.К. клиентски номера на
абонати, което безспорно представлява изпълнение на възложената му работа. Тази
негова дейност и извършена работа не противоречи на принципа на договорната
свобода на страните съгласно чл. 9 от ЗЗД. Това обстоятелство се доказва и от
събраните по делото гласни доказателства.
По възражението за недопустимост на
уговорката за пасивна солидарност
Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече
длъжници възниква само когато е уговорена. В конкретния случай такава изрична
уговорка в процесния договор е налице, като страните по договора изрично са се
задължили „солидарно“ по чл. 121 ЗЗД.
"
Солидарната отговорност е налице във
всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки един от
длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и
освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Според правната доктрина и съдебната
практика правилото за солидарността е израз на обезпечителната й функция,
установена в полза на кредитора, чрез осигуряване на възможност за провеждане
на изпълнение срепду всеки или няколко длъжници за цялото вземане.
При пасивната солидарност интересът на
кредитора е да получи договорения краен резултат. Всеки длъжник се намира в
самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни
правоотношения са свързани помежду си посредством целта - да се удовлетвори
интересът на кредитора. Така се приема в Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012
г. по тълк. д. № 6 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.
Въведено е възражение, че в
уведовлението за страните по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД не е внръчено и е не
еналице валидно такова.
Действително в това уведомление е
посочена дата 26.11.2016 год. в неговия край, като съдът след като се запозна с
документ в които изрично е посочен договора и датата на сключване намире че се
каса еза допусната техническа грешка, която не влияе на неговата
действителност. Съобразно посочената по горе съдебно практика длъжника е
редовно уведомен.
Въведено е възражение от страна на
ответника, че договора за правна помощи и съдействие е сключен с оглед
личността на длъжника
Законът не забранява по договор за
правна помощ да се задължават повече от едно лице. Дори да се приеме, че
процесният договор е „intuito personae", той е такъв само по отношение на
едната страна – адвоката / с оглед неговите качества, опит и познания/, но не и
по отношение на длъжника на едно парично задължение. Задължението на ответника
е парично и като такове и не може да се квалифицира като лична. Паричните
средства са родово определени вещи и е немислима обективна невъзможност за
неизпълнение поради липса им. За кредитора е без значение от кого ще си получи
паричното вземане, поради което и това възражение на ответника е неоснователно.
По отношение на въведеното възражение,
за липса на изискуема форма в писмената защита на ответника, в която е въведено
за пръви път и като преклудирано по смисъла на чл.146 ал.3 от ГПК, съдът не
дължи произнасяне, тъй като не са налице и условията на чл.147 от ГПК. Такива
не се и въвеждат..
Предвид изложеното и съдът като
съобрази, че с договор за цесия извършена влидно тъй като земането на трето
лице е прехвърлимо, съществува реално задържение на ответника към прехвърлителя
по договора за цесия и с оглед недоказаност на на въведените от ответника
възражение предявения иск, се явява основателен и доказан и следва до размер на
договора за цесия в рзмер на 181 500 лева, като искът е предямен частично
за сумата от 28 000 /двадесет и осем
хиляди/ лева.
По отношение на разноските по делото.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
съразмерно с уважената част от исковете ответника Прокуратурата на Р.България, дължи
заплащане на разноските по делото, сторени от ищеца в размер на 4 280 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „СМ
БГ Консулт" ЕООД, с ЕИК: …….., със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Б." № ., ет. ., ап. .., представлявано от управителя П.Н.К., ДА
ЗАПЛАТИ на „ИНТЕЙК" ЕООД с ЕИК: ……. със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. „Г.Ж." № .., /партер - вътр. двор/ представлявано от управителя
Р.К.М. в качеството му на частен правоприемник на адв. К.Д.Т., СУМАТА в размер на 28 000 /двадесет и осем хиляди/
лева, представляваща част от дължимо възнаграждение по сключен Договор за
правна защита и съдействие от 30.10.2017 год. на стойност 181 500 лв., ЕГН:**********
28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, предявен като частичен иск от сумата от
181 500 лева.
ОСЪЖДА ОСЪДИ
„СМ БГ Консулт" ЕООД, с ЕИК: …….., ДА ЗАПЛАТИ на „ИНТЕЙК" ЕООД с ЕИК:
……. направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 4 280
лева.
Решението подлежи на
обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна
жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: