РЕШЕНИЕ
№…….………
…….03.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Нина Светославова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 4686 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С
решение от 21.07.2015 г., постановено по гр.д. №13058/2014 г. по описа на СРС,
37 състав е признато за установно по искове на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Г.Л.Н.,
ЕГН: ********** и И.П.Н., ЕГН: **********, че всеки от Г.Н. и И.Н. дължи на „Т.
С.“ ЕАД на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД по
половината от сумата 2 557,45 лв. (две хиляди петстотин петдесет и седем лева и
45 ст.) – цена за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „********за периода м.03.2011 г. – м.04.2013 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 21.12.2013 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД по половината от
сумата 253,49 лв. (двеста петдесет и три лева и 49 ст.) – лихва за забава върху
главницата за периода 01.05.2011 г. – 30.06.2013 г., като са отхвърлени исковете за установяване
дължимостта на сумата за главница до пълния претендиран размер от 2 719,57 лв.
и за установяване дължимостта на сумата за лихва за забава до пълния претендиран
размер от 344,94 лв. Всеки Г.Н. и И.Н. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД по
половината от сумата 1 213,81 лв. (хиляда двеста и тринадесет лева и 81 ст.) –
разноски в първоинстнационното производство и от сумата 268,97 лв. (двеста
шестдесет и осем лева и 97 ст.) – разноски за заповедното производство по гр.
д. № 21835/2013 г. на СРС, 91 състав.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД.
Посоченото решение на СРС е обжалвано
с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в
частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството искове за признаване
за установено, че ответниците дължат суми за топлинна енергия и лихва за
забава.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила. Сочи се, че районният съд неправилно е дал доверие на изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза, тъй като вещото лице топлотехник не е
взело предвид избрания от ответника начин на плащане по чл.155, ал.1 от ЗЕ при
изготвяне на заключението си. Твърди се, че при преценка за размера, до който
предявените искове са основателни е следвало районния съд да се основава на
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Г.Л.Н. и И.П.Н..
Въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение е подадена и от И.П.Н., като се обжалва решението в частта, с която е
признато за установено, че дължи суми за потребена топлинна енергия и лихва за
забава на ищцовото топлофикационно дружество. С писмена молба, подадена преди
откритото съдебно заседание ответницата Г.Л.Н. се е присъединила към въззивната
жалба на Н..
В жалбата се поддържа, че районният
съд е достигнал до погрешни изводи за наличие на облигационно правоотношение
между страните, доколкото Н. не е подавал молба за откриване на партида в
дружеството, а правото на собственост върху процесния имот не е достатъчно
основание за възникване на облигационно правоотношение между страните. Сочи, че
не са събрани доказателства за реалното потребление на топлинна енергия /ТЕ/ и
нейното количество. Твърди, че неправилно е било кредитирано заключението на
СТЕ, доколкото същата се е основава само на частни документи, предоставени от
ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД и трето лице-помагач на страната на
ищеца“М.Е.“ ООД не са подали отговор на тази въззивна жалба.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо в обжалваните части, както и че настоящият казус не попада в двете
визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да
се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбите доводи.
Разгледано по същество, първоинстанционното решение е и правилно
в обжалваните части, като въззивният съд препраща към мотивите на СРС на
основание чл. 272 от ГПК, като във връзка с възраженията наведени с въззивната жалба
следва да бъдат изложените следните съображения:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска за главница е да проведе пълно и
главно доказване на наличие на обвързваща страните облигационна връзка и
количеството и цената на доставената на насрещната страна топлинна енергия за
процесния период. По иска за лихва ищецът следва да докаже съществуването и размера
на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
По делото
е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост /в която се намира процесният апартамент/ е
била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по
делото са приети протокол от 25.09.2002 г. от проведено общо събрание на
етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „М.Е.“ ООД, договор от 04.10.2002
г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „М.Е.“ ООД
да монтира индивидуални разпределители, термостатни вентили, монтаж на уреди,
да извърши проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в
абонатната станция, както и услугата „топлинно счетоводство“, и договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „М.Е.“ ООД.
Настоящият съдебен състав споделя
извода на районния съд, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се
установява, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно цитираната разпоредба всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Видно от представените по делото
нотариални актове /л.12-14 и л.16/ Н. и
съпругата му Г.Н. са придобили процесния имот по време на брака си и той
представлява съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не
е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на
чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има
данни, че ответниците е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че между страните в процесния период са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения. Съобразявайки нормативната уредба, съдът намира, че този
извод не се изменя, с оглед факта, че въззивникът Н. не е подавал пред
дружеството ищец молба-декларация /заявление/ за откриване на партида. Въпросът
на чие име се води партидата в регистрите на дружеството ищец има вътрешно
организационно и отчетно значение, но няма правно значение, което да определя
между кои лица възниква облигационно отношение по договор за доставка на
топлинна енергия, поради което възраженията на въззивника ответник в тази
насока са неоснователни.
На следващо място, съдът дължи
произнасяне по въпроса дали в процесния имот реално е консумирана топлинна
енергия в претендирания размер и цени.
Установено е въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, че
общият топломер на сградата, в която се намира процесният имот се отчита по
електронен път, като технологичните разходи са извадени от общото количество
ТЕ, влязло в абонатната станция. За процесния период услугата дялово
разпределение е извършвана от „М.Е.“ ООД съгласно изисквания на Наредба №
16-334/06.04.2007 г. вкл. чл.78 от същата. В процесния имот за процесния период
е имало 3 бр. радиатори с ИРРО /индивидуален разпределител на разходите за
отопление/, 1 бр. водомер за топла вода. Според главните отчети, клиентът е
осигурил достъп за отчет на отоплителните уреди и водомера, като главните
отчети са подписани от него.Вещото лице е изчислило, че потребеното количество
ТЕ е на стойност 2557,45 лв.
От приетатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ се установява, че за процесния период не
са извършвани плащания. Посочено е, че за процесния период дължимата сума е в
размер на 2664,49 лв. /без таксата дялово разпределение/. Изчислено е, че
законната лихва върху главницата от датата на изпадане в забава /01.05.2011 г./
до 30.06.2013 г.възлиза на 253,49 лв. ССчЕ следва при преценката ѝ по
реда на чл. 202 ГПК да бъде кредитирана в частите отнасящи се до данните за
наличие/липса на плащания и изчисленията на дължимата лихва.
Настоящият състав намира, че
съобразявайки се с така изложените заключения на вещите лица по назначение СТЕ
и ССчЕ, които са компетентно изготвени и точно и ясно отговарят на поставените
въпроси, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение.
Въззивният съд намира, че районния съд
правилно е основал изводите си досежно размера, до който следва да се уважи
искът за главница за топлинна енергия на заключението на СТЕ изслушана по делото.
В заключението на СТЕ е посочена стойността на реално потребеното количество
ТЕ, докато в ССчЕ е посочена сумата дължима, съобразно счетоводните записвания
на дружеството ищец. При изложеното вяра следва да се даде на заключението на
СТЕ, както правилно е сторил СРС, поради което е верен и извода, че дължимата
от ответниците сума за главница е в размер на 2557,45 лв. за периода м.03.2011
г. – м.04.2013 г., като искът за разликата до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне.
Правилно районният съд е уважил иска
по чл. 86 ЗЗД, като относно размера, до който искът е основателен се е доверил
на заключението на ССчЕ. Доколкото, както бе посочено по-горе по делото, не са
събрани доказателства ответниците да са упражнили правото да възразят срещу ОУ,
последните имат действие в отношенията между страните. Съгласно ОУ задълженията
на ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни – според ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.”
ЕАД месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При действието
на ОУ и с оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за периода 01.05.2011 г. – 30.06.2013 г.
Действително, както е посочено във
въззивната жалба действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155,
ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини:
1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на
10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006
год./, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Анализът
на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
При изложеното и като взе предвид
данни от СТЕ, от които е видно каква формула е използвано вещото лице, за да
изчисли технологичните разходи и съответно потребената от клиентите и конкретно
от ответниците ТЕ, съдът намира, че е без значение за количеството ТЕ и
съответното ѝ остойностяване какъв начин на плащане е избрал клиента. Вещото
лице по СТЕ е изчислило потребеното количество топлинна енергия за целия
процесен период въз основа на отчетите за реално потребление, като за
заключението е ирелевантен начина за заплащане на консумираната ТЕ.
Поради изложеното доводите във въззивната
жалба на „Т.С.“ ЕАД за неправилност на решението в обжалваната част са
неоснователни и решението следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му част.
От всичко изложено дотук следва
изводът, че е неоснователна жалбата и на ответника Н.. С оглед наведените от
ответника доводи във въззивната му жалба е необходимо да се добави следното:
Настоящият съдебен състав, че при
наличието на представените по делото документи удостоверяващи правото на
собственост на ответниците върху процесния имот и приетите заключения на СТЕ и
ССчЕ, които пълно, обективно и изчерпателно са отговорили на поставените им
въпроси са били налични достатъчно доказателства осигуряващи възможност за
правилното решаване на делото. В заключението на СТЕ е посочено, че то е
изготвено на база представени на вещото лице съобщения към фактури, главен
отчет, изравнителни сметки, справка с показания на общия топломер, акт за
разпределение на кубатурата, акт за изключване на отоплението на стълбището,
документи за метрологични проверки на общия топломер и данни за абонатната
станция, а в заключението на ССчЕ – че е изготвено въз основа на приетите по
делото документи с оглед установява на плащания от страна на ответниците / в
чиято тежест е да докажат положителния факт на плащане съгласно чл. 154 от ГПК/.
Необходимо е да се отбележи, че СТЕ се
основава не само на изходящи от ищеца документи, но и на проверки на месечните
отчети на общия топломер в сградата и дяловите разпределения от дружеството
топлинен счетоводител. Последните са съставени от трето правоотношението между
страните лице и по възлагане от етажните собственици с договор. Ответникът е
сред тези етажни собственици, поради което няма основания да се приеме, че
документите въз основана на които е изготвена СТЕ не с противопоставима спрямо
него доказателствена сила. Доколкото за изготвянето на СТЕ вещото лице се е
запознало с всички посочени по-горе документи, районният съд правилно не е
задължил ищецът да представи отчетния картон за показанията на общия топломер,
протоколите за въвеждане в експлоатация на абонатната станция и свидетелствата
за метрологичната проверка на общия топломер.
В обобщение, поради неоснователността
на възраженията, изложени във въззивните жалби, и с оглед съвпадането на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части, като правилно.
Съдът намира, че доколкото и двете
въззивни жалби са счетени за неоснователни и решението на първата инстанция е
изцяло потвърдено, то никоя от страните няма право на разноски за подадената от
нея въззивна жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.07.2015
г., постановено по гр.д. №13058/2014 г. по описа на СРС, 37 състав, в
обжалваните му части.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца“М.Е.“ ООД, ЕИК: ********.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.