РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Силистра, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С..
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20243420200552 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „МЕХАПЛАСТИКА-98“ АД, седалище и адрес на управление-
гр.Силистра, Промишлена зона, ЕИК *********, представлявано от С. Г. П. в качеството му
на ликвидатор обжалва Наказателно постановление № 92-02-21/ 27.05.2024г., издадено от Н.
И. И., в качеството и на главен секретар на Агенция по вписванията, с което му е било
наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда /
лева за извършено нарушение по чл.63, ал.6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
/ ЗМИП / във вр.с § 9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и
материални нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – Н.И. И.- Главен секретар на Агенция по
вписванията, надлежно уведомена, не се явява, не изпраща проц.представител, не депозира
писмено становище по делото.
Жалбоподателят „МЕХАПЛАСТИКА-98“ АД, надлежно уведомен, не се явява,
вместо него- проц.представител адв. Ст.Н. при АК-Силистра, упълномощен и приет от съда.
Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в
тази насока.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова
в качеството на свидетели актосъставителя Г. С. И. и свидетелят по акта Ж. Д. С., които се
явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което съда ги прие и приобщи към
1
доказателствения материал по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
След извършена справка по електронната партида на „МЕХАПЛАСТИКА-98“ АД, в
ликвидация и с ЕИК *********, представлявано от С. Г. П.- ликвидатор, в информационната
система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се
установило, че не е вписан действителен собственик на дружеството. Нарушението, което
било установено за извършено от страна на жалбоподателя било за това, че не е заявило за
вписване обстоятелствата относно действителните си собственици по чл.63, ал.4 от ЗМИП
до 31.05.2019г., с което на 01.06.2019г. е извършило нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП във
вр.с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Предвид установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № 92-02-21/
09.04.2024г. в негово отсъствие, препис от който му бил връчен на 22.04.2024г. В
последствие и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя е направил и писмени
възражения против съставения му АУАН, адресирани до Агенция по вписванията и
депозирани от него на 29.04.2024г. с рег. № АУАН-92-02-21/ 01.04.2024г. от 29.04.2024г. по
описа на Служба по регистрация- Силистра при Агенция по вписванията.
Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок- на 27.05.2024г. било
изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.118,
ал.1, т.2 от ЗМИП е бил наказан с имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено
от него нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП във вр. с § 9, ал.2 от ПЗР на
ЗМИП.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Г. И. и свидетелят по
акта Ж. С., както и на приетите като доказателства писмени такива, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК. Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в
пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява
ненужно.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
АУАН № 92-02-21/ 09.04.2024г. и обжалваното НП № 92-02-21/ 27.05.2024г. са
издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било
квалифицирано по чл.63, ал.6 от ЗМИП във вр.с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Съобразно изложеното по-горе, АНО е установил, че нарушението е било извършено
на 01.06.2019г., докато АУАН № 92-02-21/09.04.2024г. въз основа на който е било издадено и
обжалваното НП е бил издаден обаче едва на 09.04.2024г. и връчен на жалбоподателя на
22.04.2024г., т.е. след изтичането на давностния срок от 6 месеца от откриването на
2
нарушителя, съобразно нормата на чл.34, ал.2 от ЗАНН.
Сроковете по чл.34 ал.2 от ЗАНН са давностни (вж. тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982
г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. №
29 / 82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и административно наказателната доктрина приема,
че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл.34, ал.1 от
ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл.34 ал.1 от ЗАНН), в
случая шестмесечна, съобразно чл.34, ал.2 от ЗАНН. Под откриване на нарушителя следва
да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в
който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на
едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога
същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител, както и този
срок да се постави в зависимост от някакво „подсещане”, „сезиране” или друго на данъчната
администрация, което е необосновано и би поставило стриктния административно-
наказателен процес на несигурна основа. Коментираният давностен срок не може да бъде
поставен в зависимост от подобни субективни съС.ия и решения. Той трябва да предпоставя
само и единствено обективни дадености. В конкретния случай обективната даденост се
свежда до съдържанието на справка по електронната партида на „МЕХАПЛАСТИКА-98“
АД в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридически лица с
нестопанска цел, които са публични, обективирани в електронен вид и общодостъпни в
интернет-пространството, съобразно нормата на чл.11 от Закона за Търговския регистър и
регистъра на юридически лица с нестопанска цел.
Отделно от този довод, служителите на Агенция по вписвания не само имат
възможност и право да правят подобни справки чрез поддържаната от тях система, но
същото им е вменено и като тяхно задължение. Всички констатации от извършената
проверка са изградени изцяло на базата данни, съдържащи се в единната информационна
система на Търговския регистър. Следователно, данните за това дали е изпълнено
задължението от жалбоподателя съобразно срока по чл.63, ал.6 от ЗМИП във вр.с § 9, ал.2 от
ПЗР на ЗМИП, са били налични в тази информационна система още след 25.10.2019г., когато
е бил постановен Отказ № 20190531210301 и не е трудно тяхното проследяване. В този
контекст началото на давностния срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН не може да бъде поставен в
зависимост от субективните преценки и решения на лицата по чл.37 от ЗАНН, а още по-
малко от „специален ред на сезиране на администрацията на Агенция по вписванията за
извършени нарушения на националното законодателство”.
Така още след 25.10.2019г. компетентните длъжностни лица са имали обективна
възможност да установят нарушението в неговата пълнота и след като не са направили това
3
/АУАН е издаден на 09.04.24г./, то изводът за неспазване на срока, който има характер
на правопогасяващ, е правилен и следва да се счита, че е осъществено особено съществено
нарушение на закона, довело до развилото се недопустимо административно-
наказателно производство, което е достатъчно силно основание за отмяна на обжалваното
пред РС-Силистра наказателно постановление. Следователно още в срока по чл.34, ал.2 от
ЗАНН е било обективно възможно да се узнае за процесното нарушение и за неговия
извършител. Поради тази причина, несъставянето на акт за установяване на
административното нарушение до 25.04.2020г. е погасило по давност административно
наказателната отговорност на дееца.
А видно изобщо от съдебната практика, включително и тази на Административен
съд- Силистра, щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват
определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива
нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административно
наказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права
на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват
въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна
самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за
административно наказателното право). Затова реализацията на административно
наказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените
правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за
състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и
кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове, които, както вече се спомена по-горе, имат за свой начален
момент обективни, а не субективни юридически факти, т.е. те са длъжни еx officio /
служебно, по свой почин / да предприемат действия по установяване на лицата осъществили
състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от
правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административно наказателна. Правата
на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е
задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът
да извърши „отказ от компетентност”. / Вж.”Коментар на АПК”,К.Лазаров, Ем.Къндева,
Ал.Еленков, София 2007г., ЦОА”Кр.Цончев”,стр.170-стр.181 /.
Следователно, определената с нормата на чл.123, ал.2 от ЗМИП компетентност на
органите на Агенция по вписванията да съставят АУАН и НП, по дефиниция означава освен
право да привличат към административнонаказателна отговорност търговските субекти
извършили нарушения по този закон / ЗМИП /, още и задължение за тези длъжностни лица
за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Връзката между
публичните права и задължения е иманентно присъща на самата „компетентност” и
аргумент, от категорията че органа налагал наказанията по ЗМИП, но нямал задължение да
4
следи и установява нарушенията, е крайно неприемлив, като изначално противоречащ на
духа и разума на закона.
Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните
субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че
те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно
съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да
предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл.36 от ЗАНН и съответното
им санкциониране по реда на чл.52 - чл.57 от ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата
на закона, с предоставената им нормативна компетентност и в пределите на законно
установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент
обективни юридически факти. Или, компетентността по чл.123, ал.2 от ЗМИП на Агенция по
вписванията не може да бъде разделена на „публично субективно право да накаже
извършилия нарушение по ЗМИП” и на „липса на задължение да установи санкционираното
административно нарушение”, съгласно нормативния регламент, вкл. съобразявайки
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно поС.ната съдебна практика, съществени са онези нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които
биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия
орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение.
Следователно, допуснатите процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат
преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Тези пороци не могат да бъдат санирани нито от АНО, нито от съда, поради което и
издаденото въз основа на порочно съставения акт НП, се явява незаконосъобразно.
Описаните процесуални нарушения са съществени и са самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна издаденото НП, без да е необходимо да се обсъжда спора по същество и
е безпредметно обсъждането на другите наведени възражения от страна на въззивното
дружество.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Въпреки наличието на приложено и прието пълномощно за проц.представител от страна на
жалбоподателя, то в него не е посочено възнаграждението , което е платено, а и не е
направено искане за присъждане на разноските, поради което и съда счита, че не следва да
се произнася за присъждането на разноските по делото и в чия полза да бъдат те.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр.с чл.63, ал.3, т.2 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21/ 27.05.2024г., издадено от Н. И. И.,
в качеството и на главен секретар на Агенция по вписванията, въз основа на АУАН № 92-02-
5
21/ 09.04.2024г., с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари на „МЕХАПЛАСТИКА-98“ АД, в ликвидация с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр.Силистра, Промишлена зона, п.к.173, представлявано от
С. Г. П.-ликвидатор, е било наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в
размер на 1000 / хиляда / лева за извършено нарушение по чл.63, ал.6 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари във вр.с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6