Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити
врата, проведено на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря
Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1092
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „А.“ЕООД, в която се излагат твърдения, че
дружеството не извършва обичайната си търговска дейност от значителен период от
време поради възникнало неразбирателство между едноличния собственик на
капитала и упълномощеното от него лице. Дружеството преустановило плащанията и
погасяване на задълженията си, дължими към множество кредитори с описани
вземания в приложен към молбата списък. Сочи, че не разполага с имущество,
което да му позволи да покрие паричните си задължения. Това довело до
изпадането му в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост. Моли да
бъде открито производство по несъстоятелност на посочените основания, които
заявява при условията на евентуалност.
Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са постъпили справки от Имотния регистър при Агенция по
вписванията, както и от СДВР, Отдел Пътна полиция, от които се установява, че
по партидата на дружеството молител не е вписано регистрирано налично
имущество.
Постъпила е и справка от НАП, от която е видно, че са налице дължими и
непогасени публични вземания от „А.“ЕООД, за събирането на които е образувано
изпълнително производство, като са наложени обезпечителни мерки с постановления
на публичния изпълнител от 27.04.2018г. и от 23.10.2019г. чрез налагане на
запор върху банковите сметки на дружеството.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза,
заключението по която не е било оспорено и което съдът кредитира като пълно и
компетентно, в отговор по постановените задачи. От експертизата се установява,
че дружеството молител е преустановило плащанията си към своите кредитори по
търговски сделки, публично правните си
задължения към държавата и общините, както и на задълженията си по частни
държавни вземания. Според вещото лице, дълготрайните активи на дружеството за
обследвания период 2017г. – 2020 г. се състоят от отсрочени данъци, а
краткотрайните активи основно от вземания. Финансовите резултати от дейността
на дружеството сочат на нулева печалба за периода, а непокритата загуба
нараства всяка година при отчетени стойности, както следва – 71 000 лв. за
2017г.; 106 000 лв. за 2018г.; 68 000 лв. за 2019г. и 313 000
лв. за 2020 г. – до м. юни. От счетоводните записвания при молителя се
установяват задълженията му към множество кредитори в общ размер на
348 997.06лв., в това число за работни заплати, задължения към доставчици,
парични заеми. В заключението се съдържат и стойностите на коефициентите на ликвидност, отразяващи
способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни
активи. Според вещото лице, коефициентите на бърза и обща ликвидност дават
условна оценка за платежоспособността на предприятието, тъй като в същите са
включени бавноликвидните и
трудноликвидните активи /залежали материали, продукция; трудносъбираеми
вземания и др./, в случай че са налице такива. Ниските стойности на коефициента
на обща ликвидност са показателни за проблеми с текущите разплащания. Видно от
отразеното, за периода се наблюдава спад на стойностите, като за всяка от
годините от 2017г. до 2020 г., съответно – 0.4495; 0.1429; 0.0399; 0.0399.
Идентични са стойностите на коефициентите на бърза ликвидност, като според
вещото лице, желателно е коефициентът на обща ликвидност да превишава 1
/единица/, а коефициентът на бърза ликвидност да се намира в границите 0,5 –
1,0. При тези стойности, намиращи се извън границата на препоръчителните,
дружеството не е било в състояние да посрещне задълженията си. Подобни величини спрямо общо приетите норми са
и стойностите на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност и което
сочи, че дружеството не е било в състояние веднага да уреди задълженията си.
Според отразеното в заключението, коефициентът на незабавна ликвидност отразява
способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с
наличните си финансови средства, а коефициентът на абсолютна ликвидност
способността му да ги покрие с наличните парични средства. Коефициентът
финансова автономност установява финансовата независимост на предприятието,
независимостта от кредиторите и задълженията му, като се изчислява чрез
съпоставка на собствения капитал /регистриран, допълнителен капитал, резерви/ и
привлечения капитал /собственост на кредитори на дружеството – банки,
доставчици, персонал и др./. Стойностите на този коефициент също попадат доста
под референтната граница и се прави извод за крайно голяма зависимост на
дружеството от кредиторите му, което се дължи на прекомерно нарасналите
задължения и намаления собствен капитал, който през периода е отрицателна
величина. Същият е изводът на вещото лице и по отношение отразените стойности
на коефициента на задлъжнялост, отразяващ степента на зависимост на предприятието
от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията
си. Препоръчителните стойности на този коефициент са между 0.25 – 0.5, а в
случая за периода са отразени отрицателни величини, съответно през годините: -
2.0647 за 2017; - 1.2857 за 2018г.; - 1.1214 за 2019г.; -1.214 към 16.06.2020г.
При тези стойности е направен извод за състояние на свръзадлъжнялост, като за
целия анализиран период собственият капитал на длъжника е декапитализиран.
Отразен е коефициентът на рентабилност, отразяващ способността на предприятието
да генерира печалба, като оптималната му стойност не следва да бъде по-малка от
0.05, като в случая стойностите отново са отрицателни. Според експертизата, от
счетоводните записвания се установява, че дружеството не извършва търговска
дейност към момента на изготвянето й. Притежаваните от него активи – вземания,
дори при пълна събираемост не може да покрият задълженията му. Според вещото
лице, затрудненията на дружеството са от траен характер, като предприятието се
намира в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това
правен субект, доколкото според твърденията на молителя същият се явява длъжник
по множество правоотношения с различни кредитори във връзка с упражняваната от
него търговска дейност.
Безспорно е качеството на „А.“ЕООД на търговец по смисъла
на чл. 1, ал. 1 ТЗ като юридическо лице извършващо по занятие търговска дейност
и възникване на задълженията му във връзка с упражняваната от него търговска
дейност, поради което същият се явява активно легитимиран да сезира съда с
искане по чл. 625 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на
длъжника е вменено да поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност, което следва да бъде сторено в 30-дневен срок от изпадането му
в неплатежоспособност.
За да бъде признато от съда това състояние, следва да
бъде установено, че то е трайно, касаещо системно задлъжняване към кредитор/и
на дружеството – длъжник, т.е. че не се касае за изпадането му в забава при
единично неплащане на задължение при настъпване на неговата изискуемост.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване
на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на
изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно
икономическо състояние.
В разпоредбата на чл. 608 ТЗ се съдържа легалната
дефиниция за неплатежоспособност, според която неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане.
В случая, от изслушаната СФИЕ се
установи, че длъжникът е носител на задължения, породени на всяко едно от трите
посочени по-горе основания към кредитори носители на вземания, съответно от
правоотношения, възникнали във връзка с упражнявана от А. ЕООД търговска
дейност. За да бъде прието обаче, че е налице състояние на неплатежоспособност,
следва да бъде установено не просто преустановяване на плащанията, а че същото
съставлява обективно и трайно състояние на дружеството длъжник и което се
установява от заключението на експертизата.
В този смисъл, установи се, че молителят не разполага с
краткотрайни активи, които да са съответни на стойност на краткосрочните му
задължения. Краткосрочните задължения са тези с настъпила изискуемост към
момента на завеждане на молбата, като следва да бъдат свързани с търговската му
дейност и длъжникът да е спрял плащанията им. От значение е актуалното към
момента икономическо състояние на дружеството, съобразно което съдът намира, че
длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите на
молителя и което състояние е съответно на дадената дефиниция за
неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
От приетата по делото и неоспорена експертиза се установи
финансово – икономическото състояние на молителя за период от около три години
преди завеждането на молбата, което съдът приема, че е достатъчно да бъде
направен извод за способността на дружеството да развива търговска дейност при
реализирането на печалба, както и да посреща финансовите си задължения
възникнали в тази връзка. От експертизата се установи състояние на дружеството
при икономически показатели на стойности под препоръчителните граници. Според
включените в него елементи, коефициентът на абсолютна ликвидност следва да се
счита, че отразява най-точно способността на търговеца да се справи с текущите
си задължения. В същия като актив са включени наличните парични средства, които
най-лесно могат да бъдат включени в търговския оборот. С подобни стойности е
коефициентът на незабавна ликвидност, в който към активите са добавени и
инвестициите на дружеството. И двата показателя са със стойности под препоръчителните
от 0,3 и намаляващи през периода от стойности от 0.1150 до 0.0028. В този смисъл установи се, че дружеството
молител не е в състояние да посрещне задълженията си. Условната оценка в
състоянието според коефициента на обща ликвидност се дължи на включените в
актива при изчислението му, освен паричните средства, и материални запаси и
вземания, което са по-трудно конвертируеми, като тяхната обращаемост тепърва ще
бъде изследвана. Въпреки това, този коефициент се явява основен при преценка
действителното имуществено състояние на дружеството, неговата възможност при
воля да покрие текущите си задължения. Този коефициент е със стойност също под
препоръчителната такава. Пълна зависимост от кредиторите се установи с
показателите на финансова автономност и задлъжнялост. Наличното имущество не е
съответно на размера на задълженията с настъпил и предстоящ падеж, което се
дължи на тяхното нарастване и намаляването на собствения капитал. Установи се,
че дружеството не извършва търговска дейност, не реализира печалба, като така
констатираните затруднения са с траен характер и не се установява да е налице
възможност за преодоляването им. Установената
невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения съдът приема, че се явява обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на
плащане не се дължи на съзнателното нежелание на субекта да стори това.
При това положение
съдът приема, че по отношение на молителя е настъпила неплатежоспособност, с
оглед невъзможността му да погаси текущите си задължения. Предвид този извод,
не се налага обсъждане на предпоставките касаещи наличието на другото заявено в
процеса основание за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
ответника, а именно такова на свръхзадълженост.
За начална дата на неплатежоспособността, по което съдът
дължи произнасяне, следва да бъде приета тази, от която се установява да е
настъпило трайно затрудненото му финансово-икономическо състояние при
преустановяване на плащанията. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка, като това състояние да е
налице при неблагоприятни показатели
на ликвидност. От събраните по делото
доказателства не се установява през периода на анализираните финансови години
да е било извършено плащане по
погасяване на задължение към някой от кредиторите, както и кога е било сторено
това. Установява се размерът на начислените като изискуеми и непогасени
задължения на дружеството към 16.06.2020 г. Лошото финансово състояние е налице
по отношение на молителя през целия период, поради което съдът приема като
начална дата на неплатежоспособността първата такава от 2017г., а именно 01.01.2017г.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,
че „А.“ЕООД се явява несъстоятелен търговец, по отношение на който са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и постановяване
на решение по чл. 630 ТЗ.
Относно разноските: Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК
вр. чл. 621 ТЗ, молителят следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда дължимата за производството държавна
такса в размер на 250
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и
адрес на управление ***, офис 1, и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 01.01.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис 1.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК „А.“
ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, офис 1- Г.М., с адрес ***,
като определя месечно възнаграждение на синдика в размер на сумата от 1 000.00 лева.
СВИКВА Първо събрание на
кредиторите на „А.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и
адрес на управление ***, офис 1 за 03.12.2020г.
от 13.30 часа в Съдебна палата, гр. София, бул. „Витоша” №2, СГС, 17 зала.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис 1, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста
и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ за
обявяването му, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: