№ 175
гр. Пловдив, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300600868 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 250 от 06.12.2023г.,постановена по НОХД№7149/22г. по
описа на Пловдивския районен съд- 7н.с. подсъдимата Р. Г. М. е призната за
виновна в това, че на 25.10.2019г. в гр. Пловдив, в качеството й на
длъжностно лице – * на *, ЕИК *, назначена с Акт № * на длъжностното лице
по регистрацията към Агенция по вписванията и вписана в Търговски
регистър, след представено нотариално заверено съгласие и образец на
подписа, на основание чл.266 от ТЗ, е присвоила чужди пари – сумата от 278
971,89 лева, собственост на *, ЕИК *, връчени в това й качество и поверени й
да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи
размери,поради което и на основание чл.202 ал.2 т.1, вр.чл.201, вр.чл.93 т.1,
б. „б“ от НК вр. чл.58а ал. 1 вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъдена на десет месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание
1
лишаване от свобода е било отложено за срок от три години,считано от
влизане на присъдата в законна сила.
Съдът се е разпоредил и с приложеното по делото веществено
доказателство,както и с направените разноски.
Недоволна от съдебния акт е останала подсъдимата М., която чрез
защитника си адв.Б. я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и
постановена в противоречие с материалния закон.Прави се искане присъдата
да бъде отменена като въззивният съд се произнесе с нова – оправдателна или
алтернативно да се измени квалификацията на деянието в по-лека такава – по
чл.217 ал.3 от НК с приложението на чл.78а от НК.В допълнителната
въззивна жалба са развити аргументирани доводи за липса на извършено
престъпление длъжностно присвояване от подсъдимата,тъй като с превода на
инкриминираната сума в полза на взискателя * не е ощетено юридическото
лице *, защото е имало признато задължение и запор върху ликвидационния
дял на дружеството,чийто едноличен собственик на капитала се явява
физическото лице *.Изложени са подробни доводи в подкрепа на
твърдението,че подсъдимата не е извършила длъжностно присвояване и
липсва умисъл за своене.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив, счита постановената присъда за правилна и
законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.
Подсъдимата М. лично и чрез защитника си адв.Б. поддържат
подадените жалби с наведените в тях доводи и искания.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт,
съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
При извършената въззивна проверка на обжалваната присъда
окръжният съд констатира, че при съдебното разглеждане на делото са
допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.2
от НПК-липса на мотиви, което е основание за отмяна на постановения
2
съдебен акт връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на
Пловдивския районен съд.
Районният съд е бил облекчен в извършване на аналитичната си
дейност, предвид протичане на производството по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Направеното от подсъдимата признание на фактите, изложени в
обвинителния акт, не освобождава съда от задължението да се произнесе по
въпросите - има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимата
виновно, съставлява ли извършеното от нея престъпление и каква е
коректната му правна квалификация, като се дължи обсъждане, анализ и
коментар на доказателствената съвкупност, относима към посочените
въпроси.И ако, с оглед провеждане на диференцираната процедура, е
допустимо и законосъобразно приетите за установени в мотивите
съставомерни факти да са идентични с изложените в обвинителния акт, то
незаконосъобразно е в мотивите да не се съдържа собствена интерпретация на
тези факти с анализ на доказателствените източници, които ги подкрепят, и на
извеждащите се на тяхна база правни съображения.
Признатата от подсъдимата фактическа обстановка описана в
обвинителния акт от прокурора е породила спорните въпроси по
приложението на материалния закон и по-конкретно - има или извършено
престъпление длъжностно присвояване от обективна и субективна страна,с
оглед спецификата на процесния казус, наличието/липсата на настъпила
вреда от разпоредителните действия на подсъдимата,както и справедливостта
на наказателната репресия, която следва да се приложи спрямо нея.По тези
въпроси, на които съдът дължи отговор, мотивите на първия съд се отличават
с крайна пестеливост, като без коментар са останали многобройните и
аргументирани възражения на защитата за несъставомерност на деянието по
възведената от обвинителя правна квалификация.
При пренията защитата е възразила, че от разпоредителните действия
на подсъдимата М. като * на дружеството * ЕООД не са увредени
конституционно защитените интереси на титуляра на правото на
собственост.Изложени са доводи в подкрепа на тези твърдения, че
взискателят * е имал признато с влязло в сила решение вземане против *,
която е едноличен собственик на капитала на дружеството.По образуваното
изпълнително дело са били наложени два запора върху дяловете на * в
3
дружеството и то в полза на този кредитор.Направени са и възражения, че ако
подсъдимата след изтичането на срока на ликвидацията беше превела парите
на ЧСИ той е следвало да ги разпредели и да удовлетвори същите кредитори
и те нямаше да останат за дружеството, което е в ликвидация, нито за
едноличния собственик на капитала на основание наложените запори по
изпълнителното дело.Защитата е настоявала при пренията съдът да приеме,
че е осъществен евентуално състава на престъплението по чл.217 ал.3 от НК,
защото превеждайки парите преди да изчерпи цялата процедура по
ликвидация е нарушила правилата за реда на управление на държавата.
Всички тези доводи относно приложението на материалния закон и
правната квалификация на инкриминираното деяние са останали без отговор
в мотивите към атакуваната присъда.Районният съд единствено е направил
теоретичен анализ на приликите и отликите на престъплението длъжностно
присвояване и това по чл.217 ал.3 от НК, без да обсъди конкретно наведените
възражения от защитата, с оглед фактите по делото.С едно изречение е
посочено, без каквито и да е правни изводи по съществото на делото, че с
превеждането на инкриминираната сума пари, собственост на търговското
дружество *ЕООД по сметка на физическото лице *.,с оглед
удовлетворяването му по образуваното изп.дело, по което длъжник е било
физическото лице *, а не дружеството в ликвидация, несъмнено е налице
неправомерно присвояване в чужд интерес с предмета на престъплението.
В мотивите към атакуваната присъда липсват и правни изводи за
обективната и субективната съставомерност на престъплението, за което
подсъдимата е призната за виновна.Механичното цитиране на диспозитива на
присъдата в мотивите очевидно не покрива изискването за правно обоснован
коментар на съставомерните признаци от посочения престъпен състав.
В процеса на индивидуализацията на наказанието, отново без отговор са
оставени наведените доводи от защитата за смекчаване на санкцията, която
следва да понесе подсъдимата или алтернативно направеното искане за
приложението на чл.9 ал.2 от НК.Защитата е пледирала, в условията на
алтернативност, ако съдът не възприеме доводите за преквалификация на
деянието по чл.217 ал.3 от НК, на подсъдимата да й бъде наложено наказание
при условията на чл.55 от НК.Няма съмнение, че в прерогативите на съда е да
се съгласи, респективно да отрече правилността и законосъобразността на
4
защитните съображения по обсъжданите въпроси, но становище по тях винаги
се дължи.От мотивите е видно, че районният съд не е обсъдил тези доводи на
защитата и не е взел никакво отношение по тяхната основателност.
Липсата на собствена интерпретация на приложимото материално право
с отговор на наведените от страните в процеса съображения на
практика,според константната съдебна практика,съставлява липса на
мотиви,което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3
т.2 от НПК и е от категорията на абсолютните основания за отмяна на
съдебния акт, защото накърнява процесуалните права на страните да получат
в пълен обем охрана на своите интереси,чрез реален достъп до съд. В
настоящия казус липсата на мотиви,освен че ограничава съществено правата
на всички страни в процеса, води и до невъзможност въззивният съд да
установи начина на формиране на вътрешното убеждение на районния съд, да
изясни и съобрази всички релевантни факти така, че да отговори на
възраженията на страните.
Предвид въведеното отменително основание по чл.335 ал.2 вр. чл.348
ал.3 т.2 от НПК обсъждането на доводите във въззивната жалба по
съществото на делото се явява безпредметна, доколкото тяхното решаване от
въззивния съд би довело до недопустима подмяна на волята на първия съд.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2
вр. чл.348 ал.3 т.2 от НПК Пловдивският Окръжен съд намира, че
обжалваната присъда следва да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд, от стадия на
разпоредителното заседание, поради което и съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 250 от 06.12.2023г., постановена по
НОХД№7149/22г. по описа на Пловдивския районен съд- 7н.с. и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
разпоредителното заседание.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 от НПК страните да бъдат уведомени
писмено за изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6