РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330105512 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК субективно съединени искове на „ФЪРСТ
СЪРВ МАСТЪР“ ЕООД, ЕИК ********* и „ФЪРСТ СЪРВ ЕЙС МАСТЪР“ ЕООД,
ЕИК ********* против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
12356430, с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на всеки един от двамата ищци суми от по 94,00 ( деветдесет и
четири ) лева, представляващи по една втора от обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 2500 лв., за периода от 11.01.2018 г. до 10.10.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1507/12.02.2021 г. по ч.гр.д. №
250/2021 г. на РС – Пловдив.
В исковата си молба ищците твърдят, че процесните вземания са придобити по
частно правоприемство от „МИРЕНА ХОТЕЛ“ ЕООД по силата на цесия от 11.06.2020
г. Твърди се, че праводателят им е имал вземане за обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, към ответника, който му дължи сумата от 2500 лв. главница, която
сума е призната по силата на влязлото в сила решение, постановено по гр.д. №
6247/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Претендират разноски.
В отговора на исковата молба ответникът възразява за злоупотреба с
процесуални права. Иска отхвърляне на предявените искове, като изтъква, че същите
са предявени с цел генериране на съдебни разноски. Възразява, че договорът за цесия,
от който ищците черпят права, е нищожен.
1
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с решение от
06.10.2017 г. по гр.д. № 6274/2017 г. на РС-Пловдив, потвърдено с решение № 270 от
28.02.20218 г. по в.гр.д. № 2924/2017 г. на ОС-Пловдив, е прието за установено, че
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД дължи на „МИРЕНА ХОТЕЛ“
ЕООД сумата от 2 500 лева, получена при начална липса основание, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2492/2017 г. на РС-Пловдив.
В рамките посоченото производство не е претендирана законна лихва върху
вземането за неоснователно обогатяване, като последица от уважаването иска, видно
от диспозитива на постановеното по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдебно решение.
Според разясненията на ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни, а според трайно
установената съдебна практика исковата молба, що се касае до безсрочните вземания,
каквото е вземането за неоснователно обогатяване, играе ролята на покана по смисъла
на чл. 84 ал.2 ЗЗД ( В този см. решение № 47 от 31.03.2011 г. т. д. №706/2010 г. на
ВСК, I т.о., с което е прието, че обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД се дължи считано от
исковата молба, с която е развален договорът по предявен осъдителен иск по чл. 55, ал.
1, предл. III ЗЗД, решение № 168 от 12.04.2010г. по гр.д. № 896/2009г. на ВКС IV г.о и
др.)
Следователно, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК „МИРЕНА ХОТЕЛ“ ЕООД е поставило „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД в забава за плащане на вземането за неоснователно
обогатяване. Именно от тази дата, която предхожда датата на исковия период в
настоящия съдебен процес, доколкото заповедното произовдство е образувано през
2017 г., длъжникът дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелство, че
кредиторът не поискал присъждане на законна лихва, ведно с иска си по чл. 55, ал. 1,
предл. I ЗЗД, не означава, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не може да заявена в друг
съдебен процес, както е в случая.
Установява се, че по силата на цесия от 11.06.2020 г., за която ответникът е
уведомен на 16.06.2020 г., „МИРЕНА ХОТЕЛ“ ЕООД е прехвърлило вземането си по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 11.01.2018 г. до 10.10.2018 г., поравно на двамата ищци,
като всеки от тях е станал титуляр на суми от по 94 лева.
Ответникът не оспорва дължимостта тези вземания, като нито сочи да е
изпълнил задължението за заплащане на главницата преди датата 10.10.2018 г., нито
2
пък сочи изпълнение на акцесорното задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Възразява, че
договорът за цесия е нищожен, като противоречащ на добрите нрави, развивайки
тезата, че с него се цели генериране на допълнителни съдебни разноски. Изтъква, че
след уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД ответникът е цедирал различни
части от вземането си в полза на свързани с него лица, с цел генериране на съдебни
разноски, което е противно на добрите нрави. Прилага доказателства, от който се
установяват извършените цесии и водените искови производства.
Настоящият съдебен състав намира, че за ответникът лисва правен интерес от
възражението за нищожност на цесията, от която ищците черпят права. Договорът за
прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и
има за цел да замени титуляря на вземането в отношенията с длъжника. Цесията има за
последица правото на цесионера да иска изпълнение и съответно задължение от
длъжника. След съобщаване на цесията по реда на чл.99, ал. 4 ЗЗД, старият кредитор се
счита за заменен с новия. Длъжникът не би могъл да претърпи негативни последици от
цедиране на вземането. Поначало за длъжника е без правно значение кое лице ще е
негов кредитор, тъй като личността на кредитора не е от значение за съществуване на
вземането. Ето защо при договора за цесия съгласие на длъжника не е необходимо като
елемент от фактическия състав, за разлика от заместването в дълг, например, при който
договор се заменя длъжникът. Договорът за цесия не поражда повече права за
правоприемника на вземането, извън тези които е имал неговият праводател, като
длъжникът може да противопостави всички възражения, които има спрямо стария
кредитор. Непосредствената цел на договора е да се прехвърли едно вземане, която цел
не е противна нито на закона, нито пък на добрите нрави.
В разглежданата хипотеза ответникът е длъжник на процесните вземания, които
е следвало да изпълни, без оглед дали вземането е цедирано на един или повече
правоприемници. Дори длъжникът да плати на кредитор по нищожен договор за цесия,
то той се освобождава от отговорност за изпълнението, по аргумент от чл. 75, ал. 2
ЗЗД. Въпросът за валидността на договорът за цесия може да се постави в отношенията
между страните по този договор, респ. техните части или универсални
правоприемници. Съдебната практика приема, че е недопустим иск предявен от
длъжник за прогласяване на нищожността на договор за цесия. ( в този см.
определение №40/25.01.2018 по дело №4750/2017 на ВКС, ГК, III г.о.)
При това положение следва да се приеме, че предявените искове са основателни.
Процесните вземания съществуват, а техни титуляри са ищците.
Не е основателно възражението на ответника, че не се следва да понесе
отговорност за разноски в настоящия съдебен процес. Това е така, тъй като същият е
уведомен за извършената цесия на 16.06.2020 г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирано на 08.01.2021 г., т.е. ответникът е имал възможност да
3
изпълни доброволно извънсъдебно своето задължение, което дори не оспорва, че
дължи. В заповедното производство също е имал възможност да изпълни, като по този
начин ограничи отговорността си за разноски.
При този изход на правния спор, ищците имат право на разноски от по 50 лева
държавни такси за всеки от тях, за заповедното и исковото производство, както и на
разноски от по 150 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото
производство. Адвокатските възнаграждения са под минимума, определен по Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съдът приема намира, че следва да присъди разноски за един адвокат, тъй като ищците
се представляват от един процесуален представител, и независимо, че са предявени два
субективно съединени иска, те са в защита на един и същ интерес.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* дължи, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, на „ФЪРСТ СЪРВ МАСТЪР“ ЕООД, ЕИК ********* и на „ФЪРСТ СЪРВ ЕЙС
МАСТЪР“ ЕООД, ЕИК ********* суми от по 94,00 (деветдесет и четири ) лева, на
всеки от тях, представляващи по една втора от обезщетението за забава, в размер на
законната лихва, върху сумата от 2500 лв., за периода от 11.01.2018 г. до 10.10.2018 г.,
като вземанията са придобити от ищците по силата на договор цесия от 11.06.2020 г.,
сключен с „МИРЕНА ХОТЕЛ“ ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 1507/12.02.2021 г. по ч.гр.д. № 250/2021 г. на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „ФЪРСТ СЪРВ
МАСТЪР“ ЕООД, ЕИК ********* и „ФЪРСТ СЪРВ ЕЙС МАСТЪР“ ЕООД ЕИК
********* суми от по 200 (двеста) лева, на всеки от тях, – разноски за заповедното и
исковото производство - за държавни такси и адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4