Определение по дело №208/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 170
Дата: 28 януари 2020 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20207040700208
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №170

 

гр.Бургас , 28.01.2020

 

            Административен съд  гр. Бургас , четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                 СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело №208 по описа за 2020, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.135, ал.5 от АПК.

Образувано е по повод изпратена по подсъдност от Административен съд София- град  искова молба, подадена от адв. С.Ю., действаща като пълномощник на Д.К. против НАП гр. София, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непредприемане на мерки за гарантиране и защита на личните данни на ищеца, в размер на 1000лв., за период от 15.07.2019- 16.09.2019

С определение № 557 от 21.01.2020, на основание чл.135 ал.2 от АПК, производството по адм. дело № 11288/2019 по опис на  Административен съд София- град е прекратено, а делото, образувано по исковата молба е изпратено по подсъдност на Административен съд гр. Бургас.

В мотивите на този съдебен акт е посочено, че в исковата молба се твърди причиняване на неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на НАП при неправилно съхранение и обработване на личните данни на ищцата. Съдът приема, че действията на НАП спрямо ищцата не са по конкретно административно правоотношение, а са в рамките на общото задължение на НАП като администратор на лични данни да обработва всички лични данни, които съхранява, в съответствие с нормативните изисквания за защитата им. Поради това, квалифицира производството, образувано по предявения иск, като такова по по чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, а не по ЗОДОВ, който в случая е неприложим предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ и изричния специален текст на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. АССГ сочи, че тъй като искът по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД се разглежда по реда на АПК, а съгласно чл. 133 АПК, местната подсъдност се определя от постоянния адрес на ищеца, който адрес е в съдебния район на Административен съд гр. Бургас, то последният е компетентен да разгледа и се произнесе по иска, в съответствие с разпоредбата на чл. 133, ал. 5 от АПК.

Настоящият състав на съда не споделя, така изложените доводи на Административен съд София- град по следните съображения:

Ищцата Д.К. е предявила иск за обезщетение за неимуществени вреди против Национална агенция за приходите –гр. София, в размер на 1000 лв, причинени в резултат на неизпълнени задължения по закон на ответника, довели до публично разкриване на лични данни, съхранявани в информационната система на НАП.

Не е заявено самостоятелно оспорване на действия и актове на администратора на лични данни, нито с първоначалната искова молба, нито с уточнението към нея (л.21), направено въз основа на разпореждане на съда от 31.10.2019, постановено по адм. дело № 11288/2019 по опис на  Административен съд София- град (л.19).

При това положение за настоящия съд липсват процесуални предпоставки за разглеждане на исковата молба  по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД.

Според разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ал.2 на текста регламентира възможността на субекта на данни, в производството по ал.1 да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни.

В случая  липсва образувано производство по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, нито се иска образуване на такова с подадената искова молба . Затова нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, е неприложима.

Предявен е единствено иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултата на неправомерно бездействие на администратор на лични данни-НАП.

Приложимите процесуални норми в случая, са тези на Глава единадесета "Производства за обезщетения" от АПК. Според чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди- ал.2 на чл.203 от АПК.

Ал. 3 на текста разпорежда, че по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Доколкото в случая липсва самостоятелно оспорване на незаконосъобразните действия /бездействия на администратора на лични данни/, в производството по което  да се предяви иска за обезщетение, така както сочи  чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, според която незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

При това положение искът за обезщетение, предявен от Д. следва да се разгледа по реда на гл. 11 от АПК и ЗОДОВ-  чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ,  като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от същия закон.

Последната норма сочи, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Така уредената местна подсъдност е специална по отношение на правилата на АПК, поради което следва да намери приложение при искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Не следва обратното и от разпоредбата на чл133, ал. 5 от АПК, която единствено доразвива разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, като определя подсъдността в случаите, когато искът е съединен с оспорване на административни актове, какъвто не е настоящият случай.

Местната подсъдност според чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ е изборна, като правото на избор е предоставено на ищеца, който е избрал съда по мястото на увреждането- София,където се намират информационните масиви на НАП.

Поради изложеното Административен съд – гр.Бургас счита, че делото, което е изпратено от Административен съд София- град, не му е подсъдно и е налице спор за подсъдност между административни съдилища, поради което и на основание чл.135, ал.5 във вр. с ал. 3 от АПК,  

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – гр.Бургас и Административен съд София- град, по повод искова молба, подадена от адв. С.Ю., действаща като пълномощник на Д.К. против НАП гр. София, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непредприемане на мерки за гарантиране и защита на личните данни на ищцата, в размер на 1000лв., за период от 15.07.2019- 16.09.2019

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 208/2020 по описа на Административен съд – гр.Бургас.

ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд гр. София, за определяне на подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: