ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 46501.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Кирил Г. Стоянов
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно частно търговско дело
№ 20202001000157 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по чл.130 ГПК, вр. чл.274,
ал.1,т.1 от ГПК, по частна жалба от П. В. П. , ЕГН **********, чрез адв.А.А –
САК, личен адвокатски номер ..., с адрес за кореспонденция: гр.С , бул. „Ц.Б“
№*, ет.*, тел.***, e-mail: ***, срещу Определение № 430/ 19.05.2020 г.,
постановено по т.д. № 88/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което
производството по делото е прекратено, т.к. предявените искове са обявени за
недопустими.
Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се оплаквания, че съдът е пропуснал същината
на искането на ищеца- то е за прогласяване нищожността на посоченото
решение на УС на СЛР“Л.“, а не за неговата отмяна като незаконосъобразно.
Настоява се, че не чл.22 от ЗЮЛНЦ, а именно установителният иск по
чл. 124, ал.1 ГПК и то без ограничения във времето е приложим при
осъществяване на защитата на ищеца срещу решението на управителния орган,
при визираните в исковата молба пред окръжния съд пороци, водещи до
нищожност, т.к. това решение не подлежи на вписване по реда на ЗТРРЮЛНЦ.
Правният интерес на ищеца от воденето на делото се обосновава с това, че ако
атакуваното решение на УС на сдружението е нищожно, то членствените му
правоотношения с ответника не са били прекратявани.
По отношение исковете за установяване на определени факти и
правоотношения(изрично посочени в петитума на исковата молба),ищецът
1
извежда правния си интерес от чл.124, ал.4 ГПК, чиято хипотеза е приложима,
поради извънсъдебното отричане, оспорване и засягане на правото му на
членство в сдружението. В тази връзка претендира за наличието на реализиран
фактически състав и наличие на право да бъде член на Сдружение на *** „Л.“,
което членствено право насрещната страна отрича, предизвиквайки и
поддържайки спор. Поддържа, че иска признаване на съществуването на
определени юридически факти, правоотношения и обстоятелства, т.к. те имат
връзка със защитимото в производство субективно право на ищеца- да бъде
член на ЮЛНЦ и доказването на посоченото право преминава през
доказването на тези факти и обстоятелства.
Моли за отмяна на обжалваното определение. Не ангажира нови
доказателства.
Бургаският апелативен съд, като се запозна с оплакванията и доводите в
частната жалба, с доказателствата по делото и като съобрази закона, прие за
установено следното:
Търговско дело № 88/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас е било
образувано по обективно съединените искове на П.П против Сдружение на ***
„Л“, ЕИК *** за прогласяване нищожността на взето решение на Управителния
съвет на Сдружението по т.4 от заседание, проведено на 11.09.2013 г., с което
ищецът е бил изключен като член на ответното Сдружение, както и за
установяване на три групи факти с правно значение, а именно: че молбата на
П. от 01.03.2019 г., подадена чрез председателя на Ловна дружина „Р“ до
Управителния съвет на Сдружението, надлежно е поставила началото на
предвидената в Устава процедура по приема на ищеца в Ловната дружина,
респ.след приема от страна на Ловна дружина „Р“ и представяне на
допълнителните документи от 23.05.2019 г. процедурата следва да продължи
по установения в Устава ред; че молбата от 23.05.2019 г., с която е потвърдена
молбата от 01.03.2019 г., е надлежно подадена до Управителния съвет на
Сдружението и до Председателя на Ловната дружина и продължава
започнатата процедура по приема, и не е налице основание за непроизнасяне
по същество – т.е. за вземане на решение за приемане на M+ за член на
Сдружение на *** „Л“; че към отношенията по приема на M+ за член на
Сдружение на *** „Л“ се прилага уставът, който е бил в сила и е действал към
2
датата на подаване на молба за прием в Сдружение на *** „Л“.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, окръжният съд
е счел, че предявените искове са недопустими, поради което е прекратил
делото.Аргументите за това касателно първата претенция(за нищожност на
решението на УС на СЛР) са, че ищецът няма право на иск, защото на съдебен
контрол подлежат само актовете на Общото събрание на сдружението, пред
което се обжалват решенията на УС на сдружението, а за другите три
претенции- че няма правен интерес, т.к. фактите, които се домогва да установи
ищецът не са такива с правно значение по смисъла на чл.124, ал.4 от ГПК, за
които е допустимо да се води исков процес.
Настоящият състав споделя тези крайни изводи.
Юридическите лица с нестопанска цел са правни субекти, отличаващи се
от търговските дружества по статут, цели, устройство, дейност, функционална
свързаност на органите, учредяване, регистрация и прекратяване, поради което
правната им уредба се съдържа в специален закон- ЗЮЛНЦ.
Към този специален режим на нормативна уредба се прибавя и съответно
приложение на разпоредби от ТЗ, свързани с провеждането на ликвидация на
СНЦ(вж. §5, ал.2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ и чл.14 от ЗЮЛНЦ-Ликвидация- относно
неплатежоспособността, съответно несъстоятелност-та, реда за ликвидация и
правомощията на ликвидатора ), към които законът препраща.Не е предвидено
обаче разпоредбите на ТЗ относно реда за защита на членствените
правоотношения на съдружниците, съответно акционерите, да се прилагат по
отношение на юридическите лица с нестопанска цел.
Когато решението за изключването на член на СНЦ според устава се
взема от УС или друг орган на сдружението, чл.22, ал.3 от ЗЮЛНЦ урежда
специален ред за обжалване на това решение пред Общото събрание на
сдружението (вж. чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ), в едномесечен срок от узнаването на
горното, но не по-късно от една година от датата на вземането на решението.
На съдебен контрол според чл.25, ал.4 от същия закон подлежат само актовете
на ОС на СНЦ и то в рамките на едномесечен срок от узнаването на решението
на ОС, но не по-късно от една година от датата на вземането му, според чл.25,
ал.6 от ЗЮЛНЦ.
3
С оглед горното и наличието на специален ред за обжалване, при
оспорване на решенията на органите на СНЦ, не намира приложение нито
редът за искова защита по чл.71, 74, чл.75, ал.2 от ТЗ и по др. изрично
посочени в ТЗ разпоредби, касаещи недействителност или относителна
недействителност на решенията на дружествените органи на търговеца, нито
становището, изразено в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по
тълкувателно дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, за обявяване нищожност на
решението на Общо събрание на търговско дружество чрез самостоятелен иск
по чл.124, ал.1 от ГПК, неограничен със срок, за провеждането на който са
активно легитимирани при правен интерес както членове на дружеството, така
и трети лица, в случаите, когато решението не подлежи на вписване в
търговския регистър.
Т.к. ЗЮЛНЦ не разграничава самостоятелен порок „нищожност“ на
взетите от органите на СНЦ решения от тяхната незаконосъобразност и/или
несъответствие с устава, нито свързва с „нищожността“ последици, различни
от отмяната на незаконосъобразните и несъобразените с устава решения на
органите на сдружението, Апелативен съд Бургас заключава, че и при
оплакванията в конкретната искова молба( твърди се, че решението на УС от
11.09.13г. за изключването на M+ от сдружението е взето извън пределите на
компетентността на органа и в дневния ред на събранието не е обявена точка
за прекратяването на членството ) обжалването следва правилата и реда,
визирани в чл.22, ал.3 от ЗЮЛНЦ. Оплакванията срещу решението на УС е
следвало да се насочат към ОС на сдружението, а ако решението на този орган
не удовлетворява обжалващия, то е следвало да бъде подложено на съдебен
контрол. Недопустимо е горепосочените оплаквания да бъдат въведени за
разглеждане в съдебно производство чрез самостоятелен иск, насочен към
отмяната на решение на УС на сдружението. Както е посочил и Окръжен съд
Бургас, съдът не е нормативно овластен да замества волята на Общото
събрание в хипотезата на постановено решение по чл.22, ал.3 ЗЮЛНЦ от друг
орган на сдружението.
С оглед горното, доводите на частния жалбоподател, че претенцията му
за прогласяване нищожността на решението на УС на СЛР „Л.“ за
изключването му от сдружението подлежи на самостоятелно разглеждане по
реда на чл.124, ал.1 от ГПК, са неоснователни.
4
Разглеждането на останалите кумулативно съединени с горния искове за
установяване на факти с правно значение, е също недопустимо. Чл.124 ал.4 от
ГПК предвижда правна възможност за съдебното установяване на факти с
правно значение само в случаите, предвидени в закона. Тези факти трябва да
имат признато от закона самостоятелно значение, т.е. от съществуването или
несъществуването им трябва да се направи извод за възникването или не на
други субективни права, респективно правоотношения или да настъпват
промени в правната сфера на субектите на правото. Ако фактът, чието
установяване се иска представлява част от процедура или от фактически
състав, които в своята съвкупност пораждат права или правоотношения,
респективно изменят или прекратяват такива, тогава не би съществувал правен
интерес от установяването на отделния факт.
Фактите, заявени от ищеца в случая нямат признато от закона
самостоятелно значение. Те представляват елементи от разписаната в Устава
на сдружението процедура за създаване на членствено правоотношение между
юридическото лице и физическо лице- кандидатстващо за приемането му като
нов член на общността. Следователно и поради липсата на правен интерес от
воденето на заявените установителни искове, производството по делото следва
да бъде прекратено като недопустимо, в какъвто смисъл се е произнесъл и
Окръжен съд Бургас.
В обобщение от гореизложеното, частната жалба е неоснователна, а
атакуваното с нея определение, поставящо край на съдебното производство
изцяло, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Апелативен съд- Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 430/ 19.05.2020 г., постановено по т.д.
№ 88/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя, с частна касационна жалба.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6