№ 13188
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110146874 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. М. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че спрямо него е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 21147/2011г.
по описа на СРС, 81-ви състав, съгласно който е осъден да заплати на ответника сумата
от 935,17лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението,
46,87лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2010г.-08.12.2011г. и 125лв. – разноски.
Посочва, че въз основа на изп. лист е образувано изп. дело № 4232/2012г. по описа на
ЧСИ М. Б., като последното изп. действие по него било извършено м. март 2017г.,
когато бил наложен запор на трудовото му възнаграждение. Твърди, че след тази дата
не са извършвани други действия и изп. дело се е прекратило по силата на закона на
10.03.2019г. Счита, че вземанията са погА.и по давност, тъй като е приложима кратката
3-годишна давност, но в случая е изтекла и общата 5- годишна давност.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника горепосочените суми, поради
погасяването им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че за вземанията е приложима 5-годишна давност,
както и че регулярно са искани и извършвани изп. действия, с които давността е
прекъсвана.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
1
което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна
давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на
сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
09.02.2012г. по гр. д. № 21147/2011г. по описа на СРС, 81-ви състав, е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
съгласно който ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от
935,17лв. – главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от
30.12.2011г. до изплащане на вземането, 46,87лв. – мораторна лихва за периода
01.07.2010г.-08.12.2011г. и 125лв. – разноски по делото.
За събиране на горните вземания, по молба на кредитора от 26.04.2012г. е
образувано изп. дело № 4232/2012г. по описа на ЧСИ М. Б.. С молбата за образуване са
възложени на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
От съдържанието на изп. дело се установява, че на 02.07.2012г. са наложени
запори върху МПС на длъжника, като с тези действия е прекъсната давността за
вземанията. С молба от 15.06.2015г. взискателят е поискал да бъде извършена справка
и наложени запори върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника и върху
вземанията му по банкови сметки. На 24.01.2017г. взискателят е поискал отново
налагане на запор върху същите вземания на длъжника, като със съобщения от
27.02.2017г. са наложени запори върху банкови сметки, а на 10.03.2017г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника, с което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение. На 10.04.2017г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в /фирма/. С молба от 30.04.2020г. взискателят е поискал налагане на
запори върху банкови сметки, трудови договори и движими вещи на длъжника, като на
04.05. и 05.05.2020г. е подал идентични по съдържание молби.
За да се направи извод дали процесните вземания са погА.и по давност, следва
да се отговори на два спорни въпроса – първият е с каква давност се погасяват
вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, и вторият дали
извършените след прекратяване на изп. производство действия са в състояние да
прекъснат течащата погасителна давност за вземанията.
2
По първия въпрос, настоящият съдебен състав споделя установената актуална
съдебна практика - Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС,
Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение №
214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС и др., в която се приема, че
чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и
размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с
влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради
факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. С оглед на това, за установените в влязла в сила заповед за изпълнение
вземания правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват с 5-
годишна давност. Същият отговор е даден и в Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. №
4063/2021г., III ГО на ВКС, в което е прието, че изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в
сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение
установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
/Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и
съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание/. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за
длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424, ал.1 ГПК.
Извън това и след срока по чл. 424, ал.2 ГПК, за длъжника не съществува форма за
искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че
при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е
оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират /вж.решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV
г.о./
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните
вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с 5-
годишна давност.
По отношение на втория въпрос дали предприетите след настъпила перемпция
изпълнителни действия по изп. дело следва да се приемат за валидни да прекъснат
давността, е налице противоречива практика на ВКС. В Решение № 42/26.02.2016г.
по гр. д. № 1812/2015г., IV ГО на ВКС, Решение № 209/02.02.2016г. по т. д. №
1248/2013г., I ТО на ВКС, Решение № 451/29.03.2016г. по гр. д. № 2306/2015г., IV ГО
на ВКС и др., се приема, че предприетите след тази дата действия на взискателя по
прекратеното по право изпълнително производство нямат значение на прекъсващи
давност. Обратното становище се застъпва в Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. №
3
1747/2020г., IV ГО на ВКС и др., където е прието, че „Когато по изпълнителното дело
е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не
вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело
и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“.
Доколкото към постановяване на настоящото решение не е налице
задължително тълкувателно решение по въпроса, настоящият съдебен състав споделя
първото становище, че предприетите след настъпила перемпция изпълнителни
действия по прекратеното по право изпълнително производство нямат значение на
прекъсващи давността, тъй като това становище се доближава повече до принципните
разсъждения и постановки, застъпени в ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г.,
ОСГТК на ВКС.
С оглед приетото по-горе, установява се, че по изпълнително дело са налице два
периода с продължителност повече от две години, в рамките на които няма поискано и
извършено изпълнително действие. Първият такъв е между 02.07.2012г., когато е
наложен запор на МПС на длъжника, и 15.06.2015г., когато е поискано извършването
на изп. действия. От това следва, че на 02.07.2014г. изпълнителното дело се е
прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила
перемпция. Вторият такъв период е между 10.04.2017г., когато е наложен запор на
длъжника върху банкови сметки в /фирма/, и 30.04.2020г., когато е поискано
извършване на изп. действия от взисактеля. От това следва, че повторно на 10.04.2019г.
е изтекъл срок от 2 години, в който не са искани и извършвани изпълнителни действия.
Дори да се приеме, че давността тече от 10.04.2017г., то към датата на образуване на
настоящото производство и към приключването на съдебното дирене е изтекъл 5-
годишен период. Както се посочи, настоящият съдебен състав възприема и споделя
съдебната практика, че извършените след настъпила перемпция /прекратяване по право
– ex lege/ на изп. дело действия не са годни да прекъснат давността, а такива могат да
бъдат само извършените по висящо изпълнително производство действия. Ето защо,
извършените след перемпцията изпълнителни действия по изп. дело са ирелевантни и
не са способни да прекъснат давността за вземанията.
По изложените съображения, предявените отрицателни установителни искове се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в общ размер от 400лв. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като размерът надвишава незначително минималният такъв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. С. М., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответника следните суми, за които е издаден изп. лист на 09.02.2012г. по
гр. д. № 21147/2011г. по описа на СРС, 81-ви състав, а именно: 935,17лв. – главница,
ведно със законната лихва, 46,87лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2010г.-
08.12.2011г. и 125лв. – разноски, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление
/населено място/, да заплати на А. С. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5