Р Е Ш Е Н И Е
№ 1482/14.10.2021 година, град Б.
Административен съд – Б., в публично заседание на
двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 95/2021 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1, във връзка
с чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от В.А.Л., роден на *** година и
С.И.Л., родена на *** година – и двамата граждани на Руската федерация с адрес –
община Н., село Р., улица „Рибарска“ № 16, комплекс „Л. - 3“, бл. 1, ет. 1, ап.
115, чрез адвокат С.Н. ***, против заповед № 1666/03.12.2020 година на
заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Н. (лист
4 - 7).
С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, на жалбоподателите е наредено да премахнат строеж, установен като
„незаконен“, представляващ „пристройки“, изградени от кота ± 0,00 м на сградата
до кота ± 2,50 м, едната – на югоизточната фасада към самостоятелен обект с
идентификатор 61056.502.586.2.6 и част от самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на село Р., община Н., с
приблизителни размери 13,00/2,60/2,50 м и площ от 338,8 м², а другата – на
северозападната фасада към самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на
село Р. с приблизителни размери 8,00/2,00/2,50 м и площ от 16 м²,
изпълнени от метална носеща конструкция, оградени с метална ажурна ограда и
дървена покривна конструкция, покрити с керемиди, както и да възстановят
фасадата на сградата, съгласно одобрените проекти (лист 43 - 44).
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна. Поддържа се, че е налице противоречие между
съдържанието на констативния акт за установено строителството, съдържащ данни
за два строежа, и заповедта за премахване, в което е описан един строеж,
наречен „пристройки“, с което се засяга съществено правото на защита на
жалбоподателите поради невъзможност да се установи действителната воля на
издателя на акта. Сочи се, че диспозитивът на заповедта е с невъзможен предмет,
защото на жалбоподателите е разпоредено да премахнат строеж от собствените си
недвижими имоти, а по описанието си пристройките не попадат в имоти на
жалбоподателите. Изтъква се, че площта на едната пристройка в заповедта е 338,8
м², а нито една от тях не е с такава площ. Оспорва се, изграденото е „строеж“
по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ, защото в административното производство няма
описание на обектите и не са събрани никакви доказателства за начина на
разполагането им върху терена. Заявява се, че обектите, описани в заповедта, са
съществували в същия вид към датата на придобиване на имотите от
жалбоподателите и не са изграждани от тях.
Иска се отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателите доразвива подробно аргументите за незаконосъобразност на
заповедта. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Излага
подробни съображения за законосъобразност на административния акт. Активно
участва в извършените процесуални действия Иска жалбата да бъде отхвърлена. Своевременно
депозира писмена защита и претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лица, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на
административния орган, предвид вмененото им задължение за премахване на
обекти, за които се твърди, че не са изградени от тях. Жалбата е подадена в
законоустановения срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа
обстановка.
В поземлен имот с идентификатор 61056.502.586 по КККР
на село Р. – с административен адрес улица „Рибарска“ № 16, са разположени
жилищни сгради, басейн и прилежаща инфраструктура, съставляващи комплекс „Л. -
3“.
Комплексът е изграден в периода 2010 – 2012 година,
като е въведен в експлоатация на 23.11.2012 година (лист 37 – 38, 45 и 35).
По силата на нотариален акт за покупко – продажба на
недвижими имоти № 63/22.01.2013 година, том I, рег. № 534, дело № 63/2013
година на нотариус № 208, вписан в регистъра на Нотариалната камара жалбоподателите
се легитимират като собственици на три жилища в комплекс „Л. 3“ – апартамент №
115 (с идентификатор 61056.502.586.2.5), апартамент № 116 (с идентификатор
61056.502.586.2.6) и апартамент № 117 (с идентификатор 61056.502.586.2.7),
разположени на първи етаж в сграда № 1/бл. 1 с идентификатор 61056.502.586.2
(лист 109 - 111).
На 05.09.2019 година, във връзка със сигнал, подаден
до Районна прокуратура – Н. (РП) от В.Т.Т. с ЕГН **********,*** – за извършено
незаконно масивно строителство от О.А.Л.в апартаменти № 115 – 117 и
„заграбване“ на общи части от етажната собственост на сградата, прокурор от РП
е разпоредил на кмета на община Н. да изготви информация – писмо, в което да
посочи има ли предприети действия от общинската администрация „в случай на
констатирани нарушения“ (лист 62 - 63).
На 11.09.2019 година работна група от специалисти
„контрол върху строителството“ в Община Н. (мотивирала се със сигнал от
01.07.2019 година) е извършила посещение на ПИ с идентификатор 61056.502.586 по
КККР на село Р. – идентичен с административния адрес, на който са разположени
обектите, описани в обжалваната заповед. При проверката, наред с останалите
обстоятелства, работната група констатирала, че на сграда с идентификатор 61056.502.586.2
са изградени две пристройки:
1. пристройка тип „навес“ към югоизточната фасада на
самостоятелен обект 61056.502.586.2.6 и част от самостоятелен обект 61056.502.586.2.5,
изпълнена от метална носеща и дървена покривна конструкция от кота ± 0,00 м на
сградата до кота ± 2,50 м, оградена с ажурна метална ограда и покрита с
керемиди и с приблизителни размери 13,00/2,60 м и височина 2,50 м;
2. пристройка тип „навес“ към югозападната фасада на самостоятелен
обект ***изпълнена от метална носеща и дървена покривна конструкция от кота ±
0,00 м на сградата до кота ± 2,50 м, оградена с ажурна метална ограда и покрита
с керемиди и приблизителни размери 8,00/2,00 м и височина 2,50 м.
Проверяващата група констатирала, че до обектите не е
осигурен достъп и не са представени строителни книжа, удостоверяващи законното
им изграждане. За констатациите бил съставен протокол (лист 34).
На 18.09.2019 година служители в отдел „Контрол на
строителството“ в Община Н. отново извършили посещение и проверка в ПИ 61056.502.586.2
и трите жилища, собственост на Л. и Л.. В констативния акт от проверката,
съставен на основание чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, те възпроизвели установеното при
посещението на 11.09.2019 година. в акта посочили, че за пристройките не са
съгласувани и одобрявани строителни книжа, че построеното без разрешение
представлява строеж IV категория, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 4 б. „б“ от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи
(Наредба № 1). Към констативния акт била изготвена скица – Приложение № 1,
онагледяваща местоположението на пристройките, а в административното
производство били изискани и схеми на отделните имоти – собственост на
жалбоподателите. Служителите, извършили проверката, изготвили и снимки на
проверяваните обекти (лист 23 – 26, 42 – 44 и 50 - 60).
На 03.02.2020 година пълномощник на жалбоподателите
оспорил с възражение установеното в констативния акт. Във възражението
пълномощникът заявил, че навесите – пристройки са съществували към момента на
закупуване на жилищата от семейство Л., предвид обстоятелството, че
материалите, от които са изградени, напълно съответстват на материалите, от
които е изградена самата сграда, т.е. най – вероятно самият строител ги е изградил.
Пълномощникът посочил, че подаденият сигнал срещу Л. целѝ „разчистване на
лични сметки и създаване на неудобства“ на проверяваните лица (лист 144 – 142 и
в непълен вид като част от преписката лист 19 - 20).
На 03.12.2020 година, въз основа на констатациите в
акта от 03.02.2020 година, оправомощеният заместник – кмет на общината е издал
заповедта за премахване на пристройките пред жилищата на Лещиниский. В нея
строежът е описан по начин, идентичен със съдържанието на констативния акт. Той
отново е определен като строеж IV категория, изпълнен без необходимите строителни
книжа (лист 8 - 11).
Компетентността на издателя на обжалваната заповед се
установява от заповед № 8/09.01.2020 година на кмета на община Н., с която на
Виктор Б.ов - заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ са
делегирани всички функции на кмета по ЗУТ (лист 12).
В съдебното производство по проверка
законосъобразността на заповедта е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза (СТЕ), разпитани са двама свидетели и са събрани допълнителни
писмени доказателства.
В приетото заключение вещото лице е описало подробно
конструктивните особености на навесите, материалите, от които са изградени,
техните размери и начина по който те са прикрепени към стените на сградата и
към прилежащия терен. По материалите, от които са изработени основите на
пристройките (прилежащи към основната плоча „бордове“) и външните им белези,
експертът е направил извод, че те са изпълнявани заедно със строежа на сградата
или на подпорната стена до нея (върху която фактически са разположени
навесите). По отношение на ограждащия метален парапет и метални колони, върху
които е покривната конструкция, както и за самата покривна конструкция, вещото
лице е приело, че могат да се отрежат и да се изнесат за употреба на друго
място, защото закрепването им към стената на сградата е посредством болтове
(лист 96 - 103).
Разпитан в съдебното заседание на 06.04.2021 година,
експертът заявява категорично, че по външните си белези подовото покритие на
основата на навесите, т. нар. „бордове“, колонките и ограждащите парапети от
ковано желязо с ажурни елементи са изградени едновременно с или непосредствено
след изграждането на самата сграда, върху която са констатирани. Вещото лице
уточнява, че подходът към двата навеса се осъществява от имотите на
жалбоподателите (лист 116 - 118).
Свидетелят Б. Б.ов, разпитан непосредствено след
вещото лице, заявява, че процесните навеси/пристройки са били изградени към
края на 2012 година, като се мотивира, че през този период е работил на обект
до тях, а през 2013 година се е преместил да работи на друг обект. При
предявяване на снимка – за съпоставка с възприятията на свидетеля към момента
на изграждането на обектите – той изрично потвърждава, че това е същата
конструкция, която е наблюдавал през 2012 година (лист 119 - 120).
Като свидетел по делото е разпитан и инженер Красимир Х=
– управител на СД „В. - Х.и Сие“, инвеститор и съсобственик на поземления имот,
на част от обектите в комплекс „Л. 3“ и управляващо комплекса дружество. Инж. Х=
заявява, че пристройките са били изградени от циганска бригада, наета от В.Л..
Той не си спомня точно времето на изграждането като го препраща в интервала
есента на 2013 година – пролетта на 2014 година. Според Х=, Л. не е бил
коректен платец по задълженията си за поддръжка на комплекса, защото е плащал
частично. Относно сигнализатора срещу Л. - Васил Тошков, по чието заявление е
започнала проверка в Районна прокуратура – Н. и е било инициирано
административното производство за премахване на навесите, свидетелят заявява,
че той е управител на етажната собственост и е ползвател на един от апартаментите
на СД „В. - Х.и Сие“. На въпроси, поставени от процесуалния представител на
жалбоподателите, инж. Х= заявява, че комплексът се охранява през цялото време и
достъпът до него е ограничен, но от 2012 година охраната е била на третото лице
„С.Г.“ ЕООД, което е извършвало и поддръжката до 2015 година, когато е поета от
СД „В. - Х.и Сие“ (лист 1** - 153).
Допълнително по делото от СД „В. - Х.и Сие“ са
представени писмени доказателства, съставляващи част от строителните книжа на
сградата, върху която са навесите - „разпределение ет. 1“, „ситуация ет. 1“,
„фасада северозапад“, „фасада югозапад“, „вертикално планиране“ (лист 125 и
176, 126, 127, 128 и 148/163).
От представените писмени доказателства документите,
озаглавени „разпределение ет. 1“, „ситуация ет. 1“ и „фасада югозапад“, са неотносими към спора. Първите
два документа не са подписани от конкретно лице и отразяват единствено
вътрешното разпределение на обектите в сградата. Що се отнася до „фасада
югозапад“, от съдържанието на обжалваната заповед и от заключението на вещото
лице се констатира, че навесите са разположени върху северозападната и югоизточната
фасада на сградата, т.е. представянето на доказателство за изгледа на строежа
от югозапад няма връзка с естеството на спора. Затова съдът приема, че тези
доказателства не следва да се обсъждат.
При така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
В образуваното административно производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на заповедта.
Не е налице противоречие между съдържанието на
констативния акт за установено строителството, съдържащ данни за два строежа, и
заповедта за премахване, в което е описан един строеж, наречен „пристройки“.
Както в констативния акт, така и в
заповедта за премахване, от администрацията са описани два отделни обекта – две
пристройки, разположени на различни места върху сградата. Както в акта, така и
заповедта, обаче, те са описани под общото наименование „строеж“, въпреки че са
индивидуализирани в достатъчна степен с точното си местоположение,
конструктивните си особености и размерите си. Установената неточност в изказа
на ответника не засяга съществено правото на защита на жалбоподателите, защото
не е налице невъзможност да се установи действителната воля на издателя на
акта. Напротив – след мотивната част, в диспозитива на заповедта изрично е
посочено, че на В.Л. и на С.Л. се разпорежда да премахнат два отделни обекта -
пристройки, описани така, че няма съмнение в тяхната индивидуализация.
Не е налице и диспозитив
на заповедта с невъзможен предмет, както се твърди в жалбата, защото на
жалбоподателите е разпоредено да премахнат строеж от собствените си недвижими
имоти, а по описанието си пристройките не попадат в имоти на жалбоподателите.
Процесните навеси са изпълнени върху външната стена на сградата и са
разположени по начин, който изключва възможността да обслужват имоти, различни
от имотите на жалбоподателите. Това изрично е отбелязано от органа – издател на
заповедта. В този смисъл е и диспозитива на неговото волеизявление.
Основателно е възражението в жалбата, че едната
пристройка в заповедта е посочена с площ, която очевидно не съответства на
размерите ѝ в ширина и дължина, съдържащи се в същата заповед - 338,8
м². Това нарушение, обаче, не е съществено. В мотивите същата пристройка е
посочена с коректната си площ – 33,8 м², а добавянето на една цифра „8“ в
диспозитива пред десетичната запетая на числото за площ на обекта е резултат от
грешка, която не се отразява върху цялостната законосъобразност на
административния акт, предвид несъмнената индивидуализация на пристройката като
местоположение, материали и размери, извършена последователно в цялото
административно производство.
Административният орган е изследвал въпроса за
авторството на двете пристройки, като е изискал данни в тази насока. Съобразно
твърденията на сигнализатора и писмото от РП - Н., той е изследвал кои са
собствениците на жилищата, пред които са изградени навесите/пристройките,
и е приел, че именно те са
извършителите, а впоследствие заповедта е издадена по отношение на тези лица – В.Л.
и С.Л..
Заповедта е частично съобразена с приложимото
материално право.
Първо, проверката за материална законосъобразност на
оспорения акт, е обусловена от разрешаване на спорния между страните въпрос –
представляват ли процесните обекти „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.
Настоящият съдебен състав приема, че пристройките са „строеж“ по определението,
дадено от закона.
Съгласно § 5 т. 38 от ЗУТ, „строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Изпълнените навеси са пристройки към сградата, в която
са разположени апартаментите на семейство Л.. Те са с дървена покривна
конструкция, покритие от керамични керемиди, облицовани отдолу с борова
облицовка и монтирани съоръжения за отводняване (олуци). Металните декоративно
обработени колони, поддържащи конструкцията, са „замонолитени“ (по заключението
на СТЕ) в плътните „бордове“ на терасите, които са покрити с керамични плочи,
идентични с подовите и стенните покрития на околните обекти в сградата. От това
описание по несъмнен начин може да бъде направен извод, че процесните навеси са
„строеж“ по смисъла на ЗУТ.
Те не могат да бъдат квалифицирани като „преместваеми
обекти“ по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ.
Съгласно § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, "Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Действително, в заключението си експертът изрично
посочва, че изградените покривни конструкции и прилежащите декоративни парапети
могат да бъдат демонтирани, чрез изрязване от основата си и да бъдат използвани
на друго място със същото предназначение. Този начин на отстраняване, обаче, е
свързан със загуба на индивидуализацията на обектите, защото от техните размери
и тяхното местоположение може да бъде направен само един извод – че те са
изградени за обслужването именно на апартаментите, пред които се намират.
Отделно, подобен начин на демонтиране неизбежно изменя трайно субстанцията и
начина на ползване на обекта, върху който са разположени (терасата и т. нар.
„бордове“ по краищата ѝ).
Предвид горните мотиви, съдът приема, че двете
пристройки, описани в обжалваната заповед, представляват именно „строеж“.
Съдът не споделя тезата, застъпена в обжалваната
заповед на ответника, че пристройките са строеж IV категория по смисъла на чл. 137
ал. 1 т. 4 б. „б“ от ЗУТ.
Съгласно чл. 137 ал. 1 т. 4 от ЗУТ, четвърта категория
строежи са: а) частни пътища, улици от второстепенната улична мрежа V и VI клас
и съоръженията към тях; б) жилищни и смесени сгради със средно
застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена
площ от 1000 до 5000 кв. м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители;
в) производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и
други с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях; г)
паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар; д) реконструкция и основен
ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от
първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им; e)
недвижими културни ценности с категория "местно значение"; ж)
физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и
съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с високо и средно застрояване.
Пристройките – навеси не са жилищни и смесени сгради,
с предназначението, посочено по чл. 137 ал. 1 т. 4 б. „б“ от ЗУТ. Такава би
могла да е сградата, върху която те са изградени, но това обстоятелство е
неотносимо към тяхната категоризация. По мнение на настоящия съдебен състав
обектите, чието премахване е разпоредено, са V категория - такива по чл. 137
ал. 1 т. 5 б. „в“ от ЗУТ. Това обстоятелство, обаче, не влияе на необходимостта
за извършването им да има издадено разрешение за строеж, защото съгласно чл. 148 ал. 1 от ЗУТ строежите
могат да се извършват само ако са разрешени по този закон.
Настоящите строежи не
попадат в предвидените в чл. 151 ал. 1 от ЗУТ изключения, за които не е
необходимо издаване на разрешение. Те попадат само в изключенията, посочени в
чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, за които не се изисква одобрение на инвестиционни
проекти.
Съгласно чл. 41 ал.1 от ЗУТ допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се разрешава в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план, а съгласно ал. 2 когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140. Не е спорно в настоящия случай, че
процесните строежи не са предвидени в действащия застроителен план на село Р.,
не са допуснати с виза за проектиране и за тях не е издадено разрешение за
строеж.
Съгласно нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ,
приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са
извършени без издадени разрешения за строеж и същите подлежат на премахване.
С оглед твърденията на страните за момента на
изграждането на пристройките , неприложими са в случая и нормите на § 16 от ПР
на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Съдът приема, че е основателно възражението на
жалбоподателите по отношение вмененото им – като адресати на заповедта –
задължение да премахнат пристройките. Самите жалбоподатели отричат, че те са
извършители на процесните строежи от самото начало на административното
производство. Изводите на ответника, че те са извършителите на строителството
са свързани единствено с местоположението на двата навеса – точно пред жилищата
на Л. и твърденията на лице, което се намира в конфликт с тях. Това не е
достатъчно, за да се приеме, че именно В.Л. и С.Л. следва да са адресати на
задължението за премахване на строежите.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.ов за
периода на изграждане на пристройките. Тези показания са обективни, подробни и
безпристрастни. Впечатленията на съда от този свидетел са, че той добре си
спомня описания от него момент на изграждането им като го свързва с проверим
период от живота си, излагайки еднопосочни и конкретни твърдения при разпита
си, проведен с активното участие на процесуалните представители на страните и
на съда.
За разлика от показанията на Б.ов, показанията на
свидетеля Х= са еднопосочни и фрагментарни. От една страна, Х= категорично
твърди, че жалбоподателят Л. е наел хора („циганска бригада“), която е
изградила пристройките, но от друга - първоначално не си спомня кога е станало
това, а след това поддържа, че строителството е било реализирано или през
есента на 2013 година или през пролетта на 2014 година, „когато няма хора“, без
да посочи на какво се дължи неопределеността в показанията му. Съдът отчита, че
дружеството, управлявано от Х= е инвеститор и собственик на обекти в жилищния
комплекс, достъпът до който не е свободен, а е ограничен от наличието на
охрана, така че присъствието на определено количество строителни работници,
извършващи СМР пред имотите на жалбоподателите е нямало да остане незабелязано
и недокументирано, т. е. да се е случило без знанието на Х=. Съдът отчита и
предубедеността на този свидетел към жалбоподателите предвид данните за
неуредени финансови взаимоотношения между Л. и СД „В. - Х.и Сие“, управлявано
от съпругата на Х=, както и с оглед, че сигналът срещу тях е подаден от лице,
което ползва жилище – собственост на събирателното дружество. Затова съдът не
кредитира показанията на свидетеля Х= относно авторството на строителството и
периода, през който са изградени пристройките.
Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението на
жалбоподателите, че те не са изграждали процесните обекти, а са придобили
жилищата си след изпълнението им, са и изводите на вещото лице по делото. При
описанието на постройките то изрично акцентира върху абсолютната еднаквост на
част от материалите, съставляващи навесите и материалите, с които са изградени
други части на сградата – „бордюрите“, колонките, облицовъчното им покритие, а
също вида, размера и декоративните елементи на парапетите и металните колони,
подкрепящи покривната конструкция, от което е направен извод, че навесите са
изграждани или по врме на изграждането на сградата или непосредствено след това.
В тази си част заключението съвпада напълно с показанията на свидетеля Б.ов, че
навесите са били изградени преди семейство Л. да придобият жилищата си в
комплекса. Съдът намира за напълно възможна хипотезата при условие, че трите
апартамента са били придобити от Л. през 2013 година с вече изградени
навеси/пристройки пред тях, за които поначало не е било издавано разрешение за
строеж от Община Н., това обстоятелство, впоследствие – при влошаване на
отношенията с инвеститора поради неизпълнение на финансови задължения - да е
било използвано, за да бъде подаден сигнал за незаконно строителство, целящ
премахването на незаконните обекти. Така или иначе, налице са незаконни строежи,
изпълнени без разрешение за строеж, индивидуализирани по своите пространствени
характеристики и конструкция, чието премахване законосъобразно е разпоредено.
Незаконосъобразно е единствено адресирането на
заповедта до В.Л. и С.Л., които не са извършители на строителството и за които
от ответника не са представени доказателства, че са собственици на
пристройките, въпреки че ги използват. Затова обжалваната заповед следва да се
отмени в частта, в която на
адресатите В.Л. и С.Л. е разпоредено да премахнат незаконните обекти, като –
предвид неустановеността на авторството на строежа - фактическите действия по
премахването следва да се осъществят за сметка на Община Н..
Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските
в производството, съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и
липсата на изрична правна уредба на конкретната ситуация в текста на чл. 143 от АПК. Отмяната на заповедта в частта относно вмененото задължение на жалбоподателите
да премахнат пристройките, има за последица удовлетворяване на оспорването,
защото така в правната им сфера няма да настъпят неблагоприятните правни
последици от принудителното изпълнение на административния акт – срещу тях няма
да бъде проведено принудително изпълнение и няма да имат задължение за
обезщетение за разноските по премахването на строежите. От процесуалния
представител на жалбоподателите са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер 1 270 (хиляда
двеста и седемдесет) лева, от които - 20
лева внесена държавна такса, 350 лева възнаграждение на вещото лице и 900 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение. Тези разноски и заплатеното
възнаграждение нямат прекомерен характер с оглед нормите на Наредба № 1/09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъдат
заплатени от Община Н. – юридическото лице, в чиято структура е
административният орган – издател на заповедта.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № 1666/03.12.2020 година на заместник –
кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Н. в частта, в която като адресати на
задължението за премахване на незаконните строежи, описани в нея, са посочени В.А.Л.,
роден на *** година и С.И.Л., родена на *** година – и двамата граждани на
Руската федерация с адрес – община Н., село Р., улица „Рибарска“ № 16, комплекс
„Л. - 3“, бл. 1, ет. 1, ап. 115.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Л., роден на *** година и С.И.Л.,
родена на *** година – и двамата граждани на Руската федерация с адрес – община
Н., село Р., улица „Рибарска“ № 16, комплекс „Л. - 3“, бл. 1, ет. 1, ап. 115
против заповед № 1666/03.12.2020 година на заместник – кмет „Правно обслужване
и общинска собственост“ на Община Н. – в
останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Община Н. да заплати на В.А.Л., роден на ***
година и С.И.Л., родена на *** година – и двамата граждани на Руската федерация
с адрес – община Н., село Р., улица „Рибарска“ № 16, комплекс „Л. - 3“, бл. 1,
ет. 1, ап. 115 сумата от 1 270 (хиляда двеста и седемдесет) лева – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: